№ 210
гр.
Плевен, 20 април 2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието
на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Иво
Радев като разгледа докладваното от
съдия Николаев касационно
административно-наказателно дело № 197 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на А.А.В.
***, ЕГН********** срещу Решение №56/22.02.2021 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 20204430201588/2020г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил
Наказателно постановление № 114/15.07.2020г. на Кмета на Община Плевен, с което
на А.А.В. ***, ЕГН ********** на осн.
чл. 25 ал. 1, т.6 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на общинските и
други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност и незаконосъобразност – касационно отменително основание
по чл. 209, т.3 АПК. Твърди, че Районен
съд Плевен не се е съобразил с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Счита, че случая
е маловажен, като наказващия орган може да не наложи наказание и да предупреди
нарушителя – устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Навежда
доводи, че е налице незначителна степен на обществена опасност, тъй като не са
причинени щети на държавата, няма налагани други наказания и не е
предупреждаван устно или писмено от наказващия орган, че при повторно
извършване н нарушението ще му бъде наложена административна санкция – глоба.
Твърди, че мотивите на съда, че е употребил алкохол са
необосновани, тъй като не са подкрепени от свидетелски показания и веществени
доказателства, поради което намира, че не кореспондират с действителното
фактическо положение.
Иска отмяна на решението, като неправилно
и незаконосъбразно.
Ответникът по касация – Община
Плевен - се представлява от главен юрисконсулт П. П.,
която оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Излага
съображения, че решението на Районен съд Плевен е правилно и законосъобразно, постановено при обстоен анализ на събраните по
делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Предлага да се остави в сила решението на Районен съд Плевен.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 10.05.2020 година полицейските служители А. А. и Ч.
П. били на работа нощна смяна и извършвали обходен маршрут по график. Около
19:20 часа в ж.к. „Дружба“ между бл. 136 и бл. 137 на площадка до нон-стоп
забелязали за пореден път жалбоподателя А.В. с определена група хора да
употребява алкохол, по време на обявено извънредно положение в страната и
забрана за струпване на хора на едно място. Полицейските служители спрели и
извикали В. до служебния автомобил, представили се и му поискали документ за
самоличност. В този момент В. започнал непристойни действия към полицаите.
Разяснено му било, че ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, на което той се възпротивил и разлял бира върху
полицейския автомобил, като се опитвал да се пресегне вътре в колата, за да
вземе личната си карта, за да не му бъде съставен акт. След няколкократно
отправени предупреждения към В. от страна на полицейските служители, че ако не
престане с тези си действия ще бъде задържан, същите излезли от служебния
автомобил, задържали лицето с поставянето на белезници и го откарали в Първо РУ
- Плевен. В управлението му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, който жалбоподателят отказал да подпише.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелите А. А., Ч. П., Р. И. и И. Д. като е приел, че същите са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи по- между си и с приложените по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът е потвърдил НП като
законосъобразно и обосновано.
Видно от съдържанието на акта, той е
съставен и подписан от Ч. К. П.актосъставител, в присъствието на А.Г. А. –
свидетел-очевидец при установяване на нарушението и съставянето на акта, който
също го е подписал. А отказът на нарушителя да подпише и получи препис от акта
е удостоверен с подписа на друг свидетел Г. М.Г.,
с което са изпълнени изискванията на чл. 43 ал.2 и ал.5 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира описаното в НП нарушение и
извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен начин. Несъстоятелно е възражението, че не са събрани свидетелски показания относно
изложените в обстоятелствената част на решението фактически положения. От
показанията на свидетелите А.А. и Ч. П. се установява, че жалбоподателят е употребявал алкохол, бил е в
явно нетрезво състояние, държал е бутилка
бира в ръцете си, с която залял полицейски автомобил при направен опит да
си вземе личната карта за да не му съставят АУАН.
Неоснователно е
възражението, че нарушението е можело
да бъде квалифицирано от административнонаказващия орган като "маловажен случай" по см. на чл.
93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.
11 от ЗАНН и съответно, че е налице основание за прилагане на нормата
на чл.
28 от ЗАНН.Освен, че нарушението е извършено за първи път, не са налице
други смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на нарушението с оглед
конкретните обективни и субективни характеристики на деянието, като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив,
налице са отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, тъй като пред органите
на реда касаторът се е държал непристойно, арогантно и в
разрез с общоприетите норми за морал и
поведение.
По горните съображения
касационният състав намира, че по делото безспорно е установено, че на посочените
в АУАН и НП време и място жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 3 т. 11 от Наредба № 1 на ОбС-Плевен за
опазване на обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо
ползване на територията на община Плевен, по силата на която: „На територията на Община Плевен
се забранява употреба на алкохол на публични места, с изключение на изрично
разрешени случаи“. Нарушаването на забраната на чл.3, т.11 от Наредба №1 на
Общински съвет Плевен се санкционира с глоба за
физическите лица от 50 до 250 лева,
съгласно чл.25,
ал.1, т.6 от същата наредба.
Съдът намира, че при определяне на наказанието
административно наказващият орган е
съобразил в достатъчна степен
разпоредбата на чл.27
от ЗАНН, съгласно която при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наложената
глоба в размер на 150 лева е правилно
индивидуализирана
С оглед изхода
на делото следва да бъде уважено
своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско
възнаграждение. Последното съдът определя на 100 лева на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
изложеното А.А.В. следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Плевен разноски по делото в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание и чл.
222, ал.2 от АПК, Административен
съд Плевен, втори касационен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №56/22.02.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 20204430201588/2020г.
по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА А.А.В. ***, ЕГН**********,*** да заплати на Община Плевен деловодни разноски в размер на 100, 00/ сто /
лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138, ал.1 АПК да
се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2./п/