№ 26425
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110167073 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата от 178.29
лева, представляваща неизплатена част от регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек
автомобил „Опел Адам“ с рег. № СА 7729 ТТ вследствие на ПТП от 07.06.2021г., настъпило
по вина на водача на лек автомобил „Субару форестър“ с рег. № СВ 0937 НР, чиято
деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата
на сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.11.2021г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 07.06.2021г., в гр. София, на ул. „Купените“ № 22
настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Опел Адам“ с рег. № СА 7729 ТТ и лек
автомобил „Субару форестър“ с рег. № СВ 0937 НР, за което отговорност носи водачът на
последния, в резултат на което на застрахования при ищеца лек автомобил били причинени
увреждания на стойност от 1073.32 лева, която сума ищецът заплатил в полза на
правоимащото лице, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на
25.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Субару форестър“ с рег. № СВ 0937 НР
бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, възлизаща на изплатеното от него
застрахователно обезщетение, както и разноските по определянето, като заплатил само част
от общо претендираната сума, като непогасена останала разликата, възлизаща на сумата от
178.29 лева, която ищецът претендира в настоящия процес, ведно със законната лихва, както
и разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че изплатената от него
преди процеса сума в размер на 920.03 лева- 905.03 лева- за обезщетяване на вредите по
застрахования при ищеца лек автомобил, и 15.00 лева- ликвидационни разноски, е
достатъчна за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца, като счита в тази връзка, че
претендираното обезщетение не е съобразено с действителната стойност на труда, вложен за
извършване на ремонта. Наред с това, оспорва по размер и вземането за възстановяване на
разноските, сторени във връзка с определяне на дължимото застрахователно обезщетение,
като изразява становище, че обичайният размер на същите възлиза на сумата от 15.00 лева.
1
Претендира разноски.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендираната и сочена като непогасена част от регресното вземане, за което не
сочи доказателства, но и не излага твърдения.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: че към датата на ПТП увреденият лек автомобил е бил предмет на
имуществена застраховка „Каско“ по силата на сключен с ищеца договор за имуществено
застраховане, че към същия момент гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек
автомобил „Субару форестър“ с рег. № СВ 0937 НР е била обезпечена от ответника по
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на този автомобил, че отговорност за настъпване на пътния инцидент носи
именно водачът на лек автомобил „Субару форестър“ с рег. № СВ 0937 НР, че за
обезщетяване на вредите във връзка с процесния пътен инцидент ищецът е изплатил
обезщетение в общ размер на 1073.32 лева в полза на правоимащите лица, както и че за
удовлетворяване на регресното му вземане е получил плащане от ищеца на сума в размер на
920.03 лева.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените към исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- автотехническа експертиза по
задачите, формулирани от ищеца в исковата молба.
На ищеца следва да бъде указано да уточни доказателственото си искане за
задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи находящата се при него
преписка по процесната щета, като посочи конкретните документи, които желае да бъдат
представени, и като изясни относимостта и необходимостта им за настоящия процес.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ищеца за допускане извършването
на съдебно- счетоводна експертиза, както и за събиране на гласни доказателства, доколкото
тези доказателствени искания са насочени към установяване на обстоятелства, които не са
спорни между страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените към
2
исковата молба документи.
ДОПУСКА извършване на съдебно- автотехническа експертиза по задачите,
формулирани от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 400.00 лева,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Й.Д.Й..
Вещото лице ДА БЪДЕ ПРИЗОВАНО след представяне на доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК
на ответника да представи находящата се при него преписка по процесната щета, като
посочи конкретните документи, които желае да бъдат представени, и като изясни
относимостта и необходимостта им за настоящия процес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане извършването на
съдебно- счетоводна експертиза, както и за събиране на гласни доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2022г. от
10:50 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3