Решение по адм. дело №266/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.26, ал.12 Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

Делото е образувано по жалба от Й. З. З., гражданин на [държава], подадена чрез пълномощник, против Заповед с рег.№292з-233/29.01.2025 г., издадена от директора на ОД на МВР – Кърджали за отказ да се предостави право на продължително пребиваване или продължаване срока за пребиваване на чужденец в Република България.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Жалбоподателката намира, че с процесната заповед се ограничават законните й права и свободи, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Позовава се и на чл.24 от Регламент ЕО 1987/2006 г., като счита, че административния орган не е взел под внимание цялостното й поведение. Счита също, че при постановяване на заповедта не са отчетени релевантни факти и обстоятелства по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Иска отмяна на оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадена жалбата. Излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежното й уведомяване за необходимостта от представяне на допълнителни доказателства за нов адрес.

Ответникът – Директор на ОД на МВР - Кърджали, чрез процесуалния си представител намира жалбата за недопустима, като просрочена, а при условията на алтернативност - за неоснователна. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на определената форма, при наличие на материалноправните предпоставки и при липса на допуснати процесуални нарушения. Счита, че в случая не е изпълнено изискването в разпоредбата на чл.24, ал.2, изр.1-во от ЗЧРБ, лицето да има осигурено жилище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представената по делото справка за чужденец от Автоматизирана информационна система „Единен регистър на чужденците“ съдът констатира, че жалбоподателката е гражданин на [държава], продължително пребиваващ в страната чужденец до 17.12.2024 г., въз основа на Решение за продължаване срока на пребиваване в РБ с рег. №[номер]/[дата] на ОДМВР – [област], издадено на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ – чужденци, които са членове на семейството на български гражданин.

На 10.12.2024 г. жалбоподателката е подала заявление с вх.№ 2591/10.12.2024 г. /УРИ 292р-36460/11.12.2024 г./ до директора на ОД на МВР - Кърджали, за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република България, на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ. Към заявлението си чуждият гражданин е представил документи, в т.ч. и декларация за осигурено жилище, както и договор за наем от 04.12.2024 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между М. М. М. – наемодател и З. З. Й. – наемател, за безвъзмездно отдаване под наем на стая от къща, находяща се на адрес: [населено място], [жк], [община], за срок от две години.

Във връзка с подаденото заявление, на 27.12.2024 г. служители в група „Миграция“ към ОДМВР-Кърджали, извършили проверка на адреса, деклариран от заявителката, като проверката е обективирана в Констативен протокол с рег. №292р-37971/27.12.2024 г. В последния е отразено, че въпросното жилище представлява двуетажна къща, състояща се от три стаи, ползвани от домакина и семейството му, както и че няма свободна стая, която да бъде обитавана от З. Й..

Според писмени обяснения с рег. №292000-23647 от 27.12.2024 г., дадени от М. М. М., същият живее в къщата, находяща се в [населено място], [жк], заедно с ***, *** и ***, както и че не желае З. Й. да обитава въпросното жилище.

Във връзка с горното е изготвено съобщение с УРИ: 292000-23655/27.12.2024 г., адресирано до жалбоподателката, за представяне на доказателства за осигурено жилище, в 14-дневен срок. В съобщението е посочено също, че срокът за произнасяне по подаденото от нея заявление се удължава с един месец.

По делото е приложен протокол за връчено съобщение по реда на чл. 18а от АПК, подписан от полицейски инспектори, в който е отразено, че на 30.12.2024 г., на входната врата на адрес: [населено място], [жк], [община], е залепено съобщение. По делото са приложени и протоколи, съставени на 30.12.2024 г. и на 07.01.2024 г., за поставяне, съответно - за снемане на съобщение от таблото за обявления на група „Миграция“ – Кърджали.

Видно от справка за пътуванията на лице – чужд гражданин, за периода от 02.01.2024 г. до 08.01.2025 г., жалбоподателката е посетила РБългария 3 пъти. За същия период, според справка за пътуванията на лице – български гражданин, *** на З. З. Й. – А. Ф. Н. е посетил страната ни 5 пъти, с престой от 1 до 4 дни.

С Предложение УРИ №292р-3382/29.01.2025 г., утвърдено от директора на ОД на МВР-Кърджали, началникът на група „Миграция“ при ОД на МВР-Кърджали е предложил да се откаже предоставяне на право на продължително пребиваване, поради неизпълнение на изискванията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ. Посочено е, че след извършена проверка на посочения от заявителката адрес, във връзка с представените към заявлението доказателства за осигурено жилище се установило, че в жилището няма свободна стая, която да се обитава от З. З. Й., като отделно от това, домакинът на имота изрично заявил, че не желае чуждият гражданин да живее на неговия адрес. В тази връзка до лицето било изготвено съобщение за предоставяне на доказателства за осигурено жилище, залепено на входната врата, тъй като чуждият гражданин не бил намерен на адреса, както и не било намерено лице, на което да се връчи съобщението. Същото било публикувано и на интернет страницата на ОД на МВР-Кърджали, както и постановено на таблото за съобщения на група „Миграция“ – Кърджали. Тъй като до 29.01.2025 г. не били представени доказателства за осигурено жилище е прието, че не е изпълнена разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, поради което било предложено, на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, да бъде отказано предоставяне на заявеното право на продължително пребиваване.

С обжалваната заповед, на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, на жалбоподателката е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване, като на основание чл.69, ал.1 от ЗЧРБ е определен и 30-дневен срок за напускане на страната. За да постанови този резултат административният орган е възприел констатациите в направеното предложение, като е приел за установено, че лицето не е представило доказателства за осигурено жилище, което реално да обитава. С оглед данните от АИС „Граничен контрол“ за посещенията на З. Й., *** и *** на територията на РБ, е прието, че така постановения отказ за предоставяне на право на продължително пребиваване няма да наруши правото на семеен живот на жалбоподателката.

За издадената заповед е изготвено съобщение с УРИ: 292000-1881/31.01.2025 г., адресирано до жалбоподателката, в което е посочен срокът за оспорване на административния акт, органите, пред които може да се оспори същият, както и че заповедта може да бъде получена на гишетата за обслужване на граждани в група „Миграция“, [населено място] от 8.30 часа до 17.30 часа, всеки работен ден. Посочено е също, че заповедта се счита за връчена с изтичането на срока за получаването му, без да е отбелязан такъв срок. По делото е приложен протокол за връчено съобщение по реда на чл. 18а от АПК, подписан от полицейски инспектори, според който, на 03.02.2025 г., на вратата или на пощенската кутия на адрес: [населено място], [жк], [община], е залепено съобщение. Според Докладна записка с рег.№292р-03.02.2025 г., изготвена от [длъжност] при ОДМВР–Кърджали, съобщението е залепено на входната врата на жилището, тъй като чуждият гражданин не бил установен на адреса и не били намерени други лица, на които да бъде връчено съобщението. По делото са приложени и два протокола, съставени на 03.02.2025 г. и на 11.02.2025 г., за поставяне, съответно - за снемане на съобщение от таблото за обявления на група „Миграция“ – Кърджали. Видно от отбелязаното в заповедта, на 31.03.2025 г. същата е връчена на М. К. М. - пълномощник на жалбоподателката.

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка - И. А. М., жалбоподателката е клиент на управляваното от нея дружество „***“ ЕООД, предоставящо услуги по легализация и превод на документи на чужди граждани. Свидетелката сочи, че З. Й. е упълномощила *** да я представлява пред група „Миграция“, като в тази връзка същия, като неин пълномощник, е получил и оспорената заповед. След като се запознала със заповедта, свидетелката се свързала с М. М. /наемодателя/, а впоследствие и със ***, като след проведения с тях разговор станало ясно, че на адреса им в [населено място] не е получавано уведомление от ОД на МВР-Кърджали, адресирано до З. Й..

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на жалбата, поради изтичане на 14-дневния срок от съобщаването на оспорената заповед, по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК - чрез поставяне на съобщение на входната врата на декларирания адрес в [населено място], [жк], [община], както и на таблото за обявления на група „Миграция“ – Кърджали, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая, видно от приложеното съобщение с УРИ: 292000-1881/31.01.2025 г., същото не съдържа указание за обстоятелствата, визирани в изр.3-то на ал.9, чл.18а АПК, в т.ч. и за срока, в който може да бъде получена заповедта, за да може да се определи датата, на която същата се счита за връчена, а оттам и датата, на която е започнал да тече срокът за оспорването на административния акт. По тази причина не е налице надлежно съобщаване на акта по горния ред.

По отношение на твърдяното от органа съобщаване на оспорения акт по реда на чл.18а, ал.10 от АПК следва да се отбележи, че в приложените по делото два протокола за поставяне и за снемане на съобщение от таблото за обявления на група „Миграция“ – Кърджали, не е индивидуализиран нито административният акт, съобщен по този ред, нито е посочено със съответния УРИ, съобщението за издаването му. Т.е, тези протоколи не установяват обстоятелството, че на посочените в тях дати, на таблото за обявления е поставено/снето именно съобщението за издаването на процесната заповед. Освен това, този ред е приложим само в случаите, в които съобщаването не може да бъде извършено по останалите способи, посочени в чл.18а, ал.1-9 АПК, а в случая това не е така, тъй като не е налице обективна невъзможност за съобщаване по реда на чл.18а, ал.9 АПК, а неизпълнение на изискванията на последната хипотеза.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е надлежно съобщена на жалбоподателката, чрез пълномощника М. М., на 31.03.2025 г., поради което жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и от компетентен орган, съгласно чл. 23, ал. 7, вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ.

По отношение на съответствието с материалния закон и спазването на административнопроизводствените правила, съдът намира, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК за отмяна на акта.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е *** гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец - до 17.12.2024 г., на основание чл.25, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, по силата на Решение с рег. №[номер]/[дата]

Административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, поради неизпълнение на изискването на чл.24, ал.2, изр.1-во от ЗЧРБ -лицето да има осигурено жилище. Горното е основано на обстоятелствата, отразени в Констативен протокол с рег. №292р-37971/27.12.2024 г., както и на писмените обяснения на М. М. М. /наемодател/, според които последният не желае жалбоподателката да обитава въпросното жилище.

От представената административна преписка се установява обаче, че М. М. е страна по договор за наем с нотариална заверка на подписите, сключен на 04.12.2024 г. между него, като наемодател и З. З. Й., като наемател, по силата на който лицето е предоставило на жалбоподателката стая от въпросната къща, за срок от две години. Съгласно чл.20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Няма данни за прекратяване на действието на сключения договор, съгласно уговореното в него. Предвид изложеното, в случая не се доказа наличието на материалноправните предпоставки на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 24, ал.2 от ЗЧРБ, за отказ да се предостави право на продължително пребиваване в Република България.

На следващо място, по изложените по-горе съображения за ненадлежно връчване, по реда на чл.18а, ал.9 и ал.10 от АПК, на съобщение с УРИ: 292000-23655/27.12.2024 г., за представяне на доказателства за осигурено жилище, съдът приема, че по делото не са представени доказателства, заявителят да е бил уведомен за констатирани нередовности, свързани с представените от него документи, респ. не му е дадена възможност да даде обяснения или да представи документи, с които да докаже, че има осигурено жилище, каквито данни впрочем има и в административната преписка. В тази връзка, съдът намира, че е ограничено правото на жалбоподателя да участва в проведеното административно производство, както и че в нарушение на чл.35 от АПК, заповедта е издадена преди изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение за случая.

По горните съображения обжалваният акт е незаконосъобразен, като е постановен при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателката се следват деловодни разноски в размер на 10 лв. за внесената държавна такса, а на процесуалния представител - 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения Договор за безплатна правна помощ от 02.04.2025 г., в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед с рег.№292з-233/29.01.2025 г., издадена от директора на ОД на МВР-Кърджали, за отказ да се предостави право на продължително пребиваване или продължаване срока за пребиваване на Й. З. З. - гражданин на [държава].

ИЗПРАЩА преписката на директора на Областна дирекция на МВР-Кърджали за произнасяне в законоустановения срок по заявление УРИ 292р-36460/11.12.2024 г., подадено от Й. З. З. - гражданин на [държава], при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Й. З. З. - гражданин на [държава], разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на адвокат Е. Г. М., АК-[област], л.н. [номер], със служебен адрес: [населено място], [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.