Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 58 Година 2020, 12.08 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав …….…………………….
На дванадесети август ……….................…….…..…… Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар …………………………………………….……………....……………………………
Прокурор ………………………………………….………………………………………………
като разгледа докладваното от …………...…. Радостина Калиманова
...…..…………
търговско дело номер …..… 218 ……… по описа за …… 2019 ….. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод молбата на Национална агенция за
приходите, с адрес град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №52, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова чрез пълномощник против
„Бургас Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление бул. „Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“, ет. 3, офис №8,
представлявано Атанас Димитров Атанасов, за обявяване на неплатежоспособността
на ответника и определяне на началната и дата, откриване на производство по
несъстоятелност и едновременно обявяване в несъстоятелност с прекратяване на
дейността на ответника, постановяване на обща възбрана и запор върху
имуществото му. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира
доказателства.
Молбата
е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи
и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От справка във водения от Агенция по вписванията
общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-ответник
е видно, че същото е било вписано във водения от същата търговски регистър с
вписване под № 20101116162627 от
16.11.2010 година, с капитал в размер на 20 лева, като еднолично дружество с
ограничена отговорност с наименование „Уинд иновейшън 4“ ЕООД, без срок, с едноличен собственик на
капитала „Уинд иновейшън“
ЕООД, ЕИК ********* и управител Гергана Димитрова Атанасова. След това вписване
са налице вписвания на множество промени в подлежащите на вписване за него
обстоятелства по партидата му. На 19.07.2011 година с вписване под №
20110719140831 наименованието на дружеството е променено на „Бургас бийч“ ЕООД. Многократно са били вписвани промени по отношение
на седалището и адреса на управление, като последното вписване за това
обстоятелство е под № 20160426132828 от 26.04.2016 година. Също така
многократно са вписвани промени и за едноличния собственик на капитала и
управителя на дружеството, като последното вписване за тези обстоятелства е под
№ 20120913103403 от 13.09.2012 година, като понастоящем едноличен собственик и
управител на дружеството е Атанас Димитров Атанасов.
В молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство НАП твърди, че било налице частно държавно вземане към ответника,
в общ размер на 93242.68 лева, произтичащо от договор № Д-03-24/06.07.2011
година за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост - морски
плаж „Бургас - север“ и допълнително споразумение № Д-03-16/06.07.2016 година,
с което срокът на договора бил удължен до 30.09.2016 година и била определена
наемна цена за периода 06.07.2016 година - 30.09.2016 година в размер на
70871.54 лева. Предвид неизпълнението на задължението по допълнителното
споразумение кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение № 135/12.01.2017 година и изпълнителен лист № 328/13.01.2017 година
по частно гражд. дело № 8205/2016 година по описа на
Районен съд - Бургас, с които длъжникът „Бургас Бийч“ ЕООД бил осъден да заплати 70871.54 лева -
главница, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 година; 2652,36 лева
- обезщетение за забава за периода 01.08.2016 година - 21.12.2016 година;
1470.48 лева - държавна такса и 1632.86 лева юрисконсултско
възнаграждение. Посочва се, че натрупаната законна лихва за периода 22.12.2016
година - 15.04.2019 година била в размер на 16615.44 лева. Въз основа на
изпълнителния лист за вземанията на държавата било образувано изпълнително дело
№ 63/2017 година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, като освен това вземането
било присъединено и по образуваното от кредитора „Сибанк“
ЕАД изпълнително дело № 204/2017 година по описа на същия ЧСИ. В молбата се
посочва още, че цялото търговско предприятие на ответното дружество било
предмет на особен залог в полза на посочената банка. До настоящия момент по
образуваните изпълнителни дела не били събрани суми за удовлетворяване на
частните вземания на държавата.
Предвид гореизложеното молителят счита, че ответникът е
неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни задължение по частно
държавно вземане, както и че е налице установената в чл. 608, ал. 4 от
Търговския закон презумпция за неплатежоспособност, тъй като в образуваното
изпълнителното производство за изпълнение на влязъл в сила акт, вземането на
кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност, било
останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, последната връчена по реда на
чл. 50 от ГПК на 15.02.2017 година.
С определение № 906 от 16.07.2019 година съдът по повод
нарочно постъпила в тази насока молба е конституирал като кредитор в настоящото
производство „Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление бул. „Витоша“ №89Б, представлявано от Светла
Георгиева и Теодор Маринов чрез процесуален пълномощник. В молбата са отправени
искания за обявяване на
неплатежоспособността на ответника и определяне на начална и дата на 31.12.2018
година, откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника
и назначаване на Александър Георгиев Костадинов за временен синдик,
постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото на ответника и
насрочване на първо събрание на кредиторите. В подкрепа на отправеното искане
са представени и ангажирани доказателства.
В молбата си банката твърди, че като правоприемник на „Сибанк“ ЕАД имала изискуеми вземания към ответника по
четири договора за кредит, като непогасените по тях задължения към 06.06.2019
година били както следва, а именно: 1. 244555.71 лева по договор за банков
кредит „Малки и средни предприятия“ № MS15-00022/31.03.2015 година, от които
173392.91 лева - главница, 6065.59 лева - договорна лихва, 200 лева - разноски,
64897.21 лева - законна лихва; 2. 1253309.84 лева по договор за банков кредит Европодкрепа 3 с възможност за финансиране от Европейската
инвестиционна банка № MS14-00030/01.04.2014 година, от които 446197.57 евро -
главница, 9363.61 евро - договорна лихва, 33262.15 лева - разноски, 168239.30
евро - законна лихва; 3. 325845.62 лева по договор за кредитна линия „Малки и
средни предприятия“ за финансиране на данък върху добавената стойност №
MS14-00031/01.04.2014 година, от които 221615.06 лева - главница, 9447.82 лева
- договорна лихва, 11837.02 лева - разноски, 82945.72 лева - законна лихва; 4.
220009.59 лева по договор за банков кредит Европодкрепа
2 - овърдрафт с възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка №
MS13-00041/14.05.2013 година, от които 150000 лева - главница, 3946.61 лева -
договорна лихва, 9921.23 лева - разноски, 56141.75 лева - законна лихва.
Предвид неизпълнението на задълженията за част от вземанията си по два от
договорите банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
частно гражд. дело №2073/2016 година по описа на
Районен съд-Бургас за следните суми: 310000 евро - главница (частична претенция
по договор за банков кредит Европодкрепа 3 с
възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка №
MS14-00030/01.04.2014 година), 12126.15 лева - разноски и законна лихва,
считано от 11.04.2016 година; заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
частно гражд. дело №557/2016 година по описа на
Районен съд-Бургас за следните суми: 150000 - главница (по договор за банков
кредит Европодкрепа 2 - овърдрафт с възможност за
финансиране от Европейската инвестиционна банка № MS13-00041/14.05.2013
година), 3411.59 лева - договорна лихва, 8998.13 лева - наказателна лихва,
5948.20 лева - разноски.
Счита, че ответникът е неплатежоспособен, като са
изпълнени поне две от хипотезите на чл. 608 от Търговския закон - длъжникът е
спрял плащанията и не е в състояние да изпълни ликвидни и изискуеми задължения
за връщане на обявените за предсрочно изискуеми задължения по четирите договора
за банков кредит.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия
Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане,
или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е.
при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки
длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
В конкретния случай молителят НАП сочи, че длъжникът е
неплатежоспособен, тъй като е налице задължение по частно държавно вземане, което
не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано
от представените и събрани по делото доказателства. Видно от представения
договор № Д-03-24/06.07.2011 година и допълнително споразумение № Д-03-16/06.07.2016
година, между Държавата, представлявана от Областния управител на град Бургас
като наемодател и ответното дружество „Бургас Бийч“ ЕООД като наемател са
установени облигационни отношения по договор с предмет временно и възмездно
ползване на обект - изключителна държавна собственост, морски плаж „Бургас -
Север“, по който последното се е задължило да плати на наемодателя за периода
07.07.2016 - 30.09.2016 година наемна цена в размер на 70871.54 лева в срок до
10 дни от сключване на допълнителното споразумение. Задължението произтича от
договор за наем, предвид което на основание чл. 162, ал. 4 от ДОПК, същото се
явява частно държавно вземане. От представените заповед за изпълнение на
парично задължение № 135 от 12.01.2017 година и изпълнителен лист № 328 от
13.01.2017 година по частно гражданско дело № 8205/2016 година на Районен съд-Бургас
се установява, че ответното дружество „Бургас Бийч“ ЕООД е осъдено да заплати
на Областна администрация Бургас сумата от 70871.54 лева - неизплатена наемна
цена за ползването на обект изключителна държавна собственост: морски плаж
„Бургас - Север“, дължима по договор за наем № Д-03-24/06.07.2011 година и
допълнително споразумение № Д-03-16/06.07.2016 година, за периода от 07.07.2016
година до 30.09.2016 година, по фактура № **********/08.07.2016 година; сумата
от 2652.36 лева - обезщетение за забава за периода 01.08.2016 - 21.12.2016
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2016
година до окончателното плащане, както и 1470.48 лева разноски по делото за
държавна такса и 1632.86 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът не е направил възражения и не е представил
доказателства срещу заповедта да е било подадено възражение. При това положение
относно наличието на вземането е налице стабилен акт на съда, който следва да
бъде зачетен в настоящото производство. Налице е безспорно установено изискуемо
частно държавно вземане.
Установява се от представените по делото доказателства,
че покана изх.№ 01856/30.01.2017 година за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 20178000400063/2017 година на ЧСИ Ивелина Божилова за задълженията по
горепосочения изпълнителен лист е била изпратена на вписания в търговския
регистър адрес на ответното дружеството. Видно е също така от удостоверяването
на връчителя Петър Стоянов Стоянов в разписката към поканата, че адресът е бил
посетен на 03.02, 07.02 и 15.02.2017 година, като не е бил открит управителя
или служител на фирмата, който да получи същата, както и че няма обозначителни табели на фирмата „Бургас Бийч“ ЕООД. Липсват
доказателства да е било поставяно съобщение по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК,
липсва и удостоверяване на съдебния изпълнител да е изпълнена посочената там
процедура, респективно да са били налице основанията и да е приложена
презумпцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК. Съобразно удостоверяването на връчителя,
последните не са и били налице. При това положение не може да бъде споделен доводът
на молителя НАП, че поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
длъжника на 15.02.2017 година, а предвид невъзможността да се определи тази
дата и обвързването на шестмесечния срок по чл. 608, ал. 4 от Търговския закон
с нея, не са налице предпоставките за прилагане на предвидената в посочената
разпоредба презумпция за неплатежоспособност.
Представените по делото доказателства сочат, че Областна
администрация Бургас се е присъединила като взискател и по изпълнително дело №
20168000400204 на ЧСИ Ивелина Божилова, като към 27.11.2018 година вземането не
е било погасено. Не се и твърди противното от ответника, нито се представят
доказателства в тази насока.
Въпреки, че не се доказа наличието на предпоставките за
прилагане на презумпцията в чл. 608, ал. 4 от Търговския закон, в настоящото
производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че ответното
дружество има задължение по частно държавно вземане по изпълнителния лист № 328
от 13.01.2017 година по частно гражданско дело № 8205/2016 година на Районен
съд - Бургас, в посочените в същия размери, което е с настъпил падеж и не е
платено.
Присъединеният кредитор сочи в молбата си, че длъжникът е
неплатежоспособен, тъй като са налице парични задължения по абсолютни търговски
сделки - четири договора за банков кредит, които са изискуеми и които не е в
състояние да изпълни, както и че е налице спиране на плащанията по смисъла на
чл. 608, ал. 3 от Търговския закон.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ответното
дружество е сключило със „Сибанк“ ЕАД (на която
присъединеният кредитор в настоящото производство се явява универсален
правоприемник поради преобразуване чрез вливане) четири договора за банков
кредит, както следва: 1. договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“
№ MS15-00022/31.03.2015 година за сумата от 175000 лева за оборотни средства с
краен срок на издължаване 20.03.2017 година, съгласно уговорените в чл. 5.2
вноски по главницата и уговорената в чл. 4 лихва, вземанията по който са
обезпечени с два договора за учредяване на особен залог от същата дата -
съответно върху вземания по сметки и на движими вещи; 2. договор за банков
кредит Европодкрепа 3 с възможност за финансиране от
Европейската инвестиционна банка № MS14-00030/01.04.2014 година за сумата от
481667 евро за закупуване на ДМА, преустройство и реконструкция на търговски
обект с краен срок на издължаване 20.02.2020 година, съгласно уговорените в чл.
5.2 вноски по главницата и уговорената в чл. 4 лихва и съгласно изменението на
договора с анекс № 1 от 31.03.2015 година, като за обезпечаване на вземанията е
сключен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 194, том 1, дело №
1777, вх.рег.№ 3613 от 02.04.2014 на СВ-Бургас, договор за учредяване на особен
залог върху търговско предприятие от 01.04.2014 година и договор за учредяване
на особен залог върху вземания и вземания по сметки от 01.04.2014 година; 3. договор
за кредитна линия „Малки и средни предприятия“ за финансиране на данък върху
добавената стойност № MS14-00031/01.04.2014 година за револвираща кредитна
линия в размер на 235515 лева за финансиране на дължим ДДС с краен срок на
издължаване 20.09.2015 година, съгласно уговорените в чл. 5.2 вноски по главницата
и уговорената в чл. 4 лихва и съгласно изменението на договора с анекс № 1 от 29.12.2014
година, като за обезпечаване на вземанията е сключен договор за учредяване на
особен залог върху вземания и вземания по сметки от 01.04.2014 година и договор
за учредяване на особен залог върху движими вещи от 01.04.2014 година и 4. договор
за банков кредит Европодкрепа 2 - овърдрафт с
възможност за финансиране от Европейската инвестиционна банка №
MS13-00041/14.05.2013 година за овърдрафт в размер на 150000 лева и намаляващи
лимити, уговорени в чл. 3.4 за оборотни средства с краен срок на издължаване 21.11.2015
година, съгласно уговорените в чл. 5 вноски по главницата и уговорената в чл. 4
лихва и съгласно изменението на договора с анекс № 1 от 23.10.2013 година и с
анекс № 2 от 19.11.2014 година, като за обезпечаване на вземанията е сключен
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 77, том 2, дело № 2677,
вх.рег.№ 5194 от 16.05.2013 година на СВ-Бургас, договор за учредяване на залог
върху парични вземания по банкови сметки от 14.05.2013 година.
Видно от доказателствения материал, за част от вземанията
си по втория и четвъртия от горепосочените договори банката се е снабдила със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, както
следва: заповед за изпълнение на парично задължение № 1139 от 13.04.2016 година
и изпълнителен лист № 1933 от 14.04.2016 година по частно гражданско дело
№2073/2016 година по описа на Районен съд-Бургас за следните суми: 310000 евро -
част от дължима главница от 450470,30 евро по договор за банков кредит Европодкрепа 3 с възможност за финансиране от Европейската
инвестиционна банка № MS14-00030/01.04.2014 година, анекс № 1 от 31.03.2015
година и договор за встъпване в дълг от 31.03.2015 година и по извлечение от
сметките на банката от 11.04.2016 година, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 11.04.2016 година до окончателното изплащане на
сумата, 12126.15 лева разноски за държавна такса и 9500 лева възнаграждение за
юрисконсулт; заповед за изпълнение на парично задължение № 282 от 02.02.2016
година и изпълнителен лист № 762 от 03.02.2016 година по частно гражд. дело №557/2016 година по описа на Районен съд-Бургас
за следните суми: 150000 - главница по договор за банков кредит Европодкрепа 2 - овърдрафт с възможност за финансиране от
Европейската инвестиционна банка № MS13-00041/14.05.2013 година, анекс № 1 от
23.10.2013 година, анекс № 2 от 19.11.2014 и извлечение от счетоводните книги
на банката от 01.02.2016 година, 3411.59 лева - договорна лихва за периода
21.04.2015 до 27.07.2015 година, 8998.13 лева - наказателна лихва за периода
21.04.2015 до 31.01.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.02.2016 година до окончателното и изплащане, 5948.20 лева - съдебно-деловодни
разноски.
