ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ V- 260907 26.11.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 2332 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Света Неделя“ №7, представлявано от адв.Илиян Иванов.
Обжалва се Разпореждане №1170 от 4.08.2020г., издадено по ч.гр.д.№ 561 по описа за 2020г. на Районен съд- Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против Н.О.М. с ЕГН:********** ***, за сумата от 72 лв., представляваща разходи за уведомяване. Изложени са оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е приложено надлежно издадено извлечение от счетоводните книги на банката към датата на подаване на заявлението, заверено копие от договора за кредитна карта и надлежни доказателства за връчване на покана до кредитополучателя, извършено чрез ЧСИ Делян Николов. Разноските по уведомяването на кредитополучателя, т.е. тези за връчването на поканата чрез ЧСИ възлизали на 72 лв. и били надлежно отразени в извлечението. Неправилно районният съд счел, че тези разходи представляват такса за управление на кредита, по която причина приел, че тази уговорка в договора противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Изтъква се, че извършените разходи били необходими във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредитна карта и не са свързани с управлението на последния, а касаят предприемането на действия по принудително изпълнение. Поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя възникнала необходимостта от връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, поради което не било справедливо тези разноски да останат в тежест на кредитора, предвид факта, че длъжникът бил в неизпълнение, В производството по чл.417 ГПК преценката на съда била ограничена до съдържанието на представения документ. Производството било формално и едностранно, а не такова по същността. Съдът ограничавал проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения със заявлението документ, а именно- извлечението от счетоводните книги на заявителя, с който се установявали изискуемостта и ликвидността на подлежащото на изпълнение вземане. Изискуемостта и ликвидността на процесното вземане в размер на 72 лв. също се установявали посредством извлечението. Законодателят придавал вяра на определени документи, сред които било и извлечението от счетоводните сметки на банката, така че същите да служат като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Законодателят приел, че само извлечението от счетоводните книги на банката може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение спрямо съответната, изрично
предвидена категория кредитори при започване на производство по чл.417 във връзка с чл.418 ГПК. То било документ, удостоверяващ размера на дълга, а не механизма, по който съответното вземане ставало предсрочно изискуемо. Предвид едностранния и формален характер на производството, не било необходимо представянето на доказателства за вземането- аргумент от чл.410 ГПК. Това според жалбоподателя важало в още по-голяма степен за производството по чл.417 ГПК и затова производството било бързо, формално, с изрично предвидена възможност за възражение от страна на длъжника. По делото бил представен редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК- извлечение от счетоводните книги, в който бил посочен размера на вземанията, условията на предсрочната изискуемост по договора за кредитна карта, падежа и размера на просрочените вноски, както и поотделно размера и периода, за който са начислени вземания за договорна лихва, обезщетение за забава и разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост.
Моли разпореждането да бъде отменено, като се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлената част от заявлението- в частта за разходи в размер на 72 лв. за уведомяване.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №561 по описа за 2020г. на Районен съд- Карнобат е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от частния жалбоподател. Поискано е издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Н.О.М. за следните суми: 509,15 лв. главница по договор за кредитна кара от 26.09.2018г.; 105,40 лв.- договорна лихва за периода от 16.11.2018г. - 30.07.2020г.; законната лихва върху главницата от 31.07.2020г. до изплащане на вземането; 72 лв.- разходи за уведомяване. В т.9 “в“ от заявлението /по инициатива на заявителя същата е посочена като т.9 „в‘ се сочи, че вземането включва дължими суми по предсрочно изискуем договор за кредитна карта, по силата на който банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 500 лв. В т.12 от заявлението са посочени документите, от които произтича вземането- извлечение от счетоводните книги на банката, договор за кредитна карта. Съгласно т.14 от заявлението, на основание т.8.12 от договора за кредитна карта ако кредитополучателят не е обслужвал дълга 61 дни, включително след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на банката, не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62 ден задължението по договора ставало предсрочно изискуемо. Банката обявила цялата непогасена част от кредита за предсрочно изискуема, заедно с възнаградителната и обезщетителната лихва. Изявлението за предсрочната изискуемост на вземанията било материализирано посредством връчване на покана- уведомление за доброволно изпълнение. Поканата била връчена на Кредитополучателя на 25.02.2020г. чрез служител на ЧСИ Д.Николов.
Претендират се и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени пълномощни, квитанция за внесена държавна такса, доказателства за платено адвокатско възнаграждение и регистрация по ЗДДС. Приложени са още: Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за кредитна карта, сключен между банката и Н.М., Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти, сключен между банката и Н.М.; Покана за доброволно изпълнение; Разписка за връчени книжа по чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ, връчена на кредитополучателя чрез служител на работодателя на 25.02.2020г.
Районният съдът е издал заповед №317/4.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист за претендираната главница, договорната лихва и за законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за разноските.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено в частта относно претенцията за 72 лв.- разходи за уведомяване за предсрочната изискуемост.
Изложени са съображения, че сумата всъщност представлява такса за управление по договора за кредитна карта, а нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК не допуска от потребителя да се събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочил е, че на основание чл.21, ал.1 от ЗПК уговорката за заплащане на такса за управление на кредита е нищожна, поради което в тази му част заявлението е неоснователно. Съгласно чл.417, т.2 ГПК, в действащата понастоящем редакция, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на държавните учреждения и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
В случая е приложено редовно от външна страна извлечение от счетоводните книги на банката, в което е отразена като дължима от кредитополучателя и сумата от 72 лв. – разходи за уведомяване. Към извлечението обаче не е представен документът от който произтича това вземане на банката- документ за плащане на процесната сума от банката в полза на ЧСИ. Така съдът е възпрепятстван да прецени изискуемостта на претендираното вземане /т.е.дали същото подлежи на изпълнение/. Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че самото извлечение удостоверява изискуемостта на това вземане, като същите са в разрез с разпоредбата на чл.418, ал.З ГПК. Положението е идентично с установяване изискуемостта на главното задължение. Въпреки, че представя договор за кредитна карта и извлечение от сметката на банката, за да бъде уважено искането му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, заявителят е длъжен да представи и доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост, понеже това е обстоятелство, стоящо извън договора между страните. Такова е, според настоящият съдебен състав, и положението с установяването на платените разноски във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост.
Вярно е, че производството за издаване на заповед за изпълнение в двете й форми е едностранно и формално, както и че в него не се разрешава правният спор по същество. Това обаче не означава, че в него съдът не извършва проверка на твърденията на заявителя- напротив, такава следва от изричните разпоредби на закона- чл.418, ал.2 и 3 ГПК. Обратното становище на ищеца, изведено по аргумент от чл.410 ГПК не държи сметка за обстоятелството, че изпълнителен лист при издадена заповед по чл.410 ГПК се издава само след влизането й в сила, т.е. когато вземането не е оспорено от длъжника, докато в производството по чл.417 ГПК изпълнителния лист се издава незабавно при уважено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, при което принудителното изпълнение предхожда уведомяването на длъжника и възможността му да възрази срещу заповедта. В случая, макар да удостоверява връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост от банката на длъжника, разписката от ЧСИ /подобно на извлечението от счетоводните книги на банката/ не удостоверява плащането на разноските от заявителя.
С оглед изложеното и като съобрази, че приложените към заявлението документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на банката срещу длъжника за сумата от 72 лв.- разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за тази сума е неоснователно и следва да се отхвърли.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 260040 от 24.08.2020 г. по описа на РС – Карнобат, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, със седалище иадрес на управление: гр.София, ул. „Света Неделя“ № 7, против Разпореждане № 1170 от 4.08.2020 г., издадено по ч.гр.д. № 561 по описа на 2020 г. на Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против Н.О.М. с ЕГН: ********** ***, за сумата от 72 лв., представляваща разходи за уведомяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.