РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Горна Оряховица, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120100157 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, район «Младост», ж.к. «Младост» 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
чрез процесуален представител : адвокат В. П. Г. от САК, твърди в исковата си молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу ИВ. АТ. ИВ. е образувано ч. гр. д. № 1603/2020г., по описа
на ГОPC и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 324.37 лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти. Сочи, че във връзка с депозирано възражение срещу заповедта за
изпълнение на парично задължение от длъжника, на основание чл.422 във вр. чл.415 от
ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение в размер 324.37 лв.
Твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 17.10.2018г., сключен между страните,
ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен
номер +359********* с избрана абонаментна програма Тотал 24.99, със срок на действие 24
месеца - до 17.10.2020г. Заявява, че абонатът се е възползвал от предоставената му
1
възможност, като е сключил и договор за лизинг от 17.10.2018г., по силата на който е взел
мобилно устройство марка ALCATEL 5 Dual Black за период от 23 месеца, срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 3.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на
договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 3.59 лв., да придобие собствеността
върху лизинговата вещ /чл.1,ал.2 от договора за лизинг/. Сочи, че стандартната цена на
мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 619.90 лв., а общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал 24.99 е 326.16 лв., като отстъпката, която ответникът е
получил, възлиза на сума в размер на 293.74 лв. Пояснява, че потреблението за мобилен
номер +359********* е фактурирано под клиентски номер № *********. Твърди, че по
силата на договор за мобилни услуги от 17.10.2018 г. ответникът е избрал и трети мобилен
номер +359********* с избран абонаментен план Тотал 10,99 за срок на действие 24 месеца -
до 17.10.2020г., като потреблението за мобилен номер +359********* е фактурирано под
клиентски номер № *********.
Твърди, че за отчетния период на потребление 19.10.2018г. до 24.12.2018г., във връзка с
мобилния номер +359********* по клиентски номер № *********, абонатът не е изпълнил
задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 227.60 лв. по издадените фактура №
**********/25.10.2018г., фактура № **********/25.11.2018г. и фактура №
**********/25.12.2018г. Заявява, че за отчетния период на потребление 17.10.2018 г. до
24.11.2018 г. във връзка с мобилен номер +359********* по клиентски номер № *********
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 59.01 лв. по
издадените фактури № **********/25.10.2018 г. и фактура № **********/25.11.2018г.
Твърди, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги в общ размер на 286.61 лв. е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75 вр. чл.196,в) от ОУ
на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал, както следва: 1/ По клиентски № *********,
на дата 25.01.2019г. с крайна фактура № ********** е начислена сума за неустойка в размер
на 296.89 лв.; 2/ По клиентски № *********, на дата 25.01.2019г. с крайна фактура №
********** е начислена сума за неустойка в размер на 27.48 лв. Пояснява, че след
изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури, и при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо
изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът
няколкократно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. Посочва, че
при нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на оператора, ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-
известяване; предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми. Заявява,
че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.01.2019 г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
2
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Твърди, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонаментите, както следва : 1/ Тотал 24.99 за мобилен номер
+359********* до 17.10.2020 г., съгласно договора от дата 17.10.2018г.; 2/ Тотал 10.99 за
мобилен номер +359********* до 17.10.2020 г., съгласно договора от дата 17.10.2018г.
Посочва, че предвид влизане в сила на постигната спогодба между „Теленор“ и Комисия
за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в
размер на 27.48 лв. по клиентски № ********* и в размер на 296.89 лв. по клиентски №
********* е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги. Заявява, че претендираната неустойка в общ
размер на 324.37 лв., представлява стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за всеки ползван номер и се формира, както следва : 1/ За абонаментен
план Тотал 10,99 лв. във връзка с мобилен номер +359********* по договор за мобилни
услуги от дата 17.10.2018г. се дължи неустойка в размер на 27.48 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, като стойността на месечния абонамент е взета
без ДДС, т.е. 9.16 лв. х 3 = 27.48 лв.; 2/ За абонаментен план Тотал 24,99 лв. във връзка с
мобилен номер +359********* по договор за мобилни услуги от дата 17.10.2018г. се дължи
неустойка в размер на 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, като стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, т.е. 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.
Пояснява, че към абонаментен план Тотал 24,99 е начислена и неустойка за ползване на
устройство ALCATEL 5 Dual Black в размер на 234.43 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора.
Твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Теленор България" ЕАД, ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а според
чл.71 от ОУ, „потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Заявява, че незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
ответника. Твърди, че именно неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една
страна, е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите. Счита, че поради това абонатът следва да
3
понесе отговорността си за неизпълнение на договорните задължения и да заплати на
оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, в размер на 324.37 лв., представляващо,
както следва : 1/ сумата от 27.48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 17.10.2018г. за мобилен номер +359*********; 2/ сумата от 296.89 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.10.2018г. за мобилен
номер +359*********. Моли съда да му присъди разноските, извършени в настоящото исково
производство.
В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба - становище,
чрез процесуалния си представител – адв. В.Г. от САК, с която поддържа исковата молба.
Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените
разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град П...бул. .., ., призован
по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда на ответника особен
представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. Х.М. Х. - Й. от ВТАК, депозира писмен отговор на
исковата молба.
Особеният представител счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Посочва,
че фактическият състав, който следва да бъде осъществен, за да е налице правото на
„Теленор България" ЕАД да търси от ответника стойността на начислената договорна
неустойка е следният : валидно възникнало облигационно отношение между мобилния
оператор и потребителя на услугата; услугата следва да е реално предоставена от оператора,
т.е. да е използвана от потребителя; да е налице неизпълнение на задължението за заплащане
на използваната от потребителя услуга; да е настъпило прекратяване на договорната връзка
между страните и да е налице валидна клауза за неустойка. Заявява, че в настоящия случай
няма данни дали е налице валидно възникнало облигационно отношение и с какъв точно
предмет.
Заявява, че ако съдът счете, че е налице валидно облигационно отношение, от което
произтича претендираното от ищеца вземане, то следва да се има предвид, че не са налице
останалите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността за
неизпълнение на договорно задължение от страна на И.И., а от там и до валидно
прекратяване на договорните му отношения с ищеца. Твърди, че няма данни ответникът
реално да е ползвал предоставени от ищеца далекосъобщителни услуги, още повече за кои
мобилни номера.
Сочи, че съгласно закона двустранните договори се развалят/прекратяват едностранно от
кредитора поради неизпълнение на задължение поради причина, за която длъжника
4
отговаря, като кредиторът даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичане на срока ще смята договора за развален, а освен това, „предупреждението трябва да
се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма“ /чл.87,ал.1 от ЗЗД/.
Заявява, че в настоящия случай ищецът твърди, че е имал валидно сключени писмени
договори с ответника, които е прекратил поради неизпълнение от страна на И.. Възразява, че
няма доказателства ответникът по делото да е получавал подобни уведомления, както и да е
получавал покани за доброволно изпълнение на задълженията си по договорите. Поради
това счита, че не е налице едностранно прекратяване на договорното правоотношение
между двете страни, следователно не е налице и хипотезата, при която операторът може да
начисли неустойка за неизпълнение. Посочва, че неустойката е акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. Заявява, че основателността на предявените искове срещу ответника за
осъждането му да заплати неустойки за предсрочно прекратяване на договорите се обуславя
от предпоставките : валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена
парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно прекратяване на договора,
както и размера на това задължение. Цитира Решение № 228 от 21.01.2013г. по т.д. №
995/2011 г., Т.К., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че
неустойката, освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Заявява, че за да възникне правото на неустойка обаче,
уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите
за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Посочва, че противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл.26,ал.1,пр.1 и пр.3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането
и на задължението за неустойка. Сочи, че предпоставките и случаите, при които уговорената
в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като е
изяснена, че преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.26,ал.1 ЗЗД) във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Заявява, че константната практика, формирана по повод искове, с
предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за
неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й /цитира Решение №
247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010г. на ВКС, II т.о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.
5
д. № 1050/2011 г., на ВКС, II т.о. Счита, че твърдените от ищеца клаузи за компенсаторната
неустойка противоречат на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от
месечните такси до изтичането на срока на договора, нарушава принципа на справедливост
и добросъвестност в гражданските отношения. Сочи, че в решение № 219 от 09.05.2016 г. по
т. д. № 203/2015 г., Т.К., I т.о. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов
лизинг, при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният да има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването
(развалянето) до края на срока на договора, има характер на неустойка за вредите от
развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави,
тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Посочва, че
процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на сумата на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти, оставащи до изтичането на срока на
договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с
добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно
задължение. Сочи, че размерът на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера
на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само
илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника - потребител, т.е.
същата е и неравноправна и на това основание - пак нищожна. Твърди, че нищожността на
неустоечната клауза изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане за
неустойка. Счита, че поради това предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни. Отбелязва, че искането да се присъди неустойка в редуциран размер на 3
месечни абонаменти вноски не променя тези изводи, тъй като нищожна клауза за неустойка
не поражда права и задължения, което изключва възникването вземане за неустойка в
намален размер.
Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана исковата претенция на
„Теленор България“ ЕАД против ИВ. АТ. ИВ..
В съдебно заседание, ответникът не се явява. Особеният представител - адв. Х.Х. - Й. от
ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производството са фактите, че „Теленор България” ЕАД е
депозирало на 24.09.2020г. пред ВТРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което впоследствие е образувано ч. гр. дело № 1603/2020г. по описа на ГОРС, издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 240 от 22.10.2020г., в
полза на „Теленор България” ЕАД, против длъжника ИВ. АТ. ИВ., с която ответникът е
задължен да заплати на посоченото дружество следните суми, а именно : – 324,37 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за
която са издадени фактури **********/25.01.2019 г., **********/25.01.2019 г., от които :
6
сумата от 27,48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер +359*********; сумата от 296,89 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 17.10.2018г. за мобилен номер +359*********, от които :
сумата от 62,46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и сумата
от 234,43 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство.; – 25,00 лв.
- заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на
изпълнителен лист, както и – 180,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Безспорни по делото
са и фактите, че горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за мобилни
услуги по заявка № ********* от 17.10.2018г., заявление за пренасяне на номера в мрежата
на Теленор от 17.10.2018г., приложениe – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 17.10.2018г., декларация-съгласие от 17.10.2018г., Общи условия
на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010г., всички приложени по ч.гр.дело № 1603/2020г.
по описа на ГОРС, между „Теленор България” ЕАД гр. София и ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН
********** е сключен цитирания писмен договор, с който дружеството-ищец се задължава
да предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни услуги, при условията на този
договор и ОУ на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, а ответникът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно
договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : +359*********,
СИМ карта 89359050000109621121, а именно : абонаментен план Тотал 24,99, с
неограничени нац.минути и роуминг в зона ЕС, като първоначалният срок е 24 месеца,
стандартен месечен абонамент – 24,99 лв. на месец, дата на издаване на фактурата – на 25-ти
всеки месец. Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от
17.10.2018г., потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да
спазва Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Страните по процесния договор са постигнали и уговорка в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока на договора по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по настоящия договор
или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последният да дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : а/ неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти; в допълнение на посочената неустойка потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност от отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/ в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
7
предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща
на оставащия срок на договора /т.11 от договора/.
Видно от приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 17.10.2018г., Общи
условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G connect center,
телефонен апарат или друго устройство, по силата на този договор «Теленор България»
ЕАД – лизингодател е предоставил на клиента ИВ. АТ. ИВ. – лизингополучател мобилно
устройство ALCATEL 5 Dual Black, със зарядно устройство, упътване и гаранционна карта,
срещу договорена обща цена на лизинговата вещ е 312,57 лв. с включен ДДС, а за
ползването й лизингополучателят се е задължил да заплати 23 месечни вноски в размер на
13.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за
ползвани мобилни услуги за телефонен номер +359*********. Съгласно чл.4 от договора за
лизинг, с подписването на този договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и
съответства напълно на договорените технически характеристики, и е комплектован с
цялата документация, вкл. гаранционна карта. Според чл.6 от договора за лизинг,
потребителят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно и е съгласен да
спазва Общите условия на договора за лизинг на устройство и тези ОУ са неразделна част от
договора.
Видно от приложените по делото заверени преписи от договор за мобилни услуги по
заявка № ********* от 17.10.2018г., приложениe – ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти от 17.10.2018г., декларация-съгласие от 17.10.2018г., в
същия е визирано, че се сключва между „Теленор България” ЕАД гр. София и ИВ. АТ. ИВ. с
ЕГН **********, и по силата на този договор дружеството-ищец се задължава да
предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни услуги, в съответствие и при
спазване на Общите условия на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на съответния вид услуги, а ответникът се задължава да заплаща услугите,
активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен
номер : +359*********, СИМ карта 89359050000109621113, а именно : абонаментен план
Тотал 10,99, за срок от 24 месеца. Съгласно т.11 от договора и приложената към него
декларация-съгласие от 17.10.2018г., потребителят декларира, че е запознат, получил е
екземпляр и е съгласен да спазва Общите условия на «Теленор България» ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, както и е вписана
клаузата за неустойка, подробно описана по-горе.
От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът - оператор е издал на
ответника-потребител, както следва : 1/ фактура № **********/25.10.2018г., издадена за
отчетен период 19.10.2018г. – 24.10.2018г., на обща стойност 45,75 лв. с включен ДДС,
относно получено устройство на лизинг; 2/ фактура № **********/25.10.2018г., издадена за
отчетен период 17.10.2018г. – 24.10.2018г., на обща стойност 48,02 лв. с включен ДДС; 3/
фактура № **********/25.11.2018г., издадена за отчетен период 25.10.2018г. – 24.11.2018г.,
на обща стойност 220,67 лв. с включен ДДС; 4/ фактура № **********/25.11.2018г.,
8
издадена за отчетен период 25.10.2018г. – 24.11.2018г., на обща стойност 59,01 лв. с
включен ДДС; 5/ кредитно известие № **********/25.12.2018г., издадено за отчетен период
25.11.2018г. – 24.12.2018г., на обща стойност 227,60 лв. с включен ДДС; 6/ фактура №
**********/25.01.2019г., издадена за отчетен период 25.12.2018г. – 24.01.2019г., на обща
стойност 83,56 лв. с включен ДДС; 7/ фактура № **********/25.01.2019г., издадена за
отчетен период 25.12.2018г. – 24.01.2019г., на обща стойност 809,88 лв. с включен ДДС,
която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за услуги в размер на 296,89 лв., вноска за лизинг в размер на 285,39 лв.,
задължения от предходен период с ДДС – 227,60 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.92 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. Съдът счита, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена Заповед № 240/22.10.2020г. по ч. гр. дело № 1603/2020г. по
описа на ГОРС, връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК, като искът е предявен надлежно
в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД се явяват частично неоснователни, по изложените
по-долу съображения.
Събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, цитирани по-горе,
удостоверяват фактите, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на сключен между тях договор за мобилни услуги № *********
от 17.10.2018г. и ОУ към него, за предоставяне на далекосъобщителни услуги за телефонен
номер: +359*********, СИМ карта 89359050000109621121, срещу заплащане стойността на
договорения месечен абонамент от 24.99 лв. на месец по абонаментен план Тотал 24,99, с
неограничени нац.минути и роуминг в зона ЕС.
Наред с това, от приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 17.10.2018г. и ОУ
към договора за лизинг, се установява наличието на облигационно правоотношение между
страните по делото, породено от сключения договор за лизинг, по силата на който ищецът –
лизингодател се е задължил да предостави реално на ответника - лизингополучател
ползването на вещ – мобилно устройство ALCATEL 5 Dual Black, със зарядно устройство,
упътване и гаранционна карта, срещу договорена обща цена на лизинговата вещ от 312,57
лв. с вкл. ДДС, а лизингополучателят И.И. се е задължил да заплати 23 месечни вноски в
размер на 13.59 лв. с вкл. ДДС, които да се фактурират с месечните сметки за ползвани
мобилни услуги. Цитираните писмени доказателства удостоверяват и твърдените от ищеца
факти, че лизингодателят „Теленор България” ЕАД е изпълнил задължението си да предаде
на лизингополучателя И. описаното в договора мобилно устройство във вид, годен за
употреба, функциониращо и изрядно, съответстващо на договорените технически
характеристики и окомплектовано с цялата документация, потвърдено в чл.4 от договора за
лизинг, в която част договорът има характер и на разписка относно удостоверяване от
9
потребителя на реалното предаване на вещта от лизингодателя и получаването й от
лизингополучателя.
Въз основа на приетите писмени доказателства се установява и наличието на
облигационно правоотношение, възникнало от сключените между същите страни договор за
мобилни услуги № ********* от 17.10.2018г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги
за мобилен номер +359*********, СИМ карта 89359050000109621113, срещу заплащане на
стойността на договорения месечен абонамент от 10,99 лв. по абонаментен план Тотал
10,99.
Видно от процесните договори за мобилни услуги, приложимите ОУ към тях, както и от
приложения договор за лизинг и приложимите ОУ към него, в същите се съдържа описание
на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Настоящият съдебен състав намира, че формално
договорите за мобилни услуги от 17.10.2018г. и доворът за лизинг от 17.10.2018г. отговарят
на законовите изисквания за съдържанието на договор, сключен при общи условия, тъй като
включват необходими реквизити - страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Видно от цитираните договори, както и приложената към тях декларация-
съгласие от И.И., приложимите Общи условия са приети с положен подпис от абоната,
който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. В
този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на
договорите поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС, като същите са редовни
от външна страна и обвързват страните.
В тази връзка, съдът не приема и намира за неоснователни и непочиващи на
доказателствата по делото доводите на особения представител, че от приложените към
исковата молба писмени доказателства не се доказва наличие на облигационно
правоотношение, респ. на възникнали задължения за ответника И. по договорите за мобилни
услуги от 17.10.2018г. и по договора за лизинг от 17.10.2018г., сключени с „Теленор
България“ ЕАД.
Предвид изложеното по-горе, във връзка с установените по делото факти за наличието на
валидно сключени договори за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг между
страните по делото, може да се обоснове извод, че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на абонаментните такси и месечната лизингова вноска, определени в
конкретни размери с процесните договори.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, обаче, съдът намира за изцяло
недоказана по основание и размер претенцията на ищцовото дружество относно признаване
на парично вземане за неустойка в общ размер на 324,37 лв., формирана, според
твърденията на ищеца, както следва : 1/ За абонаментен план Тотал 10,99 лв. във връзка с
мобилен номер +359********* по договор за мобилни услуги от дата 17.10.2018г. - неустойка
в размер на 27.48 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, без
10
включен ДДС, т.е. 9.16 лв. х 3 = 27.48 лв.; 2/ За абонаментен план Тотал 24,99 лв. във връзка
с мобилен номер +359********* по договор за мобилни услуги от 17.10.2018г. - неустойка в
размер на 62.46 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, без
включен ДДС, т.е. 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.; 3/ неустойка за ползване на устройство
ALCATEL 5 Dual Black в размер на 234.43 лв., представляваща такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора, начислена към абонаментен план Тотал 24,99.
На първо място, въпреки възложената му доказателствена тежест досежно тези факти,
ищецът не установява по делото фактите, свързани с осъществяването на фактическия
състав на твърдяното в исковата му молба основание за едностранно предсрочно
прекратяване на процесните договори от страна на „Теленор България” ЕАД, кога е
настъпило това прекратяване и осъществен ли е надлежния ред. Действително, в процесните
договори за предоставяне на мобилни услуги е уговорено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на срока на договора по вина или инициатива на потребителя, или
при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в т.ч. приложимите ОУ, последният да дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти;
в допълнение на посочената неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност от отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора. Съдът намира за недоказано от страна на ищеца „Теленор България” ЕАД,
при възложената му за това доказателствена тежест, че настоящият случай да попада в тази
хипотеза. В случая ищецът се позовава на клаузи в процесните договори от 17.10.2018г. и в
общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче каквито и да
било доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи
хипотезите на тези клаузи от договорите. Уговореното в цитираните клаузи прекратяване на
облигационната връзка поради неизпълнение, във всички случаи изисква волеизявление,
изпратено от изправната и получено от неизправната страна. С получаване на изявлението
облигационната връзка следва да се счита прекратена, като в случая страните са уговорили
едномесечен срок, след изтичане на който да настъпи и прекратителният ефект. Тълкувана
съгласно чл.20 от ЗЗД, клаузата регламентира неустойка, но само при разваляне, като в тази
хипотеза надлежното разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. Право да развали едностранно договора има само
изправната страна по него. Предвид установеното по-горе, ищецът не доказва своята
изправност във връзка с надлежното упражняване на правото на разваляне. Поради това,
основателни се явяват възраженията на особения представител на ответника, че доколкото
не е уговорено друго, договорите подлежат на прекратяване с изявление в същата писмена
11
форма – чл.87,ал.1 от ЗЗД. В случая дори да се приеме, че в полза на „Теленор България”
ЕАД е възникнало право, съобразно уговореното в договора, да прекрати облигационните си
връзки с ответника поради неизпълнение на негови насрещни задължения, то по делото няма
събрани годни писмени доказателства, които да удостоверяват, че ищецът е отправил до
ответника покана за изпълнение на неизпълнените на падежа парични задължения с писмено
изявление за прекратяване на договора между страните в случай на неизпълнение в
предоставения на потребителя срок, нито такава покана да е достигнала до ответника. Дори
да се приеме, че исковата молба съдържа изявление за разваляне на договора, то същото е
направено след съставянето на процесната фактура № **********/25.01.2019г., с която е
начислена неустойка, а освен това преписът от нея не е връчен лично на ответника, предвид
призоваването му по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което към момента на начисляването
на неустойка в общ размер от 324,37 лв. и към момента на депозиране на заявление за
издаване на заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на тази сума
ищцовото дружество не е имало основание за това.
Не на последно място, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при
претенция за неустойка – т.3 от ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС. Предвид това, че договорът за далекосъобщителни услуги е за периодично
изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации : услугите се
заплащат от потребителя, след като са предоставени от оператора, то следва, че ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще получи
имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да
предоставя услуги. По съществото си, клаузата за неустойка замества дължимото от
потребителя изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да
ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните в закона
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата оператор, и като такава е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави /в този смисъл Решение № 110/21.07.2016г. по дело №
1226/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I
т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о./. В тази връзка,
основателни и подкрепени от писмените доказателства по делото се явяват възраженията на
особения представител на ответника, че в случая уговорената в процесните договори за
предоставяне на мобилни услуги компенсаторна неустойка противоречи на добрите нрави,
тъй като визираният в договорите размер, формиран от месечните такси до изтичането на
срока на договора, преценена към възникване на задължението, нарушава принципа на
справедливост и добросъвестност в гражданските отношения и обуславя извод за
противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото
главно задължение, а уговорката в договорите за мобилни услуги и в договора за финансов
лизинг, при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
12
последният да има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването
(развалянето) до края на срока на договора, има характер на неустойка за вредите от
развалянето, което прави неустоечната клауза нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като нейният размер съвпада напълно с обема на главното задължение, което
обезпечава /Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т.К., I т.о. на ВКС/. Съдът
намира за основателни и възраженията на особения представител, че претенцията за
присъждане на неустойка в по-нисък размер от 3 месечни абонаменти вноски не променя
горните изводи, тъй като нищожната в случая клауза за неустойка не поражда права и
задължения, което изключва възникването на вземане за неустойка и в намален размер.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че по делото не се установява за ищеца да
е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на трите процесни
договора, и съответно исковете с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД
са неоснователни. Поради това, след като по делото не установява съществуването на
парични вземания на ищеца „Теленор България” ЕАД за общата сума от 324,37 лв.,
представляваща неустойка, от която : сумата от 27.48 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 17.10.2018г. за мобилен номер +359*********,
сумата от 296.89 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
17.10.2018г. за мобилен номер +359*********, за които са издадени фактура №
**********/25.01.2019г. и фактура № **********/25.01.2019г., исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изхода по настоящия спор, неоснователна се явява и следва да бъде
отхвърлена като такава претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /75 лв./, за
възнаграждение на особен представител /300 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение
/180 лв./, общо в размер на 555 лв. в исковото производство, както и за присъждане на
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за
платено адвокатско възнаграждение /180 лв./ в заповедното производство, общо в размер на
205 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.92 от ЗЗД, предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София,
13
сграда 6, чрез процесуален представител : адвокат В. П. Г. от САК, със съдебен адрес : гр.
София 1606, бул. «България» № 81, вх. «В», ет.8, за приемане за установено по отношение
на ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: град П... бул..., че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА от
324,37 лв. (триста двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги, за която са
издадени фактура № **********/25.01.2019 г. и фактура № **********/25.01.2019 г., от
която : сума в размер от 27,48 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен
номер +359*********, и сума в размер от 296,89 лв. (двеста деветдесет и шест лева и
осемдесет и девет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 17.10.2018г. за мобилен номер +359*********, от която : сумата
от 62,46 лв. (шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и сумата от 234,43 лв. (двеста тридесет и четири
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща неустойка за предоставено на лизинг
мобилно устройство, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 240/22.10.2020г. по ч. гр. д. № 1603/2020г. по описа на
ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД град София, чрез пълномощник – адвокат В.Г. от САК, за заплащане от
ответника ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********, на СУМА в размер на 555 лв. /петстотин
петдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса /75 лв./, за възнаграждение на особен представител
/300 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /180 лв./, както и СУМА в размер на 205
лв. /двеста и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр.
дело № 1603/2020г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и
за платено адвокатско възнаграждение /180 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
14