Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 100
Гр. Перник, 09.06.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар Наталия С.а, като разгледа докладваното от съдията-дакладчик
административно дело № 76 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.П.С. с ЕГН: **********,***, ап. 19, чрез адвокат К.Т. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ****2022
година, издадена от С.Г.Л.– началник сектор към ОДМВР Перник, сектор „Пътна
полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателят е наложена принудителна административна мярка „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и в
нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона. И злага доводи, че в
обжалваната заповед органът неправилно е установил фактическата обстановка.
Моли съда да отмени изцяло така издадената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка.
В проведеното на 19.05.2022 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат К.Т. ***, която
поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски.
В проведеното на 19.05.2022 година съдебно заседание,
ответникът по жалбата – С.Г.Л., редовно призован, не се явява, представлява се
от главен юрисконсулт З.В., която излага доводи за законосъобразност на така
оспорената заповед и моли съда да отхвърли депозираната жалба като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2022 година, около 22:10 часа, в град
Перник, ул. „Стримон“ с посока на движение от
ул. „Георги Сава Раковски“ към ул. „ 1-ви Май“, С.П.С., управлявал лек
автомобил „Пежо 308“ с рег. ****, собственост на П.М.С.. Жалбоподателят е бил
спрян за проверка от контролните органи. При извършената проверка с полеви тест
DRUG CHEK 3000 STK6 ARNK-0961 се установил положителен резултат за наличие на кокаин. Проверяващите
приели, че лицето управлява МПС под въздействието на наркотични вещества. В
следствие на това му бил издаден талон за медицинско изследване ****от
20.01.2022 година. Непосредствено е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 249068 от
20.01.2022 година за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка ****2022 година, издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“.
Видно от представените чрез административната преписка
писмени доказателства / лист 74/ С.П.С. е дал кръвна проба във **** ЕД, в 23:25
часа, с посочена основна диагноза „Откриване на други наркотични вещества в
кръвта“ във връзка с издадения му талон № ****от 20.01.2022 година за
извършване на медицинско изследване.
По случая било образувано досъдебно производство №
35/2022 година по описа на 01 РУ при ОДМВР Перник. Назначена и изготвена е била
химикотоксикологична /токсикохиминна/ експертиза. Експертите са установили, че
в кръвната проба на С.П.С. не е налице присъствие на наркотични вещества или
алкохол /етанол/.
По делото е представена Заповед № 313з-328 от 18.02.2020
година на Директора на ОДМВР Перник, с
която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да
издават принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между
които в т. 1.2 са и началниците на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник.
Представено е удостоверение № 313р-4607 от 21.03.2022
година, от което е видно, че издателят на заповедта към датата 20.01.2022
година е заемал длъжност началник сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР Перник.
Пред настоящата съдебна инстанция , във връзка с
установяване на релевантните по делото факти е извършен разпит на свидетели, а
именно както следва: Б.И.С., П.М.С. /баща на жалбоподателя/, М. А. С., Ц. Б. М.,
П.Е.П., Р.Л.Ч.. Съдът кредитира изцяло така дадени свидетелски показания, тъй
като същите кореспондират с фактите, отразени в представените по делото писмени
доказателства и са базирани на лични възприятия. Съдът кредитира и показанията
дадени от свидетеля П.М.С., който се явява баща на жалбоподателя, но въпреки
родствената връзка, показанията депозирани от свидетеля кореспондират със
заявеното от страна на останалите свидетели, същите не са противоречиви, а ясни
и последователни и по тази причина съдът счита, че трябва да бъдат кредитирани.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка ****2022 година,
издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, е връчена
на жалбоподателя на 25.01.2022 година Жалбата срещу заповедта е депозирана в
Административен съд – Перник на 03.02.2022 година. С оглед на това жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2 ,т. 2а, т. 4 и т. 6, буква „а“, и
т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. ОДМВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица
могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № 313з-328 от
18.02.2020 година, директорът на ОДМВР Перник е оправомощил длъжностни лица,
заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и началниците на сектор
„Пътна полиция“ да издават заповеди, с които да прилагат принудителни
административни мерки по Глава шеста от ЗДвП. С оглед на това се приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за
отмяната ѝ в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити,
съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства.
В текста на акта е възпроизведена фактическата обстановка, въз основа на която
органът се е произнесъл във връзка с прилагане на принудителната
административна мярка. С оглед на това, същата е мотивирана, като мотиви има
изложени и в съставения Акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/. Поради това, съдът не констатира да са налице отменителни основания по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
В производството по издаване на обжалваната заповед,
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които биха били от естество да доведат
до различен фактически или правен извод от страна на административния орган. В
съдебната практика константно се приема, че само нарушения, които са от естество
да повлияят на крайният извод на административния орган, могат да се разглеждат
като съществени, и в съответствие с това, само такива нарушения могат да се
разглеждат като основание за незаконосъобразност на административния акт. С
оглед на това, настоящият съдебен състав неконстатира основания, които да
послужат за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът констатира, че така издадената заповед е в
противоречие с материалноправните разпоредби, а аргументите в тази насока са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
въз основа на която се издава процесната заповед, принудителната
административна мярка, временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, установена с медицинско и химико – токсикологично лабораторно
изследване ли с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико – токсикологично
лабораторно изследване до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: да е налице
водач, който е управлявал МПС след като е употребил наркотични вещества или
техни аналози или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико –
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
По делото не е спорно, че на 20.01.2022 година, около
22:10 часа, в град Перник, жалбоподателят е управлявал автомобил марка „Пежо
308“, с рег. ****, собственост на П.М.С., като при проверка започнала в 22:10
часа и приключила в 22:30 часа с техническо средство DRUG CHEK 3000 STK6 ARNK-0961 е отчетен
положителен резултат за употреба на кокаин.
По делото също така не е спорно, че жалбоподателят е дал
кръвна проба въз основа на издадения му талон за медицинско изследване № 075219. Не е
спорно и това, че в резултат на кръвната проба не е установено наличие на
наркотични вещества.
За да е материално законосъобразна заповедта е необходимо
по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице
някоя от четирите хипотези: управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо
средство или медицинско изследване; управление под въздействие на наркотични
вещества; отказ да бъде проверен с техническо средство или отказ да даде кръв
за медицинско изследване. Тук от съществено значение е факта, че когато е
налице изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по
реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, то установените стойности са определящи.
В чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 година относно реда
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, регламентира начина на установяване на
употребата на наркотични вещества, а именно това да става с медицинско и химико
– токсикологично лабораторно изследване, в случая че лицето откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средства или тест, а също и когато лицето не
приема показанията на техническото средство или теста, или физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. В случая нямаме изискване за кумулативно наличие на всяка едно от
тези три хипотези.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от горецитираната наредба
предвижда, че органът може да използва резултата от теста за установяване употребата
на наркотични вещества и техните аналози, но само при наличие на отказ от
страна на лицето да подпише или да получи талон за изследване, при неявяване в
определения за това срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящият
казус не става въпрос за нито една от така изброените хипотези, поради което
използването на резултата от теста е без основание. От доказателствата,
представени с административната преписка е видно, че жалбоподателят е подписал
и е получил талон за изследване, като същият се е явил в посочения в талона
срок и място, където да му бъде взета биологична проба, като също така той не е
отказал да му бъде направен тест с дрегер от страна на полицейските органи.
Предвид на изложеното и приемайки, че към момента на издаване на ЗППАМ не е бил
налице положителен резултат от медицинско и химико – токсикологично лабораторно
изследване, в съответствие с изискването предвидено в Наредба № 1 от 19.07.2017
година, контролният орган е издал един по своята същност незаконосъобразен
административен акт.
От доказателствата по делото следва да се приеме, че на
жалбоподателят е извършена проверка с тест, който резултат е отчел положителен
резултат за употреба на кокаин, но този резултат е бил оспорен и във връзка с
това му е бил издаден талон за медицинско изследване, което е извършено. При
тази обстановка, законодателят е предвидил употребата на наркотични вещества да
бъде установена само и единствено посредством медицинско и химико –
токсикологично лабораторно изследване. Предвид това на жалбоподателят правилно
му е била взета кръвна проба в ЦСМП при **** в гр. Перник, в посочения
времеви интервал в талона за изследване. Видно от представеното с
административната преписка Постановление за прекратяване на наказателно
производство №211/22 от 12.05.2022 година, постановено от прокурор при Районна
прокуратура Перник /лист 80/, взетата кръвна проба е изпратена за извършване на
съдебно химикотоксикологична експертиза възложена по ДП № 35/2022 по описа на
01 РУ при ОДМВР Перник. В резултат на това не е установено присъствието на
наркотични вещества. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП
установените стойности са определящи. В случай съдът приема, че употребата на
наркотични вещества /кокаин/ от страна на жалбоподателя не е доказана от
контролните органи и респективно това води до оборване на констатациите, които
са обективирани в АУАН. В тежест на административният орган е да докаже наличие
на извършено административно нарушение за предотвратяване и преустановяване на
което е издадена заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.
В настоящият случай, с резултата от проведеното медицинско изследване на
кръвната проба всъщност се стига до оборване на установеното обстоятелство, че
на 20.01.2022 година, жалбоподателят е управлявал МПС под въздействие на
наркотични вещества и техните аналози. От тук може да бъде направен единствения
правилен извод, че не са налице материалноправните предпоставки, при които
възниква правото на административния орган да издаде заповедта за прилагане на
съответната принудителна административна мярка. Въз основа на всичко това,
настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно съответствието на заповедта с целта на закона,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, времевият
период, за който се налага временното отнемане на СУМПС е до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Както се посочи и по
– горе, именно в тежест на административния орган е да установи всички
фактически основания, които са породили необходимостта от налагане на ПАМ и
нейната продължителност. Принудителната административна мярка трябва за всеки
отделен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, която надхвърля преследваната от закона цел. Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера ѝ във всяка една от хипотезите, които са регламентирани в чл.
171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, които са визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правни основания за
издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по налагане на ПАМ, административния орган действа в условията на
обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящият случай не е сторено. Това води до нарушаване на изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи
продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да
може съдът на свой ред да прецени, дали това правомощие е упражнено в съответствие
с целите на закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване
на индивидуалните административни актове. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така
установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и
се явява основание за отмяна на обжалвания административен акт като
незаконосъобразен.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици за тях. В конкретният случай не става ясно по какъв начин,
чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго
нарушение или на вредните последици от извършеното. В този смисъл е и
постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в
Решение № 15 796 от 20.12.2017 година, постановено по адм. дело № 10768/2017
година.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е
основателно и поради това ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплати сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева
платена държавна такса и 400 /четиристотин/ лева платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
****2022 година, издадена от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Перник, , с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на С.П.С. с ЕГН: **********,***
е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
Перник да заплати на С.П.С. с ЕГН: **********,***, ап. 19 направените по делото
съдебни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на
обжалване.
Съдия: /п/