Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 254
Б., 07.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седми ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 2590 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.*** №**, бл.**, вх.В, с ЕИК:**, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А., моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника Г.Я.С. ***, с ЕГН: **********,
на съществуване на вземането, за което е
издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г.
по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 3601.20
лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № ***
от ***г., както и за заплащане на направените разноски по делото.
В с.з. ищецът ”***”ЕООД,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по така
предявения иск.
Ответникът-Г.Я.С.
***, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител-адв. Р.С. от САК, е направил възражение по иска и
е представил писмен отговор с вх.№ *** от 20.08.2018г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
иска и обстоятелствата, на които се основава, като заявява, че оспорва
претенциите за годишен лихвен процент: 41.17% и годишен процент на разходите: **.69.
Цедирането не е съобщено на длъжника. Според съдебната практика съглашението за
заплащане на възнаградигтелна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от пет пъти законната лихва. Оспорва иска и обстоятелствата, на които се
основава. Не оспорва иска за сумата-главница от 1450лв. и да се отхвърли иска
за годишен лихвен процент: 41.17% и годишен процент на разходите: **.69. Моли
да бъде осъден ищеца да заплати на ответника разноските по делото.
В с.з. ответникът,
чрез назначения му особен представител адв.Р.С. поддържа направените възражения
в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № ***г. по описа на РС-Б., се установява, че
на основание чл.410 от ГПК на ***г. е разпоредено по искане на ищеца издаване
на Заповед № *** от ***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б. за изпълнение на
парично задължение, както следва: за сумата-главница от 3601.20 лева, представляваща
парично вземане по Договор за потребителски кредит № *** от ***г., както и за
законната лихва за забава върху горната сума-главница, считано от ***г. до
окончателното заплащане.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника, ответник по
настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.56/ или чрез залепване на
уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 14.11.2017г. за възможността да предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №*** от 07.11.2017г./л.56/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***г. по
описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 07.12.2017г.
в РС-Б., изпратена по куриер с дата от ***г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника
е сключил договор
за потребителски кредит Стандарт № *** от ***г., по който „***“ ЕООД е кредитор, от една страна и
ответникът Г.Я.С. е клиент /кредитополучател/ от друга страна, при следните
параметри: сума по кредита-1450лв., размер на месечна вноска от 89.64лв., срок
на кредита 24 месеца, като в общата сума на кредита е включен допълнителен
пакет от услуги в размер на 14**.84лв., размер на вноската от 60.41лв., за
което общо задължението по кредита и пакет от допълнителни услуги е сумата от 3601.20лв.
и общ размер на вноската от 150.05лв. с дата на погасяване 7-ми ден от месеца.
Неразделна част от договора за потребителски
кредит са приложените копия от Общи Условия към него (наричани още за краткост
ОУ). Съгласно описания по-горе договор за кредит от ***г. на ответника е
отпуснат кредит в размер на 1450лв. Кредитът е усвоен от ответника, съгласно
уговореното в договора и ОУ чрез извършен паричен превод по посочена от
ответника негова лична банкова сметка.
***новява и от приложените писмени
доказателства-копия от искане за отпускане на потребителски кредит „***“ №***,
декларация във връзка с обработка на личните данни КР/СД, копие от стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
копие от допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, копие от договор за потребителски кредит „***“ №***, копие от
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, копие от Общи
условия на *** ЕООД към Договор за потребителски кредит, копие от погасителен
план към договор за потребителски кредит №***, извлечение от транзакции, копие
от уведомително писмо до Г.Я.С., копие от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №*** към дата ***г.
Ответникът не погасява в срок, а именно не
е платена нито една месечна вноска и ищецът прекратява едностранно горния
договор и изпраща до ответника уведомително писмо, в което кредиторът уведомява длъжника за
едностранното прекратяване на договора, считано от 12.07.2016г. и обявяване на
предсрочната изискуемост на останалата част от дълга по договора. Доказателства
това писмо изобщо да е изпратено, респективно да е достигнало до длъжника,
ищецът не е представил, липсват и твърдения в тази насока.
Горното се установява от приложените писмени
доказателства-копия от извлечение по сметка към договор за потребителски кредит
№*** към дата ***г., както и от уведомително писмо от „***“ ЕООД до Г.Я.С..
След като договорът за кредит се
твърди, че е прекратен на 12.07.2016г.,
няма данни след това ответникът да е извършил плащания на ищеца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и
съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявеният установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим,
тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от
3601.20 лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит
№ *** от ***г. е неоснователен
и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни
съображения:
Фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца срещу ответника е на
основание сключен между страните на ***г. договор за потребителски кредит Стандарт № ***, твърдейки неизпълнение на
задълженията от ответника, който е кредитополучател по същия и позовавайки се
на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по този договор и автоматичното му прекратяване на 12.07.2016г., т.е.
преди подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на ***г., по което е образувано ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Е., по което
е прекратено съдебното производство по делото и изпратено по подсъдност на РС-Б.
на 28.03.2017г., по което е образувано
ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б..
Не е спорно по делото наличието на договор за потребителски кредит между
страните с уговорени подробни параметри; получаването на сумата от 1450 лв. от
ответника, от които не е платил нито една месечна вноска; обявяването едностраннно от ищеца предсрочната изискуемост на
дълга по договора, считано от 12.07.2016г., за което ответникът не е уведомен до подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на ***г.
Търсената общо
сума-главница от 3601.20
лева представлява парично вземане по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.,
включва сбора от изцяло неплатените 24 вноски по този договор, като последната
месечна вноска е с падеж 07.04.2018г.
или сумата от по 150.05лв., формирана от сбора на: главница, лихва и
размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител е оспорил иска и обстоятелствата, на
които се основава, като изрично е посочил недействителност на съглашението за
размера на възнаградителната лихва. При това положение, съдът приема, че
ответникът е оспорил изцяло основанието, на което се претендира процесната
сума-главница, която в случая не включва само сумата-главница по договора за
кредит, а и лихва и допълнителен пакет услуги.
Неоснователността на иска по
чл.422, ал.1 от ГПК произтича от това, че ищецът се позовава на настъпила
предросчна изискуемост на вземането и автоматично прекратяване на договора за
кредит, което в случая не е установено от така представените писмени
доказателства.
Предявеният установителен иск за съществуване
на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за повече от тридесет
календарни дни и настъпилото по силата на т.12.3 от ОУ автоматично прекратяване
на договора, при което ищецът претендира последиците от това прекратяване,
изразяващи се в дължимост на останалата част от непогасените суми в размер на 3601.20лв. главница.
Настоящият съдебен състав намира,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт.
Действително ищецът не е
банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните
институции, а процесният договор не е договор за банков кредит. Даденото в
т.18 на цитираното по-горе Тълкувателно решение/ТР/
разрешение за необходимостта да се изпрати до длъжника изявление на кредитора е
принципно, поради което следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочна изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по
отношение настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. В съдебната
практика е прието, че и при вземания по договор за потребителски кредит с
клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявление кредиторът да е уведомил длъжника за възползването му от правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до
длъжника.
Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на
договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие
на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва
от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката, съответно финансовата институция изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение
№123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд. на ВКС.
В настоящия случай ищцовото
дружество дори не твърди, че направеното волеизявление, че счита
кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника преди
започването на заповедното производство. В исковата молба ищецът е заявил само, че до длъжника
е изпратено писмо-уведомление на 13.07.2016г.
Ето
защо, съдът намира, че в хипотезата на предявен
иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди
предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК не може да
обуслови неговата основателност, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение, доколкото съобразно
т. 11.б от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, да се изменя основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл са и Решение №
129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, Решение
№161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС и Решение
№77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС.
С
оглед на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до
знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задължението по
договора, същият не е прекратен на претендираното основание, при което
вземанията по него не са изискуеми, обстоятелства, обуславящи извод за
неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне изцяло.
Освен това при липса на предпоставките за настъпила
предсрочна изискуемост, съдът намира, че не следва да преценява дали вземането
е изискуемо поради изтичане срока на договора, тъй като сам ищецът твърди
автоматичното му прекратяване считано от 12.07.2016г., при което след тази дата
срокове не могат да текат. За изчерпателност на изложението следва да се посочи
още, че доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б., ищецът е посочил, че претендира непогасена
главница по кредита, посочена като глобална сума от 3601.20лв. при прекратяване
на договора, като е основал искането си на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на целия дълг на основание ОУ към договора, но в исковата молба
липсва разграничение на падежирали вноски за главница и отделни такива за лихви
към датата на заявлението, няма и петитум за
установяване съществуването на вземане само за изискуеми задължения по кредита,
то съдът не може да се произнася по този въпрос, т.е., съдът не може да се
произнесе единствено по отношение на падежиралите вноски към датата на
прекратяване на договора в настоящото производство- Решение № 205 от 16.02.2017г. по т.д. № 2932/2015г., ІІ т.о. на
ВКС. Не е ясно търсената сума-главница от 3601.20лв. как е формирана с оглед
приложения погасителен план, извлечение от сметка към ***г.
Видно от изложеното в исковата
молба, както и от представените доказателства, сумата от 3601.20лв. не
представлява дължима главница по договора, доколкото от погасителния план и извлечението
по сметката на ответника е видно, че вноските са в размер на 150.05лв. месечно,
включващи главница, договорна лихва(двете суми общо в размер на 89.64лв.
месечно) и частта от сумата за допълнителни услуги в размер на 60.41лв.
месечно, съобразно договора, като непогасената главница, съобразно извлечението
от сметката е в размер несъответстващ на процесната сума от 3601.20лв.
Неоснователно е възражението на
ответника, отразено в писмения отговор, че прехвърляне на вземането не му е
съобщено, тъй като в случая такова не е налице.
Поради гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК при липсата на данни за направени
от ответника разноски по делото, тъй като има назначен особен представител,
съдът намира, че не следва да присъжда разноски по делото на ответника.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от ”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.*** №**, бл.**, вх.В, с ЕИК:**, предявен чрез пълномощник юрисконсулт К.К.А.
срещу Г.Я.С. ***, с ЕГН: **********,
за признаване на установено на съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 3601.20 лева/три хиляди шестстотин и един лева и 20 стотинки/,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.,
като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./