№ 14491
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110168802 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Г. П. Н. с
ЕГН ********** за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за потребление в
имота -ап. 129, находящ се в гр. София, ж.к. К.С., кв. Б., бл. *** А, вх. Е, ет. 3, за които има
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 68553/2021г. на СРС, 70 състав – 109,43 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 01.07.2018 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. до окончателното
изплащане, 17,45 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.10.2021 г., 9,09 лв. лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 27.10.2021 г.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който прави възражение за изтекла
погасителна давност, както и други подробно изложени в отговора аргументи. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 68553/2021 г. по описа на СРС, 70 състав.
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за стойността на доставената топлинна енергия и мораторната лихва
върху нея се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реално доставена
1
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума;
вземането да е станало изискуемо; длъжникът да е изпаднал в забава.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От представения и приет като доказателство по делото протокол, е видно, че от етажната
собственост, част от която е и процесният имот, е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 23.09.2002 г., сключен между
„Т.С.“ ЕООД и Етажната собственост, където се намира и процесният имот, етажните
собственици са възложили на „Т.С.“ ЕООД извършването на доставка и монтаж на
термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия,
както и извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и
индивидуални сметки. С договор от 03.06.2020 г., ищецът е възложил на „Д.“ ЕООД,
извършването на услугата „дялово разпределение“.
Приложено е заявление – декларация от името на ответницата от 23.03.2015 г., с което
последната е извършила волеизявление за промяна на партидата относно процесния имот,
като същата се води на нейно име в бъдеще.
Представени са нотариални актове, видно от които ответницата се явява собственик на
процесния имот по силата на договор за дарение от 2017 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
За целите на настоящото съдебно производство съдът приема за установено, че ответницата
е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
2
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Т.С." ЕАД и
ответницата в процесния период, като в отношенията между страните са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД.
С оглед становищата на страните, съдът е приел, че не са спорни начинът на изчисляване и
съответната претендирана сума.
Ето защо съдът достига до извод, че искът за главницата е доказан по основание.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника при
условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 30.11.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
30.11.2018 г., са погасени по давност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите
3
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по
прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл.
33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не
са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните
разпоредби се налага изводът, че "Т.С." начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество. По делото не е спорно, че сумите не са
платени, с оглед на което съдът приема, че претенцията за лихва за забава е основателна.
Доколкото обаче искът за главницата е неоснователен поради погасяване на вземанията по
давност, следва че и искът за лихва върху тази главница също е неоснователен (арг. чл. 119
ЗЗД).
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение и начислената върху нея
мораторна лихва, предмет на спора, съдът счита следното. По делото не бе доказана връзка с
което и да е разпределително дружество. Така не е ясно кому би се дължала лихвата, което
прави претенцията неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски на ищеца не следва да се присъждат.
По отношение искането на ответника за присъждане на разноски, доколкото процесуалното
представителство е осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, съдът намира, че не е
обвързан от исканията на процесуалния представител на ответника за дължимото му
адвокатско възнаграждение, поради което счита, че с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото, на адвоката на ответника следва да се определи едно възнаграждение в
размер на 250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я.“ № 23Б, против Г. П. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.
София, кв. Б., бл. *** А, вх. Е, ет. 3, ап. 129, искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че Г. П. Н. с
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, че следните суми - 109,43 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 01.07.2018 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. до окончателното
изплащане, 17,45 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 27.10.2021 г., като погасени
по давност и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9,09 лв. лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018г. до 27.10.2021г., като
неоснователен, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
68553/2021 г. по описа на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. И. със съдебен адрес гр. София, ул. Г. № 31, ет. 1
сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева за предоставената безплатна адвокатска помощ на Г.
П. Н. в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5