Решение по дело №10303/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 292
Дата: 7 септември 2021 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20211100510303
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. София , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Въззивно
гражданско дело № 20211100510303 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Депозирана е жалба вх. № 13121/17.08.2021 г. на СГС, с вх. 10746/30.07.2021 г.
от Н. Т. Т., в качеството му на длъжник по изп. д. № 20218490403614 на ЧСИ А.П., рег.
№ 849 на КЧСИ, против разноските по изпълнителното дело. Налице са твърдения, че
във връчената му на 26.07.2021 г. покана за доброволно изпълнение за задължения по
изпълнителен лист от 20.07.2021 г., издаден в полза на взискателя К.А.Я., по влязло в
сила решение от 21.01.2019 г. по гр.д. № 15664/2015 г. на СГС, І-1 с-в, частично
отменено с решение от 23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2627/2019 г. по описа на
САС, изменено с определение от 05.08.2020 г., са посочени суми в размер на 4 625.09
лв., представляващи разноски по гр.д. № 15664/2015 г. на СГС, І-1 с-в, 668.06 лв. и
2 263.79 лв., представляващи разноски по гр.д. № 2627/2019 г. по описа на САС, сума в
размер на 550 лв. за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело по договор за
правна защита, 66 лв. разноски по изпълнението и 815.46 лв., представляващи такса по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Заявява, че посочените суми са
недължими в пълен размер, тъй като в издадения изпълнителен лист е налице грешка,
допусната от издалия го съд, който неправилно е изчислил размера на присъдените на
ответника разноски, които са в размер на 2 263.79 лв., поради което е обжалвал с
частна жалба разпореждането за издаването му. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 550 лв.,
както начислените такси и разноски по изпълнителното дело. Прави искане за отмяна
1
на обжалваното разпореждане от 30.07.2021 г. по изп. д. № 20218490403614 на ЧСИ
А.П., рег. № 849 на КЧСИ, с което е отказано намаляването на разноските, и иска от
съда да намали определените разноски, поради прекомерност.
Взискателят по изп. д. № 20218490403614 на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ,
К.А.Я. не е депозирала възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба,
намира същата за допустима, но неоснователна. Счита, че в рамките на изпълнителния
процес съдебният изпълнител няма право да установява различно материално
правоотношение от установеното от съда в изпълнителния лист и възраженията на
длъжника в тази насока не следва да бъдат разглеждани. Намира, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. не е прекомерно спрямо материалния
интерес по делото, който е в размер на 8 106.94 лв., а плащането му е уговорено и
платено предварително. Платеното адвокатско възнаграждение е за правно съдействие
не само за образуване на изпълнителното дело /възнаграждение в размер на 200 лв./, но
и воденето му до окончателното приключване /възнаграждение в размер на 350 лв.,
който е по – нисък от минимално предвидения по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който е 367.67 лв./.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за частично основателна, по
следните съображения.
Изп. д. № 20218490403614 на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ е образувано по
молба от 22.07.2021 г. на взискателя К.А.Я., чрез адв. М., срещу длъжника Н. Т. Т., по
изпълнителен лист от 20.07.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила решение от
21.01.2019 г. по гр.д. № 15664/2015 г. на СГС, І-1 с-в, частично отменено с решение от
23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2627/2019 г. по описа на САС, изменено с
определение от 05.08.2020 г., за суми в размер на 4 625.09 лв., представляващи
разноски по гр.д. № 15664/2015 г. на СГС, І-1 с-в, 668.06 лв. и 2 263.79 лв.,
представляващи разноски по гр.д. № 2627/2019 г. по описа на САС. С молбата
взискателят е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника. Към нея
е приложен и договор за правна защита и съдействия, сключен между взискателя
К.А.Я. и адв. И. М., с предмет правна защита и съдействие за образуване на
изпълнително дело, както и процесуално представителство с цел удовлетворяване на
паричните вземания. Договорено и платено е адвокатско възнаграждение в общ размер
на 550 лв., видно от отбелязване в същия.
С покана за доброволно изпълнение от 22.07.2021 г., изпратена до длъжника,
връчена му на 26.07.2021 г., съдебният изпълнител е определил разноски в размер на
2
550 лв. за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело по договор за правна
защита, 66 лв. разноски по изпълнението и 815.46 лв., представляващи такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. За разноските в размер на 66 лв.
съдебният изпълнител е изготвил сметка от 22.07.2021 г., според която в тази сума се
включват разноски за образуването на изпълнително дело – 20 лв., изготвяне на
призовка и книжа – 20 лв., налагане на запор без извършване на опис – 15 лв., ДДС –
11 лв. Видно от 3 бр. съобщения за вдигане на запор, на 10.08.2021 г. е налице пълно
погасяване на дълга.
С молба от 30.07.2021 г. длъжникът поискал от ЧСИ да намали определените
разноски, поради прекомерност, но последния с разпореждане от 30.07.2021 г., оставил
молбата му без уважение.
При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна
страна.
Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от съобщението (чл.
436, ал. 1 от ГПК), от страни с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображения.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението (в този
смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и
доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за защита по изпълнително дело е предвидено, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число заплатеното
от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на длъжника.
Минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на делото, а за водене на делото и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането е съобразно размера на
вземането (чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения). В настоящия случай процесуалният представител на
взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, но не е предприел никакви
3
допълни действия. В тази насока следва да се има предвид, че видно от данните по
делото длъжникът е погасил дълга си изцяло в дадения му двуседмичен срок от
връчване на поканата за доброволно изпълнение.
При това положение се налага изводът, че на процесуалния представител на
взискателя се дължи възнаграждение единствено за образуването, но не и за воденето
на изпълнителното производство. Следва да се има предвид, че съдът не споделя
възражението в жалбата, че неправилно е определен размера на задължението по
изпълнителното дело. Това е така, защото съдебният изпълнител е посочил като
дължими сумите по изпълнителния титул, а именно издадения изпълнителен лист от
20.07.2021 г. В хода на изпълнителното производство, респ. при разглеждане на
настоящата жалба, нито съдебния изпълнител, нито настоящия съдебен състав, могат да
разглеждат възражения, свързани с правилността на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист. В тази насока следва да се има предвид и че не са налице данни
разпореждането за издаване на изпълнителен лист да е отменено в резултат на
въззивно обжалване, а и дори същото да бъде отменено, въпросът за вредите от
незаконно изпълнение следва да бъде решен по друг ред.
С оглед размера на вземането, предмет на делото, минималния размер на
възнаграждението на процесуалния представител на взискателя, опреден по редна чл.
10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лв., представляващи възнаграждение за образуването на изпълнителното дело.
По направеното оспорване на таксите и разноските по изпълнителното дело,
съдът намира жалбата също за частично основателна. Това е така, защото според
разпоредбата на чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ размерът на
таксата за изпълнение на парично вземане е обвързан от размера на събраната сума, но
в конкретния случай и с оглед горепосочените съображения за намаляване на
разноските по делото, и таксата ще следва да бъде намалена до размера от 545.07 лв.,
според размера определен по чл. 26, б. в от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ. Неоснователна е жалбата в частта за разноските в размер на 66 лв., с оглед
представената и неоспорена от длъжника сметка от 22.07.2021 г., издадена от съдебния
изпълнител.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 13121/17.08.2021 г. на СГС, с вх.
10746/30.07.2021 г., подадена от Н. Т. Т., в качеството му на длъжник по изп. д. №
20218490403614 на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, разпореждане от 30.07.2021 год. на
4
ЧСИ по изп. д. № 20218490403614 на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските, дължими от Н. Т. Т.
ЕГН **********, за заплатено от взискателя К.А.Я. ЕГН **** по изп. д. №
20218490403614 на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 550
лв. на 200 лв., както и разноските по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ от 815.46 лв. на 545.07 лв., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в
останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5