Р Е Ш Е Н И Е
№….........../16.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14360 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, срещу В.Г.М., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1767,82 лв., представляваща договорно възнаграждение по
договор за потребителски кредит № ********** от 07.01.2014 г., както и сумата от 134,40 лв.,
представляваща възнаграждение за отлагане на вноски по погасителен план, за
които суми е отхвърлено подаденото заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5876/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба,
на 07.01.2014 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит №
********** при Общи условия (ОУ), по силата на който ищецът отпуснал кредит на
ответника в размер на 800 лв., срещу
насрещното негово задължение да върне предоставената сума заедно с уговорено в
чл. 4 от ОУ договорно възнаграждение, или общо 3225,60 лв., платими на 48
месечни погасителни вноски в размер на 67,20 лв. всяка от тях, при ГЛП от 98,52
% и ГПР от 157,75 %. Сумата от 800 лв. била предоставена на ответника по
посочена от него банкова сметка ***.01.2014 г. На 06.06.2014
г. ответникът подал молба за промяна на погасителния план и между страните бил
сключен анекс № 1 към договора, с който били отложени две погасителни вноски,
за което ответникът следвало да заплати допълнително възнаграждение на
кредитора в размер на 134,40 лв. След сключването на анекса новият погасителен
план включвал 52 вноски, всяка в размер на 67,20 лв., респ. ГЛП бил променен на
84,95 %, а ГПР – на 127,23 %. Останалите клаузи по договора останали
непроменени. Длъжникът извършил частични плащания по кредита на обща стойност
694 лв., с които били погасени част от договорното възнаграждение в размер на
657,78 лв., начислена лихва за забава в размер на 7,12 лв. и част от главницата
в размер на 29,10 лв. Непогасеният остатък от договорното възнаграждение
възлизал на 1767,82 лв., а възнаграждението за отлагане на вноски от 134,40 лв.
било дължимо в пълен размер. Изискуемостта на вземанията била настъпила с
изтичане крайния срок за погасяване на кредита на 01.06.2018 г.
За дължимите суми по договора кредиторът подал
заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника, което било отхвърлено в частта за
претендираното договорно възнаграждение и възнаграждение за отлагане на вноски,
респ. на кредитора били дадени указания за предявяване на осъдителен иск за
тези вземания.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която поддържа исковата молба и направеното в нея искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В отрито съдебно
заседание същият не се явява лично и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за потребителски кредит № **********
от 07.01.2014 г. (л. 8) се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на
кредитор, е предоставило в заем на В.Г.М. – потребител (клиент), сумата от 800
лв. срещу насрещното задължение на потребителя да върне заетата сума, заедно с
фиксирана възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП) от 98,52 % и
годишен процент на разходите (ГПР) – 157,75 %, или общо сумата от 3225,60 лв. в
срок от 48 месеца при размер на погасителната вноска от 67,20 лв.
Договорът е сключен при Общи условия (л. 10 и сл.). Според чл. 4 от ОУ за
ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, определена в договора
за потребителски кредит, като общият размер на договорното възнаграждение е
предварително определен в погасителния план на база лихвения процент по
кредита. В разпоредбата на чл. 7.5.1 във вр. чл.
7.5.2 от ОУ е предвидена възможност за клиента за еднократно отлагане на максимално
три последователни вноски по кредита, в случай че е дългосрочно
неработоспособен, трудовият му договор е бил прекратен или по други причини,
като в този случай за периода на отлагането се начислява договорената лихва, но
същата е дължима заедно с отложените вноски, които се преместват в края на
погасителния план.
Видно от приобщеното преводно нареждане от 07.01.2014 г. (л. 16),
уговорената сума от 800 лв. е преведена от „П.К.Б.“ ЕООД в полза на В.Г.М. по
негова банкова сметка.
***телен план от 06.06.2014 г. (л. 17) е видно,
че клиентът В.М. е поискал отлагане на две погасителни вноски. Същата е
одобрена от кредитора, поради което между страните е подписан анекс № 1 от 11.06.2014 г. към
договора за потребителски кредит (л. 18), с който са отложени вноски № 3 и 4 и
погасяването на кредита е уговорено според нов погасителен план. Според анекса
договорното възнаграждение за периода на отложените вноски се капитализира към
остатъчната главница по заема, която се олихвява с посочения в анекса ГЛП от
84,95 %. Променен е също и ГПР на 127,23 %.
