№ 7668
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110145520 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за
забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, а след 12.03.2014 г. в същия срок след публикуване на цената в
профила на купувача на интернет страницата на доставчика, a след 10.07.2016 г. в 45 -
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа,
че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, ...7,
за който се води партида с аб.№ 247072. Моли ответникът М. Р. П. да бъде осъдена да
заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата 1420,53 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /03.08.2021 г./ до
окончателното изпълнение, сумата 257,22 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2018 г. – 24.02.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена
топлинна енергия, главница за дялово разпределение в размер на 25,97 лв. за периода от
01.02.2018 г. – 30.04.2019 г., както и и лихва за забава върху главницата в размер на 4,72 лв.
за периода от 01.04.2018 г. – 24.02.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът М. Р. П., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва ответникът реално
1
да е потребил твърдяните количества топлинна енергия. Твърди, че топлоснабдяването в
имота е спряно и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач „...“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От представения по делото Нотариален акт № 94, том V, дело № 276/1988 г. се
установява, че на 18.02.1988 г. М. Р. П. придобива следния недвижим имот: апартамент №
247, находящ се в гр. София, бл. 12, на ул. „Рибен буквар“, м. Разсадника-Коньовица.
Представено е удостоверение за идентичност на адреса по нотариален акт с този по исковата
молба гр. София, ж.к. ”Разсадника-Коньовица“, .... Не са представени доказателства за
настъпила последваща промяна в собствеността върху имота. Това съдът намира за
достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Поради това съдът приема, че качеството потребител на
М. Р. П. е имала през процесния период, като собственик на имота. Съгласно разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
2
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ
се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № 247072 за периода м.5.2017 г. до м.4.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. фирмата за ДР е отчитала водомера в имота. По време на отчетите са
попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са
коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в имота не е имало монтирани
отоплителни тела, респ. са не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг-лира,
за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга, съгласно НТ. Технологичните
разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на
общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са
приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна
инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 152 м3,
съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от
председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия,
отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, издадени от ФДР, са изготвени
напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. Всяка
изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на
имота/отдадена от щранг-лирата/ и ТЕ за подгряване на вода. ТЕ за общи части не се
начислява. За периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. количеството топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към
чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
период.
3
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 1428,72 лв.
Доколкото съдът достигна до извод за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба, с твърдение, че
вземането е погасено поради частична давност. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и
приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на
месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ... към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок,
посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на ... се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който са отчетени, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок след
публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата молба е
подадена на 03.08.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след 03.08.2018 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/., респ. погасено по давност са
вземанията за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. включително, в размер на 590,73 лв. видно
от изслушаните по делото СТЕ. Ето защо, искът следва да се уважи за сумата 829,80 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 03.08.2021 г. / до погасяването, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. – 30.4.2019 г., като искът подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 1420,53 лв. и за периода 01.05.2017 г. –
м.04.2018 г., като погасен по давност.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната
услуга за дялово разпределение от 17,11 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. – 30.4.2019 г., предвид обстоятелството, че
част от периода е обхваната от погасителна давност. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването сумите се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, което в случая е
самото ищцово дружество.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
4
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно
настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на
действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответниците са в забава, считано от 15 септември на съответната година. С
оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено
от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството. Задължението
за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания,
то акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за исковия период, а
техният размер възлиза на сумата от 257,22 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 4,72 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На ответника не
следва да се присъждат разноски за процесуално представителство, тъй като не се
претендират. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно размера на уважените претенции в размер общо на 477,16 лв. държава
такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
5
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ”Разсадника-
Коньовица“, ..., да заплати на ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ за сумата от 829,80 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2021 г. / до
погасяването, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. –
30.4.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ”Разсадника-Коньовица“, ..., аб. № 160395,
както и на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 257,22 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 24.02.2021 г., сумата
от 17,11 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. –
30.4.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 477,16 лв., разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1420,53 лв. и за
периода 01.05.2017 г. – м.04.2018 г., като погасен по давност, и за разликата над уважения
размер от 17,11 лв. до пълния предявен размер от 21,25 лв., такса за дялово разпределение за
01.02.2018 г. – м.04.2018 г. и за сумата от 4,72 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 24.02.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...” ЕООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на ..., по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6