№ 679
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000657 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 26051
от 16.08.2021г. по т.д. 2741/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 11 с-в, с
което са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД при условията на чл. 134 ЗЗД
като процесуален субституент на ищеца ЕТ А. Ч., осъществяващ търговска дейност под
фирма ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“, срещу ответника „Византион” ЕАД искове
с правно основание чл. 200 ЗЗД за сумата 220 000 лв.– претендирана продажна цена по
договор за продажба на недвижими имоти от 17.01.2014г. по нотариален акт № 14, том I,
рег.н. 300, дело 12/17.01.2014г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 66 977,78 лв. - обезщетение
за забавено изпълнение на главното задължение за периода 17.12.2016г. до 17.12.2019г., и са
присъдени разноски на ответника. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е
неправилно предвид неговата необоснованост и противоречието му на закона. Излага, макар
съдът пространно да е обсъждал събраните по делото доказателства и установената с тях
фактическа обстановка, да не е изложил правни доводи по повдигнатия от ищеца правен
въпрос, а да се е задоволил да посочи, че искът е неоснователен. Сочи по делото да се
установяват всички предпоставки за уважаването на заявената при условията на чл. 134 ЗЗД
претенция за дължима цена по договора от 17.01.2014г. Поддържа да се установява да е
кредитор на ищеца ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“, който има вземане към ответника „Византион“
1
ЕАД, но бездейства и не събира същото, с което уврежда кредиторите си и конкретно
ищеца. Излага от събраните по делото доказателства да се установява реално да не се е
осъществила размяна на имуществени права за сумата 220 000 лв., каквато е договорената
цена по процесната сделка. Твърди да е превъртяна една сума от 55 000 лв. чрез шестнадесет
банкови превода, като съдът не е изследвал липсата на аргументация и каквато и да е
обосновка за последните действия на длъжника и ответника, а приел поведението им за
нормално. Излага от всички събрани преки и косвени доказателства да е установена
симулативност на преводите, което изключва извода за доказано плащане. Поддържа
последното да сочи на правен интерес, а и основателност на предявения иск за заплащане на
продажната цена за сумата 220 000 лв. Излага основателна по същите мотиви и предвид
забавата в изпълнението да е и претенцията за забавено изпълнение на главния дълг.
Поддържа претенциите да не са погасени по причина на изтекъл давностен срок, доколкото
с извършването на симулативните плащания дългът е признат, респективно давността е
прекъсната и е започнала да тече нова давност. По изложените доводи моли обжалваното
решение да бъде отменено и постановено ново, с което исковете да бъдат уважени за
пълните им предявени размери. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ищецът „Юробанк България“ АД обжалва и постановеното от съда по реда на чл. 248
ГПК определение № 265774/30.12.2021г. по същото дело, в частта, с която е оставена без
уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като
бъде намален присъдения като разход на ответника адвокатски хонорар до размера,
установен в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или
за сумата 7 268,33 лв.
Ищецът, ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“, обжалва постановеното от съда по реда на чл. 248
ГПК определение № 265774/30.12.2021г. по същото дело, в частта, с която е оставена без
уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като
му бъде присъден разход по делото за представляването му от адвокат в размер на сумата
8 500 лв. Излага да е реализирал последния разход по причина на инициирането на процеса
от „Юробанк България“ АД и да следва да получи овъзмездяване за необоснованото му
въвеждане в съдебния спор. Поддържа и да са му връчени за отговор исковата молба и
допълнителната искова молба. Оспорва въззивната жалба с доводи за нейната
неоснователност и за правилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът, „Византион“ ЕАД, оспорва въззивната жалба на „Юробанк България“
АД като неоснователна. Излага обжалваното решение да е правилно, постановено при точно
приложение на материалния закон и да е обосновано от събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Поддържа по делото да остават недоказани твърденията на ищеца за
увреждащи го действия на ответника. Сочи плащанията на дължими суми към ищеца ЕТ
„Атаник – 69- А. Ч.“ да са правомерни и ползващи кредиторите на последния действия.
Излага да липсва правна пречка да бъдат извършвани при съгласие на длъжника частични
плащания за погасяване на вземанията му, както и след получаване на сумата последният да
нареди същата за уреждане на свои задължения към трети лица. Излага твърденията на
2
ищеца за симулативност в действията и сделките между ищеца, ответника и други,
неучастващи по делото лица, да остават недоказани, но дори да се приеме, че са доказани, да
нямат отношение към установения факт на погасяване чрез плащане на претендираното с
исковата молба вземане. Поддържа при условията на евентуалност, че ако се приеме че
плащанията са „симулативни“, както твърди ищецът, то същите не би следвало да имат
никакви правни последици, включително няма да имат твърдяното от ищеца прекъсване на
давността поради признаване на вземанията, и искът би бил отново неоснователен поради
погасеност на претендираното парично вземане. По тези доводи моли обжалваното решение
да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски по делото. Оспорва като
неоснователна частната жалба на „Юробанк България“ АД.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК и установеният с последната
основен принцип на диспозитивното начало в гражданския процес предметът
на делото и дължимата от съда защита и съдействие се определят от страните,
като съдът е обвързан, както от очертаните в исковата молба факти и
обстоятелства, така и от отправеното до него искане.
Видно от сезиралата съда искова молба ищецът е заявил да предявява не
свои права, а правата на неговия длъжник ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ срещу
ответника „Византион” ЕАД за сумата 220 000 лв. – претендирана продажна
цена по договор за продажба на недвижими имоти от 17.01.2014г. по
нотариален акт № 14, том I, рег.н. 300, дело 12/17.01.2014г., и за сумата
66 977,78 лв. – претендирано обезщетение за забавено изпълнение на
главното задължение за периода 17.12.2016г. до 17.12.2019г. Правният
интерес от предявяване на иска субституентът „Юробанк България“ АД е
обосновал с твърдения ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ да е негов длъжник, който
бездейства и не упражнява правата си за индивидуализираните вземания за
продажна цена и обезщетение за забавеното изпълнение на главния дълг.
Гореизложените фактически твърдения и петитум очертават предмета
3
на делото и търсената от съда защита, от които съдът предвид
диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан и при условията на
чл. 2 ГПК следва да разгледа и разреши молбата така, както е предявена.
При така очертания предмет на делото настоящият състав на съда на
първо място при дължима проверка във връзка с чл. 130 ГПК приема
предявените искове, респективно постановеното по същите съдебно решение,
да са допустими противно на поддържаните пред първата инстанция
възражения от ответника в противен смисъл.
Нормата на чл. 134 ЗЗД предвижда възможност за процесуална
субституция като дава на кредитора правно средство срещу бездействието на
неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали
общото обезпечение по чл. 133 ЗЗД. Легитимацията по чл. 134 ЗЗД се
определя от изложени изрични твърдения в депозираната пред съда искова
молба за наличието на неудовлетворено вземане спрямо титуляра на
заявеното при условията на чл. 134 ГПК право.
В конкретния случай исковата молба съдържа фактически твърдения на
подалата исковата молба банка „Юробанк България“ АД да има конкретно
неудовлетворено вземане към ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“, което се установява от
представеното по делото удостоверение от ЧСИ А. и изпълнителен лист от
01.06.2018г. и не се оспорва от ответника, респективно ищецът легитимира
интереса си от предявените искове при условията на чл. 134 ЗЗД.
Обратен извод не следва от представеното по делото постановление по
чл. 510 ГПК от 07.03.2018г. по изп. дело № 2018848040041 по описа на ЧСИ
Р. А., видно от което на взискателя „Юробанк България“ АД е предоставено
за събиране запорираното вземане на длъжника ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ към
„Византион“ ЕООД. Съобразно дадените разяснения с ТР 6 от 14.03.2014г. по
т.д. 6/2013г. на ОСГТК на ВКС дали съществува запорираното и непризнато
вземане може да бъде установено именно в производството по суброгаторния
иск по чл. 134 ЗЗД, който е на разположение на кредитора, когато той твърди,
че съществува такова вземане.
Аналогично е и разрешението с постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 145 от 28.06.2018г. по т.д. 2180/2016г., ТК, II ТО на ВКС, с което
е прието, че възлагането на вземането за събиране представлява овластяване
на взискателя по негово искане в качеството му на процесуален субституент
4
да предяви иск по чл. 134 ЗЗД срещу третото задължено лице и да се снабди с
изпълнително основание, ако такова липсва.
Предвид гореочертания предмет на делото са предявени искове за
реално изпълнение на сключения между ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ като
продавач и „Византион“ ЕАД като купувач договор за продажба на
недвижими имоти от 17.01.2014г. по нотариален акт № 14, том I, рег.н. 300,
дело 12/17.01.2014г. чрез присъждане на договорената цена по сделката в
размер на сумата 220 000 лв. и на обезщетение за забавено изпълнение на
главното задължение.
Страните не оспорват валидността на тази сделка.
Видно от представения като писмено доказателство по делото
нотариален акт № 14, том I, рег.н. 300, дело 12/17.01.2014г., страните са
постигнали съгласие за цена на продаваните имоти в размер на сумата
220 000 лв., която да е дължима на 11 равни месечни вноски от по 20 000 лв.,
всяка дължима до 17 число на месеца, като първото плащане е с договорен
срок в полза на длъжника до 17.02.2014г.
Ответникът в срока за писмен отговор въвежда правопогасяващо
възражение – че дължимата цена е изцяло заплатена по банковата сметка на
продавача с банкови преводи на 07.09.2017г.
Твърденията са оспорени от ищеца с доводи да са „симулативни“ и да е
превъртяна една сума от 55 000 лв., която не е останала в патримониума на
длъжника, както и всичките действия да са извършени с цел да го увредят в
период, в който не е имало висящо изпълнително производство срещу
длъжника.
От представените по делото преводни нареждания за кредитен превод
от 07.09.2017г. и заключението по приетата основна ССчЕ се установява, че
на 07.09.2017г. ответникът „Византион“ ЕАД е наредил четири банкови
превода от негова сметка по сметка на ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ всеки за
сумата 55 000 лв. с посочено основание за плащането – „по договор за
покупко-продажба на недв. имоти София ул. Казбек 1, магазин 12, кафене
13“.
Последното описание на основанието за преводите покрива предмета на
процесния договор за продажба по нотариален акт № 14, том I, рег.н. 300,
5
дело 12/17.01.2014г.
Съобразно заключението по основаната ССчЕ сметката на ЕТ „Атаник –
69- А. Ч.“ е заверена за всеки превод със сумата 55 000 лв. или за деня общо
за сумата 220 000 лв. – четири превода по 55 000 лв.
Предвид нормата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез
задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено
със заверяване на сметката на кредитора. Аналогична е и разпоредбата на чл.
305 ТЗ.
При приложение на горецитираната императивна материалноправна
норма съдът приема, че задължението на „Византион“ ЕАД за цена по
договора е погасено на дата – 07.09.2017г., изводимо от доказаното
заверяване на банковата сметка на продавача ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ с
постъпилите в същата на дата 07.09.2017г. по нареждане на купувача
„Византион“ ЕАД суми в общ размер от 220 000 лв. – четири превода по
55 000 лв., с посочено основание - плащане на цена по процесния договор за
продажба на недвижими имоти. Или към релевантния момент на устните
състезания пред въззивната инстанция предявеното притезание за цена по
договора по нотариален акт № 14, том I, рег.н. 300, дело 12/17.01.2014г. не
съществува – погасено е с плащане, и предявеният иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл.
200 ЗЗД за присъждането му се явява неоснователен.
Неотносими към последния релевантен извод на съда са
обстоятелствата от къде и на какво правно основание наредителят на
плащанията – „Византион“ ЕАД, е получил по своя сметка паричните суми -
всяка от по 55 000 лв., които е наредил да бъдат преведени по сметка на ЕТ
„Атаник – 69- А. Ч.“, както и какви действия е извършило последното лице с
получените по сметката му суми – защо и на кого ги е превело от своя страна.
Тук следва да бъде добавено, че законът борави с термина „привидни“ по
отношение на договорите – чл. 26 ЗЗД, и едностранните сделки – чл. 44 ЗЗД,
но е и по отношение на фактически действия по изпълнение – плащане чрез
задължаване и заверяване на банкови сметки, както поддържа ищецът. На
второ място, дори да се приеме, че се доказва симулация в основанията, на
които са извършени другите доказани по делото банкови преводи от „Рус
авто“ ЕООД към „Византион“ ЕАД – договор за заем, и от ЕТ „Атаник – 69-
А. Ч.“ към „Рус авто“ ЕООД – договор за продажба на МПС, то същата не би
6
довела до отпадане на правните последици от плащането като форма на
изпълнение с процесните четири броя преводи от „Византион“ ЕАД по сметка
на ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ по валидния договор за продажба на недвижими
имоти, а само до евентуални вземания за неоснователно обогатяване от ЕТ
„Атаник – 69- А. Ч.“ към „Рус ауто“ ЕООД и от „Рус ауто“ ЕООД към
„Византион“ ЕАД, които не са предмет на настоящото дело. Без каквото и да
е правно значение за процесния спор е и виждането на съда дали действията
на последните дружества са „нормални“, както се оплаква с жалбата си
ищеца, доколкото този извод не би бил относим към погасителния ефект на
плащанията от „Византион“ ЕАД към ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“.
Действително нормата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД изисква изпълнението на
договорите да е точно и добросъвестно, но уредбата касае насрещните страни
по сделката, а не трети за отношението лица, каквото се явява ищеца
„Юробанк България“ АД. Независимо от този извод на съда следва да бъде
добавено, че нормативното изискване не се установява да е нарушено в
процесната хипотеза, извън забавата и плащането на части, различни от
уговореното, доколкото изпълнението е прието от длъжника - разпоредил се е
получените суми, предвид на което и при условията на чл. 66 ЗЗД,
погасителният ефект на изпълнението е настъпил.
Останалите оплаквания на ищеца за практическа невъзможност да се
удовлетвори от имуществото на длъжника му по причина на поведението на
последния са относими само към интереса от предявените искове при
условията на чл. 134 ЗЗД, който е признат от съда, но не и към
основателността на исковете и няма да бъдат обсъждани от съда по
съществото на спора.
По горните доводи на съда предявената претенция за цена по договор
за покупко-продажба на недвижинми имоти по нотариален акт № 14, том I,
рег.н. 300, дело 12/17.01.2014г. е неоснователна предвид погасеност на
вземането с плащане, и предявеният иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД за
присъждането му се явява неоснователен. С жалбата не са изложени
допълнителни доводи за неправилност на първоинстанционното решение по
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, освен поддържаните доводи за липса на плащане по
претенцията за главница, предвид на което и с оглед ограничеността на
въззивната инстанция от доводите по жалбата и неоснователността на
7
поддържаните такива за липса на погасяване на главния дълг,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и в
тази му част.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът. Доказва разноски по приложен списък за сумата
9 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. От насрещната страна е
заявено немотивирано възражение за прекомерност, което предвид предмета
на делото и правната и фактическа сложност на същото, съдът намира за
неоснователно.
По същите доводи неоснователна е и подадената от „Юробанк България“ АД частна
жалба срещу постановеното от съда по реда на чл. 248 ГПК определение №
265774/30.12.2021г. по същото дело, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по
чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като бъде намален
присъдения като разход на ответника адвокатски хонорар от сумата 7 500 лв. до размера,
установен в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или
за сумата 7 268,33 лв.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на
насрещната страна, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения съобразно чл. 36 от ЗА, вр. Наредба
1/2004г.
Изводимо от горната нормативна уредба съдът следи за прекомерност и
несъответствие на уговорения хонорар и правната и фактическа сложност на
спора, каквото несъответствие в случая не е налице с оглед предмета на
делото и събраните множество доказателства, а не дължи винаги намаляване
до минимума по Наредба 1/2004г. на ВАС, противно искането на молителя.
Неоснователна е и частната жалба на ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“, срещу
постановеното от съда по реда на чл. 248 ГПК определение №
265774/30.12.2021г. по същото дело, в частта, с която е оставена без уважение
молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските
като му бъде присъден разход по делото за представляването му от адвокат.
ЕТ „Атаник – 69- А. Ч.“ е ищец в производството – страна, чието материално
право се предявява пред съда – чл. 26, ал. 4 ГПК, предвид на което и с оглед
неоснователността на предявените искове няма право на разноски.
8
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26051 от 16.08.2021г. по т.д. 2741/2019г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 11 с-в, и определение №
265774/30.12.2021г. по същото дело.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Византион“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
9 900 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9