№ 198
гр. Севлиево, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101357 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Ж. И. С., с ЕГН **********, от гр.
******************************* срещу Д. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. Севлиево,
ул. „***********************
Ищеца твърди, че с решение № 183/25.09.2017 г., постановено по гр. д. № 1123/2017 г.
на Районен съд - Севлиево, било одобрено споразумение между страните, с което бил
прекратен брака им чрез развод по взаимно съгласие, родителските права по отношение на
детето Й.Ж. И. били предоставени на майката, а за бащата бил определен режим на лични
отношения с детето и същият бил осъден да заплаща месечна издръжка за последното.
Година след първото дело било образувано гражданско дело № 162/2018 г. по описа на
Районен съд - Севлиево, с искане за изменение на посоченият по - горе съдебен акт във
връзка с родителските права за детето. Претенцията била уважена от първоинстанционния
съд и родителските права били предоставени на ищеца. Образувано било въззивно
производство пред Окръжен съд - Габрово, като с решение № 95/28.06.2018 г., постановено
по в. гр. д. № 122/2018 г. по описа на въззивния съд, решението на районния съд било
отменено и искането за изменение на решение № 183/25.09.2017 г., било оставено без
уважение. Решението на ГОС не било допуснато до касационно обжалване с определение №
834/30.10.2018 г., постановено по гр. д. № 3559/2018 г. на ВКС. Понастоящем имало
промяна в обстоятелствата, която налагала изменение на решение № 183/25.09.2017 г. на
Районен съд - Севлиево. Повече от два месеца преди подаване на исковата молба грижите за
детето се полагали от ищеца и двете баби на детето. Ответницата напуснала дома си и
липсала информация относно местопребиваването и дейността й. Междувременно ищеца се
грижил за детето, въпреки че живеел и работел в гр. Горна Оряховица, а последното учело в
гр. Севлиево. Малолетната Й. през седмицата била в дома на баба си по майчина линия в гр.
1
Севлиево, а през уикендите при баща си в гр. Горна Оряховица. В дома на ищеца били
осигурени всички необходими условия за нормалното израстване на детето, както и
необходимите пособия за отглеждането му, за да бъдат задоволени всички нейни текущи
нужди, да се чувства добре и да израства в благоприятна среда, където правилно да се
формират нейните чувства, емоции, мироглед и възпитание. В гр. Горна Оряховица детето
имало приятели, с които винаги играело и нямало търпение да види всеки път, когато е там,
а желанието му да бъде с баща си постоянно било по - силно от всякога. С оглед
незаинтересоваността на майката, неизвестността й, невъзможността да полага грижи за
детето и ниската му възраст, ищеца иска определяне на следния режим на лични контакти
на ответницата с детето: майката да го взема при себе си всяка първа и трета седмица от
месеца, считано от 15,00 часа на петъчния ден до 16,00 часа на неделния ден, с преспиване
на детето в дома на майката в Република България, както и 30 дни през лятната ваканция,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и всеки друг ден при взаимно съгласие
на страните и желание на детето. Всеки родител бил длъжен да осигурява издръжка на
своите деца, като Х. не заплащала издръжка на други деца и била в трудоспособна възраст,
поради което издръжка в размер от 200 лв., нямало да е от съществено затруднение за
последната. Предвид изложеното ищеца иска постановяване на решение, с което да се
приеме, че е налице промяна в обстоятелствата по упражняването на родителските права
спрямо малолетната Й.Ж. И., постановени с решение по гр. д. 1123/2017 г. на Районен съд -
Севлиево и да се измени същия съдебен акт, като се: предоставят родителските права по
отношение на Й.Ж. И., с ЕГН **********, на нейния баща и законен представител Ж. И. С.;
определи местоживеенето на детето при неговия баща на адреса му в гр. Горна Оряховица;
определи режим на лични отношения на ответницата с малолетното дете, съобразно
посоченото по – горе; осъждане ответницата да заплаща месечна издръжка на Ж. И. С.,
действащ като баща и законен представител на Й.Ж. И., в размер от по 200 лв., считано от
датата на депозиране на исковата молба, до настъпване на законово предвидените основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от датата на падежа, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор, чрез назначеният особен представител. Оспорва
иска по основание. Оспорва всички наведени в исковата молба фактически твърдения и
правни доводи. Твърди, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, която да обуславя
исканото изменение. В случай, че се установи, че са налице основанията за изменение на
упражняването на родителските права, местоживеенето, режимът на лични отношения и
издръжката на детето Й.Ж. И., заявява, че предложеният от ищецът режим на лични
отношения на детето с майката е твърде ограничен. Предвид обстоятелството, че майката до
последно е упражнявала родителските права върху детето и се е грижела непосредствено за
него, то не е налице отчуждение помежду им. Ограниченият режим на лични контакти би
влошил връзката между майката и детето и изцяло няма да е в полза на детето. Моли за
определяне по -разширен режим, който би бил изцяло в интерес на детето. Моли за
определяне издръжка за детето, която майката да заплаща, в размер не по - голям от
2
минималния за страната към момента, тъй като няма яснота относно доходите и
финансовите възможности на майката. Исканият размер можел да се окаже непосилен за
възможностите й. Възразява и срещу претенцията за разноски на ищеца, предвид характера
на производството, представляващо спорна съдебна администрация.
В съдебното заседание ищеца чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове по съображенията изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответницата чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по съображенията изложени в същия. Претендира разноски.
Ищеца, баща на детето – Ж. С., лично пред съда, заявява, че иска родителските права
да му бъдат предоставени, тъй като когато майката ги упражнявала, самоволно променила
дозата на лекарствата предписани на детето. Същото получавало епилептични припадъци,
от стрес.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Установява се от приложеното гр. д. № 1123/2017 г. на Районен съд – Севлиево, че с
решение № 183/25.09.2017 г., постановено по посоченото дело е било одобрено
споразумение между страните, с което бил прекратен брака им чрез развод по взаимно
съгласие, родителските права по отношение на детето Й.Ж. И., с ЕГН **********, родено на
20.06.2014 г., били предоставени на майката, а за бащата бил определен следният режим на
лични отношения с детето: да взема детето при себе си всяка първа и трета неделя от месеца,
както и един месец през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 120,00 лв., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, начиная от 01.10.2017 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Видно от заповед № 109/02.11.2018 г., издадена от Великотърновска Света
Митрополия и удостоверение за доходи от 01.11.2021 г., издадено от Великотърновска
епархия, че ищеца заема длъжност енорийски свещеник и през периода ноември 2020 г. –
октомври 2021 г. е получил среден брутен месечен трудов доход 1165,83 лева.
Установява се от служебна бележка от 08.11.2021 г., издадена от ОУ „Стефан Пешев"
– Севлиево, че Й. Ж.ва И., е записана ученичка в първи „в" клас за учебната 2021-2022
година
От писмо с вх. № 3553/2022 г. от ДСП – Севлиево и социален доклад от Д "СП"
Горна Оряховица с вх. № 3745/26.09.2022 г. е видно следното: осъществена е среща с
малолетната Й.Ж. И. и баща Ж. С., като не е било възможно да се осъществи такава с
майката Д. Д. Х., предвид, че същата е в чужбина; бащата и детето живеят в гр. Г.
Оряховица, на ул. "Борима" № 11, ет. 3, ап. 9; на 01.10.2021 г. майката на Й. я предава на
бащата да се грижи за нея и заминава за чужбина, като от тази дата и в хода на
производството по делото Й. живее в гр. Г. Оряховица при своя баща и той полага грижи за
нея; малолетната Й. заявява пред социалните работници, че се чувства добре при баща си и
3
иска да остане да живее при него, детето разказва, че баща й се държи мило и грижовно с
него и тя се чувства спокойно; откакто живее в гр. Г. Оряховица при своя баща основни
грижи за детето Й. полага неговият баща и съжителката му К.Г.; в жилището на бащата са
налице необходимите материални условия за отглеждането на детето; детето Й. е ученичка
във втори клас на СУ "Максим Райкович" гр. Лясковец, успехът й е много добър;
понастоящем Й. е най - силно привързана към своя баща и неговата съжителка К.Г.; не е
установено детето да има специални здравни, образователни, интелектуални или социални
потребности, които да налагат специфика на отглеждането или полагането на допълнителни
грижи; след раздялата на родителите й Й. е била диагностицирана със сънна апнея, но от
шест месеца насам не е приемала медикаменти.
Установяват се от показанията на свидетелката К.Г., следните факти: свидетелката
заявява, че живее от 25.06.2021 г. с ищеца, а детето майката го оставила при тях миналата
година на 01.10.2021 г., като заявила, че ще влиза за операция; когато го довела, детето било
в окаяно състояние, в много лош външен вид; ходили по болници, детето пиело лекарства,
без разрешение на майката не можели да изпишат рецепта с лекарства, а тя казала, че не я
интересува и да се оправят; живеят в гр. Горна Оряховица и детето се води на училище от
бащата с кола в гр. Лясковец; детето не било свикнало със свидетелката, но в момента
колкото и пъти да я заведели при бабите й, казвала по телефона, че я обича; и с баща си
детето се чувствало много добре, постоянно било в прегръдките му; майката не се
интересувала дори и за телефонния номер на детето; в момента живеели в апартамент, но
останал един месец докато се нанесат в нова къща; в училище детето било с отличен успех;
свидетелката имала две деца от друг мъж и с тях Й. се разбирала добре.
Установяват се от показанията на свидетелката Т.П., майка на ответницата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетелката, следните факти: свидетелката заявява, че
дъщеря е в Германия и не поддържат отношения; свидетелката не знае откога е там,
живеела при новия си приятел; на 01.10.2021 г. довела детето и помолила свидетелката да го
гледа, защото щяла да се оперира; свидетелката водела детето на училище, но баща му си го
взел и си го гледал; бащата си го взел когато започнало онлайн обучението; Д. излъгала за
операцията, нямала здравословни проблеми; свидетелката не знае какво и дали работи
дъщеря в Германия; били в никакви отношения, свидетелката я изгонила, от 4 - 5 години
били в лоши отношения, заради приятеля й, който бил от друг етнос; детето идвало и при
свидетелката в с. Душево благодарение на Ж.; лятото Д. си дошла за малко, но не се
обаждала на детето; Ж. се справял много добре, детето се чувствало добре при него; когато
детето било при майка си било много нервно, капризно, а сега много спокойно.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна :
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже: твърдените в исковата молба
изгодни за него положителни факти, включително, че е в интерес на детето предоставяне на
родителските права и определяне режим на лични контакти на детето с бащата, съобразно
4
претенцията в исковата молба; наличният си родителски капацитет; че от разрешаване на
предходния съдебен спор със същия предмет досега е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, което обуславя нуждата от промяна на определения режим; че е баща на
детето, а ответницата негова майка; размерът на конкретните нужди от издръжка на детето,
своите възможности и възможностите на насрещната страна.
Установи се по делото от приложеното гр. д. № 1123/2017 г. на Районен съд –
Севлиево, че детето – Й.Ж. И., с ЕГН **********, родено на 20.06.2014 г., е с баща – ищеца
Ж. И. С., а майка на детето е ответницата – Д. Д. Х..
Установи се също така от писмо с вх. № 3553/2022 г. от ДСП – Севлиево и социален
доклад с вх. № 3745/26.09.2022 г. от Д "СП" Горна Оряховица, от показанията на
свидетелките К.Г. и Т.П., че ищеца разполага с необходимите условия и родителски
качества да отглежда и възпитава детето, както и наличност на необходимият родителски
капацитет у бащата. Предвид гореизложеното, съдът след като прецени с оглед интересите
на детето всички конкретни обстоятелства относно възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към тях, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности
намери, че бащата на малолетната Й. притежава всички качества, необходими за
отглеждането и възпитанието й, като предвид и наличните материални възможности на
бащата да я отглежда, по делото се налага извод, че упражняването на родителските права
по отношение на детето следва да се предостави на бащата, при който следва да бъде
определено и местоживеенето на детето, поради което предходното съдебно решение не
следва да се изменя в посочената част.
Установи се по делото наличие на изменение на обстоятелствата, изразяващо се в
нови обстоятелства, които сочат на възможност у бащата за по – активно участие в
отглеждането и възпитанието на общото дете на страните, като същият фактически и
понастоящем осъществява такова. От друга страна майката не полага грижи за детето през
последната година, като в тази насока липсват каквито и да е противоречия в показанията на
свидетелките К.Г. и Т.П., в писмото с вх. № 3553/ 2022 от ДСП – Севлиево и социалния
доклад от Д "СП" Горна Оряховица, а също и в останалите събрани по делото
доказателствени източници.
С оглед гореизложеното на ответницата като майка на детето следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето Й.. В конкретния случай, предвид
становищата на страните, интересите на родителите и преди всичко с оглед интересите на
детето, съдът намира, че на ответницата следва да бъде определен режим на лични
отношения с детето, изразяващ се в правото да вижда детето и да го взема със себе си
всяка първа и трета седмица от месеца от 15,00 часа, в петък до 16,00 часа, в неделя, с
преспиване; 30 дни през лятната ваканция на детето, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата Ж. И. С.; половината от пролетната ваканция на детето - първата
половина от тази ваканция всяка нечетна година и втората половина от тази ваканция всяка
5
четна година, считано от постановяване на настоящото решение; както и по всяко друго
време, по съгласие между родителите и желание на детето. Времевите периоди на срещите
между майката и детето и тяхната продължителност са съобразени най - вече с
обстоятелствата, че такива периоди съответстват в максимална степен на желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, възрастта на детето, възможностите
на двамата родители, да се грижат за детето, установените ангажименти на детето в
училище. Не се установиха по делото обстоятелства, които да обосновават определяне на
още по – разширен и обстоятелствен режим от горният, като в конкретния случай такъв не
би бил в интерес на детето и единствено би препятствал нормалното му отглеждане и
развитие.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. чл. 142 вр. чл. 143 СК следва да
определи кой от родителите следва да заплаща издръжка и в какъв размер. Занапред детето
ще живее при ищеца, който ще упражнява родителските права по отношение на него, поради
което ответницата, като майка на детето, следва да му заплаща парична издръжка.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 177,50 лв.. Следва да се съобразят нуждите и потребностите на детето Й. с оглед
възрастта му и необходимостта от осигуряване на развитие и образование, както и
възможностите на всеки от родителите: бащата през периода месец ноември 2020 г. – месец
октомври 2021 г. е получил среден брутен месечен трудов доход 1165,83 лева; а за майката
не се установи какви конкретни трудови доходи реализира, но същата е трудоспособна и
следва да си осигурява доход поне в размер на минималната работна заплата – 710,00 лева,
като същата е във Федерална република Германия, а в посочената държава е ноторно
известно, че минималните трудови доходи са по – високи от тези доходи в Р България. След
съобразяване на посоченото относно доходите на страните, съдът намира, че двамата
родители следва да осигуряват ежемесечно общо за издръжка на детето Й. сумата 350,00 лв.,
от която сума, бащата ще следва да заплаща 150,00 лв., а майката ще следва да заплаща
200,00 лв.. Съдът отчита обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, се полагат от бащата.
Предвид изложеното иска за издръжка е основателен и следва да се измени и в частта
относно определената месечната издръжка съдебно решение № 183/25.09.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1123/2017 г. на Районен съд – Севлиево, като се осъди ответницата
да заплаща такава в размер на 200,00 лева, за детето Й., считано от 19.11.2021 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване
на основания за изменението или прекратяването на издръжката.
Предвид обстоятелството, че с настоящото решение съдът присъжда издръжка, в тази
негова част решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1
ГПК.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС - Севлиево държавна
6
такса върху тригодишните платежи на определената за детето издръжка в размер на 288,00
лева.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да му заплати, направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител, и дължимата държавна
такса в производството по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, в общ размер на 1125,00 лева. Съдът
съобрази преобладаващата, включително и по – новата съдебна практика на ВКС, според
която нормата на чл. 78 ГПК, като намираща се в част Първа „Общи правила” на
процесуалния закон се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са
налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на
самото производство, поради което намери възражението в отговора на ответника срещу
присъждане разноски на ищеца за неоснователно. Производствата по спорна съдебна
администрация на отношенията между родители и деца и на лични отношения на близки с
деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно
отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях намират
приложение общите правила на чл. 78 ГПК. Доколкото администрацията на тези граждански
правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда, изхождайки изключително от
интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите
разноски, е без значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от
поискания в исковата молба. В посоченият смисъл са - Определение № 252 от 25.09.2015 г.
по ч. гр. д. № 3895 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение; Определение №
306 от 04.09.2017 г. по ч. гр. д. № 2722 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение; Определение № 43 от 19.01.2015 г. по ч.гр. д. № 7263/2014 г. на Върховен
касационен съд, Трето гражданско отделение; Определение № 680 от 23.07.2018 г. по гр. д.
№ 355 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК, определените със съдебно
решение № 183/25.09.2017 г., постановено по гр. д. № 1123/2017 г. на Районен съд –
Севлиево, мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето
Й.Ж. И., режима на лични отношения с детето на неотглеждащия го родител,
местоживеенето на детето и издръжката на детето, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Й.Ж. И., с ЕГН **********, родено на 20.06.2014 г., на неговият баща Ж. И. С., с ЕГН
**********, от гр. *******************************, и ПОСТАНОВЯВА детето Й.Ж. И.
да живее при баща си Ж. И. С..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д. Д. Х., с ЕГН **********, от
7
гр. Севлиево, ул. „*********************** с малолетното дете Й.Ж. И., с ЕГН
**********, родено на 20.06.2014 г., както следва: майката Д. Д. Х. има право да вижда
детето Й.Ж. И. и да го взема със себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 15,00 часа,
в петък до 16,00 часа, в неделя, с преспиване; 30 дни през лятната ваканция на детето, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Ж. И. С.; половината от
пролетната ваканция на детето - първата половина от тази ваканция всяка нечетна година и
втората половина от тази ваканция всяка четна година, считано от постановяване на
настоящото решение; както и по всяко друго време, по съгласие между родителите и
желание на детето.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.
„*********************** да заплаща на малолетното си дете Й.Ж. И., с ЕГН **********,
родено на 20.06.2014 г., чрез неговият баща и законен представител Ж. И. С., с ЕГН
**********, двамата от гр. *******************************, месечна издръжка в размер
на 200,00 лева, считано от предявяване на исковата молба – 19.11.2021 г., до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от
датата на забавата до окончателното погасяване на задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.
„*********************** да заплати в полза на държавата по сметка на РС – Севлиево
държавна такса в размер на 288,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ОСЪЖДА Д. Д. Х., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.
„*********************** да заплати на Ж. И. С., с ЕГН **********, от гр.
*******************************, сумата 1125,00 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8