Приобщен е и подписан от страните коригиран погасителен план от 11.06.2014
г. (л. 20-21), съдържащ 52 погасителни вноски от по 67,20 лв.
От представеното извлечение по сметка по договор за кредит № ********** (л.
22) се изяснява, че до 01.03.2015 г. длъжникът е извършвал плащания по кредита,
след което същите са преустановени.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 5876/2019
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 16.04.2019
г. заявление от „П.К.Б.” ЕООД срещу В.Г.М. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за главница и законна лихва по процесния
договор за
потребителски кредит, а за вземанията за договорно възнаграждение от 1767,82
лв. и възнаграждение за отлагане на вноски от 134,40 лв. заявлението е
отхвърлено с влязло в сила разпореждане № 24602/07.06.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Основателността на предявените исковете е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на
валидно възникнало въз основа на процесния договор за кредит облигационно
правоотношение между страните; 2.) точното изпълнение на поетите от него
задължения по договора, в това число предоставянето на уговорената сума по
кредита и на съответните услуги, за които се претендира насрещно договорно възнаграждение;
3.) настъпила изискуемост на вземанията в претендирания размер, както и 4.)
неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания.
По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
От обсъдените доказателства се установява валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за кредит
от 07.01.2014 г., както и усвояването на кредита в пълен размер.
Договорът има характеристиките на потребителски такъв, поради което
отношенията между страните се регулират от нормите на Закона за потребителския
кредит, обн. ДВ. бр. 18 от 5 март 2010 г., ред. изм.
ДВ. бр. 30 от 26 март 2013 г., действаща към момента на сключване на
сделката. Матриалноправните норми на посочения
специален закон са императивни и за тяхното спазване съдът следи служебно.
Служебната проверка се разпростира и върху наличието на неравноправни клаузи в
потребителския договор - арг. от чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съобразявайки това свое задължение,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата от договора, предвиждаща
заплащането на договорно възнаграждение, е нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, които съществуват в
съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им
е приравнено
на противоречие на договора със закона. Дали има засягане на
добрите нрави следва да бъде преценено конкретно, съобразно установените по делото юридически факти, обуславящи спорното правоотношение. Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е изрично закрепен
законодателно. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността
в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното
обогатяване.
Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят
необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите
участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг (така - решение №
4 от 25.02.2009
г. на ВКС по т.д. № 395/2008 г., I т.о., определение № 901 от 10.06.2015 г. на
ВКС по гр.д. № 6295/2014 г., ІV гр.о.).
В разглеждания случай срещу
предоставената сума от 800 лв. потребителят е следвало да върне 3225,60 лв.,
тоест възнаградителна лихва от 2425,60 лв., при ГПР от 157,75 % и ГЛП 98,52 %. Така
уговореното възнаграждение надвишава повече от трикратно чистата стойност на
кредита, като изключително голямата разлика в престациите
по двустранния договор не е оправдана и излиза извън рамките на свободата на
договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Необосновано високото възнаграждение на
кредитора на практика води до неговото неоснователно обогатяване, който
резултат е недопустим.
Освен това
клаузата е нищожна и на основание и на основание чл. 24 ЗПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за
защита на потребителите, като неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора, като няма данни същата да
е уговорена индивидуално.
По същите съображения нищожна се явява
също и клаузата, с която е уговорена дължимостта на допълнително възнаграждение
за отлагане на вноски по погасителния план. Кредиторът на практика не е предоставил
на потребителя никаква услуга, срещу която да се дължи насрещна парична престация. Отсрочването на задължението не представлява
такава услуга, като чрез същото не само не се облекчава положението на
икономически затруднената по-слаба страна в правоотношението, но дори се
утежнява, като й се възлагат допълнителни задължения. Нещо повече - извършената
със сключения анекс капитализиция на договорното
възнаграждение за периода на отложените вноски и последващото
негово олихвяване води до недопустимо от закона начисляване на лихви върху
лихви (анатоцизъм).
Начислените
възнаграждения въз основа на нищожни клаузи от договора са недължими, поради
което осъдителните искове за тези вземания са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Ответникът
не е взел участие по делото, респ. не заявил претенция за разноски, поради
които такива не следва да му бъдат присъждани.
С
оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Г.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата
от 1767,82 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит № ********** от 07.01.2014 г., както
и сумата от 134,40 лв. (сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки),
представляваща възнаграждение за отлагане на вноски по погасителен план, за
които суми е отхвърлено подаденото заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5876/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: