№ 627
гр. Благоевград, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№903184/28.03.2022г., подадена от С. В.
Д., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.***, против Решение
№906051/17.01.2022г. по гр.д.№2006/2020г. по описа на Районен съд-
Благоевград, с което С. В. Д. е осъден да преустанови неоснователните
действия, с които препятства и ограничава възможността на ищеца Б. И. Ю.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с.***, общ.Благоевград, да упражнява
правото си на собственост в пълен обем върху собствената му част от
поземлен имот с пл.№144, кв.5 по плана на с.***, общ.Благоевград, с площ от
583 кв.м., както и да премахне последиците от неоснователните си действия,
като премахне за своя сметка:
-неправомерно и неоснователно изградената от ответника С. В. Д. ограда от
38 м., навлизаща в имот с пл.№144 /извън УПИ XV-144/, кв.5, по плана на
с.***, и заграждаща площ от 356 кв.м. от имот с пл.№144, която в южната си
част представлява зидария от бетонови блокчета с височина 0.60 м. и телена
оградна мрежа, а в източната част представлява ограда от бетонови колове и
телена оградна мрежа, като неправомерно заграждаща собствените на ищеца
Б. И. Ю. части от имот с пл.№144, кв.5 /пети/ по плана на с.***,
общ.Благоевград.
-както и частта от 35 кв.м. нова стопанска постройка /представляваща
дървена конструкция и термопанели на един етаж/, която попада частично в
границите на имот с пл.№144 с площ от 583 кв.м. /извън границите на УПИ
XV-144/, в кв.5 по плана на с.***, който имот е собствен на Б. И. Ю., както и е
осъден да заплати на ищеца Б. И. Ю. сумата от 610 лв. за разноски по делото.
1
С въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт се обжалва като
неправилен, незаконосъобразен, постановен без да са обсъдени всички
доказателства и направените възражения, както и при липса на мотиви.
Оспорват се изводите на районния съд, че ищецът Б. Ю. е собственик на имот
с пл.№144, кв.5 по плана на с.***. Настоява се, че имотът се владее от
ответника явно, спокойно и необезпокоявано повече от 10 години в
границите, които са трайно материализирани на място, и които граници не
съвпадали с регулационните граници на УПИ XV. Поради това имотът бил
придобит по давност от жалбоподателя. От друга страна ищецът не бил
доказал правото си собственост върху останалата част от имот с пл.№144,
нито бил изяснен нейният статут. По подробно изложените в жалбата
съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне
на исковата претенция. Претендират се сторените разноски в производството.
В срока по чл.263 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят С. В. Д. се
явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител.
Поддържат въззивната жалба и молят да уважаването й по изложените в
същата съображения.
Въззиваемата страна Б. И. Ю. се представлява от пълномощник, който
оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна и
недоказана.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото,
намира следното:
Производството по гр.д.№2006/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград
е образувано по искова молба на ищеца Б. И. Ю. против ответника С. В. Д., в
която се твърди, че на 29.05.1995г. по силата на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ищецът е станал
собственик на дворно място с площ по документ за собственост от 895 кв.м.,
представляващо поземлен имот с пл.№144, кв.5 по плана на с.***,
общ.Благоевград. На 27.07.2007г. ищецът и съпругата му Й.Д.Ю. продали на
ответника част от посоченото дворно място, която част е обособена като УПИ
XV с пл.№144, кв.5 по плана на с.***, общ.Благоевград съгласно ЗРП,
одобрен със Заповед №250/21.09.1984г. и Частично изменение на уличната
регулация и Частично изменение на плана за регулация и застрояване,
одобрени със Заповед №1817/19.07.2001г. на Кмета на Община Благоевград,
урегулиран с площ от 312 кв.м., при граници по скица: от две страни улица и
УПИ XIV-114. Твърди се, че след продажбата ищецът останал собственик на
583 кв.м. от имот с пл.№144, които били извън границите на УПИ XV-144.
Сочи се, че през 2018г. ответникът С. Д. осъществил неоснователни действия
в собствената на ищеца част от имот с пл.№144 като изградил масивна ограда
от бетонови тухли с височина от около 2 м., която ограждала целия имот с пл.
№144, като по този начин навлязъл в собствената на ищеца част от имота, без
да има право, с което създавал пречки на ищеца като собственик да
упражнява правото си в неговия пълен обем. За неоснователните действия на
2
ответника ищецът подавал множество жалби до РДНСК-Благоевград и до
Община Благоевград. През юни 2020г. оградата била премахната, но вместо
нея ответникът изградил ажурна ограда. Освен това през 2016г. изградил
масивна сграда – нова стопанска постройка, която попада частично, в по-
малка част, в границите на УПИ XV-144, а в останалата по-голяма част – в
границите на собствената на ищеца част от имот с пл.№144, с което също
създавал пречки ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен
обем.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника С. В. Д. е подаден отговор на
исковата молба, в който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди
се, че ответникът е придобил парцел XV, върху който към момента е
реализирано разрешеното със ЗРП строителство. На място имотът бил
ограден с трайна ограда в границите, в които същият му бил показан към
датата на разпоредителната сделка. Твърди се, че имотът се владее от
ответника явно, спокойно и необезпокоявано с намерение за своене повече от
10 години в границите, които са трайно материализирани на място, поради
което ответникът придобил по давност частта от имот с пл.№144 извън
придобития по силата на прехвърлителната сделка УПИ XV от 312 кв.м.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са приобщени голям
обем доказателствени средства.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
Със Заповед №250/1984г. на Председателя на Общински народен съвет
Благоевград е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на
с.***, общ.Благоевград. В него е отразен имот с пл.№144 – незастроен, който
в разписния лист е записан на Иван К.ов Ю. /зачертан/, записан на Б. И. Ю. по
НА №47, том III, дело №793/1995г. за 895 кв.м., зачертан и записан на С. В. Д.
за 312 кв.м. по НА №123, том IV, дело №650/2007г.
При действието на КРП от 1984г. е съставен Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №47, том III,
дело №793/29.05.1995г. по описа на Нотариус И.К., вписана в регистъра на
НК под №214, с район на действие РС-Благоевград, по силата на който Б. И.
Ю. е придобил следния недвижим имот – дворно място от 895 кв.м.,
представляващо имот с пл.№144, в кв.V по плана на с.***, при съседи – от две
страни път, и И.Г.С..
Със Заповед №1816/19.07.2001г. на Кмета на Община Благоевград е
одобрено изменение на уличната регулация О.Т. 66 до О.Т. 109 по плана на
с.***, общ.Благоевград; частично изменение на ЗРП на кв.5 по плана на с.***,
общ.Благоевград, както следва: 1.Промяна на предназначението на част от
терен в кв.5 от озеленяване в индивидуално жилищно строителство;
2.Изменение на дворищната регулация на парцел XIV-114 като новата
регулационна линия минава по имотната граница на имот с пл.№144; 3.
Образуване на нов парцел XV, който се отрежда за имот с пл.№144 - за
малкоетажно жилищно застрояване; 4. За парцел XV-144 – ново жилищно
застрояване от 2 ет. и 1 бр. гараж.
От Община Благоевград е издадена Скица №2953/20.12.2005г. по КР план
на с.***, общ.Благоевград, одобрен със Заповед №250/21.09.1984г. и ЧИУР и
ЧИЗРП, одобрени със Заповед №1816/19.07.2001г., в която е записано, че
имот с пл.№144 е 895 кв.м. От него се придават към: парцел XV-144 – 312
3
кв.м.; улица – 225 кв.м.; извън регулация – 358 кв.м. Тоест общо 583 кв.м.
остават от имота извън границите на парцела /УПИ XV-144/.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот №123, том IV, рег.
№8900, дело №650/27.07.2007г. по описа на Нотариус И.К., вписана в
регистъра на НК под №214, с район на действие РС-Благоевград, вписан в
Служба по вписванията-Благоевград с вх.рег.№2852/27.07.2007г., Акт №100,
том VII, дело №2197/2007г. ищецът Б. И. Ю. и съпругата му Й.Д.Ю. са
продали на ответника С. В. Д. следния недвижим имот, придобит по време на
брака им и представляващ съпружеска имуществена общност – УПИ XV с пл.
№144, кв.5 по плана на с.***, общ.Благоевград, одобрен със Заповед
№250/21.09.1984г. и ЧИУР и ЧИЗРП, одобрени със Заповед
№1816/19.09.1984г. на Кмета на Община Благоевград, урегулиран с площ от
312 кв.м., при граници по скица – от двете страни улица и УПИ XIV-114,
който имот е образуван от имот с пл.№144, целият с площ от 895 кв.м. Видно
от писмо изх.№М-00-311/08.09.2021г. на Община Благоевград, Общината не е
провеждала процедура по отчуждаване на поземлен имот с пл.№144 с площ
от 583 кв.м., които остават извън границите на УПИ XV-144, кв.5 по плана на
с.***, общ.Благоевград - не е издавана заповед за отчуждаване на този имот и
не е изплащано дължимо обезщетение.
Б. И. Ю. е подал жалба вх.№Ж-00-288/25.07.2019г. до Кмета на Община
Благоевград и жалби вх.№БЛ-1173-02-666/29.07.2019г. и вх.№БЛ-1173-01-
087/28.08.2019г. до РДНСК-Благоевград за незаконно строителство извън
границите на УПИ XV-144 в имот с пл.№144, кв.5 по плана на с.***,
общ.Благоевград. По повод на жалбите е извършена проверка, за която е
съставен Констативен протокол от 26.09.2019г., съгласно който: Извън
границите на УПИ XV с пл.№144, кв.5 по плана на с.***, общ.Благоевград е
изградена „Плътна ограда“ от С. В. Д.. Строежът е с обща дължина – 47.10 м.,
изпълнена по източната и южната страна на УПИ XV-144, кв.5 по плана на
с.***. От изток с дължина 30.75 м. и средна височина 1.60 м.-1.70 м. и
широчина 0.20 м; от юг – дължина 16.35 м. и височина 0.95 м. и широчина
0.20 м. Строежът „плътна ограда“ е изграден изцяло с бетонни тухли върху
бетонова ивична основа. Така описаният обект представлява строеж по
смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и е трайно прикрепен към терена. За
същия не е одобрявано конструктивно становище, няма издадено разрешение
за строеж от Главен архитект на Община Благоевград и протокол за
определяне на линия и ниво. Строежът не е изграден по регулационните
линии на УПИ XV-144, кв.5 по плана на с.*** в нарушение на чл.48 от ЗУТ.
Б. И. Ю. е подал жалба вх.№БЛ-1173-00-147/17.01.2020г. до Началника на
РДНСК-Благоевград за предриемане на действия по отношение на незаконно
изградените в имота му ограда и постройка. Видно от писмо изх.№ЕО-Б-
898/18.06.2020г. на зам.-кмета по строителството на Община Благоевград, по
повод на същата е извършена проверка на място в имот №144, УПИ XV-144,
кв.5 по плана на с.***, общ.Благоевград, в нереализирана улична регулация, и
е установено, че плътната ограда е премахната от собственика за негова
сметка.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че в момента на огледа: В УПИ XV-144, кв.5 по плана на
с.***, общ.Благоевград са изградени: масивна жилищна сграда на два етажа,
която попада изцяло в УПИ, отразена в Комбинираната скица с номер 1;
4
стопанска постройка на един етаж, която попада частично в УПИ и частично
извън УПИ, отразена с номер 2 в Комбинираната скица; ограда, която не
съвпада с регулационните линии на УПИ, отразена с кафяв цвят на
Комбинираната скица.
Изградената на място ограда навлиза в имот с пл.№144 извън УПИ XV-144,
кв.5 по плана на с.***. Общата й дължима е 105 м., като от тях 38 м. попадат в
имот с пл.№144 извън УПИ XV-144, кв.5 по плана на с.***, общ.Благоевград.
По този начин е заградена площ от 356 кв.м. от имот с пл.№144 извън УПИ
XV-144, кв.5 по плана на с.***. Изградената на място ограда е различна по
вид – в северната част представлява подпорна бетонова стена и върху нея
телена оградна мрежа; в североизточната част представлява зидария от
бетонови блокчета с височина 0.60 м. и върху нея телена ограда; в източната –
ограда от бетонови колове и телена оградна мрежа; в южната – зидария от
бетонови блокчета с височина 0.60 м. и телена оградна мрежа; в западната
представлява – ограда от бетонови колове с телена оградна мрежа.
По отношение на изградената стопанска постройка е отразено, че площта й
е 41 кв.м., от която 6 кв.м. попадат в УПИ XV-144, кв.5 и 35 кв.м. попадат в
имот с пл.№144 извън УПИ. Изградената стопанска постройка представлява
дървена конструкция и термопанели. За изградената стопанска постройка не
са издавани строителни книжа от Община Благоевград.
Св.В.Ю. и св.Стоя А.а твърдят, че след като С. Д. придобил имота от Б. Ю.,
той не заградил закупената от него част. Към този момент целият притежаван
от Ю. имот бил ограден с телена ограда с колци, която била поставена още
през 1959г. С. Д. не започнал веднага да строи къщата, а минали няколко
години. Дошъл да строи в имота преди 2016г. и построил къщата на няколко
етапа. До 2016г. св.Ю. стопанисвала частта от имота извън продадените на С.
Д. 312 кв.м. На това място още преди продажбата имало овощна градина и
св.Ю. продължила да я стопанисва, като събирала ябълки, грозде, сливи,
круши, пръскала лозниците, косяла и събирала сено. Около 2016г.-2018г. С.
Д. дошъл да живее в с.***. След 2016г. С. Д. започнал да загражда имота без
съгласието на Ю.. Премахнал старата телена ограда и на нейно място
изградил тухлена, нареждайки циментови тухли между колците, премахнал и
старата дървена врата на оградата. Тогава св.Ю. отишла при него и му казала
да загражда само това, което е купил, но не и тяхното място. С. Д. й
отговорил, че и да не загражда, няма да им разрешат да строят там.
Иззиданата тухлена ограда била висока около метър. След като С. Д. заградил
имота, св.Ю. си изгорила крака и повече не можела да ходи на градината.
Около 2018г. С. Д. довършил къщата. В този период той изградил в имота и
стопанска постройка, също без съгласието на Б. Ю.. След подаден сигнал,
служители на общината дошли и му казали да махне плочите. Той премахнал
част от зида, който останал, но бил по-нисък.
Св.М.К. и св.К.Ц. твърдят, че С. Д. е купил целия ограден имот. Не
започнал да го стопанисва веднага. Преди да започне строежа, св.Ю.
посещавала имота и събирала сено, брала плодове. С. Д. започнал да строи
преди около 10г. Къщата в момента била на карабина и се стягала, оборудвала
се за живеене. Пред нея имало овощна градина, която била там от преди С. да
закупи имота. Същият се преместил да живее в селото преди 5-6г. В момента
С. Д. живеел във второстепенната постройка. Оградата била подменена по
старите й очертания.
5
Съдът не дава вяра на показанията на св.М.К. и св.К.Ц. в частта, в която
същите сочат, че С. Д. е закупил целия ограден имот, поради противоречието
им с останалите приобщени по делото доказателства, вкл. писмените такива.
Недостоверни са показанията на св.М.К. в частта, в която твърди, че в
момента нямало зид, а оградата представлявала мрежа с дървени колци, като
мрежата влизала директно в земята, без основа, без фундамент. Тези негови
показания противоречат на показанията на св. В.Ю., св.Стоя А.а и св. К.Ц.,
както и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза, които установяват вида на оградата към настоящия момент – че в
североизточната и южната страна оградата представлява бетонни блокчета с
височина 0.60 м. с телена мрежа. От друга страна, св.К. твърди, че не знае
дали тухлената ограда е премахната, което говори за вътрешно противоречие
и недостоверност на неговите показания. Недостоверни, поради противоречие
с гласните и писмените доказателства, са показанията на св.Царевска в
частта, в която заявява, че не е изграждана тухлена ограда, както и че
оградата винаги е била във вида, в който е в момента – зид и телена мрежа.
Показанията на св.Царевска не следва да бъдат кредитирани и в частта, в
която твърди, че С. Д. живее в имота, откакто го е закупил, поради
противоречие с показанията на всички останали свидетели.
При така установените факти, първостепенният съд е приел, че предявеният
иск по чл.109 от ЗС е основателен и доказан. Приел е, че ищецът се
легитимира като собственик на 583 кв.м. от имот с пл.№144 по плана на с.***,
общ.Благоевград; че ответникът без да има право е изградил в собствения на
ищеца имот ограда и стопанска постройка извън регулационните линии на
УПИ XV-144 от 312 кв.м., чийто собственик е ответникът; че тези действия
на ответника накърняват собственическите права на ищеца и му пречат да ги
упражнява пълноценно. Съдът е приел за недоказано възражението на
ответника за упражнявано необезпокоявано владение върху имота в течение
на 10г. Уважил е предявения иск и е осъдил ответника да преустанови
неоснователните си действия, с които препятства и ограничава възможността
на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху
собствената му част от поземлен имот с пл.№144 с площ от 583 кв.м., както и
да премахне последиците от неоснователните си действия за своя сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
отношение правилността на решението съдът намира, че при правилно
изяснена фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до правни
изводи, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към конкретния спор.
Въззивният съд намира, че направените в жалбата оплаквания за
неправилност на атакуваното съдебно решение са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Негаторният иск по чл.109 от ЗС е вещен иск за защита на
6
правото на собственост, чрез който се цели да бъде прекратено всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на ищеца да упражнява вещното си право. При упражняването на
негаторния иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и редом с
него обстоятелствата /основанията/, които са предизвикали потърсената
съдебна защита и намеса. Ответник по негаторния иск по чл.109 от ЗС е всяко
лице, което чрез неоснователни действия пречи на ищеца да упражнява
своето право на собственост.
Основното възражение във въззивната жалба е, че не е доказана първата
предпоставка за уважаване на предявения негаторен иск – а именно
собственическите права на ищеца Б. Ю. върху имот с пл.№144, кв.5 по плана
на с.***, общ.Благоевград /извън УПИ XV-144/. Настоява се, че
жалбоподателят-ответник е придобил по давност спорната част от имота
/извън придобития по силата на покупко-продажба УПИ XV-144/. Ответникът
по негаторния иск може да се брани с възражение, че ищецът не притежава
право на собственост върху имота, тъй като ако това възражение е
основателно, негаторният иск ще подлежи на отхвърляне /Решение
№67/22.07.2022г. по гр.д.№2852/2021г. на ВКС, I г.о.; Определение
№344/06.07.2020г. по гр.д.№493/2020г. на ВКС, I г.о./.
По възражението за придобивна давност, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че
по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 29.05.1995г. ищецът Б. Ю. е придобил собствеността
върху дворно място от 895 кв.м., представляващо имот с пл.№144, кв.V по
плана на с.***, общ.Благоевград. Към онзи момент имотът бил с трайно
материализирани на място граници - ограден с телена ограда с колци. Със
Заповед №1816/19.07.2001г. на Кмета на Община Благоевград е одобрено
ЧИУР и ЧИЗРП, като е предвидено образуване на нов парцел XV-144 за
жилищно застрояване, като от имот с пл.№144 се придават към парцел XV-
144 – 312 кв.м.; за улица – 225 кв.м.; извън регулация остават 358 кв.м. Тоест
общо 583 кв.м. от имота остават извън границите на парцела УПИ XV-144.
Установи се, че по отношение на имота не е извършвана отчуждителна
процедура, поради което посочените 583 кв.м. са останали в собственост на Б.
Ю.. Останали 312 кв. от образувания парцел XV-144, Б. Ю. и съпругата му са
продали на С. Д. с договор за покупко-продажба от 27.07.2007г. Установява
се, че след придобиване на парцела, приобретателят С. Д. не го е заградил.
След продажбата на парцела, целият имот с пл.№144 е останал заграден със
съществуващата към онзи момент стара телена ограда с колци. От
свидетелските показания се установява, че С. Д. се е появил в имота и е
започнал да строи в него няколко години след сделката, като св. М.К. и
св.К.Ц. твърдят, че е било преди около 10 г., което отнесено спрямо момента
на техния разпит означава, че строителството е започнало около 2011г.
Свидетелите са единодушни, че сградата е била строена на етапи. Установява
се още, че С. Д. дошъл да живее в селото около 2016г. Малко след това
сградата била довършена. След 2016г. С. Д. премахнал старата телена ограда,
заграждаща от изток и юг имот с пл.№144, и на нейно място изградил плътна
бетонна ограда върху бетонна ивична основа. Оградата не била изградена по
регулационните линии на УПИ XV-144, кв.5 по плана на с.***. Изградил и
7
стопанска постройка, която частично била разположена извън
регулационните линии на УПИ XV-144, кв.5 по плана на с.***.
Липсват доказателства до този момент /до 2016г./ С. Д. да е упражнявал
фактическа власт върху спорната част от имот с пл.№144 /извън УПИ XV-
144/ явно и необезпокоявано с намерение за своене. Напротив, установява се,
че в периода от 2011-2016г. на отделни етапи е извършвано строителството на
сградата в продадения му парцел, а до 2016г. спорната част, представляваща
частта от имот с пл.№144 извън УПИ XV-144, се е стопанисвала от св.Ю. –
майка на ищеца Б. Ю., която посещавала и поддържала изградената на място
от тяхното семейство овощна градина и събирала плодовете. Не следва да
бъдат кредитирани показанията на св. М.К. и св.К.Ц. в частта, в която
твърдят, че св.Ю. не е посещавала имота след сделката и след започване на
строителството. Същите в тази част влизат в колизия с показанията на св.
В.Ю. и св.Стоя А.а. Освен това достоверността им е поставена под съмнение
и поради констатираната от съда недостоверност на показанията на
посочените свидетели в други части /анализирани по-горе/, което е индиция
за необективност. Никой от свидетелите не сочи за конкретни действия на
ответника по отношение на процесната част от имота, от които да може да се
формира извод, че за периода от придобиване на парцела до 2016г. същият е
упражнявал фактическо господство върху нея. Едва след 2016г. същият с
действията си е демонстрирал своене на вещта.
Възражение за изтекла придобивна давност относно един чужд недвижим
имот може да бъде уважено, само доколкото са налице елементите на
фактическия състав, визиран в чл.79, ал.1 от ЗС, по отношение на
претендиращото собствеността лице и то установени при пълно и пряко
доказване в процеса. Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва
да се разбира като сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент
наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено
към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/. Обективният елемент, изразяващ се в
упражняване на фактическата власт върху вещта, предполага установяване, в
рамките на висящ правен спор, на онези фактически действия, осъществени
от лицето претендиращо правото, които недвусмислено манифестират власт
върху имота по съдържание като на собственик. Субективният елемент на
владението - намерението за своене, се изразява външно чрез различни
действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на
собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели.
Според настоящия съдебен състав липсват доказателства ответникът С. Д.
да е извършвал явни действия, с които недвусмислено да е манифестирал
власт върху имота необезпокоявано в продължение на 10 г. Обективният
признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху
вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика.
Необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да
осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва
8
явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
Владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно -
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица на владеят вещта. От събраните по делото доказателства не се
установява трайно фактическо въздействие от страна на ответника върху
спорния имот, извършвано в изискуемия от закона 10 годишен период, което
да е било израз на волята и разбирането му, че вещта е негова и с което са
отричани правата на други лица върху вещта. Напротив, установява се, че до
2016г. имотът е бил във владение на други лица.
Предвид гореизложеното, съдът приема за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че ищецът не се легитимира като собственик на имота, като
предпоставка за уважаване на предявения негаторен иск.
Съобразявайки непосредствената цел на въззивното производство -
повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на
първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на
фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма, настоящият въззивен състав следва да се произнесе
и по останалите предпоставки на предявения иск.
По отношение на следващата предпоставка за уважаване на предявения
негаторен иск по чл.109 от ЗС - неоснователност на действията на ответника
по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем, съдът намира следното:
От доказателствата по делото се установява, че ответникът С. Д. е изградил
без съгласие на собственика незаконна стопанска постройка с площ от 41
кв.м., от която 35 кв.м. попадат в имот с пл.№144 извън УПИ XV-144, както и
ограда с дължина 105 м., от която 38 м. попадат в имот с пл.№144 извън УПИ
XV-144, заграждайки от него площ от 356 кв.м.
Според Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ВКС,
ОСГК двете задължителни условия за уважаването на иска по чл.109 от ЗС са
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл.50 ЗС/. Пояснено е, че понякога естеството на извършеното
от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика
да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които
ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този
имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право,
9
което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било
въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово
съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово
съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие,
представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива
случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на
строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и
здравето на живеещите в определено населено място или част от него.
Наличието на сграда, построена в чужд имот без надлежно учредено вещно
право на строеж и без съгласие на собственика на имота, представлява такова
неоснователно действие, което обуславя уважаването на негаторния иск по
чл.109 от ЗС за нейното премахване, без да е необходимо собственикът на
имота да доказва с какво тази сграда му пречи да упражнява правото си на
собственост /Решение №67/22.07.2022г. на ВКС по гр.д.№2852/2021г., I г.о.;
Определение №50382/30.09.2022г. на ВКС по гр.д. №958/2022г., II г. о., ГК;
Определение №344/06.07.2020 г. по гр.д.№ 493/2020г. на ВКС, I г.о./. В случая
се касае за действия, изразяващи се в построяване на незаконна стопанска
постройка, част от която попада в имота на ищеца, и поддържане на така
създаденото в резултат на строежа фактическо състояние от ответника, без
съгласието на собственика, което съобразно разясненията на цитираното
Тълкувателно решение, представлява пречка за собственика да упражнява
правата си. Постройката, ползвана от ответника и разположена частично в
имота на ищеца, препятства собственика да упражнява правата си върху
имота в пълен обем, а действията на ответника не почиват на правно
основание и ищецът не е длъжен да търпи наложените му ограничения.
Първостепенният съд правилно е уважил предявения негаторен иск само за
частта от 35 кв.м. от стопанската постройка, която част попада в имота на
ищеца. В практиката на ВКС се приема, че решението по чл.109 от ЗС следва
да се ограничи само до обема на правата на ищеца и не може да навлезе в
правната сфера на ответника извън рамките на засегнатите права на ищеца.
Съдът не може да постанови премахване на цялата постройка, ако само част
от нея навлиза в имота на ищеца, респ. е разположена на по-малко отстояние
от регулационната линия от допустимото. Принадлежащата на ответника
сграда може да бъде съборена само в онази част, която засяга правата на
ищеца и му пречи да ги упражнява /Решение №122/06.06.2014г. по гр.д.
№6600/2013г. на ВКС, І г.о./.
От събраните по делото доказателства се установи още, че след 2016г.
ответникът е премахнат старата телена ограда, с която е бил ограден имотът
на ищеца и е изградил „плътна ограда“ от бетонови тухли върху бетонна
ивична основа с дължина 47.10 м., изпълнена по източната и южната страна
на имота на ищеца. За строежа не е имало издадено разрешение за строеж.
След подадени жалби от страна на ищеца, плътната ограда е премахната от
ответника. На нейно място ответникът изградил друга ажурна ограда, която в
едната си част представлява зидария от бетонови блокчета с височина 0.60 м.
/в южната част/, а в друга част - ограда от бетонови колове и телена оградна
мрежа /в източната част/. Касае се за нова ограда, изградена от ответника.
10
Св.Ю. и св.Стоя А.а потвърждават, че старата мрежа я няма. Св.К. заявява, че
старите колци са били сменени от С. Д. и били сложени нови колци, както и
била подменена старата мрежа. Несъмнено се установява, че ответникът е
съборил преди съществуващата ограда, изградена в чужд имот, и е изградил
нова. Изградената от ответника ограда не е по регулационната линия на
притежавания от него парцел, а е изцяло в имота на ищеца. В този случай
самото въздействие на ответника върху чуждия имот, без съгласието на
собственика, изразяващо се в изграждане на ограда в изцяло чужд имот,
представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, което
пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем и
което той не е длъжен да търпи, без да е необходимо да се доказва дали
оградата му пречи /Определение №344/06.07.2020 г. по гр.д.№ 493/2020г. на
ВКС, I г.о.; Решение №11/02.03.2021г. по гр.д.№1796/2020г. на ВКС;
Определение №125/31.03.2017г. по гр.д.№3974/2016г. на ВКС, II г.о.;
Определение №407/24.07.2018г. по гр.д.№4928/ 2017г. на ВКС, I г.о./.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и за
неправомерно и неоснователно изградената от ответника С. В. Д. ограда от 38
м., заграждаща площ от 356 кв.м. от имот с пл.№144, собственост на ищеца Б.
Ю..
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция и липсват доказателства такива да са сторени.
Водим от горното, ОС-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №906051/17.01.2022г. по гр.д.№2006/2020г. по
описа на Районен съд-Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11