В настоящото производство липсват възражения и не са
представени доказателства срещу посочените заповеди за изпълнение да са били
подадени възражения, предвид което същите са влезли в сила. При това положение
относно наличието на част от вземанията са налице стабилни актове на съда, които
следва да бъдат зачетени в настоящото производство.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че
към 06.06.2019 година актуалният дълг на ответника към кредитора „ОББ“ АД,
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката е в общ размер на
2043720.76 лева, като в табличен вид са посочените дължимите суми по всеки от
четирите договора за кредит. Посочило е още, че задълженията по тях са обявени
за предсрочно изискуеми на 27.07.2015 година поради неплащане на дължимите
вноски за главница и лихва за периода от 20.04.2015 година до 20.07.2015
година. Към 08.10.2019 година актуалният дълг към същия кредитор е в общ размер
на 2090853.76 лева. В изпълнение на поставената задача вещото лице пояснява, че
съгласно оповестените финансови отчети, задълженията на ответника към
31.12.2018 година обхващат неплатени задължения към финансово-кредитни
институции - към банка „ОББ“ АД по отпуснати четири банкови кредита в общ
размер 1433 хиляди лева, като счетоводното отразяване на задълженията по
отпуснати банкови заеми се основава на счетоводен стандарт 32 Финансови
инструменти.
Изчислени са от него и коефициентите за ликвидност на
ответника за 2016 година, 2017 година и 2018 година въз основа на обявените в
търговския регистър годишни финансови отчети, като същите са представени в
табличен вид. В тази връзка е посочено, че за да може едно действащо
предприятие да погасява (изплаща) краткосрочните си задължения с наличните
краткотрайни активи е необходимо коефициентът на обща ликвидност да има
стойност по-голяма от единица. Видно от направените от експерта изчисления,
според отчетите на дружеството към 31.12.2016 година и 31.12.2017 година
показателите на обща ликвидност са доста под единица (0.33), т. е. бързооборотните краткотрайни активи не са били достатъчни,
за да погасят краткосрочните задължения на дружеството, като за 2018 година
дори клони към нула (0.05), което показва, че ответното дружество не може да
погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Вещото лице е
представило в табличен вид и показателите за ефективност. Посочило е в тази
връзка, че финансовите отчети за периода от 2016 година до 2017 година показват
несъответствие с референтните стойности, а тези за 2018 година са в препоръчителните
граници, но е заключило, че реализираната през тази година печалба от 2 хиляди
лева не позволява кумулиране на достатъчно парични
средства за погасяване на текущите задължения. Този извод се налага и от
справка с обявения в търговския регистър отчет за 2018 година, съгласно който
общите приходи за цялата година са едва 7 хиляди лева, а разходите - 5 хиляди
лева. Същото се наблюдава и за 2017 година, когато общите приходи са възлизали
31 хиляди лева, а общите разходи са 64 хиляди лева. За сравнение в отчета за
2016 година фигурират стойности над милион. Също в табличен вид вещото лице е
посочило и показателите за финансова автономност през коментирания по-горе
период от време. Във връзка с тях е записало, че към 31.12.2018 година
показателите за финансова автономност показват, че на един лев привлечен
капитал съответстват 0.103 лева собствен капитал, а коефициентът на
задлъжнялост показва, че на един лев собствен капитал съответстват 9.68 лева
чужд/привлечен капитал. Заключава, че през целия наблюдаван период дружеството
е оперирало с многократно по-голям привлечен капитал, отколкото е стойността на
собствените му ресурси, което характеризира висока степен на зависимост от
кредиторите.
В изпълнение на поставената задача вещото лице е
преизчислило показателите за ликвидност и финансова автономност към 06.06.2019
година и 08.10.2019 година, като е взело предвид заявените от кредиторите НАП и „ОББ“ АД
вземания в настоящото производство. Предвид това е определило общия размер на
задълженията на ответника към двете посочени дати съответно в размер на
2136963.44 лева и 2184096.44 лева. Съобразявайки горното, към 06.06.2019 година
и към 08.10.2019 година преизчислената обща ликвидност е съответно 0.033 и
0.032, а преизчислената финансовата автономност показва, че на един лев
привлечен капитал съответстват 0.069 лева собствен капитал към първата дата и
съответно 0.068 лева към втората.
Въз основа на оповестените отчети вещото лице е изготвило
и справка в табличен вид за стойността на краткотрайните активи на ответното
дружество през наблюдавания период. Посочило е, че общият размер на
краткотрайните активи е бил 702 хиляди лева към края на 2016 година, 695 хиляди
лева към 31.12.2017 година и 70 хиляди лева към 31.12.2018 година, когато
целият размер на краткотрайните активи представлява вземания от клиенти.
Ответникът не е предоставил подробни справки за вземанията по клиенти, поради
което вещото лице е в невъзможност да даде становище относно събираемостта им.
Представило е в табличен вид и справка на притежаваните от ответника активи,
като общата им стойност към 31.12.2016 година е 2234 хиляди лева, към
31.12.2017 година е 2206 хиляди лева и 1581 хиляди лева към 31.12.2018 година.
Отбелязало е, че поради използването на съкратената форма на счетоводен баланс
не е налична информация за материално-веществената форма на дълготрайните
активи към края на 2017 година и 2018 година. Вещото лице не може да даде
заключение дали активите са налични, тъй като не са му били предоставени
инвентаризационни описи.
Всичко това сочи, че ответникът има задължение по частно
държавно вземане, както и парични задължения в значителни размери към
присъединения кредитор, произходящи от абсолютни търговски сделки, които са с
настъпил падеж и безспорно не са платени от него, като неизпълнението е в
продължение на няколко години и които не могат да бъдат покрити с
краткотрайните активи, т.е. изискуеми задължения, които длъжникът не е в
състояние да изпълни.
Съдът намира, че в конкретния случай, освен това, се
установява и спиране на
плащанията. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това
е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва
да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя
се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по
посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса
на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да
са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг.
Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на
плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата
неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се
разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг
кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства и от
публикуваните в Търговския регистър финансови отчети се установява по безспорен
и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към своите
кредитори. Издадените изпълнителни листи срещу ответното дружество датират от
2016 и 2017 година, а изпълнение по тях липсва и до настоящия момент. Както бе
посочено по-горе, дружеството е спряло дейността си. Данните за минимални
извършени плащания и приходи във финансовите отчети за 2017 и 2018 година
затвърждават този извод.
В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се
дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя,
предвид което са налице условията за приложението и на презумпцията на чл. 608,
ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо
състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на
длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане или
такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална
дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни
действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата
и събрани по делото доказателства се налага извода, че още към 31.12.2016 година
дружеството е имало изискуеми и неплатени задължения към кредитори, което
именно мотивира съда да я приеме за началната дата на неплатежоспособността -
моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си
задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в
частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават
обективна представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а
оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един по-ранен момент.
По
горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент,
поради което и именно датата 31.12.2016 година следва да бъде обявена за
начална дата на неплатежоспособността.
С оглед
на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския
закон следва извода, че едноличното дружество с ограничена отговорност е в
състояние на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото
следва единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с
други думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми и установени по
основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност задължение по частно държавно вземане, както и парични задължения,
породени от абсолютни търговски сделки. В този смисъл съдът намира, че са
налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на молителя.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да
постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо
е да се отбележи и това, че съгласно разпоредбата на
чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде
открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са
основанията, които могат да бъдат релевирани в
молбата по чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало
на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото се поддържа
наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за
откриване спрямо ответника на производство по несъстоятелност, поради което
съдът е разгледал именно него. По горните доводи и съображения, съдът намира,
към определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2016 година последният е
бил неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред
с това е необходимо да се посочи и това, че изборът
на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност - с
последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е предоставен на
преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните
обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание
/така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година
по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност, място следва да се
посочи, че съдът е преценявал наличието на законовите предпоставки за откриване
на производство по несъстоятелност в редакцията на приложимите правни норми в
сега действащата тяхна редакция /така и в решение №216 от 19.04.2017 година по
търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл. 629б
от Търговския закон, длъжникът не разполага с такива бързоликвидни краткотрайни
активи - парични средства, материали или продукция, които да могат да бъдат
осребрени в сравнително кратък период от време, поради което и не биха могли да се покрият разноските по производството
по несъстоятелност. Освен това, за извършване на всички последващи действия по
издирване на евентуалното имущество на молителя, възнаграждението на синдика и
всички останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. В тази връзка съдът с посоченото определение под № 463 от 26.05.2020
година е указал на посочените в него лица в триседмичен срок да представят
банков документ за внасяне на сумата от 8000 лева по сметка на Бургаския
окръжен съд, определена от съда като необходима за първоначалните разноски. Със
същото определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне
на такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил,
поради което именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 632,
ал. 1 от Търговския закон ответното дружеството следва да бъде обявено за
неплатежоспособно като освен това, то следва да бъде обявено и направо в
несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно.
Основателно се явява
искането на молителя Национална агенция за приходите за присъждане на разноски в размер на 250 лева заплатена
държавна такса. Юрисконсултско възнаграждение на
пълномощника на молителя се дължи, но не в посочения размер от 300 лева. Делото
по молба за откриване производство по несъстоятелност на длъжника е с неоценяем интерес. С подаване на молбата от кредитора няма
предявени от същия вземания, като кредиторът само установява наличието на
изискуемо парично задължение на длъжника, а предявява вземанията си пред
синдика едва след откриване на производството по несъстоятелност с решението на
съда /така и в определение № 592/17.07.2014 година по дело №1040/2014 на ВКС,
I т. о./. Следователно, към този
момент вземанията не са предявени, поради което възнаграждението следва да се
определи по чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ като за неоценяем иск в размер на 100 лева. Предвид това, сумата от
350 лева, представляваща внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в посочения от съда размер, следва да бъде присъдена на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 621 от Търговския закон на този
молител.
Основателно се явява и искането
на присъединения кредитор „Обединена българска банка“ АД за присъждане на разноски в размер на 250 лева заплатена
държавна такса и 500 лева депозит за експертиза. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева
важи гореизложеното. Предвид това сумата от 850 лева, представляваща внесени
държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение в посочения от съда размер от 100 лева следва да бъде присъдена
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.621 от Търговския закон на
същата.
В
съответствие с чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от настоящото решение
следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на
дружеството.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския закон, Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Бургас Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление бул. „Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“, ет.
3, офис №8, представлявано Атанас Димитров Атанасов.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2018 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение „Бургас
Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление бул.
„Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“, ет. 3, офис №8, представлявано Атанас
Димитров Атанасов.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на „Бургас Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление бул. „Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“, ет. 3, офис №8,
представлявано Атанас Димитров Атанасов.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Бургас
Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление бул.
„Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“, ет. 3, офис №8, представлявано Атанас
Димитров Атанасов.
ОБЯВЯВА „Бургас Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление бул. „Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“,
ет. 3, офис №8, представлявано Атанас Димитров Атанасов, в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото търговско дело № 218/2019
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Бургас Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление бул. „Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“,
ет. 3, офис №8, представлявано Атанас Димитров Атанасов да заплати на Национална агенция за
приходите, с адрес град София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №52, ЕИК *********,
представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова направените разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „Бургас Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Бургас и адрес на управление бул. „Демокрация“ №7, бизнес център „Орион“,
ет. 3, офис №8, представлявано Атанас Димитров Атанасов да заплати на „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление бул.
„Витоша“ №89Б, представлявано от Светла Георгиева и Теодор Маринов направените
разноски в размер на 850 /осемстотин и
петдесет/ лева.
ДА СЕ изпрати препис от
настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за
вписване в търговския регистър.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: