№ 13
гр. Варна, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600358 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане от защитник на осъдения М. Г. П. за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 154/2022г. на
Районен съд – Търговище. Счита се, че присъдата е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от
НПК. Иска се производството да бъде възобновено, присъдата – отменена,
като осъденият бъде признат за невинен. Алтернативно, след отмяна на
решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за
възобновяване се поддържа от защитника на осъденото лице. Поставя се
акцент на допуснати от въззивния съд идентични процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви и нарушение на закона. Поддържа се искане
за отмяна по реда на възобновяването на решението на ОС Търговище,
постановено във въззивното производство по ВНОХД № 139/22г. на същия
съд.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно. Намира, че въззивният съдебен акт не страда от твърдените
пороци. Моли искането да бъде оставено без уважение.
Осъденият П. пред настоящата инстанция поддържа становището на
1
защитника си и моли производството да бъде възобновено.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните
присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и
за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 18/27.05.2022г. по НОХД № 154/2022г. на РС Търговище,
М. П. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.
3, б. „а“ във вр. с ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с. чл. 129, ал. 1 от
НК и по чл.54 от НК му било наложено наказание от наказание в размер на
една година и пет месеца „лишаване от свобода“ на основание чл. 66, ал. 1 от
НК, отложено с изпитателен срок от три години. По чл. 343г от НК съдът му
наложил и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година и десет месеца. На подсъдимия били присъдени разноските по делото.
Присъдата била обжалвана от М. П., чрез упълномощения му защитник.
Въззивното производство протекло по ВНОХД № 139/22г. на Окръжен съд
гр. Търговище. С Решение № 79/14.10.22г. присъдата била потвърдена
изцяло.
Решението на ТОС е извън кръга на подлежащите на касационна
проверка по чл. 346 от НПК и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК
присъдата влязла в законна сила на 14.10.22г.
Варненският апелативен съд намира за необходимо да посочи, че в
производството по гл. 33 от НПК на основание чл. 426 от НПК са приложими
правилата на касационното производство и проверка може да бъде извършена
само в обжалваната част. Искането на защитника на осъдения П. е насочено
само към постановената по НОХД № 154/22 на РС Търговище присъда. В
хода на пренията пред апелативния съд защитникът надхвърли пределите по
депозираното искане с молбата да бъде отменено въззивното решение на ОС
Търговище по ВНОХД № 139/22г. Макар по този начин към съда да е
отправено искане извън рамките на иницииращото производството по
възобновяване, доколкото удовлетворяването на претенциите за отмяна на
първоинстанционната присъда априори включва отмяна на въззивното
решение, което я потвърждава, ще бъдат съобразени и аргументите спрямо
него. От друга страна, искането е подадено от изрично упълномощен
защитник на оправомощения осъден, и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от
НПК – на 04.11.22г., срещу присъда на РС и решение на ОС, постановено като
въззивна инстанция, непроверени по касационен ред, поради което е
допустимо.
Разгледано по същество се явява неоснователно по следните
съображения:
1. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения
чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, относими към оплаквания по чл. 348 ал. 1 т. 2 от
НПК.
Твърди се, че постановените по делото съдебни актове страдат от липса
на мотиви. За решението на въззивния съд се сочи, че формално отговаря на
2
отправените към този съд възражения по жалбата.
Проверката на съдебните актове не установява основание да се счете, че
изложените в тях съображения са непълни, неясни, нелогични, и не
позволяват изясняване на действителната воля на съда до степента, която
съдебната практика приравнява на „липса на мотиви“.
В мотивите към постановената от РС Търговище присъда са намерили
място както приетите като проявени фактически положения, така и анализ по
силата на кои доказателствени източници съдът е достигнал до тях.
Разгледани са в необходимата и достатъчна степен, действително сложните,
причини, механизъм, последици на произшествието. Съдът е положил
сериозни усилия при изследването на експертните заключения по видео-
техническата, основната и допълнителна съдебна автотехническа експертизи
и в съпоставяне на изводите им, за да достигне до констатации за
обвързаността им с гласните и писмените доказателства по делото. Приетите
за осъществени от осъдения действия, в качеството му на водач на л.а., са
били прецизирани с помощта на кредитирана като достоверна
доказателствена съвкупност, а не въз основа на косвени, изолирани или
неубедителни доказателствени средства. Изложен е анализ на тези действия
по отношение на дължимото от водачите на МПС поведение, като са
формулирани и обосновани съображения за конкретно нарушените от
осъдения норми на правилата за движение по пътищата. Правните изводи на
съда са ясни, съответни на трайната съдебна практика по сходни казуси,
разгледани са обективните и субективни елементи на престъпния състав.
Определеното от съда основно наказание е към минималния размер,
отложено при минимален изпитателен срок по чл. 66 от НК, а
допълнителното наказание е отмерено при спазване на правилата по чл. 49 от
НК.
Въззивната жалба, декларативна по своето съдържание, била допълнена
с изложение (идентично с искането за възобновяване до настоящата
инстанция) за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в липса на мотиви към присъдата и нарушение на закона. В решението си
ТОС проявил задълбоченост и извършил собствен анализ на събраните
доказателства, опровергаващо упреците на защитника за шаблонно и
формално съдържание. Детайлно е очертан механизмът на произшествието,
включващ три автомобила, с иницииращ удар в резултат на нарушенията на
осъдения П.. Неоснователно е твърдението на защитника за допусната в
решението фактическа грешка на стр. 3, абзац 1, като в разрез с
доказателствата по делото ТОС бил посочил, че джипът е ударен в предната
част. Вдействителност съдът е отбелязал: „ С това си действие подс. П.
ударил с предната лява част на бронята, предния калник и левия фар
движещия се по главния път л.а. „Хюндай Санта Фе“…“, като при пряк и
контекстуален прочит се узнава, че подсъдимият с предната част на своя
автомобил е ударил този на свид. Димитрова. В допълнение, съставът
установи, че в решението многократно е отразено автомобилът на свид.
3
Димитрова да е бил ударен инициално в задната лява част, факт, който е бил
прецизно изследван, категорично констатиран, респ. разграничен от
останалите поражения по автомобила. Аргументирани съображения ТОС е
представил по отношение на проверката на експертните заключения без да
основе фактическите си изводи изцяло на тях. Формулирани са правни
изводи, убедително подкрепени от безспорно установените фактически
положения. В съответствие с правомощията на въззивната инстанция са
обсъдени, но отхвърлени като неоснователни оплакванията на защитата за
недостатъци на постановената присъда. Проверяваното решение дава
отговори на въпросите по същество на делото и има съдържание в
съответствие с приеманите от трайната съдебна практика стандарти за
качество и законосъобразност.
Принципните разлики в отношението на защитата и съда към
стойността на отделни доказателства, подлежащите на събиране за изясняване
на предмета на доказване и дължимия аналитичен подход, не налагат извод,
че съдът е нарушил правилата за формиране и оценка на доказателствената
съвкупност в нарушение на принципите на наказателното производство.
Несъгласието на защитата с изводите на основната и допълнителната
авто-техническа експертиза не е поставяло изисквания за назначаване на
повторна, доколкото приобщените по делото са изпълнявали в пълен обем
възложените им задачи и са предоставяли необходимите специални знания за
изясняване на обективната истина по делото. Възражението пред въззивната
инстанция, че неназначаването й от районния съд е ограничило възможността
да се защитят, е останало декларативно, доколкото не е било придружено с
подновено пред въззивната инстанция искане за това. Развитието на
въззивното производство не установява непопълване на делото с относими
към предмета на доказване източници и не е осуетило постигането на
категорична, а не предполагаема, позиция по фактическата обстановка и
правната й оценка.
Съдът дължи независим и безпристрастен подход при установяване на
обективната истина, законосъобразно изграждане на вътрешно убеждение и
постигане на несъмнен извод от фактическа и правна страна, което и съставът
на ТОС е обективирал в разглежданото решение при надлежно спазване на
процесуалните правила.
С оглед на изложеното от районния и въззивния съд не са допуснати
твърдените по искането нарушения, изразени в липса на мотиви към крайните
съдебни актове.
2. По възраженията за осъждане в отсъствие на доказателства за
осъществяване на признаците на състава по 343, ал. 3 б. „а“ вр. ал. 1 б. „б“ от
НК, съставляващи оплаквания за съществени нарушения в приложението на
материалния закон по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК.
В искането за възобновяване, това оплакване е свързано с твърдения за
необоснованост на съдебния акт, което не представлява касационно
4
основание по чл. 348, ал. 1 от НПК и не може да бъде предмет на проверка и в
производството по гл. 33 от НПК. В настоящото производство не могат да
бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в
рамките на установените от решаващите съдилища факти, като съставът на
ВАпС не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество.
Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на
вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при
изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. Както по-горе бе преценено, в разглежданото
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила при
проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждане на
значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на
подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107,
ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под
съмнение законосъобразността на процеса по формиране убеждението на
двете редовни инстанции.
Правилното прилагане на материалния закон е последица от дължим
законосъобразен анализ на релевантните към предмета на доказване групи
факти. Изградена по такъв начин, правната оценка на извършеното от
осъдения задължително трябва да отрази основните обективни и субективни
признаци, да очертае изпълнителното деяние и общественоопасните
последици от него.
В присъдата, мотивите към нея, и решението на въззивния съд не се
установява непълнота, вътрешна противоречивост и незаконосъобразност на
съображенията по отношение на правната квалификация по установените
фактически положения и приложението на материалния закон, включително
при определяне на параметрите за ангажиране на наказателната отговорност
на осъдения П..
По изложените съображения съставът на настоящата инстанция намери,
че в хода на наказателното производство и при постановяването на присъдата
и въззивното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения
по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, поради което и не се установява основание
за възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове с
постановяване на оправдаването на осъдения, както и за връщане на делото
във въззивния или първоинстанционния съд.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитник на осъдения М. Г.
П. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в
законна сила присъда № 18 от 27.05.2022 г. по НОХД № 154/21г. на Районен
5
съд – Търговище, потвърдена изцяло по ВНОХД № 139/2022 г. с решение №
79/14.10.22г. на Окръжен съд – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6