Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                      11.04.2019г.                                        Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 18.03.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Таня Арнаудова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №729 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието – за заплащане на арендно плащане за стопанската 2016/2017г. в размер на 550,00лв. и за заплащане на арендно плащане за стопанската 2017/2018г. в размер на 550,00лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски по делото.

Исковете са предявени от Р.Д.С. *** срещу “Й.-КР” ЕООД, гр.Р. с представител К.И.Р.. С исковата молба се твърди, че през 2012г. между страните е бил сключен Договор за аренда за собствената на ищцата земеделска земя – нива в размер на 24,525дка. в землището на с.Рисиманово, общ.Р. за срок от 10 години. Уговорено било годишно арендно плащане в размер на паричната равностойност на 80кг. зърно и 0,500л. слънчогледово олио за декар. Договорът бил нотариално заверен и вписан в Службата по вписвания. Ответникът не изпълнил задължението си за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г., за всяка от които размерът на плащането възлизало на 550,00лв. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 1100,00лв. – арендно плащане за стопанската 2016/2017г. – 550,00лв. и стопанската 2017/2018г. – 550,00лв, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител твърди, че договорът за аренда между страните е прекратен. Твърди, че страните са водили дело за прекратяване на договора – гр.д. №616/2017г. по описа на РС-Стара Загора, съгласно решението по което договорът е прекратен с извънсъдебно изявление на арендатора, получено от арендодателя с получаването на препис от исковата молба. Поради тази причина договорът за аренда е прекратен на 06.12.2016г. и ответникът не дължи на ищцата арендни плащания за посочените от нея стопански години. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

Не е спорно по делото, а и от приетото като писмено доказателство копие на Договор за отдаване под аренда на земеделска земя от 2012г. е видно, че между страните има валиден Договор за аренда на земеделска земя, по който ответникът дължи на ищцата арендно плащане за всяка стопанска година. Имотът, за който се води спор по настоящото производство представлява нива с площ от 24,525дка. в землището на с.Рисиманово, общ.Р., представляваща имот №032003 по плана на същото село.

По отношение ползването на имота, предмет на договора за аренда съдът допусна гласни доказателства. От показанията на свидетелите Х.Д.Х.и И.Г.И. се установява, че процесният имот от години е във владението на ответника. Имотът не се обработвал в цялост, но се използвал от ответника за път, през който същият достигал до други имоти, които обработвал в същото землище. Достъпът до другите имоти в масива ставал именно през имота, собственост на ищцата. Част от имота се обработвала от ответника, а останалата част не.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите споделят техни непосредствени впечатления и няма данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.

По делото не се спори относно годността на имота за земеделско ползване. Ответникът твърди, че имотът е негоден за обработка и добив на земеделска продукция, но не на това основание отказва да плаща на ищцата арендните суми. Основанието, поради което ответникът отказва заплащането на дължимото по договора е, че счита договорът за прекратен. Това е основният въпрос, по който страните спорят.

Съдът е приложил към настоящото производство гр.д. №616/2017г. по описа на РС-Стара Загора. Делото е образувано по искова молба от Й.-КР” ЕООД, гр.Р. – ответник по настоящото дело, срещу Р.Д.С. – ищец по настоящото дело, с предмет прогласяване нищожността на Договор за отдаване под аренда на земеделска земя от 2012г. поради невъзможен предмет и в условията на евентуалност – разваляне на същия договор. С Решение №1012/05.10.2017г. по гр.д. №616/2017г. по описа на РС-Стара Загора съдът е отхвърлил предявения иск за прогласяване нищожност на договора за аренда, като е приел, че договорът не е с невъзможен предмет. Със същото решение съдът е приел, че искът за разваляне на договора за аренда е недопустим, тъй като договорът бил за срок от 10 години и се развалял с едностранно волеизявление, каквото представлявала исковата молба. Съдът приема, че с подаването на исковата молба процесният договор за аренда бил развален, поради което прекратява производството в частта му за предявения иск за разваляне на договора. Решението е потвърдено с Решение №135/21.03.2018г. по в.т.д. №1005/2018г. по описа на ОС-Стара Загора, влязло в сила.

Съдът не споделя доводите на РС-Стара Загора изложени в мотивите на цитираното решение по гр.д. №616/2017г. по описа на РС-Стара Загора относно прекратяването на договора за аренда. Съгласно чл.27, ал.1, т.4 от Закона за арендата в земеделието, договорът за аренда се прекратява с едностранно волеизявление само в предвидените в същия закон случаи. Това означава, че специалните разпоредби на Закона за арендата в земеделието относно прекратяването на договорите за аренда изключват субсидиарното приложение на общите правила за прекратяването на договорите по ЗЗД. В чл.29 от Закона за арендата в земеделието са предвидени конкретните хипотези за едностранно прекратяване на договора за аренда с едностранно предизвестие, т.е. това са изрично предвидените случаи, които визира чл.27, ал.1, т.4 от Закона за арендата в земеделието. Това са случаите на разваляне на договор за аренда, сключен без определен срок, с предизвестие, както и прекратяване на договора поради изпадане в трайна нетрудоспособност на арендатора. В чл.28 от Закона за арендата в земеделието е предвиден редът за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение от страна на арендодателя. Именно в текста на ал.2 на чл.28 се прави разграничение в реда, по който може да се развали договорът в зависимост от неговата продължителност. Предвидено е, че развалянето на договор, сключен за срок по дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред. По аргумент на противното, това означава, че развалянето на договор за аренда, сключен за срок до 10 години, става извънсъдебно. Този ред за разваляне на договора за аренда обаче касае развалянето само при хипотезата на чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, т.е. в случаите при забава на плащането на арендното плащане за повече от 3 месеца. В тази хипотеза и по този ред – с едностранно волеизявление, разваляне може да извърши само арендодателят, но не и арендаторът. Редът за прекратяването на договора за аренда в другите хипотези, предвидени в чл.27 от Закона за арендата в земеделието, не е този по чл.28, ал.2. Чл.28, ал.2 от Закона за арендата в земеделието касае единствено хипотезата на развалянето на договора при предпоставките на ал.1. Поради тази причина настоящият състав счита, че при решаването на гр.д. №616/2017г. по описа на РС-Стара Загора съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на закона и неправилно е приел иска за недопустим. Мотивите на съдебното решение не са обвързващи и не се ползват със сила на присъдено нещо, нито по отношение на настоящия състав, нито по отношение на страните, /Решение №472 от 12.01.2012г. на ВКС по гр. д. №1712/2010г., IV г. о., ГК/.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че сключеният между страните Договор за отдаване под аренда на земеделска земя от 2012г. не е прекратен, а е действащ и пораждащ задължение за арендатора да заплаща дължимите арендни плащания.

Страните не спорят относно размера на годишното арендно плащане. Не спорят и по отношение на въпроса, че арендаторът не е заплатил дължимите суми за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г., за всяка от които размерът на плащането възлизало на 550,00лв. С оглед факта, че договорът е действащ между страните, арендаторът дължи сумата от 550,00лв. за всяка от стопанските години, претендирани в исковата молба. В този смисъл претенцията на ищцата е основателна и следва да бъде уважена.        

 На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни разноски в размер на 50,00лв. за платена държавна такса и 400,00лв. за платено адвокатско възнаграждение.

   Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА „Й.-КР” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”В.Т.” №*, представлявано от К.И.Р. да заплати на Р.Д.С., ЕГН ********** *** сумата от 1100.00лв. /хиляда и сто лева/, представляваща арендно плащане за стопанската 2016/2017г. – 550,00лв. и стопанската 2017/2018г. – 550,00лв, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда – 09.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 450,00лв. /четиристотин и петдесет лева/, за направените от последната разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: