Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1385 / 15.7.2022г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, І състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 2250, по описа на съда за 2021 г., намери за установено следното:
Производството
е по чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Р.З.С.,***, чрез адвокат А., срещу РА №
Р-16001620006164-092-001 от 25.05.2021 г., потвърден с Решение № 407 от
28.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, с който на жалбоподателя
са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 5584,41 лв. главница и 605,03
лв. лихви; вноски за ДОО за период 2019г. в размер на 333,10 лева главница и
36,09 лв. лихва; вноски за ЗО за 2019г. в размер на 1800,84 лева и 233,61 лева
лихва.
Жалбоподателят
оспорва ревизионния акт изцяло, като твърди, че е немотивиран, необоснован и
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Твърди, че в хода
на ревизионното производство органите по приходите не са обследвали въпроса за
началното салдо към 2019г., предопределящо размерът на задълженията за данъци и
осигуровки. Счита, че в хода на ревизията е изяснено от лицето несъответствието
в имущественото му положение. Аргументира получени приходи от продажба на
апартамент и наследствени земеделски земи на пазарна стойност, а не по
вписаната в нотариалния акт. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на
разноски.
Ответникът
- Директорът на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител гл.юрк. Б., оспорва жалбата и обосновава законосъобразността на РА.
Оспорва заключението на вещото лице. Претендира присъждане за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001620006164-020-001/12.10.2020/л. 291/, издадена от Главен *** при ТД на
НАП Пловдив Динко Иванов, съгласно която ревизията е с обхват установяване на
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., ДОО, ЗО за самоосигуряващо се лице и
УПФ за самоосигуряващо се лице за 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., възлага се наМ.Д.–
***и М.И.– ***, като следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата
на връчване на заповедта, което според удостоверението за извършено връчване по
електронен път е 19.10.2020г. Органът, издал ЗВР, е надлежно оправомощен да
издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
със Заповед № РД-09-849/10.05.2021г., с която се изменя Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на НАП Пловдив, ведно с неразделната
част от тях Приложение 1. С Решение № Р-16001620006164-106-001/09.11.2020г. на главен ***М.Д.е продължен срокът за
представяне на документи и писмени обяснения, определен с искането за
представяне на документи по молба на ревизираното лице. Производството по
извършване на ревизията е спряно със Заповед №
Р-16001620006164-023-001/24.11.2020г. по молба на ревизираното лице.
Производството е възобновено със Заповед № Р-16001620006164-143-001/25.01.2021г.
ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620006164-143-001/25.01.2021г.
/л. 5/, с която срокът за извършване на ревизията е определен до 24.03.2021г.
На
основание чл. 117 от ДОПК, определеният със ЗВР екип е изготвил Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001620006164-092-001/27.04.2021г.. г. с резултатите от
ревизията, срещу който е подадено възражение № Р-16001620006164-ВЗР-001/10.05.2021г.,
с приложени от възразяващия Договор за посредническо при продажба от
18.01.2007г. и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
19.01.2007г.
След
преценка на установените факти и обстоятелства е издаден РА с №
Р-16001620006164-091-001/25.05.2021г. от Д.И.- ***, възложил ревизията, и М.Д.,
гл. ***-***, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който на жалбоподателката
са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5584, 41 лева - главница, и 605,03 лева – лихви;
ДДО за самоосигуряващо се лице за 2019 г. в размер на 333, 10 лева - главница,
и 39,06 лева – лихви; здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2019 г. в
размер на 1800, 84 лева - главница, и 233,61 лева - лихви. РА е съобщен по
електронен път на 25.05.2021г., като е направено обжалване по административен
ред с подадена в срок жалба с вх. № 94-00-3873/03.06.2021г.
Директор
на дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП е издал Решение № 407/28.07.2021 г., с
което РА е потвърден изцяло. Съгласно Удостоверение за електронно връчване
решението е съобщено на 28.07.2021г., а жалбата към Административен съд
Пловдив чрез решаващия орган е подадена
на 10.08.2021г.
В
хода на ревизионното производство е установено, че Р.З.С. е местно физическо
лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене ***, която през
ревизирания период 2019 г. е едноличен собственик на капитала и управител на
„РЕГУЛ НУТС" ЕООД с ЕИК *********. С декларация вх.
№16000193582794/09.12.2019 г. Р.С. е декларирала начало на осигуряване като СОЛ
- собственик на „РЕГУЛ НУТС" ЕООД за всички осигурителни рискове. Тя е
била назначена по трудов договор в ЕТ „Чериса - Ч.И.", с ЕИК ********* на
длъжност „пакетировач" през периода 01.01.2002 - 01.05.2020 г.;
Извършена
е насрещна проверка на „РЕГУЛ НУТС" ЕООД, приключила с Протокол за
извършена насрещна проверка №П-16001620099103-141-001/03.07.2020 г. с
представени писмени обяснения, аналитичен регистър на сметка 493, Разчети със
собственици, РКО, протоколи и ПКО. Съгласно представените документи и обяснения
през 2019 г. Р.С. е предоставила на „РЕГУЛ НУТС" ЕООД под формата на
допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала по чл. 134 от ТЗ сума от 75 000 лева. (л. 259 и следващи от делото). Сумите са получени
в брой, като са представени Протоколи по решения на собственика на дружеството
от 2019г., приходни касови ордери от 2019г., в последствие върнати суми през 2020г.
От доказателствата на л. 259-271 от делото се установява, че с протокол №
1/20.07.2019 е направена парична
вноска в дружеството от едноличния собственик на капитала в размер на 8000
лева; С протокол № 2/22.07.2019г. – вноска от 8500 лева; с протокол
№3/23.07.2019г. – вноска от 8500лева; с протокол № 4/25.07.2019г.- 2000 лева; с
протокол № 5/07.11.2019г. – 8000лева; с протокол № 6/11.11.2019г. – 8000лева; с
прокоол № 7/13.11.2019г.-8000лева; с протокол №8/20.11.2019г.- 8000лева; с
протокол № 9/02.12.2019г.- 8000 лева; с Протокол № 10/10.12.2019г.- 8000лева.
Така общо за 2019 г. внесената от лицето сума с оглед необходимостта от парични
средства за дружеството, в което то е едноличен собственик на капитала, е в
размер на 75000 лева. Съгласно представените РКО през периода 15.02.2020 -
29.04.2020г. на Р.С. са възстановени средства на обща стойност 74 500 лв.
С
цел установяване на обстоятелствата от значение за ревизията, органите по
приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната
част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал.
2 от ДОПК. Органите са установили, че за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019 г. Р.С.
няма вземания от трети лица, не е предоставяла заеми, не е осъществявала сделки
с имущества, не е пътувала и не притежава собственост в чужбина, няма сключени
застраховки. Декларирани са лични разходи за издръжка и живот в размер на 300
лв. на месец. От лицето са декларирани пари в брой към началото на 01.01.2019г.
в размер на 50 000 лв., като лицето твърди, че е разполагало със спестявания от
получени доходи по трудови правоотношения през последните 20 години. Р.С.
декларира, че от 2007 г. е вдовица, като съпругът й е оставил 24 000лв. и
получава допълнителен доход пенсия от съпруга й в размер на 150 лв. месечно.
През 2007 г. е продала собствено жилище в гр. Пловдив, ж.к. Тракия №12, ет.1,
като сочи, че спестените пари са и от продажбата на имота, като същият е
продаден за сумата от 16200 евро, а не вписаната в НА. От лицето е посочено, че
през 2019 г. е изтеглила кредит от Банка ДСК ЕАД, като е ипотекирано жилището,
в което живее. Представен е НА за договорна ипотека върху недвижим имот №84,
том 2, рег. №1892, дело №268/2019 г., за обезпечаване на вземанията на Банка
ДСК ЕАД по отпуснат ипотечен кредит в размер на 150 000 лв. на И.С.И.и А.И.Г..
Представен е договор за потребителски кредит FL1018900/15.10.2019 г, сключен с
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за сумата от 30 000 лв. и срок 7 години и погасителен план
към него, с който кредит е погасено веднага след усвояването му задължение на С.
към друго финансово дружество;
Събрани
са данни за извършените от ревизираното лице разходи за комунални към „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, и „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, както и разходи за телекомуникационни услуги
След
анализ на събраните писмени доказателства в хода на ревизионнното производство
органите по приходите са установили обстоятелства по чл.122, ал. 1, т. 1, т. 2
и т.7 от ДОПК (т. 7 - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, т.2 - налице са данни за укрити
приходи/доходи и т. 1 - до започване на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация). На Р.С. е връчено Уведомление №
Р-16001620006164-113-001/16.03.2021 г., с което лицето е уведомено, че при
ревизията основата за облагане по ЗДДФЛ с данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г. и осигурителният доход
за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019 г. за определяне на дължимите ЗОВ за ДОО
за самоосигуряващи се, УПФ/ДЗПО за самоосигуряващи се и ЗО за самоосигуряващи
се, ще бъдат определени по реда на чл.122 и 124а от ДОПК, тъй като са налице
данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените доходи не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние през ревизирания
период - чл.122, ал.1, т.2 и т.7. Даден е 14-дневен срок от връчването за
становище по изложеното. Връчено е и Уведомление по чл. 17 от ДОПК №Р-16001620006164-139-001/16.03.2021
г. на 16.03.2021 г. С ИПДПОЗЛ №Р-16001620006164-040-002/16.03.2021 г. е
изискано попълването на Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. Не е представена
декларация по чл.124, ал. 3 от ДОПК.
Органите
по приходите са извършили анализ на всички относими към лицето обстоятелства по
чл. 122, ал. 2 от ДОПК, подробно описани в РД. Въз основа на анализ на
получените доходи и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на
ревизираното лице е изготвена таблица, отразяваща съпоставката на получените
доходи с направените разходи за ревизирания период. Относно налични парични
средства в брой към началото на 2019 г., с цел установяване на разполагаемите
парични средства в брой органите по приходи служебно приемат, че лицето
разполага с 5 000 лв. - пари в брой към началото на ревизирания период -
01.01.2019 г.
На
база на събраните доказателства и извършена съпоставка на получените и
декларирани доходи от лицето, ревизията е установила, че получените доходи от
задълженото лице за 2019 г. не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние - налице е превишение на стойността на имуществото и извършените
разходи спрямо размера на получените доходи. Констатирано е превишение на
разходите спрямо получените през годината парични средства в размер на 58
187,05 лева.
На
основание чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 17 и чл. 48 от ЗДДФЛ органите по
приходите са определили обща годишна данъчна основа по ЗДДФЛ 65542,01 лева, за
която се установява данък ДДФЛ от 6554,201 лева, от който внесен е 961, 79 лева
и разликата за довнасяне е 5592, 41 лева.
Данните
за доход с неустановен произход е дало основание на органите по приходите да
определят допълнителни задължения за осигурителни вноски, извършено по реда на
чл. 122-124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК в размер на вноски за ДОО за
2019г. в размер на 333,10 лева и 36,09 лева лихва; вноски за ЗО за 2019г. в
размер на 1800, 84 лева главница и 233,
60 лихва.
По
делото бе прието заключение на вещото лице А.С., по допуснатата съдебно -
икономическа експертиза. В заключението си вещото лице е изготвило вариант на
паричния поток на ревизираното лице за 2019г., чрез включване на парични суми в
размер на 24000 лв. средства от починал съпруг, 16200 евро(31684, 45 лева) от
продажба на апартамент през 2007г., и 66, 67 лева от продажба на земя. Включват
се и 5000 лв. приети от органите по приходите при изчисление на паричния поток.
Тоест началното салдо е в размер на 60751 лева. В този вариант превишението на
приходите над разходите е в размер на 2435,93 лева. Вещото лице е изготвило и
допълнително заключение за дължимите данъци и осигуровки при този вариант.
Съответно за лицето не са налице основания за внасяне на осигурителни вноски за
ДОО за 2019г. и за ЗО за 2019г.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по
административен ред, в законоустановения срок, от адресат на оспорения акт, при
наличие на правен интерес, срещу РА, потвърден изцяло с решение, поради което е
процесуално допустима.
Процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. РА е издаден от
компетентни органи - възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в
съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
нищожност.
ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по
приходите с квалифициран електронен подпис, като документите са подписани в
срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП, т. е. и в това
отношение ревизията е редовно възложена от компетентни органи, а РА отговаря на
изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК.
Ревизионният
акт е постановен в изисканата от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация. Обжалваният ревизионен акт,
чиято неразделна част е РД, обективира както фактическите основания на органите
по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице,
така и правните основания за издаване на акта. Публичните вземания са
конкретизирани по основание, по размер и по субект. Съдът приема атакувания по
съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на
административен акт.
При
извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите
по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила
като самостоятелни отменителни основания за РА. РД не е издаден в срока по чл.
117 от ДОПК, тъй като не е издаден до 14-тия ден след приключване на ревизията.
Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна
на РА, тъй като избягването му само по себе си не би довело до постановяване на
различен акт по същество.
При
преценка относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът
съобрази следното:
Ревизионното
производство е проведено по реда на чл. 122 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест за това е на жалбоподателя. В съдебното производството
по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават
органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в
противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на
ревизирания субект.
Основанията
за извършване на ревизия по особения ред са съгласно чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК, при което органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е
налице едно от изброените в точки от 1 до 8 обстоятелства. Съгласно чл.124, ал.2
от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия
по реда на чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В настоящия случай, основанията
по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК се установяват по делото. Според разпоредбата на
чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период.
Съответно,
според чл. 123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността
на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и
от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
Според
чл. 6 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на задължението за данъци
за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12,
ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че - "Облагаеми по този закон са доходите от
всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година,
с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а
съответно в чл. 35, т.6 от закона е указано, че облагаем доход са и
"...всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не
са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци
по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане ...".
При
извършената съпоставка и съставените таблици безспорно е установено
несъответствие в имущественото състояние на Р.З.С. за 2019 г., предвид което е
доказано наличие на обстоятелство по т. 7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Този
извод не се оборва от жалбоподателя.
Липсата
на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е
добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване
на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки
случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на
съответния материален данъчен закон. Когато е налице едно противоправно
развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на
някой от фактите, възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи
особеният ред за извършване на ревизионно производство.
В
конкретния случай, ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на
ЗДДФЛ и е данъчно задължено по чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени
от него през данъчната (календарна) година, попадаща в обхвата на настоящата
ревизия.
Р.З.С.
посочва, че за извършените разходи през ревизирания период финансовият й ресурс
е от спестявания и доходи, които включват получавана пенсия, добавка, налични
средства от починал съпруг през 2007г., продаден апартамент през 2007г. и
земеделска земя.
Органите
по приходите са приели, че лицето е разполагало с 5000 лева в началото на
ревизирания период.
Спорните
по делото въпроси са дали ревизираното лице е разполагало с налични парични
средства в началото на ревизирания период – 01.01.2019г., а именно сума от
24000 лева, получена от съпруг, починал 2007г.; продажна цена от 16200 евро от
сделка през 2007г., 400 лева от продажба на земеделска земя.
При
тезата на жалбоподателката за наличие на продажба по друга цена от тази,
посочена в нотариалния акт, и получени от съпруг средства, като основание за
имуществените размествания, при които са получени процесните суми, нейна е
тежестта да докаже твърдените факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2
от ДР на ДОПК. При пълно доказване на получаване по паричните средства те се
дисквалифицират като доход /чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ/ и не са обект на облагане -
чл. 2 от ЗДДФЛ. Ако полученото не е доход, то няма как и да бъде укрито и да се
осъществи предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
В
случая средствата в размер на 24000 лева са получени от съпруг, починал през
2007г. Няма данни как е получена сумата. Дали съпругът е разполагал с такава,
няма косвени доказателства – писмени или гласни. Твърдението изцяло остава
недоказано. Изминалите повече от 10 години от евентуално получаване на сумата
намаляват вероятността сумата да е налична към 2019г.
Другата
сума от 16200 евро от продажба на апартамент през 2007г. и наличието й към
началото на 2019г. остана недоказана като налична в началото на 2019г. По НА с
вх. Рег. № 2650/12.02.2007г. на СВ Пловдив продажната цена на апартамент 4/14,
разположен на първи етаж в блок № 12-А-9, в ЖК Тракия, гр. Пловдив с площ от
34,31 кв.м. и избено помещение от 2, 53 кв.м. е в размер на 9903 лева.
Жалбоподателката сочи конкретен размер от 16200 евро като продажна цена на
апартамента и представя договор за посредничество с агенция за недвижими имоти
и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.01.2007г. в
който е посочена окончателна цена на сделката от 16200 евро. Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот е двустранна сделка, извършена в
писмена форма, за която законът не изисква нотариална заверка. В НА с вх. Рег. № 2650/12.02.2007г. на СВ
Пловдив продажната цена на апартамента е в размер на 9903 лева, за която лицето
е положило подпис, извършена е нотариална заверка на сделката с всички нейни
елементи, включително и по отношение на продажната цена. Дори да се приеме
твърдението, че продажната цена по нотариален акт е три пъти по-малка от
реалната, то е необходимо да бъде установен фактът на притежание на сумата. По
делото не бяха представени доказателства, а още по малко убедителни за защита
на тезата, че действителност Р.С. е разполагала с тези сума, била е налична
след сделката през януари 2007г., съответно налична към началото на 2019г.
Липсват изцяло доказателства, че тя е притежавала такива сума. Сумата е голяма
и следва да има индикация, че същата е притежавана. Не са представени никакви
доказателства, че към 01.01.2019 г. – 12 години по-късно, ревизираното лице е
разполагало с цялата или част от сумата, т.е., че последната сума е останала в
патрумониума на жалбоподателката в периода, за който е констатирано
превишението.
По
делото не бяха представени доказателства за защита на тезата, че действителност
жалбоподателката е разполагала с тези суми от 24 000 лева и 16200 евро,
които да са били са налични към 01.01.2019г.
Доколкото
в хода на ревизионното производство, при подробен анализ на събраните
доказателства и относимите обстоятелства, органите по приходите са достигнали
до извод за превишаване на разходите над приходите за процесните данъчни
периоди, и са установили несъответствие между имущественото състояние и
получените доходи от ревизираното лице за 2019 г., съдът намира, че са били
налице предпоставките за облагането му по особения ред. Жалбоподателката не
проведе успешно доказване на възраженията си за размера на разполагаемите
парични средства в брой към началото на отчетния период - 01.01.2019 г.,
съответно на законоустановената презумпция по чл.124, ал. 2 от ДОПК. Представените
от жалбоподателката документи за получени суми от продажба на жилище през
2007г. не удостоверяват релевантния факт за наличието на парични средства в
брой към 01.01.2019 г. Правилно органите
по приходите са приели, че получените парични средства от продажбата не са
налични или са били изразходвани преди 01.01.2019г., следователно не са били в
патримониума на жалбподателката, за да могат да участват при формиране на
паричния й поток.
Същите
аргументи се отнасят и към продажбата на дял от земеделска земя. След като
декларираната в нотариален акт цена е 400 лева, то делът е съответстващ на
притежаваната част.
Органите
по приходите правилно са възприели начално салдо от 5000лв. в полза на
ревизираното лице. Жалбоподателката не доказва да е притежавала и запазила до
01.01.2019 г. суми, придобити по продажба на имоти от 2007г. или от наследени
пари от починал съпруг. По отношение на твърдените като получени суми не са
ангажирани доказателства за съхранението им, като се има предвид и дългият
период от време, който е изминал след евентуалното им получаване от
жалбоподателката през 2007г. до 2019г. Житейската логика е сумите да са били
ползвани за ежедневни разходи през периода от 2007г. до 2019г. Допуснатата, изслушана
и приета в съдебното производство съдебна експертиза и допълнение е изготвена
от вещото лице съобразно поставените задачи от жалбоподателя, като паричният
поток е проследен с наличност на сума от 60751,12 лева към началото на
ревизирания период. По делото не се установи лицето да е разполагало с парични
средства в брой, още повече в размер на 60751 лева. Приетата от органите по
приходи сума, за налични парични средства в размер на 5 000 лв. към
01.01.2019г. е в полза на жалбоподателя и се приема за правилно определена. Съдът
намира за неоснователно твърдението в жалбата, че органите по приходите неправилно
са преценени фактите и е неправилен изводът, че лицето не разполага с твърдените
парични средства. След извършена съпоставка на получените от лицето доходи и
извършени разходи за 2019г. правилно е установено, че Р.С. не е разполагала с
налични парични средства в брой към 01.01.2019 г. за извършените разходи през
годината. Представените НА от 2007 г. за продажба на апартамент и земя не може
да бъдат взети предвид при определяне на налични парични средства във брой на С.,
тъй като началото на проверявания период /2019 г./ е твърде отдалечен по време
- дванадесет години. Притежаване на парични средства в така твърдян размер е логично
и житейско оправдано да е в банкова институция/или поне за известно време да са
били. Още повече, че не се доказа твърдението, че спестяванията, направени в
продължение на повече от десетилетие преди това, са съхранявани до периода,
попадащ в обхвата на ревизията.
Доколкото
жалбоподателят не доказа притежаване на разполагаеми средства в размер на 60000
лева, не ангажира относими доказателства в подкрепа на твърденията си, правилно
в условията на облагане по аналог е възприето начално салдо в размер на 5 000 лева.
При
горната фактическа и правна установеност се потвърждава изводът на органите по
приходите, че размерът на придобитите през 2019г. доходи на оспорващата, са
недостатъчни за обезпечаване на извършените от нея разходи. При това положение,
установената по делото фактическа обстановка е достатъчна от формална страна,
за да се стигне до заключение за наличието на предпоставките по чл.122, ал.1,
т.7 от ДОПК и съответно да се предприеме определяне на данъчната основа за
облагане по реда предвиден в чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК.
Съдът
приема за правилен определения от органите по приходи размер на началното салдо,
както и определянето на данъчната основа за облагане. По отношение на паричния
поток на жалбоподателя за 2019г., към началното салдо не следва да се включи
сумата от продажба на апартамент от 16200 евро през 2007г., 24000 лева средства
от съпруг, починал 2007г. При извършена служебна проверка в качеството му на
съд по същество съгласно чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, настоящият съдебен
състав преценява, че приходите и разходите са придобити, съответно извършени, в
размерите, посочени в паричните потоци от органите по приходите в процесния РА.
По
отношение на определените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски
(ЗОВ), съдът установи следното:
Въз
основа на констатацията, че извършените от ревизираното лице разходи превишават
приходите на лицето за 2019 год., обуславящо определянето на сумата по
превишението на разходите над приходите като недекларирани доходи с неизяснен
/неустановен/ източник и произход, ревизиращите органи са приели, че върху тези
доходи с неустановен произход се дължат ЗОВ от Р.С. като самоосигуряващо се
лице и които доходи формират осигурителен доход, спрямо който следва да бъде
приложен размера на окончателните осигурителните вноски по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
В
случая, за 2019 год. с ревизионния акт е обложен доход с неустановен произход,
определен по реда на чл.122 и сл. ДОПК, който съгласно чл.123, ал.1 от ДОПК се
счита за облагаем доход. В тази връзка следва да се посочи, че не всеки
облагаем доход представлява осигурителен доход съгласно чл.10, ал.1 от КСО.
Само доходът от трудова дейност представлява осигурителен доход, за който се
дължат осигурителни вноски. Приходната администрация не е доказала, че
установеният недостиг на средства за 2019 год. представлява укрит доход от
трудова дейност, който е осигурителен доход. По отношение на тези парични
средства с неустановен произход, които са били необходими на ревизираното лице
да покрие направените от него разходи, не е налице законова презумпция, че са с
източник трудова дейност и представляват осигурителен доход, върху който се
дължат ЗОВ на основание чл.124а от ДОПК. Презумпцията по чл.123, ал.1 от ДОПК е
само относно облагаемият доход като данъчна основа за определяне на данъчни
задължения. В този смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите от Върховния
административен съд Тълкувателно Решение №2 от 02.02.2022 год. по тълкувателно
дело №8/2020 г., че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен
произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на
определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени
при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
и т. 7 от ДОПК. Приходната администрация не е доказала, че установеният
недостиг на средства за 2019г. представлява укрит доход от трудова дейност,
който е осигурителен доход. По отношение на тези парични средства с неустановен
произход, които са били необходими на ревизираното лице да покрие направените
от него разходи, не е налице законова презумпция, че са с източник трудова
дейност и представляват осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на
основание чл. 124а от ДОПК. В този смисъл Тълкувателно решение №2 от 02.02.2022
г. по тълкувателно дело № 8/2020 г., приетото от Общото събрание на съдиите от
Върховния административен съд, следва да бъде приложено в настоящия случай.
Лицето
е пенсионер, като от 09.12.2019г. е подала декларация за започване на дейност
като едноличен собственик на капитала
на „Регул Нутс“ЕООД, за което е внесла
авансови вноски. С процесния РА е установена нов размер на осигурителен доход
на задълженото лице на база дохода с недоказан произход, съответно е определен
на основание чл. 6, ал. 9 от КСО окончателен размер на месечния осигурителен
доход, в последствие и годишен. Изчислени са осигурителни вноски, свързани с
избора на лицето по чл. 4 от КСО. Определените от органите по приходите
задължения за ДОО и ЗОВ с прилагане на разпоредбите на чл. 122-124а от ДОПК е
неправилно и РА в тази част е незаконосъобразен.
С
оглед изложеното РА в обжалвана част за ДОО, ЗО за 2019 г. като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Жалбата
на Р.С. против ревизионния акт в частта за допълнително установените задължения
за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДФЛ за 2019 год. се явява неоснователна.
С
оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат своевременно заявени разноски в
размер на 338, 46 лева, съразмерно уважената част от жалбата(относно задължения
в размер на 2403,64 лева), като направените и доказани по делото са в размер на
10 лева за ДТ, 700 лева за адвокатско възнаграждение и 500 лева за съдебна
експертиза. На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение
спрямо отхвърлената част от жалбата(6189,44 лева), съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3
от Наредба № 1/2004г., които са в размер на 639, 47 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РА № Р-16001620006164-092-001 от 25.05.2021 г., потвърден с Решение № 407 от
28.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, в частта на
установените задължения на Р.З.С., за вноски за ДОО за 2019 г. в размер на
333,10 лева и лихва от 36,09 лева; за вноски за здравно осигуряване за 2019
година в размер на 1800,84 лева и съответната лихва 233,61 лв.(Общ размер на
задълженията е 2403,64 лева.).
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.З.С. срещу РА № Р-16001620006164-092-001 от 25.05.2021 г.,
потвърден с Решение № 407 от 28.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП –
гр.Пловдив, в частта на установените задължения за данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 5584,41 лева и лихва 605,03
лева(Общ размер на задълженията 6189,44 лева).
ОСЪЖДА
Р.З.С., с адрес ***, да заплати на Национална агенция по приходите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 639, 47 лева (шестстотин тридесет и
девет лева и четиридесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на Р.З.С., с адрес *** разноски по
делото в размер на 338, 46 лева(триста тридесет и осем лева и четиридесет и
шест стотинки).
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: