РЕШЕНИЕ
№ 3865
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110118425 по описа за 2021 година
Производството е образувано след подадена искова молба от Б. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, срещу *, представлявана от *, с административен адрес: гр. *, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ
на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищцата сумата в размер от 12 000 лв. /дванадесет хиляди
лева/, представляваща дължимо от ответника, като възложител на работата по поддръжка на
общинските пътища и тротоарите, парично обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 31.03.2021 г. увреждане от спъване на
тротоара при пресичане на бул. „А*а, изразяващи се в причинените болки и страдания,
ведно със законната лихва от датата на увреждането /31.03.2021 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата Б. Г. А. твърди, че на 31.03.2021 г. около 16 ч. е пресичала
бул. „*а, близо до дома си, за да се срещне с внучка си Зоя Василева, която се задавала от
отсрещната страна. Сочи, че когато се качвала на тротоара до пътя се спъва и пада, на което
падане внучка й става свидетел. Двете установяват, че корените на дърветата са надигнали
някои плочки от тротоара, а други са пропаднали. Плочките изглеждали позиционирани
правилно, но при стъпване пропадали. Първоначално *предположила, че баба й си е ударила
главата, защото я чува да стане и решава да не я мести. След като внучката се уверила, че е
адекватна изправя ищцата с помощта на други хора и я прибира у дома. При прибирането у
дома пострадалата накуцвала, но основната болка била в рамото, тъй като паднала на една
страна. Внучката се свързала с майка си, която пристигнала веднага и поела грижите за
ищцата. Сочи, че цяла нощ лявата ръка и рамото я болели много и на следващия ден *Г.
/дъщерята на ищцата/ завела майка си на рентген в ДКЦ „*“ и при направената снимка се
установило, че има счупване на лява раменна кост. Излага, че след поставената диагноза
първоначално наблюдаващият лекар предписал оперативно лечение с поставяне на планка и
щифтове, обаче поради напредналата възраст на ищцата и наличието на белодробна
фиброза, счупеният крайник е бил обездвижен и е предписано стационарно лечение. Освен
счупената раменна кост пострадалата е била с кръвонасядания и синини на ударената
страна. Твърди, че в последващия период на лечение за нея са се грижили дъщеря й и
1
внучката й, като през това време не можела сама да се обслужва, била обездвижена и се
нуждаела от постоянна помощ и грижи. Сочи, че във връзка с обездвижването се обострили
дихателните проблеми и белодробната фиброза, и често вдигала високо кръвно налягане.
Излага, че към настоящия момент продължава да се възстановява, като движенията на
пострадалата ръка са силно ограничени и болезнени. Посещава рехабилитационни курсове и
приема медикаменти, като не се предвижда някога да възстанови изцяло подвижността си.
Сочи, че във връзка с инцидента е преживявала болки и страдания, което са със сила и
интензитет над обичайните, предвид напредналата възраст и ограничените възможности за
възстановяване. Твърди, че нараняванията са в резултат на падане по компрометиран
участък от тротоар в границите на територията на Община Варна, която е длъжна да ги
поддържа в добро състояние на основание чл. 30, ал. 4 ЗП, поради което и същата отговаря
за причинените вреди от неизпълнение на това задължение от служителите й. Моли за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
както и разноските по делото.
Ответникът *, подава отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че ищцата е следвало да възприеме опасния участък и да
премине с повишено внимание, особено след като се намира до дома й и е била наясно, че е
възможно да е компрометиран. Излага в тази връзка, че ищцата не е положила дължимата
грижа при пресичане и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което и
релевира възражение за съпричиняване. Счита твърдените вреди за недоказани, евентуално
за такива, които не са с интензитет над обичайния. Твърди, че дори да се установят вреди те
не са в размера посочен от ищцата. Излага, че законна лихва следва да се дължи от датата на
исковата молба, а не от датата на деликта. Моли за отхвърляне на иска, евентуално
редуциране на претендирания размер, както и за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата не изпраща представител. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представените амбулаторни листи от 15.04.2021 г. и от 16.06.2021 г., и
медицинско направление /л. 9-11/ се установява, че ищцата е посетила лекар, който й е
поставил диагноза – счупване на горния край на раменната кост (хумерус). Установява се, че
й е поставена имобилизация и е препоръчана терапия. Издадено е направление за физикална
и рехабилитационна медицина.
От удостоверение на * /л. 71/ се установява, че пътните платна на ул. „* се намират в
два поземлени имота, за които са съставени актове за общинска собственост.
От заключението по допуснатата по делото СМЕ, след преглед на ищцата и цялата
медицинска документация, се установява, че ищцата е получила счупване/изкълчване в
областта на лявата раменна става в резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет
реализиран по оста на левия горен крайник, което може да бъде получено при падане и удар
в подлежащата настилка. Това увреждане обуславя трайно затруднение в движенията на
левия горен крайник за продължителен период от време, което е налице и към момента на
прегледа. При получаване на такова увреждане се налага обездвижване на левия горен
крайник, ползване на обезболяващи лекарствени средства и помощ от втори лице за
осъществяване на ежедневни нужди. Увреждането е наложило провеждане на
рехабилитации с цел раздвижване, като по време на същото се е развило остро възпаление
на белодробния паренхим, което е наложило провеждане на антибиотично лечение и при
наличното заболяване – белодробна фиброза, е наложило непрекъснато кислородно лечение
с цел поддържане на нормална суторация. Трамватичното увреждане е приключило своя
оздравителен процес, който обичайно е в рамките на 4-5 месеца, като към настоящия момент
е налице затруднение в движението на левия горен крайник, което ще остане завинаги. Това
ограничение ще продължава да налага ползване на помощ от друго лице. Основната
2
функция на крайника е възстановена, но е налице силно ограничение в движението на
лявата раменна става. При такива увреждания обичайно се извършва оперативно лечение –
открита репозиция с метална фиксация. Имобилизация и последваща рехабилитация, но в
настоящия случай не е необходимо провеждането на такова.
От показанията на разпитана по делото свидетелка *Г. П. се установява, че е дъщеря
на ищцата. Докато е била на работа е разбрала за инцидента от своята дъщеря, която й се е
обадила. Дъщеря й била много уплашена. Свидетелката се прибрала вкъщи и видяла
ищцата, която не можела да стане и да ходи, имала синини и била уплашена. Разказали й, че
ищцата е нямало от къде да мине, спънала се в надигната от корените на дърветата плочка и
паднала по средата на шосето. Отишли на рентген и се установило, че ръката е лошо
счупена. Отишли в болница, но отказали операция и обездвижили ръката. Свидетелката
обслужвала ищцата 40 дни, която през това време не можела нищо да прави. Била цялата в
синини. Тръгнала на рехабилитация, но след второто посещение се заразила и в момента е
на кислород денонощно. Цялостно ищцата се е влошила и вече почти не можела да върви.
Разказва, че при инцидента много хора са помогнали на дъщеря й, когато майка й паднала.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за заплащане на парично
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на бездействие от страна на
възложителя на работата да поддържа тротоарите на територията на Общината.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже възлагане на работа от ответника на негови служители; противоправно бездействие
на служителите да извършат възложените действия при изпълнението на работата (в случая,
че не са изпълнили задължението си да поддържат тротоара обезопасен, както и че този
участък е общински път, който * е длъжна да поддържа); настъпилите за ищцата вреди по
основание и размер; причинна връзка между бездействието на служителите и настъпилите
вреди. Вината на служителите се предполага, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в
тежест на ответника (в случай, че ищцата докаже останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане) е било да обори презумпцията за вина, като установи,
че бездействията на служителите не са извършени виновно. В тежест на ответника е било да
докаже възражението си, че с поведението си ищцата е съпричинила вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Фактическият състав за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва:
възлагане на работа, противоправност, вреди и причинна връзка. Отговорността на
работодателя е обективна, но същият може да обори презумпцията за вина като докаже, че
този, на когото е възложил работата, не е действал виновно. Доказателствената тежест в
процеса е разпределена съобразно елементите на фактическия състав.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в
собственост на общините. В чл. 31 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време,
нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като ал. 2 на същия член регламентира правомощията на
кметовете на общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
Безспорно се установява по делото, че пътят (съответно тротоарът към него), на който
е станал процесния инцидент е собственост на ответника, чието е и задължението да го
поддържа в изправност и обезопасен. Предвид горепосочените разпоредби по силата на
3
закона е вменено задължение на ответника * да поддържа улицата в изправно състояние,
както и да сигнализира незабавно за наличието на препятствие.
От показанията на свидетелката Нели Г. П. се установява, че ищцата се е спънала в
надигната от корените на дърветата плочка и е паднала. Тези факти водят до извода, че е
налице противоправно бездействие на служителите на* да извършат възложените действия
при изпълнението на работата (в случая, че не са изпълнили задължението си да поддържат
в изправност тротоара – общинска собственост или да обозначат наличието на препятствие).
Презумпцията за вина на служителите също не е оборена в процеса. Не са представени
доказателства установяващи обозначаване на препятствието или извършването на съответни
действия по отстраняването му преди инцидента.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата се е спънала в
надигната от корените на дърветата плочка от тротоара, в резултат на което е паднала на
земята и е счупила/изкълчила лявата си раменна става. Причинната връзка между
бездействието на изпълнителя на работата и настъпилата вреда е установена. Всички
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД са налице, поради което и ответникът следва
да отговаря за претърпените от ищцата вреди.
По отношение на обема на отговорността е релевирано възражение от ответника за
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, което съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Няма данни ищцата да е имала поведение
непосредствено преди процесния инцидент, което да води до извода, че същата е
съпричинила вредоносния резултат. Същата не е имала причини да се движи по процесния
участък с повишено внимание, доколкото не е имало обозначение за възможността на
тротоара да има препятствие от този вид. Няма данни същата да е била в нетрезво
състояние, под влияние на медикаменти, да има проблеми със зрението или да е имала
поведение извън обичайното (да върви с по-висока скорост, да бяга или др.), което да налага
извод за това да е допринесла за настъпилите вреди. Ищцата не е била длъжна да предвиди,
че движейки се по тротоара има възможност да се спъне в повдигната плочка, чието място
не би следвало да бъде там, ако участъкът отговаря на обичайните изисквания за тротоар
или е обезопасен от ответника.
По отношение на размера на претендираните неимуществени вреди то същите се
определят от съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). С оглед характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищцата, изхождайки от получените травматични увреждания,
продължителността на понесените във връзка с травмата болки и техният интензитет,
проведеното болнично, извънболнично лечение и рехабилитация, обстоятелството, че към
момента не се е възстановила изцяло от инцидента, както и че занапред ще изпитва
неприятни усещания, вследствие на полученото увреждане, при условия на пълно и главно
доказване се установи настъпването на неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на инцидента на 31.03.2021 г. С оглед събраните по делото доказателства
(отдавайки преимущество на СМЕ и свидетелските показания), съдът намира, че за
репариране на причинените на ищцата болки и страдания следва да се определи
обезщетение по справедливост в размер на 9 000 лв., което е съобразено с горните
обстоятелства, икономическата обстановка в страната и практиката на съдилищата за сходни
случаи, като за разликата до предявените 12 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на страните следва да се определят разноски
съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Ищцата е претендирала разноски,
които възлизат на 480 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 890 лв. адвокатско
възнаграждение, които разноски съдът приема. Ответникът е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 540 лв. (чл. 25, ал. 2,
вр. ал. 1 НЗПП), и депозит за вещо лице в размер на 200 лв. Ответникът своевременно е
релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, което съдът намира за неоснователно. Претендираното
4
възнаграждение не надхвърля минималния размер според Наредба № 1/09.07.2004 г. за
МРАВ. В тази връзка в полза на ищцата за разноски по делото се следва сумата от 1 177,50
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а в полза на ответника сумата от 185 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. След съдебна компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от 992,50 лв. разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, представлявана от *, с административен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата в размер от 9 000 лв. /девет хиляди лева/,
представляваща дължимо от ответника, като възложител на работата по поддръжка на
общинските пътища и тротоарите, парично обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на настъпило на 31.03.2021 г. увреждане от спъване на
тротоара при пресичане на бул. „*, изразяващи се в причинените болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на увреждането /31.03.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3 000 лв., представляваща разликата над
присъдените 9 000 лв. до претендираните 12 000 лв.
ОСЪЖДА * представлявана от *, с административен адрес: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 992,50 лв. /деветстотин деветдесет и два
лева и петдесет стотинки/, представляващи сторени от ищцата разноски в производството,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищцата
банкова сметка с IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5