М О Т
И В И
Към Присъда № 118 от 10.06.2021г. по опис на БОС,постановена по
НОХД №78/2021г по описа на Бургаски окръжен съд
В Бургаски окръжен съд е внесен обвинителен акт от Бургаска окръжна прокуратура
срещу Х.М.А. - роден на ***г***, ******,
ЕГН **********,с който се обвинява в това,че на 14.01.2020г., около 06:30 часа,
по първокласен път I-6 /гр.Бургас -гр.София/, в района на 459 км., на около 1
км. преди разклона за с.Черноград, общ.Айтос, обл.Бургас/, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Кади”, с
рег.№ А ***** МТ, собственост на С. Х.М. ***, с посока на движение от гр.Айтос
към гр.Карнобат, движейки се със скорост от около 57 км./ч., нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, допуснал
пътно транспортно произшествие и в условията на независимо съизвършителство с
пешеходеца А.М.И., ЕГН: **********, по непредпазливост причинил смъртта му,
настъпила на 15.01.2020г., вследствие на несъвместими с живота увреждания -
тежка гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в”, предложение I, вр. чл. 342, ал.1, от НК,
вр. чл. 20 ал.1 ЗДвП.
Съдебното производство се проведе по реда на чл.371
т.1 НПК,а именно по реда на съкратено съдебно следствие, като съдът одобри
съгласието на страните на основание чл.373 ал.3 вр.чл.371 т.1 НПК да не се
разпитват свидетелите И.М., Ю.М.,А. М., С.М.,И.И. -подстрадали лица и
свидетели,св.Т. К.,както и вещите лица П. П. ,З. Л.- Б.,д-р И.И., Р. К. и инж.С.
Ч., предвид обстоятелството,че извършените процесуалноследствени действия с
тези свидетели в хода на разследването и изготвените експертизи са извършени
при условията и по реда на НПК и могат да бъдат ползвани като годни
доказателства при произнасяне на съда по същество.
В съдебно заседание представителят на
Бургаска окръжна прокуратура излага подробни съображения относно установената
фактическа обстановка.Излага доводи,че от събраният по делото доказателствен
материал се установява, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в”, предложение I, вр. чл.
342, ал.1, от НК, вр. чл. 20 ал.1 ЗДвП. В тази насока били показанията на св.И.И.,св.А.И.,св.Е.А.,св.Ш.С.,
св.З. М., разпитани непосредствено пред съдебния състав,както и приобщениете по
реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК техни показания /без показанията на
св.З. М./ дадени в хода на досъдебното производство.От изключителна важност за
разкриване на обективната истина според обвинението била съдебната
автотехническа експертиза и допълнителната такава,които подкрепяли изцяло
тезата на обвинението за извършено виновно противоправно поведение от
подсъдимия.
Обвинението предлага на съда да признае подсъдимият Х.А.
за виновен по повдигнатото обвинение, като определи наказанието при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,а именно при условията на
чл.55 ал.1 т.1 НК под предвидения в закона мининум,като се отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия,липсата на нарушения по ЗДП ,при положение,че е
водач на МПС около 35 години /има допуснато само едно несъществено нарушение на
ЗДП през 2015г/,наличието на сериозно съпричиняване от страна на пострадалото
лице, поради което предлага наказанието да бъде определено на лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.Това наказание би постигнало
целите визирани в чл.36 от НК.Предлага подсъдимият да бъде лишен от правоуправление за срок от
три години.
Защитата оспорва обвинението като недоказано по
несъмнен и категоричен начин,като пледира под.А. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото обвинение при условията
на чл.15 от НК,а именно –случайно деяние. Излага подробни съображения относно
установената фактическа обстановка.Алтернативно моли ако съдът приеме,че
подсъдимият е виновен да определи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК,под предвидения в закона минимум,като вземе предвид необремененото съдебно
минало,съжалението и съдействието на А. за разкриване на обективната истина,
изрядността му като водач на МПС и липсата на нарушения по ЗДП,както и
наличието на съпричиняване в конкретния случай,което обстоятелство било от
съществено значение за причиняване на вредоносния резултат . Защитата моли съда
да определи наказание на подс.А. от шест месеца до една година лишаване от
свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три
години.Предлага срокът за лишаване от правоуправление да бъде определен по
справедливост от съда.
В последната си дума подс. А. не се признава за
виновен, изразява съжаление ,че е причинил смърт,но заради мъглата в участъка
не бил видял опасността на пътя.
ФАКТИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият Х.М.А. е роден на ***г***, *******, ЕГН **********.Същият е правоспособен водач на МПС, на отчет в
сектор ПП КАТ ОД МВР Бургас. Притежава СУМПС №*****, с придобита категория „В“
и стаж като водач – 36 години.През целият този период видно от приложената по
делото справка за нарушител по ЗДП се установява,че А. е стриктен и примерен
водач на МПС ,който винаги спазва правилата за движение.Има допуснато само едно
несъществено нарушение на ЗДП през 2015г. ,което по –никакъв начин не може да
обоснове различен извод от този ,че е
добросъвестен и дисциплиниран водач на МПС.
На 14.01.2020г., около 06,30 часа подс.Х.А. управлявал
лек автомобил „Фолксваген Кади“, рег.№ А ***** МТ /собствен на сина му - св.С. М./
по първокласен път I-6, при 459км., в посока от град Айтос за град Карнобат.
Бил на 1км. преди разклона за с.Черноград, общ.Айтос, като се движел в тъмната
част на денонощието. Имало мъгла, която на участъци била по-разредена, а
пътното платно на места било с леки и непълни обледявания, в резултат наличието
на мъглата и ниските температури. Температурата на въздуха била -7/-8 градуса.
Подс.А. управлявал автомобила със скорост от 57км/ч.,
по двулентов път, разделен с единична прекъсната осева линия, на фарово
осветление - включени къси светлини. В лентата за движение на подсъдимия, по
същото време се намирал по неизвестни причини пешеходецът А.М.И. ЕГН **********,
на 82 години, от с.Соколово, община Карнобат. Пешеходецът бил облечен в тъмни
дрехи,с тъмнозелена шуба /яке/,тъмен панталон ,сако и риза, без
светлоотразителни елементи по тях. И. се
намирал с лице или гръб /останало неустановено по делото/ към приближаващия
автомобил и на 1,5м. от десния край на лентата, в която се движел подсъдимия.
Последният не видял и не възприел възникналата опасност на пътя,а именно
пострадалия И., като последвал удар с предна средна част на автомобила.
Вследствие на това, тялото на И. било качено на предния капак на автомобила,
като главата му счупила предно обзорно стъкло. Подс.А. задействал спирачната
система на автомобила след удара,като
изминал още 18,50 метра, и се установил в покой. Вследствие създалите се
инерционни сили, тялото на пешеходеца паднало на терена, на 5 метра, от вече
спрелия автомобил и в неговата лента за движение.
Малко преди настъпване на произшествието, през същия
участък преминали с автомобил свидетелите Е.А. и Ш.С..***, като водачът на
автомобила — св.А. сочи, че „в последния момент“ е видял възрастен мъж, в
лентата си за движение, на 1м. от прекъснатата осева линия. Тогава пешеходецът И.,
и съобразно възприятията на св.А. е бил в странично положение спрямо автомобила
му,с приведени рамене и е гледал в земята. Св.С. - спътник на св.А. сочи, че
след като А. извикал, тогава той видял пешеходеца. Според субективните
възприятия на тези двама свидетели имало мъгла в процесния участък с видимост
10-15м. ,но са успели да заобиколят препятствието
на пътя вдясно. Двамата свидетели
поясняват, че зад тях се е движел товарен автомобил /неустановен при
разследването/, който също е успял да заобиколи пострадалия И., и който бил с
включена звукова и светлинна сигнализация.
Непосредствено след удара и установяването на
автомобила в покой, подс.А. слязъл и се обадил на сина си. Започнал да маха на
преминаващите автомобили, като св.А.И. ***, които се движели с товарен
автомобил спрели. Разбрали , че А. все още не е сигнализирал Спешен телефон
112, поради факта, че е много притеснен и объркан. Тогава - 14.01.2020г., в
06:31ч. св.Е. от мобилния си телефон се обадил и съобщил за случилото се. В
06:49ч. св.И. отново позвънил на Спешен телефон 112,поради забавянето на
спешните екипи. Пострадалият пешеходец И. бил неконтактен и само опитвал да
движи крайниците си, издавал стенания.
Екипът на Спешна помощ, в състава на който участвал и
медицински фелдшер - св.В.К., констатирал тежкото състояние на пешеходеца. Св.К.
му оказала първа помощ, като превързала раната на главата и транспортирала
пострадалият в УМБАЛ Бургас. Въпреки оказаната помощ, и осъществени медицински
интервенции, на 15.01.2020г. в 07:24ч. А.И. починал.
Пристигналият на местопроизшествието оперативен екип,
изпробвал с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, № ARBB 0071 подс.А. -
отчел нулево съдържание на алкохол. Бил извършен оглед на произшествието.
Видно от приетата по делото физикохимична експертиза - протокол
№16/15.01.2020г. БНТЛ ОД МВР Бургас, в кръвта на водача А. не е установено
наличие на алкохол. Видно от приетите
химикотоксикологични експертизи от ВМА на кръвни проби от водача А. и
пострадалия И., не установяват наличие
на наркотични вещества в кръвта им.
От приетата по делото съдебно медицинска
експертиза на А.И. се установява -
политравматизъм. Тежка гръдна травма със счупване на гръдната кост и ребра
двустранно, вляво по две линии. Контузия на белия дроб. Кръвонасядане по черния
дроб, хематом около десен бъбрек. Ламбовидна разкъсно контузна рана по лявата
странична повърхност на главата, охлузвания и кръвонасядания по тялото.
Посочена е непосредствената причина за смъртта на А.И.
- тежката гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност.
Посочените увреждания са били причинени от съприкосновение с автомобила, с
последващо падане на терена.
Видно от представеното основно и допълнително
заключение на автотехническия експерт - скоростта на движение на управлявания
от подс.А. лек автомобил е 57 км/ч. и определена опасна зона за спиране - 41м.
Посочено е точното място на удара - в лентата за движение на подс.А., на 1, 5м.
вляво от десния й край. След удара, автомобилът е изминал 15,80м. до пълното му
установяване в покой. Анализирана е и зоната на осветеност на фаровите светлини
- ляв, осветяващ на 50м. и десен на 75метра. Изрично е отразено, че пешеходецът
не е попадал в опасната зона за спиране на управлявания от А. автомобил, както
и че е могъл в зоната на осветеност на фаровете да го възприеме и да избегне
произшествието. Скоростта, с която подс.А. е управлявал автомобила, е
определена от автотехническия експерт като технически съобразена с условията на
пътя, в т.ч. и с осветеността на фаровете.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От събраният по делото
доказателствен материал се установи по категоричен и несъмнен начин,че подс. Х.М.А. на 14.01.2020г., около 06:30
часа, по първокласен път I-6 /гр.Бургас -гр.София/, в района на 459 км., на
около 1 км. преди разклона за с.Черноград, общ.Айтос, обл.Бургас/, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген”,
модел “Кади”, с рег.№ А ***** МТ, собственост на С.Х.М. ***, с посока на
движение от гр.Айтос към гр.Карнобат, движейки се със скорост от около 57
км./ч., нарушил правилата за движение по пътищата : чл. 20 ал. 2 изр.второ от ЗДвП - “Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,
допуснал пътно транспортно произшествие и при условията на съпричиняване от
пешеходеца А.М.И., ЕГН: **********, по непредпазливост причинил смъртта му,
настъпила на 15.01.2020г., вследствие на несъвместими с живота увреждания -
тежка гръдна травма, довела до остра дихателна и сърдечна
недостатъчност-престъпление по чл.343
ал.1, б.“в“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, вр. чл. 20 ал. 2 изр. второ от ЗДвП.
Безспорно
по делото се установи , че подсъдимият Х.А. е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, въвеждащо задължение на водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Опасността за автомобила на подсъдимият е възникнала в момента ,в който намиращият се
почти по средата на платното за движение пешеходец и движещ се срещу автомобила
му , е станал обективно видим за него. Съгласно експертните заключения при
далечина на видимост при къси светлини
на фаровете от 50 м. пред левия фар и 75
м.пред десния фар и опасна зона около 41
м, действителната скорост на автомобила
от около 57 км/ч е била технически съобразена с далечината на видимост. При
тази скорост на движение,водачът според вещото лице е имал техническа
възможност да предотврати настъпването
на удара с пешеходеца. Пешеходецът не е попадал
в опасната зона за спиране на автомобила.
Според св.Е.А.
и св.Ш.С. пешеходецът е бил почти около средата на пътната лента и е бил
осветен от фаровете на автомобила, само десетина минути преди фаталния
инцидент,което според вещото лице означава категорично, че пострадалия не е
изскочил внезапно на пътя и не е навлязъл отстрани на пътното платно,т.е. той
си е бил там.Този извод експертът подкрепя и със СМЕ, където е посочено,че
пострадалия е със счупени две подбедрици на двата крака,което означавало
,че той се е движел пред автомобила на подсъдимия, неустановено с лице към
автомобила или с гръб ,в неговото платно за движение,а не е изскочил
отстрани,защото тогава би следвало да е счупена само подбедрицата на единия
крак,при разположение на тялото странично. Обстоятелството, че по време на
преминаване на св.Е.А. пострадалия е стоял странично и не се е движел ,не означава ,че след 10-15 минути той е бил в същото местоположение и статичност на тялото. Пешеходецът е бил
осветен от светлинния сноп на фаровете ,т.е. подсъдимият е имал възможност да
го забележи при управление на къси светлини на фаровете на автомобила си, с каквито
безспорно се установи, че е управлявал автомобила си.Въпреки,че вещото лице е
изготвило експертните си заключения въз основа на показанията на св.А.,който
впоследствие става подсъдим ,като се позовава на неговите показания по
досъдебното производство,че е нямало мъгла в участъка на пътя , изслушвайки
свидетелските показания дадени пред съда в условията на непосредственост и
устност ,вещото лице посочи, че дори и да се приеме,че е имало мъгла в
конкретния пътен участък,то тя е била рехава,а не гъста такава с видимост
15-20м, както твърди св.Е.А..Експертът сочи,че ако действително видимостта е
била толкова то е било невъзможно предните автомобили управлявани от св.Е.А. и
товарния автомобил да забележат 10-15 минути по-рано пешеходеца и да го
заобиколят. Според П. видимостта е била над 50 м, въпреки рехавата мъгла,като е
нямало пречка водачите да забележат наличното препятствие на пътя. В подкрепа
на констатациите на вещото лице са и показанията на св.А.И., пръв спрял непосредствено
след местопроизшествието и обадил на
тел.112. Той също сочи,че е имало рехава мъгла и през нея се е виждало
достатъчно добре. В тази насока са и показанията на св.И.И.-полицейски служител
пристигнал минути след произшествието към 6,45ч, който също твърди,че имало
рехава мъгла в процесния участък,като съдът не кредитира показанията му приобщени
по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и т.2 НПК в тази част,дадени по ДП, където е
твърдял за липса на мъгла в процесния участък,тъй като тези показания
противоречат на останалите доказателства по делото,още повече,че непосредствено
пред съда той посочи,че си спомня за наличието на мъгла и не може да си обясни
защо в хода на ДП е твърдял,че е нямало
мъгла.Следва да се отчете,че именно св.А.И. в най-близък момент след
произшествието е преминал по пътя и има най-преки и обективни наблюдения върху пътната обстановка минути
след инцидента.Той категорично сочи,че е било тъмно към 6,30ч сутринта ,когато
е минавал, пътя със сигурност е бил хлъзгав, но е нямало сняг,имало е така
наречения на шофьорски език “черен лед“,който бе обяснен и потвърден
впоследствие и от вещото лице като резултат от наличната мъгла,която ниско долу
на пътя, в съчетание с ниските
температури през месец януари /-8 градуса/ е довело до обледеняване на пътя . Експертът
е категоричен ,че пътят не бил заледен изцяло ,защото има останала спирачна
следа от процесния автомобил,ако е бил целия заледен такава не би останала,но
безспорно е имало заледяване в пътния участък.
Вещото лице посочва в съдебно
заседание ,че наличната спирачна следа е след мястото на удара,т.е.водачът е реагирал или в момента на удара или малко
след него, но не и преди него, т.е. той
не е видял категорично и не е реагирал на възникналата опасност на пътя, а е имал
обективната възможност за това при
движението си със скорост от 57 км/ч и осветеност на фаровете на къси светлини, както са успели да сторят предните
автомобили ,виждайки възникналата опасност те са го заобиколили и то няколко
минути преди фаталния инцидент. Експертът обяснява механизмът на удара,като
автомобилът удря пешеходецът,вдига го върху автомобила, като главата му разбива
предно панорамно стъкло, пешеходецът придобива скоростта на движение на
автомобила и като удря спирачки,пострадалият е изхвърлен пред автомобила, както
е бил и намерен,на около 5 метра пред автомобила. До този извод експертът е
стигнал именно от откритата спирачна следа,която автомобилът е оставил на
платното за движение, която определя точно траекторията на счупване на обзорното
предно стъкло понеже скоростта на автомобила е по-голяма от 40 км/ч.При такива
скорости телата на пешеходците попадали на предния капак и достигали до предно
обзорно стъкло,а при по-високи скорости
било възможно да отидат на тавана
на автомобила или направо зад автомобила при още по-големи скорости. Тези признаци
,характеризиращи механизма на удара също
са част от алгоритъма за изчисление скоростта на движение на процесния автомобил.
В този смисъл съдът може да направи обоснован
извод,че причина за настъпване на произшествието е ,че подсъдимият А. не е
реагирал на възникналата опасност на пътя, въпреки,че е имал техническа и
обективна възможност за това , да спре
или да заобиколи пострадалия. Действително това препятствие може да се характеризира като непредвидимо такова, тъй
като е необичайно човек в ранна зимна студена утрин да се движи по средата на
пътното платно на междуселищен път,но въпреки това чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП
задължава водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат
,когато възникне опасност за движението,както е в конкретния случай, което
действие не е сторил подсъдимия при наличие на техническа възможност за това.
От друга
страна безспорно следва да се отдаде тежест като причина за възникналото ПТП и
на факта на съпричиняване на произшествието
от страна на пострадалия пешеходец А.И.,имайки предвид,че същия се е
движил в тъмни дрехи,без светлоотразителна жилетка,на междуселищен път в
тъмната част на денонощието по средата на пътното платно,което безспорно го
характеризира като едно непредвидимо препятствие за водачите на МПС,тъй като не
се очаква пешеходец да се движи по
средата на пътно платно в тъмната част на денонощието и то извън населено място.Безспорно
обемът на съпричиняването от страна на пострадавия е изключително голям и
превалиращ като причина за настъпилия вредоносен резултат в конкретният казус.
Експертът е категоричен,че ако
подсъдимият своевременно е реагирал за спиране, ударът е бил предотвратим. При
тези данни, се налага извод, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати удара, респективно съставомерните последици, доколкото не е
реагирал своевременно за спиране, така както го задължава чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП /друго задължение по закон той няма/. Ако подсъдимият
беше своевременно предприел спиране или заобикаляне на пешеходецът по този
начин биха били избегнати вредоносните последици. Неправомерното поведение на
подсъдимия е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Съдебната
практика е категорична, че когато препятствието за движението на пътното
–транспортно средство се е появило на разстояние, даващо възможност на водача
да го възприеме, но същият не извърши действия за предотвратяване на
произшествието, той носи отговорност за настъпилите вредни последици, дори и в
случаите,когато препятствието е непредвидимо такова. Именно поради това и
настоящият съдебен състав остави без уважение възражението на защитата ,че деянието
е случайно- по смисъла на чл.15 от НК. Ако подсъдимият беше направил всичко
възможно да спази всички правила за движение,а именно да спре своевременно или пострадалият да
попада в опасната му зона и въпреки това
инцидента се бе случил тогава би могло да се обсъжда наличие на приложение на
чл.15 от НК.В конкретният случай обаче подс.А. не е изпълнил нито едно от
задълженията си предвидени в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП,а именно нито е намалил
скоростта,нито е спрял,нито е направил опит да заобиколи препятствието, въпреки
техническите и обективни възможности за
това. Той сам се е поставил в невъзможност да не предприеме никакви действия и
да не спази правилата за движение,поради което деянието му безспорно е
противоправно такова.
От
показанията на св.З.М. ,снаха на пострадалия се установява,че той е бил здрав
физически и психически,обичал е да върви
пеш между населените места,където имал приятели, братя и сестри.Винаги бил
облечен в панталон,риза и сако,спретнат и контактен с хората,особено преди да
претърпи операцията на гласните струни
поради онкологично заболяване. Никога не са го намирали на ж.п.
гарата,неорентиран и незнаейки къде се намира.Същото
потвърди и св.Ш., кмет на селото. Св.М. също потвърждава,че често пострадалият
му е ходил на гости в неговото село,идвал пеш,но след операцията общуването с
него станало трудно и се виждали по-рядко. Св.Ш.Ш.-кмет на с.Соколово потвърди,
че пострадалия е бил добър човек,социален,живеел в края на селото,грижел се сам
за себе си,при него живеела едва от снахите му,а синовете и дъщеря му били в
чужбина,само единият син живеел близо до неговата къща.Ползвал се с добро
име и уважение в селото.
Видно от приобщените показания на
пострадалите лица-св.И.М.,Ю.М.,А. М.,синове и дъщеря на пострадалото лице се
установява,че често баща им ходел пеша на гости в други населени места,бил
здрав,чувствал се добре и се грижил сам за себе си.
Съдът кредитира обясненията дадени от
подсъдимия Х.А. изцяло,единствено не дава кредит на доверие на обясненията му в
частта относно наличието на гъста мъгла от 15 м. видимост,както твърди той в
обясненията си пред съда.В тази част обясненията му противоречат на събрания
доказателствен материал /показанията на св.А.И.,св.Ив.И.,СТЕ/ , поради което
съдът не ги кредитира.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
св.С.Х.М.,син на подсъдимия и собственик на процесния автомобил.Той не е
очевидец на инцидента, но потвърждава,че когато е отишъл на място пътят е бил хлъзгав, не помни дали е имало
мъгла в конкретния участък,но иначе по
пътя е имало на талази мъгла,било студено.
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост под формата на
престъпна небрежност. Подсъдимия не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият не е
предприел намаляване на скоростта и спиране, не е забелязал своевременно
пострадалия И., въпреки обективната възможност да направи това.Той е съзнавал
добре,че управлява автомобил в сложна пътна обстановка,зимата при ниски
температури,тъмната част на денонощието,при частично обледен път,наличие на
мъгла,при което е бил длъжен да прояви по-голямо внимание,ако е необходимо да
управлява с по-ниска скорост,ако не може да проследява пътя в пълна степен,т.е.
съобразявайки се с усложнената пътна обстановка да бъде готов да реагира
своевременно при възникнала опасност на пътя по всяко време.
Съдебният състав оправда подсъдимият да е
извършил нарушение по чл.20 ал.1 ЗДП, а именно,че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато превозните средства ,които управляват, предвид обстоятелството,че
доказателства за липса на осъществен контрол върху превозното средство от
страна подсъдимия А. не бяха събрани по
делото,които да са в причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Не се установи, че подс.А. е загубил контрол върху управляваното от него
превозно средство, напротив той е контролирал пътното превозно средство до
настъпване на произшествието в пълен обем,като настъпилия вредоносен резултат
,несъмнено видно от събрания доказателствен материал се дължи именно на факта,че не е намалил
скоростта и спрял в случая на възникнала необходимост от
възникнало непредвидимо препятствие, а именно човек на пътното платно ,като е
следвало да спре или да заобиколи
опасността, ако е необходимо при премерен риск да премине в насрещното пътно платно за
движение,с цел заобикаляне на препятствието , когато възникне опасност за
движението, както са сторили двата
автомобила преди него. Видно от изслушаната и приета СТЕ подс.А. е имал обективна възможност от осветеността на
фаровете си,карайки на къси светлини,въпреки,че е имало рехава мъгла в този
пътен участък да възприеме препятствието
и да реагира своевремнно като спре или го заобиколи.Наличието на спирачен път след установения удар
безспорно доказва,че подсъдимият не е предприел никакави действия по
спиране на автомобила,като несъмнено не е възприел
пострадалия по никакъв начин,при наличие на обективна възможност за това.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия,че мъглата в този участък е била много гъста,тъй като само 5-10
минути преди инцидента по този участък са преминали други два автомобила,които
са възприели пострадалия и са успели да предотвратят удара,като са го
заобиколили. Степента на гъстота на мъглата е давала възможност в зоната на
осветеност на фаровете , подсъдимия да възприеме опасността и да реагира
своеверемнно като предотврати произшествието по този начин,което безспорно се
установи по делото.
Съдът именно поради това и в
съответствие с ТР №2 от 2016г на ОСНК на
ВКС ,т.7 ,като прие,че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани и заложени всички обстоятелства
свързни с извършено нарушение по чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, преквалифицира
нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК,като прие,че именно
новата правна квалификация на нарушението е в причинноследствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, а не посочената първоначално такава от
обвинението.В обвинителният акт ,както и в доказателствата по делото липсват
такива, които да сочат и обосновават на извод,че подсъдимия е изгубил контрол
по управление на автомобила си,което пък нарушение да е в причинноследствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат ,което наложи съдебният състав да
извърши преквалификацията на нарушението по ЗДП.
Видно от изготвените съдебна токсикохимична
експретиза на пострадалия и на подсъдимия не се установяват в кръвта им наличие
на наркотични вещества. От назначената химическа експертиза на подс.Х.А. не се
установява алкохол в кръвта му към момента на произшествието.
Видно от справката от КАТ Бургас се
установява,че подс.А. е правоспособен
водач от 1984г. ,като до настоящия момент има допуснато само едно несъществено
нарушение на правилата за движение през 2015г, което обосновава извод,че А. е
стриктен водач и спазва правилата за движение
без пропуски.Безспорно този случай е инцидентен в живота му.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Съдебният състав намира, че обществената опасност на
деянието с оглед на настъпилия вредоносен резултат е завишена. Обществената
опасност на подсъдимия обаче е ниска и се изразява само в конкретно извършеното
деяние по непредпазливост. Наказанието, настоящият състав определи като
съобрази наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като определи наказанието под най-ниския предел.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало, с добър житейски,семеен и професионален
статус, няма отрицателни данни за личността му,
изразява искрено съжаления за случилото се,съдейства за разкриване на
обективната истина, досега не е наказван по административен ред за допуснати
съществени нарушения по ЗДвП и ППЗДвП при стаж като водач на МПС от 36 години.
Не на последно място следва да се отчете и в голямата степен наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия И.. Същият се е
движил в тъмната част на денонощието по пътното платно,в тъмни дрехи,без
светлоотразителни знаци в нарушение на чл. 108 ЗДвП. С оглед на това, настоящият състава намери, че дори
и най – лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко
за подсъдимия, поради което съдът определи наказанието под предвидения в закона
минимум, като отчете,че наказание от една
година лишаване от свобода ще изпълни целите визирани в чл.36 от НК.Съдът прецени,че за постигане на тези цели не е необходимо А. да бъде
изолиран от обществото в затвор ,като отчете,че личната и генерална превенция
ще бъде постигната и с отлагане изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
Съдът лиши на основание
чл.343г от НК вр. с чл.37, т.7 от НК подсъдимият Х.М.А. ЕГН **********
от правото да управлява моторно превозно
средство за срок от две години считано от влизане на присъдата в сила. При
определяне на това наказание,съдът отчете ,че в продължение на 36 години той е
бил изряден и примерен водач на МПС, няма допуснати нарушения на правилата за
движение,с изключение на едно несъществено през 2015г. Това обстоятелство
обективира извод,че тази му проява е инцидентна в живота ,поради което определи
наказание лишаване от правоуправление за срок от 2 години,като прецени ,че
по-голям срок би било проява на необоснованост и несправедливост на санкцията спрямо този изряден и съвестен водач
на МПС.
Съдът осъди подсъдимият Х.М.А.
ЕГН ********** на основание чл.189 ал.3 НПК да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 1 033,48 лв. /хиляда тридесет и три лева и четиридесет и осем
стотинки/ / , представляващи разноски по
досъдебното производство.
Мотивиран от горното съдът постанови
мотивите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: