№ 1197
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело №
20211100902245 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 694 ОТ ТЗ, ВЪВ
ВРЪЗКА С ЧЛ. 722, АЛ. 1, Т. 1 ОТ ТЗ, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 124, АЛ. 1 И
ЧЛ. 365, Т. 4 от ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Ищецът НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр.
София, бул. “Княз *******, представлявана от В.П., директор на Дирекция
„Държавни вземания“, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР- 7/14.01.2020 г., е
предявил на 18.11.2021 г. искова молба срещу „Д.Т.К.” ЕООД, ЕИК
*******, и В. П. М. -синдик на „Д.Т.К.” ЕООД, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул. ******* за установяване на поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети публични
вземания в производството по несъстоятелност на „Д.Т.К.” ЕООД.
В исковата молба се поддържа, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от
Закона за Националната агенция за приходите, НАП представлява държавата
в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с
публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите, В.П. директор на дирекция ,Държавни вземания” на
Националната агенция за приходите е оправомощена да подписва искови
молби за установяване съществуването на неприети в производствата по
несъстоятелност държавни вземания. При отсъствие на В.П., със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-9/ЗО.01.2020 г. на изпълнителния директор на Националната
агенция за прихоците, оправомощен да изпълнява правомощията й е С.Х. -
заместник-директор на дирекция „Държавни вземания“.
В законоустановения срок, на основание чл. 694 от ТЗ, във връзка с чл.
722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 365, т. 4 от ГПК, се
1
предявенява иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 219 711,28 лв., от които
175 430,14 лв. - главници и 44 281,14 лв. - лихви, включени в одобрен от съда
по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Д.Т.К.”
ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, поради следното:
В ТРРЮЛНЦ под № 20210811090305 по партидата на „Д.Т.К.” ЕООД е
обявен изготвен от синдика Списък на приетите вземания на кредитори на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени
публични вземания, предявени от Национална агенция за приходите с молба с
изх. № М-24-28-1117/20#20/07.06.2021 г.
Срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
6 и т. 9 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 219 711,28 лв., от които
175 430,14 лв. - главници и 44 281,14 лв. - лихви е подадено възражение с изх.
№ М-24-28-1117/20#22/18.08.2021 г. от Националната агенция за приходите.
С Определение № 265098/02.11.2021 г., постановено по т. д. № 463 по
описа за 2020 г. на СГС, подаденото възражение е оставено без уважение.
Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под №
20211103144239.
Предвид горното, с настоящата искова молба е предявен иск за
установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на
публични вземания в общ размер на 219 711,28 лв., от които 175 430,14 лв. -
главници и 44 281,14 лв. - лихви, включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на „Д.Т.К.”
ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, поради следното:
За обезпечаване на вземанията на държавата срещу дружеството са
наложени следните обезпечителни мерки:
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
изх. № С190022-023-0000196/22.01.2019 г. на публичен изпълнител с
месторабота ТД на НАП София, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Частна Предприемаческа банка Т.“
АД,описани в постановлението.
С Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки с изх. № 0190022-139-
0001288/19.06.2019 г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП
София е продължено действието на наложените предварителни
обезпечителни мерки. Запорите са вписани в Централния регистър на
особените залози под № 2021051800525 и под № 2021051800636.
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки
022-0031414/23.04.2019 г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП
София е наложен запор върху налични и постъпващи суми по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието касетите, както и
суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника,
находящи се в „Частна Предприемаческа банка „ Т.“ АД, описани в
постановлението. Запорът е вписан в Централния регистър на особените
залози под № 2021051800571;
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-
022-0004026/29.01.2020 г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП
2
София, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в „БАНКА ДСК“ ЕАД, описана в постановлението. Запорът е
вписан в Централния регистър на особените залози под № 2021051800675.
Към молбата за предявяване на Национална агенция за приходите са
приложени заверени копия от постановленията за налагане на обезпечителни
мерки, както и справка за размера на обезпечените вземания срещу „Д.Т.К.”
ЕООД по отделни изпълнителни основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието
вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените
залози, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на
суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Видно от
приложено към молба с изх. № М-24-28 1117/ 20# 20/07 .06.2021 г.
Удостоверение № 1432901/18.05.2021 г., издадено от Централния регистър на
особените залози, цитираните постановления за налагане на обезпечителни
мерки по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са
вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ.
Доколкото с молбата за предявяване на Национална агенция за
приходите са предявени публични вземания с основание за възникването им,
подробно описани в справката за размера на обезпечените вземания
изпълнителни основания и са представени доказателства, както че за
обезпечаването на вземанията са наложени запори по реда на ДОПК, така и за
вписването на същите в Централния регистър на особените залози, ищецът
счита, че синдикът е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените от Национална агенция за приходите
вземания в общ размер на 219 711,28 лв., от които 175 430,14 лв. - главници и
44 281,14 лв. - лихви.
В мотивната част на Определение № 265098/02.11.2021 г., постановено
по т. д. № 463 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд е прието, че НАП
няма право да се ползва от привилегията, дадена от разпоредбата на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като постановленията за налагане на обезпечителни
мерки били вписани в Централния регистър на особените залози след датата
на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, както и
че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ подлежи на корективно тълкуване.
Според ищеца изложеното от съда по несъстоятелността не е основание
агенцията да не се ползва от привилегията, дадена от цитираната разпоредба,
поради следното:
Действително чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвежда забрана на налагане
на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника
след откриване на производството по несъстоятелност. В конкретния случай
обезпечителните мерки по реда на кодекса са наложени преди датата на
постановяване на Решение от 10.05.2021 г., постановено по т. д. № 463/2020 г.
по описа на СГС.
Както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в
останалите разпоредби на ТЗ не е регламентирана пречка за вписване в
съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на
производството по несъстоятелност.
Следва да се отбележи, че вписването на запорите, наложени с
3
цитираното по-горе постановление за налагане на обезпечителни мерки, не е
елемент от фактическия състав от налагането на обезпечителната мярка.
На следващо място съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 722 , ал. 1, т.
1 от ТЗ подлежи на корективно тълкуване относно частта, даваща право на
привилегировано удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози (303).
Изразено е становище, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ ясно
изразява волята на законодателя да предостави право на привилегировано
удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на 303.
Същата до изменението й от 29.12.2005 г. гласи, че по т. 1 се удовлетворяват
„вземания обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при
реализация на обезпечението“. След изменението от 29.12.2005 г. (изм. - ДВ,
бр. 70 от 1998 г. доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г. в сила от 01.01.2006 г) текстът
придобива следната редакция, а именно, че по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ се
удовлетворяват „вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по реда на 303 - от получената сума при реализацията на
обезпечението“. Запорите и възбраните са добавени като обезпечителни
мерки с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ с изричната и
недвусмислена воля на законодателя, която няма необходимост да бъде
допълнително тълкувана. Корективно тълкуване е допустимо само по
отношение на възбраните, доколкото тяхното налагане не е сред
обстоятелствата, подлежащи на вписване в ЦРОЗ.
Съгласно посочената разпоредба, достатъчно е в производството по
несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685, ал. 2 от ТЗ
писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания -
_ в конкретния случай вписани по реда на 303 запори. В тази връзка,
граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т.
1 от ТЗ налага извода, че нормативно регламентираната привилегия на
вземанията, обезпечени със запор, се отнася единствено и само до
предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума/и при
реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност.
На следващо място, ищецът счита че с постановеното определение на
съда по несъстоятелността е нарушен принципът на правото, че норма която
дава определен обем от права не може да бъде тълкувана ограничително или
разширително.
Предвид изложеното, с оглед липсата на нормативно установена пречка
за вписването на запорите, наложени с постановленията от страна на
длъжностното лице в Централния регистър на особените залози след датата
на откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника,
доколкото същите са наложени преди тази дата, то ищецът счита, че синдикът
е сследвало да предвиди поредност на удовлетворяване на посочените
публични вземания по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само
съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е
изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. В конкретния
случай, по съображения, изложени в настоящата искова молба, наличието на
наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в Централния
регистър на особените залози, дава право на Национална агенция за
приходите като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на
4
които е наложена обезпечителната мярка при разпределение на суми,
получени от реализация на обезпеченото имущество, което създава
привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността.
По смисъла на чл. 726, ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид
производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон с оглед
обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по
несъстоятелност.
Ищецът моли на основание чл. 694 от ТЗ да бъде постановено
решение, с което съдът да признае за установена поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ
размер на 219 711,28 лв., от които 175 430,14 лв. - главници и 44 281,14 лв.
- лихви, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на
приети вземания на кредитори на „Д.Т.К.” ЕООД, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като обезпечени със запори, наложени с подробно
описаните в настоящата искова молба постановления за налагане на
обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените
залози.
Претендира се присъждане на всички направени по делото разноски, в
т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Д.Т.К.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1505, р-н Слатина, ж.к. Редута, ул. „*******, не
изразява становище по иска.
СИНДИКЪТ на „Д.Т.К.“ ЕООД, ЕИК ******* - В. П. М., с адрес за
призоваване и кореспонденция: гр. София, ул. „******* участващ в процеса
на основание чл. 694 ал.4 ат ТЗ, представя на 22.12.2021 г. становище
/отговор/ по предявения от НАП иск, в който заявява, че предявеният иск се
явява допустим, но по същество - неоснователен.
Според синдика, спорният момент по делото е дали предявените
вземания на НАП в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ следва да бъдат включени в
списъка на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1,
т. 1 от ТЗ или както са приети в изготвения от синдика списък - с поредност
по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ.
Поддържа се, че правилно съдът по несъстоятелността е посочил в
постановеното по реда на чл. 690 от ТЗ Определение № 265098/02.11.2021г.,
ПО т.д. № 463/2020Г., по описа на СГС, ТО, VI-21-ви състав, че
„разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във
връзка с разпоредбите на чл. 638, ал. 4 ТЗ и чл. 724 ТЗ, което тълкуване води
до единствения извод, че вписването на запор по реда на 303 залози не
учредява никаква привилегия на кредитора в производството по
несъстоятелност. Вписването по реда на 303 на запор върху вземания и вещи
представлява обезпечителна мярка с единствена последица забрана на
длъжника да се разпорежда със запорираното имущество. Съгласно чл. 638,
ал. 4 ТЗ наложените в индивидуалното принудително изпълнение
обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността, като след откриване на производството по
несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана върху
имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по
5
отношение на запори, вписани по реда на 303. “
Аргументите да не бъдат зачетени запорите (наложени с Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С190022-023-
0000196/22.01.2019 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. № С190022-022- 0031414/23.04.2019 г. и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С200022-022-0004026/29.01.2020 г.), вписани в
ЦРОЗ на 18.05.2021г., т.е. след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (10.05.2021г.), което решение е обявено в
ТТРЮЛНЦ на 10.05.2021 г., като обезпечения, създаващи годна привилегия
по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, са формирани по аналогия на
разпоредбата на чл. 646, ал.1, т. 2 от ТЗ.
В разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ законодателят е приравнил
като основания за създаване на привилегия обезпеченията (залог и ипотека) и
обезпечителните мерки (запор и възбрана, вписани в ЦРОЗ), без да отчита
различната им правна природа и цели.
Същевременно в чл. 646, ал. 1, т.2 от ТЗ е предвидено, че са нищожни
обезпеченията (залог, ипотека), учредени след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност. Законодателната логика на
тази разпоредба е базирана на това, че такова по-късно учредено обезпечение
създава неоснователна привилегия на обезпечения кредитор спрямо
останалите кредитори с приети вземания.
По същата логика запор, който не е бил вписан своевременно (след
налагането му) в ЦРОЗ, а впоследствие след датата на решението за
откриване в производството по несъстоятелност, ако бъде зачетен като годно
обезпечение по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, ще създаде неоснователна привилегия
за кредитора, гарантиран с по-късно вписания в ЦРОЗ запор. Така всеки един
кредитор чрез едностранно действие (вписването в ЦРОЗ) може да си създава
привилегирована позиция спрямо другите кредитори с приети вземания,
което противоречи на правната логика, справедливостта и представлява
форма на заобикаляне на закона.
На следващо място, в изготвения от синдика списък по чл. 686, ал.1, т.1
от ТЗ са включени вземания, възникнали до датата.
Претендираната от кредитора НАП привилегия е възникнала чрез
вписване на запора в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, т.е. за вземане, възникнало преди откриване на
Производството по несъстоятелност, се претендира привилегия, възникнала
след датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Включването на подобна привилегия противоречи на смисъла на закона. Ако
бъде продължена логиката на подобно „учредяване“ на привилегии
постфактум, след откриване на производството по несъстоятелност, то това
би означавало във всяка фаза и до самия край на производството по
несъстоятелност да „възникват“ привилегировани вземания, чрез вписване на
запори в ЦРОЗ, което противоречи както на императивната уредба за
предявяване и приемане на вземания на кредиторите, така и на установения в
чл. 722, ал.1 от ТЗ ред за привилегиите.
Наред с гореизложеното, е застъпена тезата, че запорът, вписан в ЦРОЗ,
след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, не може да
създаде ред за удовлетворение съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични
вземания.
6
Предвид горното, се счита, че правилно процесиите вземания на НАП
са били включени в списъка с приети вземания с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ. Правилно се явява и
определението на съда по несъстоятелността, с което възражението на НАП
по чл. 690 от ТЗ е оставено без уважение и съставеният списък е одобрен без
изменения.
Синдикът, моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от НАП иск по
чл. 694 от ТЗ.
Ищецът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр. София,
бул. “Княз *******, представлявана от В.П. директор на дирекция „Държавни
вземания“, не се е възползвал от предоставената му възможност и не е
представил допълнителна искова молба.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Решение от 10.05.2021г. по т.д. № 463/2020 на СГС, VІ – 21 св.
постановено в производство по реда на чл. 625 ТЗ, е открито производство по
несъстоятелност по отношение на Д.Т.К.” ЕООД, ЕИК ******* , обявена е
неплатежоспособността на търговеца, назначен е временен синдик.
Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №
20210510180933.
С молба изх № М – 24-28-117/20 от 07.06.2021 г. на основание чл. 685,
ал. 1 и чл. 687, ал. 2 от ТЗ кредиторът НАП е предявил в производството
по несъстоятелност публични вземания в общ размер на 219 732.51 лева,
от които – 175 446.5 главници и 44 286 лева, представляващи лихви,
начислени към 02.06.2021г. Претендирана е и законната лихва върху
главниците до окончателното изплащане на сумите. За вземанията, с
изключение на претенциите за данъци и такси, възникнали по ЗМДТ,
кредиторът е потърсил поредност на удовлетвореност по чл. 722, ал.1 т.1
от ТЗ, като аргументите му в тази посока са обосновани с наличието на
следните обезпечителни мерки, респективно –тяхното вписване в ЦРОЗ, а
именно:
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки,
изх. № С190022-023-0000196/22.01.2019 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника,
находящи се в „Частна Предприемаческа банка Т.“ АД, описана в
постановлението.
Определение № 3849/22.05.2019 г. по адм. д. № 5436/2019 г. на
Административен съд, с което е продължен срока на наложените с
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх.
7
№ С190022-023-0000196/22.01.2019 г., издадено от публичен Изпълнител
при ТД на НАП - София до приключване на ревизионното производство
по отношение на търговското дружество.
Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от
ДОПК, изх. С190022-139-0001288/19.06.2019 г.
Вписане на горепосочените запори в Централен регистър на
особените залози под № 2021051800525 и № 2021051800636;
Постановление изх. № С190022-022- 0031414/23.04.2019 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на
длъжника, находящи се в „Частна Предприемаческа банка Т.“ АД,
описана в постановлението и вписване на запора в Централен
регистър на особените залози под № 2021051800571.
Постановление изх. № С200022-022-0004026/29.01.2020 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на
длъжника, находящи се в „Банка ДСК“ ЕАД, описана в постановлението
и вписване на запора в Централен регистър на особените залози под
№ 2021051800675.
Синдикът на дружеството, след като е разгледал предявеното вземане, е
включил претенциите в изготвения по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ Списък на
предявени и приети вземания. Определената поредност на удовлетвореност
за цялото вземане е тази по чл. 722, ал.1,т.6 от ТЗ за главниците и
лихвите, възникнали до ДРОПН, съответно – чл. 722, ал. 1, т.9. от ТЗ - за
лихвите след ДРОПН. Списъкът е обявен в ТР към АВ по партида на
търговеца под № 20210811090305.
В законоустановения срок по чл. 690 ТЗ, кредиторът НАП е възразил
срещу изготвения по реда на чл. 686, ал.1 т.1 от ТЗ Списък, като е поискал
обезпечените му претенции да бъдат приети в производството по
несъстоятелност с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ.
Претенцията е разгледана в производство по реда на чл. 690 и сл. от ТЗ.
С Определение от 02.11.2021г., обявено в ТР към на АВ с дата 03.11.2021
г. Съдът по несъстоятелността е постановил, че оставя без уважение
възражението, подадено от кредитора Национална агенция за приходите
срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на Д.Т.К.”
ЕООД, ЕИК *******, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е
обявен в търговския регистър на 11.08.2021 г.
Представени за настоящия процес са Справка за размера на
публичните вземания, ведно със справка за обезпечените такива по отделни
основания.
Приложени са преписи и от документите, касаещи процесното
предявяване в производството по несъстоятелност на длъжника.
8
Приети в производството като писмени доказателства във връзка с
предявеното вземани още са: 1. Ревизионен акт № Р-22221018004042-091-
001/03.06.2019 г. на ТД на НАП - София, ведно с Удостоверение за
връчването му; 2. Писмо изх. № 23-22-1286#7/17.05.2021 г. на зам. Директора
на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - София; 3.
Справка декларация вх. № 22103403385/03.07.2018г.; 4. Справка декларация
вх. №22103671844/15.04.2019 г.; 5. Декларация по чл. 92 от ЗКПО вх. №
2210Н0605719/25.03.2019 г. за 2018 г.; 6. Декларация по чл. 55, ал. 1 от
ЗДДФЛ и чл. 201, ал. I от ЗКПО вх. № 2210И0580217/31.01.2019 г. за
четвърто тримесечие на 2018 г.;7. Декларация - образец 6 вх. №
220021900788830/24.01.2019 г. за м. 12.2018 г• 8. Декларация - образец 6 вх.
№ 220021811020670/19.12.2018 г. за м. 11.2018 г. 9. Декларация - образец 6
вх. № 220021901852035/25.02.2019 г. за м. 01.2019 г'; 10. Декларация -
образец 6 вх. № 220021902663085/22.03.2019 г. за м. 02.2019 г. 11.
Декларация - образец 6 вх. № 220021904151065/25.04.2019 г. за м. 03.2019 г.
12. Писмо изх. № 21 НАП-341/26.05.2021 г. на Община Пловдив, дирекция
Местни данъци и такси, ведно със справка за задълженията на дружеството
към 25.05.2021г. 13. 3 броя Декларации по чл. 14, ал.1 от ЗМДТ с вх. №№ №
**********; ********** и ********** от 2017г. 14. Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № С190022-023-
0000196/22.01.2019 г. 15. Постановление за продължаване действието на
наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.
6 от ДОПК, изх. 190022-139-0001288/19.06.2019 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП София, 16. Постановление изх. № С190022-
022- 0031414/23.04.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП София; 17. Постановление за налагане на обезпечителни мерки,
изх. № С200022-022-0004026/29.01.2020 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП София. 18. Удостоверение №
1432901/18.05.2021 г. на Централен регистър на особените залози;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл. 694 ТЗ е установителен по своя характер - предмет на
същия е установяване съществуването или несъществуването на определено
вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието
или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване
подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение
между определени лица - кредитор и длъжника в производството по
несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и
страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ.
Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение
срещу неприемане на предявеното от него вземане /положителен
установителен иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу
приемане вземането на друг кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3.
длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието
вземане /отрицателен установителен иск/. В зависимост от това, кой е
предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по
същия са съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен
иск от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен
отрицателен установителен иск от кредитор - ответници са длъжникът и
9
кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск,
предявен от длъжника - ответник е кредиторът, чието прието вземане е
оспорено.
Предметните предели на установяването в процеса са очертани още
с молбата на кредитора за предявяване на вземането му пред синдика,
респективно с определението на съда по разгледаното възражение срещу
списъка. Поради това недопустимо е установяването на вземане,
индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 от ТЗ по основание,
произход, размер и обезпечение, различни от посочените в съставетните от
синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от
посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Вън от това
съществено ограничение, искът носи белезите на класическия установителен
иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от
датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл.
692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда. С изм.в ТЗ в ДВ, бр.105/2016
г. в разпоредбата на чл.694 ТЗ е предвидено и участие на синдика както и
участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата относно
обвързващата сила на пресъдено нещо на решението спрямо длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, като
съгласно разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 ТЗ /изм./, така и на
настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл.
694, ал. 1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
Съобразно изложеното по-горе и видно от данните по делото, в
конкретния случай се установява, че с Решение от 10.05.2021г. по т.д. №
463/2020г. на СГС, VІ –21 св., постановено в производство по реда на чл.
625 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност по отношение на
„Д.Т.К.“ ЕООД, ЕИК *******.
По реда на чл. 685, ал.1 от ТЗ – кредиторът Национална агенция за
приходите е предявил в производството по несъстоятелност на длъжника
публични вземания, възникнали до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност , в общ размер на 219 732.51 лева, от
които – 175 446.5 главници и 44 286 лева, представляващи лихви, начислени
към 02.06.2021г
За почти цялото вземане, и по-конкретно - за претенциите,
възлизащи в размер на 219 711,28 лв., от които 175 430,14 лв. - главници
и 44 281,14 лв. – лихви, кредиторът е заявил искане за удовлетворяването им
по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като сочената привилегията е обоснована от
наличието на следните актове, а именно: Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, изх. № С190022-023-
0000196/22.01.2019 г.; Постановление за продължаване действието на
наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.
6 от ДОПК, изх. 190022-139-0001288/19.06.2019 г., Постановление изх. №
С190022-022- 0031414/23.04.2019 г., и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки, изх. № С200022-022-0004026/29.01.2020 г., по
смисъла на които, от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП –
гр.София са наложени запори, вписани в ЦРОЗ по партида на търговеца
на 18.05.2021г. под №№ 2021051800525, № 2021051800636, 2021051800571
10
и 2021051800675.
Заявените със сочената привилегия претенции, по същността си
представляват публични вземания, за данъци и задължителни осигурителни
вноски.
Вземанията по цялото предявяване на кредитора са били разгледани от
синдика на дружеството и като приети за доказани по основание и размер,
същите са включения в изготвения по реда на чл. 686, ал.1,т.1 от ТЗ Списък.
Не е била призната от синидка единствено исканата от кредитора
привилегия, като предявените вземания, включително и тези, обезпечени
с наложените по-горе запори, са приети в производството по универсално
принудително изпълнение с поредност на удовлетворяване - чл.722, ал.1,
т. 6 и т. 9 от ТЗ.
Така изготвения от синдика Списъка е оспорен от кредитора.
Възражението срещу непризнатата привилегия е разгледано по реда на чл.
690 и сл. от ТЗ производството, като с Определението от 02.11.2021 г . на
съда по несъстоятелността, обявено по партида на търговеца на
03.11.2021г., същото е оставено без уважение.
Предвид последното посочено обстоятелство, с исковата молба вх.№
на СГС 18.11.2021 г. (пратка 5378589/17.11.2021 г.), кредиторът НАП е
предявил процесния иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, с предмет
установяване поредност на удовлетворяване на публични вземания за сумата
общо от 219 711,28 лв., съобразно чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. .
Както бе посочено, искът с правно основание чл. 694 от ТЗ е
установителен по своя характер - предмет на същия е установяване
съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника
в производство по несъстоятелност, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени
лица - кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност.
Обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет
на възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, което се подава срещу изготвените от
синдика списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с
определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, а от там същите могат да бъдат и предмет
на иска по чл. 694 от ТЗ вкл. в хипотеза, когато не се оспорва съществуването
на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия. Възможността да се
оспори по съдебен ред само обезпечението/привилегията на вземането на
кредитор следва и от разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ, съгласно които
за оспорено по съдебен ред вземане се заделя съответната сума в сметката за
разпределение, а когато е оспорено само обезпечението или привилегията,
вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в
сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за
обезпечено вземане. По смисъла на чл. 726, ал. 2 ТЗ под "съдебен ред" се има
предвид производството по специалния установителния иск по чл. 694 ТЗ
относно обезпечението/привилегията на вземането с оглед обусловеността и
обслужващата роля на този иск от и спрямо производството по
несъстоятелност, очертана по-горе (в този смисъл е Решение № 185 от
10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., Т. К., І ТО на ВКС).
Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в
производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. В
настоящия случай искът е предявен от кредитор, с предявено и прието в
11
производството вземане, но с непризната от синдика, а в последстие и от съда
по несъстоятелността, поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от
ТЗ за част от приетите публични вземания.
По изложените съображения, в настоящото производство за кредитора
- ищец е налице правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на
участващите в производството по несъстоятелност лица – синдикът (страна в
настоящото производство на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ), длъжникът, като
и останалите кредитори, че част от приетото в производството по
несъстоятелност вземане е с привилегия, която го поставя в първи ред на
удовлетворяване по чл. 722 от ТЗ относно определение вземания – вписан
запор в ЦРОЗ върху тези вземания на длъжника в несъстоятелност.
Съобразявайки изложеното до момента, съдът намира, че процесният
иск е допустим, като липсват процесуални пречки за разглеждането му
по същество. В тази връзка и след анализ на доказатествения материал,
събран по делото, съдът приема същият за НЕОСНОВАТЕЛЕН, като
мотивите в тази посока са следните:
Анализът на данните по делото сочи, че преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника е
било инициирано такова по налагане на обезпечителните мерки чрез
издадените Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки, изх. № С190022-023-0000196/22.01.2019 г.; Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки
на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, изх. С190022-139-0001288/19.06.2019 г.,
Постановление изх. № С190022-022- 0031414/23.04.2019 г., и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С200022-022-0004026/29.01.2020
г., от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.София
Установява се също така, че самото вписване на обезпечителните
мерки в ЦРОЗ по партидата на търговеца в Централния регистър на
особените залози е реализирано на 18.05.2021 г., коята дата следва тази на
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Предвид
императивната норма на чл. 638, ал.4, изр. последно от ТЗ подобно действие е
недопустимо. В този смисъл, същото се явява непротивопоставимо на
останалите кредитори и не би могло да променили съществуващото към
момента състояние на задълженията на длъжника, включително
възможността за тяхното предпочтително удовлетворение.
Независимо от изложеното до момента, следва да бъде отбелязано още,
че с направени изменения в ЗОЗ, обнародвани в ДВ, бр.108 от 2007 г. е била
създадена т.11 в чл. 26, ал.3. Самите изменения са били въведине
първоначално в пар.21 от ПЗР на ДОПК (законопроект със сигнатура 502-01-
9 на 40-о Народно събрание). Тази точка е предвиждала, че на вписване по
реда на ЗОЗ подлежат и запорът и възбраната наложени по реда на ДОПК.
Вписването е имало за цел да осигури действие на запора спрямо заложен
кредитор, когато двамата обезпечени кредитори, със залог и запор върху едно
и също имущество, се конкурират. В този смисъл, ако запор наложен по
ДОПК не е бил вписан в ЦРОЗ, то той би бил непротивопоставим на
заложния кредитор вписал особен залог, независимо, че е бил наложен по-
рано от вписването на залога. Запорът и възбраната обаче не осигуряват
привилегии, а само относителна недействителност на извършените от
12
длъжника разпореждания след тяхното налагане – чл. 452 ГПК и чл.206
от ДОПК. Нито в ЗЗД – чл. 136, нито в ДОПК – чл. 194, законодателят не
урежда вземания обезпечени със запор или възбрана като привилегировани.
С последващите изменения на ЗОЗ – ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр. 105/2016 г.,
разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.11 не е възпроизведена, като в мотивите към
законопроекта е посочено, че с промените в чл. 26 се прецизират правилата,
уреждащи залог на вземане, залог на ценна книга и залог на съвкупност, като е
възприет подходът на опростяване на режима на вписване на договора и
осигуряване на бързина и качествено реализиране на правата на кредитора.
Към момента, вписване на възбрани по реда на ЗОЗ вече е недопустимо.
Относно запора наложен от публичен изпълнител, изричната уредба в
т.11, която е постановявала същият да подлежи на вписване в ЦРОЗ,
също е била отменена. Разпоредбата на §49 от ПДР на ЗИЗОЗ
категорично предвижда запазване на действието само на вписаните
особени залози. Следователно, вписване по реда на ЗОЗ на наложен запор
по ДОПК след отпадане на законовото основание не може да създаде в
полза на кредитора привилегията по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ.
Извън гореизложеното, преценката дали вписаният запор по реда на
чл. 26, ал.3, т.1 от ЗОЗ създава посочената привилегия за предпочтително
удовлетворяване, съдът прави и след анализ на относимата уредба в ДОПК. В
този смисъл, според специалното правило на чл. 193 от ДОПК, във връзка с
чл. 638 от ТЗ, имуществото, върху което преди откриване на производство по
несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични
вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране
на публични вземания, може да се реализира от публичния изпълнител при
условията и реда на ДОПК в срок от 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност, след изтичането на който
срок публичният изпълнител предава имуществото на синдика за
осребряване и разпределение на получените суми в производство по
несъстоятелност. При осребряване на имущество по чл.193 ДОПК вр. чл. 638
от ТЗ (в 6 месечен срок от откриване на производството), съгласно чл. 194 от
ДОПК, кредитор, в полза на когото са учредени залог или ипотека, или който
е упражнил право на задържане върху имущество от масата, срещу което са
започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по чл. 193 от
ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред публичния
изпълнител. Следователно, щом и при вписан по реда на ЗОЗ запор по чл. 193
от ДОПК, публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма
привилегия по ДОПК, равна на тази на заложния кредитор, то на по-силно
основание, това публично вземане не се ползва и с особена привилегия по чл.
722, т. 1 от ТЗ, дори в случая, когато то се удовлетворява в производството по
несъстоятелност, след изтичане на 6 месечния срок от откриването му.
Аргумент за горното е и разпоредбата на чл. 724 ТЗ, която изрично визира
разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не
и на възбранена или запорирана вещ.
На основание всичко изложеното, съдът намира искът по чл. 694,
ал.2 от ТЗ за неоснователен, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
13
При този изход на делото, разноски на ищцовата страна не следва да се
присъждат.
Тъй като предмет на делото са публични вземания по иск предявен от
НАП, в съответствие с нормата на чл.84 ГПК държавна такса не се дължи.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , гр София. бул.
“*******, представлявана от В.П. директор на дирекция „Държавни
вземания“, против „Д.Т.К.“ ЕООД /в открито производство по
несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1505, р-н „Слатина“, ж.к. „Редута“, ул. „*******, чез управителя
А.И.Е., ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 694 ОТ ТЗ, за установяване
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производството по
несъстоятелност на Д.Т.К. ЕООД по т.д. № 463/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, за публични вземания в общ размер на 219 711,28 лв, от които
175 430,14 лв. - главници и 44 281,14 лв,, включени в одобрен от съда по
несъстоятелността Списък на приети вземания на кредитори на „Д.Т.К.”
ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, и за които с Постановления
изх. №№ С190022-023-0000196/22.01.2019 г.; С 190022-139-
0001288/19.06.2019 г.; С190022-022- 0031414/23.04.2019 г., и С200022-022-
0004026/29.01.2020 г., от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП –
гр.София са наложени обезпечителни мерки - запори, вписани в ЦРОЗ по
партида на търговеца на 18.05.2021г. под № № 2021051800525,
2021051800636, 2021051800571 и 2021051800675.
В съдебното производство на основание чл. 694 ал.4 ат ТЗ е участвал
синдикът на „Д.Т.К.“ ЕООД, ЕИК ******* - В. П. М., с адрес за
призоваване и кореспонденция: гр. София, ул. „*******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14