Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С исковата си молба ищецът „Р. ” – Г. С., твърди, че е правоприемник на ДСП „Б. – Р.” – С.. Предприятието било създадено през 1970 г. и по реда на Указ № 56 за стопанската дейност е регистрирано като държавна фирма. През 1991 г. е преобразувано в „Р.” ООД, а през 1997 г. е приватизирано. Към момента на създаването на предприятието държавата му е предоставила недвижими имоти, като върху част от тях са изградени сградите на консервната фабрика и всички те са включени в имуществото на предприятието. През 1992 г. е бил съставен акт за държавна собственост на всички имоти, включени в капитала на дружеството под № 905/18.11 с.г., като в този акт освен сградите са описани и два поземлени имота - № 34 и № 35 с посочени граници. В графа 21 е записано, че имотите са предоставени за оперативно управление на ДСП „Б. – Р.” – Г. С.. Отразено е също, че дружеството е преобразувано в „Р.” ООД със съответното вписване в ТР, воден при ВТОС към него момент. През 1997 г. при приватизирането на дружеството 80% от дяловете му са прехвърлени на частни лица и въз основа на този приватизационен договор със заповед на областния управител от 2002 г. от актовите книги са отписани като държавна собственост и предадени на с фирма „Р.” – С., недвижимите имоти в Г. С. под №№ 34 и 35 заедно с построените в тях сгради, подробно описани в акт за държавна собственост, цитиран по-горе. По отношение на терените, в които е построен сградният фонд и е разположено предприятието „Р.”, ищецът твърди, че има регулационен план от 1968 г., като регулацията не е приложена. Със заповед № 340/1990 г. на председателя на ИК на ОбС в С. било одобрено изменение на регулационния план на Западната индустриална зона и от два терена държавна собственост, единият, предназначен за изкупвателна база, а другият, предназначен за резервен терен на „Рудметал”, е образуван нов терен, предназначен за бетонов възел. След влизане на кадастралната карта на С. този парцел е отразен като поземлен имот с идентификатор № 65766.703.10. Посоченият имот попада в имот № 35, включен в акта за държавна собственост и представляващ собственост на дружеството. Неотдавна ищецът установил, че О. С. е съставила акт за общинска собственост № 252/15.06.2001 г., с който е актувала като общинска собственост застроения парцел № 1 в Западната индустриална зона с площ 12 дка и 72 кв. м и в текста на цитирания акт са упоменати неговите граници, подробно са посочени. Като основание за актуването на имота е посочен чл. 59 от ЗОС. При проверка на място в О. С. се установило, че общината е актувала като общински парцел № 1, който е обособен като самостоятелен обект с цитираната по-горе заповед. Ищецът твърди, че е собственик на целия имот № 35, в който попада и актуваният от общината парцел № 1 с посочения по-горе идентификатор. Като основание за придобиване правото на собственост се обосновава обособяването на парцела през 1990 г., когато земята е била държавна собственост, предназначението на терена е било единствено за мероприятия, които в бъдеще ще бъдат провеждани в него. Към 1990 г. държавата като собственик решила, че трябва да бъде обособен такъв парцел и той е бил държавна собственост до момента на преобразуване на ДСП „Б.-Р.” в „Р.” ООД – С., с постановление на МС от 1991 г. Тогава теренът и всички имоти, описани в акта за държавна собственост № 905/1992 г., са били включени в имуществото на „Р.” ООД и са престанали да бъдат държавна собственост. От тук ищецът извежда и твърдението си, че процесният имот не е общинска собственост, като развива подробни съображения за това. Отправя се молба до съда, с която се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на О. С., че тя не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 65766.703.10, актуван с акт за частна общинска собственост № 252/2001 г. на О. Г. С.. С уточняваща молба ищецът обосновава подробно защо счита, че е налице правен интерес от предявяване на така посочения иск, като твърди, че той е собственик на поземления имот, който е спорен по делото, и общината му оспорва правото на собственост чрез издадения акт за държавна собственост от 15.06.2001 г. Твърди, че владее имота и че актът за общинска собственост смущава правото му собственост. Цитира практика на ВКС в тази насока. С постъпил в законоустановения срок отговор на ИМ, след уточняването й, ответникът оспорва изцяло предявеният иск, като сочи на първо място, че той е недопустим и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва при условията на евентуалност основателността на иска, като сочи, че в акта за държавна собственост от 1992 г. не е посочено основание, въз основа на което имотът е внесен за оперативно управление в полза на държавното предприятие към него момент – „Булгарплод – Република”. Също така твърди, че ищецът няма доказателства за наличие на документиран, правопораждащ юридически факт за придобиване правото на собственост върху спорния имот. Развива подробни съображения относно това какво установява актът за държавна собственост, цитиран и в ИМ. Също твърди, че фактът на създаване на „Р.” ЕООД и вписването му в ТР не е подкрепен със сигурни първични официални документи, годни да докажат и обосноват извод за придобиване право на собственост както към 1991 г., така и по-късно по твърдения правен способ чрез включване на процесния имот в капитала на дружеството като резултат на преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество. От друга страна, твърди, че е собственик на процесния имот, като сочи, че имотът е преминал в собственост на О. С. по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация още с влизането му в сила през 1991 г. по силата на § 7 ал.1 т.6 от ПЗР, тъй като се явява обект на общинската инфраструктура с местно значение. Развива подробни съображения в насока на тази своя теза. Моли съда да отхвърли предявеният иск. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на закона, приема за установено следното : Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като ищецът цели да бъде установен със силата на присъдено нещо отрицателният факт, че ответникът не е собственик на спорния недвижим имот. Този иск е процесуално допустим, по следните съображения: С оглед наведеното в исковата молба твърдение, че ищецът владее спорния имот, искът не се явява предявен самоцелно. Ищецът заявява самостоятелно защитимо вещно право върху спорния имот. След като това право е оспорено от ответника и след като ищецът твърди да владее имота, предмет на исковата претенция, той няма интерес да предявява осъдителен иск. Единственият му път за защита е установителния иск и в случая отрицателният установителен иск с оглед заявената форма на смущаване на правото на собственост на ищеца, е допустим. В този смисъл се произнася и константната съдебна практика / например Решение № 386/2011г. по Г.д. № 193/2011г. на ВКС І ГО , постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, с която настоящата инстанция е задължена да се съобразява. Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, по следните съображения: Не се спори по делото, че през 1968г. е създадено ДСП”Б.-Р.” Г. С.. На предприятието е предоставен в оперативно управление държавен недвижим имот намиращ се южно от отводнителния канал с площ от около 101 декара. ./удостоверение №8076/10.11.1969г./ Със заповед № 656/4.VІІ.1970г. на Председателя на ИК на Окръжния народен съвет В. Т. на осн. §60 от ППЗПИНМ във вр. с §70 т.1 от ППЗПИНМ и Решение № ІV от Протокол № 24 на Съвета по планово изграждане на населените места при ОНС В. Т. е отреден нов терен от 70 декара за разширение на ДСП”Булгарплод-Република, така както е определен от комисията по чл.7-ми от Закона за опазване на работната земя /ЗОРЗ/ и протокола на междуведомствения експертен съвет към Държавния комитет за планиране. С акт за въвеждане на владение и трасиране границите на отчуждения терен за разширение на ДСП”Б.-Р. Г. С. от 22.VІІ.1970г. са очертани външните граници на площадката от 70 декара отчуждена по реда на ЗОРЗ. Съгласно приложената към делото Заповед № 340/23.04.1990г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет Г.С. е одобрено изменение на регулационния план на западната индустриална зона на Г. С., като от част от два парцела / „Изкупвателно- търговска база”към КК „Р.” и „Резервен терен на Рудметал”/по РП на град С. е образуван нов парцел І, отреден за „бетонов възел” на поделение 62 720 Г. Плевен. С Решение от 27.11.1991г. по фирмено дело № .../1991г. Великотърновският Окръжен съд е регистрирал еднолично дружество с ограничена отговорност „Р. К.”ООД С.. Дружеството е с уставен капитал 6 382 000лв. и е поело всички активи и пасиви на ВП „Р.” С.. Съгласно акт за държавна собственост № 905/18.11.1992г. удостоверяващ правото на собственост на държавата върху недвижими имоти в западната индустриална зона на Г. С. е посочено, че Държавата е собственик на земя от 101,5 дка и земя от 70дка. В графа 212 на акта е посочено, че имотите, описани в същия са предоставени за оперативно управление на ДСП”Б.-Р.- С.” регистрирано като „Р. ” ООД С. с решение на ВТОС от 1991г. По отношение на цитираните два имота с посочена площ в акта е записано, че земята от 101,5 дка при посочени граници е включена в уставния фонд, но няма данни да е предоставена по законно установения ред, а земя та от 70 дка при посочени граници представлява 30 дка предоставени безвъзмездно от ДГФ и 40 дка предоставени от ДПФ. С допълване от 05.07.2002г. към акта са добавени лист четвърти, пети и шести, като е посочено, че поправката се прави във връзка с приватизационната продажба на 75% от дяловете в капитала на „Р. ” ЕООД – Г. С.. Заличен е първоначалният текст на графа 19 на акта / съдържащ описание на имотите, собственост на Държавата/ и е записано, че са отредени два имота, с построени в тях сгради, представляващи имот № 34 с площ от 100 949 кв. м. и имот № 35 с площ от 77 856 кв.м. С акт за частна общинска собственост № 252/15.06.2001г. е удостоверена собствеността на О. С. върху застроен поземлен имот , представляващ Парцерл І в Западна индустриална зона на Г.С., с площ 13072 кв.м. с подробно описани граници. Със Заповед № СА 61-32-373 / 09.08.2002г. на Областния управител на Област В. Т. от актовите книги за държавна собственост са отписани недвижимите имоти, находящи се в Г. С., съставляващи имоти 34 и35, ведно с построените в тях сгради, подробно описани в АДС № 905/1992г. и е разпоредено предаване на имотите на „Р. ” – Г. С.. Съгласно договори за наем от 01.06.2010г. 01.06.2009г; 02.06.2008г.;03.901.2007г;03.01.2006г. през периода от 2006 до 2010г . ищецът е отдавал под наем сгради , находящи се в имот № 35, част от който е спорен по делото. За изясняване на обстоятелствата по делото са изслушани заключенията на съдебно- техническа и съдебно-икономическа експертизи. Заключението на съдебно-техническата експертиза сочи, че съгласно действащия регулационен план на Западна индустриална зона С. от 1967г. в рамките на отредената площадка по Закона за опазване на работната земя/ЗОРЗ/ за разширение на ДСП”Б.-Р.” са образувани парцели І – отреден за „Изкупвателна търговска база С.”и ІІ- отреден за КК „Република”, като от двата парцела е формиран кв. 35 по плана. На север от двата парцела извън терена на площадката от 70 дка. е отреден резервен парцел за „Р.”. Заключава се, че образуваният в кв.35 през 1990г. парцел І „за бетонов възел на под.62270 Плевен„ засяга и отнема в южната си част остатък от западната част на бившия парцел І-ви „за изкупвателна търговска база С.” и остатък от западната част на резервния терен отреден за „Р.”. Според вещото лице този парцел е образуван от част от резервния терен за „Рудметал „ и от част от бившия парцел І, отреден за „Изкупвателна търговска база С.”, като в него е включена и част от сграда –склад с инвентарен № 031447, построена през 1969г., собственост на ищцовото дружество. Новообразуваният парцел І от кв.35 е нанесен в плана с молив но няма данни да е вписан в документ за държавна или общинска собственост, тъй като регулацията не е приложена. От създаването на този парцел до настоящия момент няма изменения в регулационния план, които да го засягат. Новообразувания със заповед № 340/23.04.1990г. парцел е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 65766.703.10., като при заснемането парцелните граници на новосъздадения парцел І от кв.35 по регулационния план са приети за граници на поземления имот. Вещото лице заявява, че при ответника няма кадастрален план на местността в която се намират изследваните имоти, а такъв има от 1962г. Съгласно представения от ищеца и приет като доказателство по делото кадастрален план от 2002г северният имот на „Р.” е номериран под №35, като в него е записано, че имотът е с площ 77.856 дка. На този кадастрален план част от процесния имот е заснет като оградено пространството на „бетонов център”с бетонови стълбове и мрежа намиращо се в пределите на резервния терен за „Рудметал”. Парцел І /поземлен имот с идентификатор 65766.703.10/ не е нанесен в този план поради неприложена на място регулация. По отношение изводите на вещото лице, касаещи площта на посочения като „северен” имот по представения от ищеца „Кадастрален план на КЗ”Р.” С., съдът не възприема заключението на СТЕ. Този кадастрален план е изготвен по искане на ищеца, който се е считал за собственик и няма данни по отношение на него да е изпълнена процедурата по чл. 49а и 49б от ЗКИР. В останалата си част заключението е компетентно и обосновано и съдът го възприема като такова. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза установява, че по описа на активите по сметка 201”земи” на ищцовото дружество фигурира земя в размер на 171.5 декара с инв. № 900001. Съгласно същото обаче не може да се даде отговор към 1990 и 1992г. какъв размер земя фигурира по същия опис на активите на ищцовото дружество, тъй като не се пазят счетоводните баланси за тези години. Вещото лице е посочило, че от момента на преобразуването на ДСП”Б.- Р.” в „Р.” ЕООД до 1997г. няма промяна в размера на записаната в активите земя от 171.5 декара. Това заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. При тези данни от фактическа страна се налага правния извод, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. На първо място, от данните по делото се установява, че имотът, предмет на спора, е бил част от имот № 35 , сплощ от 77856 кв.м. в Западната индустриална зона на Г. С., описан в АДС 905/18.11.1992г. Този имот е бил обособен като самостоятелен парцел с № І по РП на град С. съгласно Заповед № 340 / 23.04.1990г. на Председателя на ИК на ОБНС С.. Видно от приложената към делото преписка по обособяване на парцела, предвидената в действащото към момента на обособяването законова процедура е спазена. Този факт се потвърждава и от констатациите на вещото лице , изготвило СТЕ. Парцелът е отреден за бетонов възел с цитираната заповед. С влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация на 17.09.1001г., съгласно §7,ал. 1 т. 6 ПЗР на същия закон, в собственост на общините преминават недвижимите имоти, представляващи обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Безспорно е ,че процесният имот, представляващ Парцел І по РП на С. попада в обхвата на сочената законова разпоредба с оглед отреденото му предназначение. При това положение с влизане в сила на ЗМСМА имотът е придобил статута на частна общинска собственост. Възражението на ищеца, че по отношение на спорния имот е действала забраната на §7,ал.2 от ПЗР на ЗМСМА е неоснователно. Съгласно този текст не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Ищецът твърди, че имотът, предмет на спора е бил предоставен за оперативно управление на Държавно предприятие, чийто правоприемник е самият той. Тези си изводи ищцовата страна извежда от записаното в АДС 905/92г., където е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на ДСП „Б.-Р.”С.. На първо място, цитираният акт за държавна собственост не сочи въз основа на какъв нормативен или друг управленски акт имотите са предоставени на посоченото предприятие. В самия него е записано, че няма данни земята да е предоставена по законоустановения ред. На следващо място, актът е съставен след влизане в сила на ЗМСМА, когато, както се посочи, имотът, предмет на спора вече е бил със статут на частна общинска собственост, по силата на §7,ал.1,т.6 от ПЗР на същия закон. От заключението на съдебно-икономическата експертиза става ясно, че балансът на ищцовото дружество за 1991 и този за 1992г. не са налични. При това положение няма как да се установи дали спорният имот е бил включен в този баланс. На последно, но не и по значение място , „Р. ” ЕООД – Г. С. съществува като юридическо лице в правния мир от 27.11.1991г., когато е вписано в търговския регистър пир ВТОС, тоест, дружеството е регистрирано след влизане в сила на ЗМСМА. От данните по фирменото дело № 4324/91г. на ВТОС не се установява принадлежността на спорния имот към уставния капитал на дружеството. Следователно, след като не е установено по категоричен начин, че спорният имот е бил включен в уставния капитал на ищцовото дружество и не е установено този имот да се е водил по баланса му към момента на влизане в сила на ЗМСМА, по отношение на него не е действала забраната на §7,ал. 2 от ЗМСМА. Доводите, че имотът е придобит от ищеца по силата на приватизационен договор са неоснователни, с оглед изложеното по – горе. Оспорването, че представеният акт за общинска собствеÝост не доказвал правото на собственост на ответната О., понеже не е посочено основание за издаването му, понеже имотът не бил деактуван преди издаването на акта и не е изпълнена процедурата за отписването му от актовите книги, е неоснователно. Имотът е придобил статут на общински ex lege . Всичко, изложено до тук, дава основание на съда да приеме, че спорният имот е собственост на О. С., считано от влизане в сила на ЗМСМА, поради което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от същия разноски по водене на делото пред първата инстанция в размер на 1900лв. – възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от „Р. ” – Г. С., ЕИК .... против О. С., ЕИК .... , с който се иска да бъде прието за установено със сила на присъдено нещо, че О. С. не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 65766.703.10, актуван с акт за частна общинска собственост № 252/2001 г. на О. Г. С.. ОСЪЖДА „Р.” – Г. С., ЕИК ... да заплати на О. С., ЕИК .... сумата от 1900лв./ хиляда и деветстотин лева / разноски по водене на делото пред първа инстанция. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |