Р Е Ш Е Н И Е
№92
2.11.2020г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав
На
29 септември
2020
година
В публично заседание в с следния
състав:
Председател: Пепа Чиликова
Членове: Петранка
Жекова
Галина Вълчанова
Секретар Иванка Златева
Прокурор Живко Илиев
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
внохд. № 25 по описа за 2020г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на подсъдимия Я.Б., депозирана чрез защитника
му адвокат Н.А. от *** срещу присъда № 4/8.01.2020г.постановена
по нохд № 149/ 2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С обжалваната
присъда подс. Б. е признат за виновен, в това че на ******.в 22,30часа в гр.*****,
по ул."******"до кръстовището с ул."******" в посока към ул."******"
е управлявал МПС лек автомобил “*********” с
рег. № ********, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление на МПС с НП № **- ****- ******/ ********.на
Началника на отдел ПП при СДВР, влязло в сила на ********., поради което и на основание чл.343в ал.2, вр.с чл.54 от НК е осъден на 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ
режим и глоба в размер на 1 000лв.
На основание
чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК подс.Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години.
Подсъдимият
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1 453,87лв.в
приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на РС-Ямбол.
Въззивната
жалба е бланкетна. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, за
допуснато нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените
наказания. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Депозирано е
допълнително изложение към въззивната жалба, в което се конкретизират
наведените доводи. Твърди се, че присъдата е постановена от незаконен състав,
тъй като при разглеждането на делото и при постановяването на присъдата съдията
докладчик е проявил предубеденост към
подсъдимия, изразяваща се в налагане на наказания лишаване от свобода и глоба в
размер близък до максимума без да излагат
мотиви за това, както и налагане на наказание по чл.343г от НК без да има право на това. Сочи се, че за предубедеността на съдебния състав следва да се съди и по немотивираното вземане
на мярка за неотклонение задържане под стража, както и за отказа да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието. По отношение
наведения довод за нарушение на материалния закон се сочи, че същия се изразява
с неприлагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като не е взето
предвид, че към инкриминираната дата подсъдимият е осъществил сложния
фактически състав за получаване на
свидетелство за управление на МПС с изключение единствено на подаване на
заявление в КАТ. По отношение на явната несправедливост на наложените наказания
се сочи, че не са отчетени всички налични смегчаващи вината обстоятелства.
Правят се две алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав или за изменение на присъдата с
прилагане разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият е
редовно призован за съдебното заседание, но не взема участие, както и не
участва упълномощения от него защитник адв.А.. Делото е разгледано при
условията на чл.269, ал.3, т.3, вр.с ал.1 от НПК, като е прието, че в предвид
обвинението присъствието на подсъдимия не е задължително, както и че това няма
да попречи на разкриването на обективната истина.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура -Ямбол пледира за неоснователност на въззивната жалба и
прави искане съда да потвърди присъдата на районния съд като правилна,
обоснована и законосъобразна.
Ямболският
окръжен съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоарията на прокурора и
доводите във въззивната жалба и
допълнението към нея намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:
По
релевираното основание за незаконност на първоинстанционния съдебен състав:
Въззивният
съд не констатира допуснато процесуално нарушение в заявеното в допълнението
към жалбата оплакване за незаконност на съдебния състав. Според защитника на
подсъдимия съдебния състав е предубеден
във вреда на подсъдимия по смисъла на чл.29, ал.2 НПК, тъй като немотивирано е
наложил наказания лишаване от свобода и глоба в
размер близък до максимума, както и е наложил наказание по чл.343г НК без да има право на това. За
предубедеността на съдебния състав се
съди и по немотивираното вземане на мярка за неотклонение задържане под стража,
както и за отказа да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на
наказанието. Защитникът на подсъдимия е направил искане за отвод на съдебния
състав в съдебно заседание на ********., с аргумент, че неоснователно по
отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение задържане под стража и е
наложена глоба на защитника му в размер на 500лв. Проверяващият съд счита, че
постановените определения са в рамките на правомощията на председателя на
съдебния състав и е негово задължение да организира разглеждането на делото в
разумен срок, като следи страните да спазват задълженията си за явяване в съдебно
заседание. При постановяването на тези две определения съдът е изложил подробни
мотиви, поради което доводите в жалбата за немотивираност на съдебния акт са
неоснователни. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е уважил
искането на защитника на подсъдимия за отмяна на тези две определения, като
определението за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража въобще не
е било изпълнено.
Като
неоснователни се преценяват и доводите за предубеденост на съдебния състав във
вреда на подсъдимия с оглед наложените му наказания и отказа да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като съдът е изложил мотиви относно наличните
смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства дали му основание да наложи
съответните наказания на подсъдимия. Чрез защитника си подсъдимият е обжалвал
присъдата в тази й част и въззивниаят съд ще извърши проверка относно
справедливостта на наложените наказания.
По
изложените съображения съдът счита, че не е осъществено основанието на чл.29,
ал.2 НПК за отвод на председателя на
съдебния състав, което да обуслови отмяна на това основание на присъдата,
защото не е нарушено изискването установено от нормите на чл.10, 14 и чл.29,
ал.2 НПК право на страните на независим
и безпристрастен съд.
Приетата
фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна, тъй като
се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
Подсъдимият Я.Б.
е роден на ***г***, със .о.и работи като т.д. на "******" *****. Осъждан
е 11 пъти за престъпления от общ характер, от които 5 пъти е осъждан на
пробация за престъпления по чл.343в,
ал.2 НК. Подсъдимият е получил първото си свидетелство за управление на МПС на ******.,
като от същата дата до инкриминирания случай е санкциониран с 85 НП за
нарушения на ЗДП и с 25 фиша също за нарушения правилата за движение по
пътищата в качеството на водач на МПС. На ******.подсъдимият представител
протокол № ****/****г.в отдел ПП при СДВР за възстановяване на категория
"В", като на ******.му е издадено ново СУМПС, след възстановяване
правоспособността му.
От
приложеното по делото НП № **- ****- ******/ ********.на Началника на отдел
Пътна полиция при СДВР, влязло в сила на
********. е видно, че на подсъдимия на
основание чл.177 ал.1 т.2 ЗАНН е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева, затова че на ******. около 11,36часа на бул."******"
като неправоспособен водач управлява МПС- лек автомобил "********" с
рег.№ ** **** ** без СУМПС, което е било отнето по чл.171 ,т.4 от ЗДП.
Нарушението е квалифицирано по чл. 150 от ЗДП. От заключението на
съдебнографическата експертиза е видно, че подписът на разписката за връчване
на НП под името на Я.Б. е положен от подсъдимия.
Безспорно е
установено, че на инкриминираната дата ******.подсъдимият отново е предприел
управление на лек автомобил “*********” с
рег. № ********. Около 22,30часа се движел по ул."******"до
кръстовището с ул."******" в посока към ул."******", където
е спрян за проверка от служителите на сектор ПП
при ОДМВР -Ямбол св.Ж.Ч.и св.В.В.. Същите са установили, че подсъдимият е с
отнето свидетелство за правоуправление, поради изчерпан брой контролни точки,
т.е. същия е неправоспособен водач, за което са му съставили АУАН № ******/******.
Събраните на
съдебното следствие гласни доказателства- показанията на св.Ж.Ч.и св.В.В. са
непротиворечиви и безспорни, поради което съдът правилно ги е кредитирал. Свидетелите
дават подробни обяснения относно предмета на доказване, а именно, че
подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил на инкриминираната дата и
място, като след справка в регистрите на
КАТ са установили, че същия е с отнето свидетелство за правоуправление.
Показанията на свидетелите напълно кореспондират с приложените писмени
доказателства- НП № **- ****- ******/ ********.на Началника на отдел Пътна
полиция при СДВР, справка от КАТ и
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
При правилно
установена фактическа обстановка районният съд е направил и обосновани правни
изводи като е приел, че подсъдимият Б. с деянието си е осъществил както от
обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343в ал.2 НК, тъй като на ******.в 22,30часа в гр.*****, по ул."******"до
кръстовището с ул."******" в посока към ул."******" е управлявал МПС лек автомобил “*********” с
рег. № ********, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление на МПС с НП № **- ****- ******/ ********.на
Началника на отдел ПП при СДВР, влязло в сила на ********.
Деянието е
осъществено от обективна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че
на инкриминираната дата подсъдимият Б. е управлявал МПС, без свидетелство за
правоуправление на МПС и не е изтекла една година от наказването му по
административен ред за същото нарушение.
С НП № **- ****-
******/ ********.на Началника на отдел Пътна полиция при СДВР, влязло в сила на ********. на
основание чл.177 ал.1 т.2 ЗАНН на подс.Б. е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева, затова че
управлява МПС, без СУМПС, което е било отнето по чл.171 ,т.4 от ЗДП. В
съдебно заседание подсъдимият е оспорил връчването на това НП, поради което е назначена
и изготвена графическа експертиза. От заключението на същата е видно, че подписът на разписката за връчване
на НП под името на Я.Б. е положен от подсъдимия. На това основание правилно и
обосновано е прието, че НП е връчено лично на подсъдимия на *******. при
условията на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Надлежното връчване на НП е достатъчно
доказателство да се приеме, че е налице знание у подсъдимия, че управлява МПС
на инкриминираната дата без съответно свидетелство за правоуправление и в
едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние.
Деянието е
осъществено от подсъдимия и от субективна страна, тъй като подсъдимият е
съзнавал обществената опастност на деянието и е искал настъпването на тези
общественоопасни последици.
Относно вида
и размера на наложените наказания на
подсъдимия:
Въззивният
съд споделя доводите в жалбата на подсъдимия за несправедливост на наложените
наказания като счита, че същите следва
да бъдат намалени. Споделят се изложените от първоинстанционния съд смегчаващи
вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия и изтеклия продължителен период
от извършването на деянието до налагането на наказанието, като следва да бъде
добавено и обстоятелството, че три месеца след извършването на деянието на ******.на
подсъдимия е издадено ново СУМПС, след възстановяване правоспособността му.
Това последно обстоятелство следва да се отчете като смегчаващото вината
досежно по- ниската степен на обществена опасност на деянието. Разбира се правилно и обосновано като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид многобройните
осъждания на подсъдимия, от които пет пъти е осъден за престъпления по чл.343в НК , както и наложените му наказания по ЗАНН с НП за нарушения на ЗДП. От
всичките 85 НП следва да се вземат
предвид издадените НП от
последните четири години , т.е. само
НП влезли в сила след септември ****г.,
като за този период има 9 НП. В предвид изложеното правилно, обосновано и
справедливо наказанията са определени при условията на чл.54 от НК. Отчитайки
обаче изложените смегчаващи вината обстоятелства съдът счита, че наложените две
кумулативни наказания следва да бъдат намалени както следва: наказанието
лишаване от свобода да се намали от 1
година и 6 месеца на 1 година, а наказанието глоба от 1200лв.на 600лв. С
наказания в този размер биха се постигнали целите на наказанието визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК и преди всичко същите биха въздействали възпиращо и
превъзпитателно по отношение на подсъдимия.
Районният
съд правилно е приел, че по отношение на подсъдимия са налице законови пречки
за прилагане разпоредбата на чл.66 НК в предвид предишните му осъждания на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер. С определение по чнд №*******.по
описа на СРС, в сила от *******.на основание чл.25, ал.1 НК на подсъдимия е
определено общо наказание 1 година лишаване от свобода по присъди постановени по нохд № *******.на
СРС, № *******.на СРС и № *******.на
СРС. На основание чл.66, ал.1 от НК общото наказание лишаване от свобода е
отложено за изтърпяване за изпитателен срок от 3 години. От изложеното е видно,
че подсъдимият е извършил инкриминираното престъпление в изпитателния срок на
това определено общо наказание. След
влизане в сила на присъдата съдът служебно
следва да образува производство
по чл.306, ал.1 т.3 НПК за произнасяне по чл.68 НК.
Правилно и
законосъобразно е определен
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
Съдът намира
за напълно неоснователно искането на защитника на подсъдимия за определяне на
наказанието му при условията на чл.55 НК, тъй като посочените по- горе
смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни нито е налице
изключително такова. Очевидно е, че подсъдимият демонстрира абсолютно
незачитане на установените правила за управление на МПС и проявеното до сега
снизхождение при налагането на наказания по никакъв начин не са му въздействали
нито превъзпитателно нито възпиращо.
Не са налице
и основания за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, тъй като не е налице
нито една от хипотезите на тази разпоредба. Обществената опасност и на деянието и на дееца не е нито малозначителна,
нито явно незначителна.
Въззивният
съд намира за основателно искането от подсъдимия направено чрез защитника му за
отмяна на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като
разпоредбата на чл.343г НК не се прилага за извършените престъпления по
чл.343в, ал.2 НК. Нарушен е основен
принцип в наказателното правораздаване за всяко престъпление да се налага само
предвиденото по закон наказание.
Присъдата
досежно присъдените разноски е правилна, тъй като е съобразена с разпоредбата
на чл.189, ал.3 от НПК. Съдът е пропуснал да присъди обаче направените разноски
от НБПП за присъждане на хонорар на служебно назначения защитник , поради което
следва да се образува производство по чл.306 , ал.1 т.1 от НПК за произнасяне в
тази насока.
По изложените го- горе съображения, съдът
счита, че обжалваната присъда следва да бъде намалена в частта относно размера
на наложените наказания като същите бъдат намалени на 1 година лишаване от
свобода и глоба в размер на 600лв., както и да се отмени наложеното на
основание чл.343г НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, а
в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от
горното и на основание чл. чл.337, ал.1,т.1 и чл.338 НПК, Окръжен съд- Ямбол
,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 4/8.01.2020г.постановена по нохд № 149/2017г.по
описа на Районен съд- Ямбол като намалява наложените на подсъдимия Я.М.Б.
наказания както следва: наказанието лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца
на 1 година и наказанието глоба от 1000лв.на 600лв. и отменя присъдата в частта
относно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
години на основание чл.343г, вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.