НОХД № 1969/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против
подсъдимия М.А.Г. *** за престъпление по чл.131а
във връзка с чл.128 ал.2 и ал.1 от НК и във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК, за това, че на 06.05.2009 год. в гр. Септември, обл. Пазарджишка, на ул. „****”, № 16, е причинил
на С.В.К. *** телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата и счупване на черепа с наличие на пневмоцефалия, което е довело до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота .
Подс.М.Г. не се признава за виновен по предявеното му
обвинение, като в обясненията си твърди, че не е удрял с метална тръба
пострадалия свидетел С.В.К., а последния е бил ударен с мотика по главата от
св.В.Й..
Прокурора
поддържа обвинението като пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание
лишаване от свобода на подс.Г., което да бъде
изтърпяно ефективно в затвор.
Подсъдимия
заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли съдът да го
оправдае.
Съдът
намира, че по делото не допуснато съществено процесуално нарушение относно не
посочването с думи в диспозитива на обвинителния акт,
че подс.Г. е извършил деянието при условията на
опасен рецидив, тъй като видно от ОА е че в обстоятелствената част са описани
подробно осъжданията на подс.Г., поради което същия е
бил запознат със всички факти от състава на престъплението и не се нарушава
правото му защита. Също така в диспозитива е изписано
в с цифри престъплението по чл.131а от НК, което е за престъпление извършено
при условията на опасен рецидив, така, че ако има някакво процесуално нарушение
допунато от прокурора, то същото не е съществено и не
обосновава връщане на делото на РП Пазарджик . Още повече, че липсва и
възражение от страна на подс.Г., че не знае, в какво
е обвинен.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
На 06.05.2009г. в
гр.Септември в дома на свид.Кирил Й. празнували „Гергьовден”. На двора били
св.Кирил Й., съпругата му - свид. Н.А., подсъдимият М.Г., свид.
Н.Й., с която подсъдимият Г. живеел на съпружески начала, нейните синове
свидетелите В.Й. и Й.Й., както и свид. А.С. четиринайсетгодишен, син на съседско
семейство.
Към
21 часа, пред дома на свид. Кирил Й. спрял с каруцата
си св. С.К., бивш съпруг на св.Н.Й. и баща на свидетелите В.Й. и Й.Й.. Св. К.
водел със себе си петгодишния негов и на Н.Й. син на име Исус. Св. К. поискал
връхна дреха за детето. След като получил дрехата, си тръгнал. В този момент
пред входната врата излязъл св. Кирил Й., който извикал след св.К., че не можел
по това време да идва на техния празник и го напсувал. Това ядосало св.К.,
който обърнал каруцата си отново към дома на Йоскови
и спрял пред вратата. Св.К., който бил употребил алкохол започнал да отправя
към бившата си съпруга Н. псувни и обиди по повод това, че заживяла с друг мъж.
Страхувайки се от инциденти, Н.Й. заключила входната врата със синджир и
катинар. Гнева на св.К. ескалирал и същият започнал да удря силно по катинара,
за да го счупи и влезе в двора. Тъй като подсъдимият Г. се намирал в близост до
вратата, св.К. успял, пресягайки през вратата, да удари подс.
Г. в областта на корема с тоягата. Свидетелката Н.Й. взела масивна стъклена
чаша от маса, намираща се на двора, и я хвърлила по посока на К.. Чашата се
счупила от вратата, но част от нея все пак ударила К. в областта на лицето. От
това било причинено обилно кръвотечение от устата на К.. Същият успял да взломи заключената врата и влезнал в двора. Там бил
пресрещнат от своя син – свидетелят В.Й., който успял със сила да отнеме
тоягата от ръцете на баща си. Това не спряло св.К.. Той се върнал бързо до
каруцата и отново със закани и псувни се отправил към групата присъстващи в
двора, като отново агресията му основно била насочена основно към подсъдимия.
Свидетелят В.Й. успял да пресрещне св.К. съвсем близо до вратата и започнал да
се бори с него, за да му отнеме косата. В това време, подсъдимият извадил
метална тръба /”климия”/ от каруцата и се отправил
към св.К., като бил раздразнен от поведението на св.К.. В един момент св.В.Й.
отнел косата на св.К., това било използвано от подс.Г.,
който в момента когато св.К. бил с гръб към него го ударил с металната тръба в
задната част на главата. Св. Н.Й. също се била приближила, като била извадила
тухла от стената и с нея нанесла удар по гърба на св.К., който вследствие на
удара по главата му от подс.Г. паднал на земята в
безсъзнание. Потекла обилно кръв от раната на главата му.
С
това инцидентът бил прекратен.
Не
след дълго на място пристигнал полицейски авто –
патрул, в състава на който бил свидетелят Г.. Непосредствено след инцидента,
свидетелката Н.Й. заявила пред полицейските служители, че тя била ударила
пострадалия с тухла по главата. Това потвърдили и присъстващите нейни роднини.
С оглед
тежкото състояние на К., свидетелят Г. веднага извикал и екип на Спешна
медицинска помощ, който откарал пострадалия в здравно заведение.
По
делото е прието заключение на съдебно – медицинската експертиза, изготвено по
писмени данни, което съдът приема, като обективно и компетентно изготвено и от
което се установява, че на 06.05.2009г. пострадалият С.К. е бил докаран в СПО
при МБАЛ „Пазарджик” АД гр. Пазарджик, където била хирургически обработена рана
на главата му и, след консултация с неврохирург, на 07.05.2009г. бил
транспортиран в клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД – Пловдив.
Там бил приет в увредено общо състояние – сопор, с
масивен мекотъканен оток и кръвонасядане
вляво слепоочно - теменно на главата, с разкъсно – контузна рана в лявата теменна област на главата с размер
около 7 – 8 см.,
с многофрагментарно хлътнало счупване на черепа в
лявата теменнослепоочна област и многофрагментарно
счупване в дясната теменна кост на главата с подлежащ левостранен
епидурален кръвоизлив, притискащ мозъчните структури
в базата на черепа. Опериран бил по спешност още на 07.05.2009г., при което
била извършена левостранна трепанация на черепа,
изваждане на костните фрагменти, премахване на левостранния
хематом, декомпресия на мозъка и кръвоспиране.
Според
експерта, описаните травматични увреждания отговарят да са причинени по
механизъм с твърд тъп предмет, чрез удар с или върху такъв. Добре отговарят да
са получени при удар с метална тръба, като ударът е нанесен в лявата странично
– горна част на главата.
Според вещото
лице, невъзможно е ударът да е бил нанесен с тухла или стъклена чаша.
По делото е
прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от което се установява,
че пострадалия свидетел С.В.К. страда от състояние след черепно-мозъчна травма.
Церебрастенни преходни прояви. Към 6 май 2009г.
свидетелят е бил в състояние да възприема фактите от значение по делото. Към
момента на прегледа е в състояние да дава достоверни сведения отнасящи се за
случая по делото. Преходната церебрастенна
симптоматика и незначителните паметови нарушения не
се отнасят за периода на инкриминация и са от несъществено значение. Отчита се рентна насоченост.
Видно от
характеристичната справка на подс.Г. е че същия има
негативни характеристични данни, като е бил осъждан и е изтърпявал наказание
лишаване от свобода и не се ползва с добро име в града, в който живее.
По делото е
приета справка за съдимост на подс.М. Гадежев, от която е видно, че с присъда на РС-Пазарджик, по НОХД 2292/2004
г., влязла в сила на 17.03.2005 г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК и чл.
29, ал.1, б „а”, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години при строг режим на изтърпяване
и с присъда на РС-Пазарджик, по НОХД 2851/2007 г. , влязла в сила на 05.03.2008
г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК и чл. 29, ал.1, б „а” като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 10 месеца при строг режим на изтърпяване.
Видно от
справките за правното положение на подс.М.Г. и св.В.Й.
издадени от Началника на Затвора Пазарджик е че подс.Г.
и св.Й. са изтърпявали по едно и също време наказание лишаване от свобода в
затвора Пазарджик .
Тази фактическа обстановка съдът възприе, възоснова на обясненията на подс.Г.
в частта им, в която същия не отрича, че е бил на мястото на инцидента,
показанията на свидетелите А.А. дадени пред настоящия състав на съда, Й.Г.
дадени пред настоящия състав насъда, С.К. дадени пред
настоящия състав на съда, Н.Й. дадени пред настоящия състав на съда, В.Й.
дадени пред настоящия състав на съда, Й.Й. дадени пред съдия на досъдебното
производство, Кирил Й. дадени пред настоящия състав на съда, Н.А. дадени пред
настоящия състав на съда, А.С. дадени пред настоящия състав на съда, И.С.
дадени пред настоящия състав на съда, Г.И. дадени на досъдебното производство, заключението
на съдебно-медицинската експертиза, заключението на съдебно-психиатричната
експертиза и писмените доказателства – справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение, характеристична справка, епикриза
и мед.документация на св.С.К., справки за правното положение на подс.М.Г. и св.В.Й. ***.
Съдът
кредитира показанията на пострадалия свидетел С.К. пред настоящия състав на
съда, с оглед принципа за непосредственост в наказателния процес. Св.К.
установява в показанията си, че на 6 май е отишъл до дома на св.Н.Й. негова
бивша съпруга, където е бил ударен с желязна климия
по главата от подс.Г.. Св.К. установява, че е бил
ударен от зад по главата, когато е бил с гръб към подсъдимия.
Св.Н.Й. в
показанията си пред настоящия състав на съда, които съдът кредитира, с оглед
принципа за непосредственост в наказателния процес твърди, че нейния син В.Й. е
ударил баща си св.К. с мотика по главата. Съдът не дава вяра на тези показания,
тъй като същите се опровергават от показанията на св.В.Й., С.К., Й.Й. дадени на
досъдебното производство пред съдия и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, които установяват, че нараняването на св.К. е получено от удар с
метална тръба, а не от удар с мотика.
Св.Й. Гургутков в показанията си пред настоящия състав на съда,
които съдът кредитира установява в показанията си, че като дежуре
полицай е посетил мястото на инцидента и е видял пострадалия да лежи в двора на
къщата на св.Й. по очи като имало кръв в областта на главата от зад. Св.Гургутков установява също така, че при разпита на
присъствалите очевидци последните са заявили, че св.Й. е ударила с тухла по
главата св.К.. Св.Гургутков установява също така, че
е св.Н.А. му е показала коса, с която е бил дошъл пострадалия св.К..
По делото е
разпитан като свидетел А.А., който установява в показанията си пред настоящия
състав на съда, които съдът кредитира, че видял, че в двора на св.Й. лежи човек
и че има кръв, но не е разбрал кои е ударил пострадалия.
Св.Н.А. установява
в показанията си пред настоящия състав на съда, които съдът кредитира с оглед
на принципа на непосредственост, че св.К. е пристигнал с коса, която е била
взета от св.В.Й.. След което св.К. бил ударен с тухла в главата от зад с тухла
от св.Н.Й.. Св.А. твърди също така, че В. и М. не са удряли св.К..
Св.В.Й.
установява в показанията си пред настоящия състав на съда, които съдът
кредитира с оглед принципа за непосредственост в наказателния процес, че на 6
май баща му св.С.К. е пристигнал с карица, за да
вземе дрехи за брата на св.Й.. След като пристигнал св.К. получил дрехите и
тръгнал с каруцата си, но бил предизвикат от дядото на св.Й., поради което се
върнал и възникнал скандал между него и намиращите се в двора на св.Й.. Св.К.
влязъл в двора с коса, но св.Й. успял да му я вземе и започнал да дърпа баща си
да го изказа на вън от двора, при което подс.Г.
изтичал до каруцата взел една метална тръба и ударил от зад по главата св.К.,
когато последния бил с гръб към него. Св.Й. установява, че не е удрял баща си,
нито брат му Й. го е удрял. Св.Й. е категоричен, че подс.Г.
е ударил с метална тръба баща му. Св.Й. твърди също така, че е бил заплашван в
затвора от подс.Г. да се казва истината по случая. При
проведената очна ставка между подс.Г. и св.Й.
последния отново заявява, че подсъдимия е ударил баща му, когато пострадалия е
бил с гръб към него. Съдът кредитира показанията на св.Й., тъй като същите се
подкрепят от показанията на св.С.К. и показанията на св.Й.Й. дадени на
досъдебното производство пред съдия. Съдът преценява показанията на св.Й. като
взема предвид и обстоятелството, че
последния е син на пострадалия, поради което може е повлиян в
показанията си, но в случая показанията на св.Й. се подкрепят от обективните
факти съдържащи се в заключението на съдебно-медицинската експертиза, която
подкрепя тезата, че пострадалия е бил ударен с тръба, както твърди св.Й.. По
същите съображения съдът кредитира и показанията на св.К. и на св.Й.Й. дадени
пред съдия на досъдебното производство, а именно с оглед на това, че се
потвърждават от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Св.Й.Й.
установява в показанията си пред съдия на досъдебното производство, които съдът
кредитира, тъй като се подкрепят от показанията на св.К. и В.Й. и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че баща му св.К. е пристигнал
с каруцата си и е възникнал скандал, при което баща му е влязъл с едно дърво, в
двора, след което е взел от каруцата една коса, която му е била отнета от св.В.Й..
След което когато е бил с гръб към подсъдимия Г. е бил ударен от него с желязна
тръба отзад по главата в областта между врата и главата. След което майка му
св.Н.Й. ударил св.К. с тухла по гърба. Св.Й.Й. твърди също така, че подс.Г. му е казал да не казва истината. В случая
показанията на св.Й.Й. дадени пред съдия на досъдебното производство
съответстват напълно и с подробности на показанията на св.В.Й. дадени пред
настоящия състав на съда. Ето защо съдът ги кредитира и намира, че същите са
обективни и отразяват истината по делото. Тяхната достоверност се потвърждава и
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е категорична, че
нараняването на пострадалия св.К. е получено от удар с метална тръба, а не от
удар с тухла.
Св.Г.И.
установява в показанията си дадени на досъдебното производство, че видял вуйчо
си св.К. преди инцидента, който е бил пил, но не бил много пиян. След това
научил за случилото се и отишъл в болницата в гр.Пазарджик, където разбрал, че
положението на св.К. е лошо и бил откаран в болницата в Пловдив. След случилото
се вуйчо му не се възстановил напълно и до настоящия момент имал оплаквания и
болки в главата.
Подс.М.Г. твърди в обясненията си, че е бил на мястото на
инцидента, като отрича да е удрял пострадалия св.К. с метална тръба по главата,
твърди също така, че св.К. е бил ударен от св.В.Й. с мотика по главата и така е
било причинено нараняването на пострадалия . Съдът не кредитира обясненията на подс.Г., в частта им, в която същия отрича да е удрял св.К.
с метална тръба по главата и твърди, че пострадалия е бил ударен от св.В.Й. с
мотика по главата, тъй като същите се опровергават от показанията на св.В.Й., Й.Й.,
С.К. и заключението на съдебно-медицинската експертиза. В случая обясненията на
подс.Г. са повлияни от защитната му позиция по делото
и желанието му да се оневини. В случая при преценка на достоверността на
обясненията на подсъдимия Г. съдът съобразява и факта, че св.В.Й. е син на
пострадалия и евентуален удар с мотика по главата може да доведе до летален
изход за пострадалия, което едва ли е било желано от неговия син св.В.Й.. Също
така следва да се има предвид и това, че версията за удар с мотика от св.В.Й. е
нова и въобще не е била твърдяна от очевидците веднага след инцидента, което
обосновава извода, че тя е резултат на защитната позиция на подсъдимия и не
неговата съпруга св.Н.Й..
Видно от
справката за съдимост на подс.Г. е че същия е осъждан
многократно на лишаване от свобода и е изтърпявал такова наказание в затвора.
При преценка
достоверността на показанията на свидетелите - очевидци, съдът изхождаше от
следните принципни положения : 1. Всички свидетели – очевидци са с
интелигентност на нивото на социалния си опит и позиция – малограмотни, с
примитивен начин на мислене и изразяване; 2. Всички свидетели – очевидци, към
момента на инкриминираната проява, са се намирали под въздействие на алкохола,
което в значителна степен е повлияло както преценката им за конкретната
житейска ситуация, така и поведението им по време на инцидента и непосредствено
след това; 3. Повечето от свидетелите – очевидци са заинтересовани да прикрият Г.,
който скоро преди инцидента бил излязъл от затвора, многократно е бил осъждан
преди и за всеки е ясно, че го очаква сериозно наказание, особено предвид
причинените очевидно тежки поражения на пострадалия. Още при пристигане на
местопроизшествието на полицейските служители, Н.Й. заявила, че тя била ударила
пострадалия с тухла по главата и това било потвърдено от всички присъстващи.
Това явление се среща често в практиката по наказателното правораздаване –
вината да се поеме от неосъждано лице, за да се предпази от наказателна
отговорност истинният извършител, който е с обременено съдебно минало и се
очаква да бъде осъден тежко с ефективно наказание лишаване от свобода или, при
очаквано тежко наказание с оглед престъпния резултат, отговорността да се поеме
умишлено от лице, което е значително по-възрастно от истинският извършител или
точно обратното от човек в млада възраст, когато извършителят е на преклонна
възраст и съществува реална опасност да попадне за дълго в затвора. Конкретните
форми на проявление на това умишлено поемане на наказателната отговорност, за
да се спаси от това друг, са различни, но настоящият случай е типичен пример,
при който неосъжданата жена, живееща на съпружески начала с криминално
проявения и наскоро излязъл от затвора извършител, поема отговорността, за да
предпази него.
На
практика така се и получава – още при пристигане на полицията, всички са
сговорни в твърденията си – лежащият в безсъзнание и потънал в собствената си
кръв пострадал бил ударен от св.Н.Й. с тухла. Други очевидци няма и в
съзнанието на близките на подсъдимия Г. ситуацията изглежда проста и предвидима
- щом ние казваме, че е така и няма кой да го обори, така ще приемат полицаите
и органите на правосъдието. Към онзи момент никой от тези свидетели не е можел
дори да допусне, че една медицинска експертиза може да опровергае твърденията
им за начина на причиняване на травмата на пострадалия св.К..
Заключението
на съдебния медик е категорично – ударът не е бил нанесен с тухла, както и
увреждането не е причинено при падането на св.К. върху земята. Експертът не
борави с вероятности, а дава еднозначно заключение в тази насока, като излага и
убедителни доводи. Вещото лице заключава от вида на нараняването, че
травмиращият агент е бил с малка повърхност – под четири квадратни сантиметра –
в противен случай нараняването би имало звездовидна форма. Експертът
установява, че дори ударът да е нанесен с ръбестата част на тухлата, при което
външното нараняване би наподобявало много това от тръба, то при замах с ръка, в
която се намира тухлата, не може да се придаде достатъчна кинетична енергия, за
да се получат конкретните увреждания – би имало счупване на черепа само на
мястото на удара, но не и от другата страна на главата, вследствие разместване
фрагментите на черепа.
Изводите
си за това, че именно подсъдимият е нанесъл удар с тръба по главата на св.К.,
съдът основа на показанията на свидетеля С.К., както и на показанията на
свидетелят Й.Й., дадени пред съдия на досъдебното производство и показанията на
св.В.Й. дадени пред настоящия състав на съда. В тях и тримата свидетели
категорично са заявили, че подсъдимият извадил тръбата от каруцата и с нея
ударил св.К. по главата.
Според
заключението на съдебно – психиатричната експертиза за годността на С.К. да
бъде свидетел, същият страда от състояние след черепно – мозъчна травма, церебрастенни преходни прояви. Същият е бил в състояние
правилно да възприема фактите от значение за делото и може да дава достоверни
показания за тях.
Защитната
позиция на подсъдимия, изразена на съдебното следствие, в съдебно заседание, че
всъщност свидетелят В.Й. бил ударил С.К. по главата с мотика, се опроверга
категорично от показанията на останалите свидетели – очевидци, който твърдят,
че подс.Г. е нанесъл удар с тръба по главата на
пострадалия.
Непълнолетният свидетел А. Стойков не се намира в роднинска връзка с
подсъдимия и останалите свидетели – очевидци, поради което казаното по-горе
относно тяхната заинтересованост не се отнася за него. В същото време самият
свидетел установява, че не е наблюдавал непрекъснато развитието на инцидента, тъй
като прескачал на два пъти през оградата и минавал в двора на родната си къща.
Този свидетел също твърди, че Г. не бил удрял С.К., но предвид възрастта му,
която предполага една по-лесна внушаемост, както и с
оглед добрите съседските отношения със семейството на Йоскови
/за което свидетелства и самото присъствие на момчето на празника им/, съдът
прие, че показанията на непълнолетния А. Стойков са повлияни от общия
първоначален сговор на останалите свидетели да прикрият участието на подс. М.Г. в нанасянето на уврежданията на К..
Съдът намира, че в случая подс.Г. не е действал при условията на неизбежна отбрана по
смисъла на чл.12 ал.1 от НК, това така, тъй като на първо място самия подс.Г. отрича да е удрял пострадалия с тръба и така да е
причинил нараняването му, поради което липсва един от елементите на неизбежната
отбрана защитата. На второ място по делото е установено по несъмнен начин, че
св.К. е бил ударен с тръба в задната част на главата и то когато е бил с гръб
към подсъдимия Г. и към св.Н.Й.. Този факт е безспорно установен от показанията
на св.К., Владимил Й. и Й.Й. / на последния дадени
пред съдия на ДП/ и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Факта
на нанасяне на удар по главата, когато си с гръб към лицето, което те удря
изключва напълно версията за неизбежна отбрана, тъй като е установено, че при
това положение евентуалното нападение е било вече преустановено и не са налице
предпоставките на чл.12 ал.1 от НК .
При
тези данни от правна страна съдът намира, че подс.М.Г.
е осъществил състава на чл.131а от НК във връзка с чл.128 ал.2 във връзка с
ал.1 от НК и във връзка с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, като на 06.05.2009 год. в гр. Септември, обл. Пазарджишка, на ул. „****”, № 16, е причинил
на С.В.К. *** телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на главата и счупване на черепа с наличие на пневмоцефалия, което е довело до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив .
Подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието по чл.131а от НК, като е
имал представа за всички елементи на състава, включително квалифицираните,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване – действал е при пряк умисъл.
В подкрепа на горния извод на съда се поведението на подс.М.Г.,
който е знаел, че е осъждан и че е изтърпявал наказание лишаване от свобода и
въпреки това е причинил нараняването на пострадалия св.К..
В
случая е налице и квалифициращия признак, че деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, тъй като с оглед на предходните осъждания на подс.Г. описани в обстоятелствената част са налице
предпоставките на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието което следва да изтърпи подс.Г. съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на деянието по чл.131а от НК, което е
тежко умишлена престъпление по смисъла на НК .
Съдът
прецени като висока обществената опасност на подсъдимия Г., който е осъждан и
има негативни характеристични данни. Изтърпявал е наказание лишаване от свобода
за извършени от него престъпления.
Като
смекчаващи отговорността на подс.Г. обстоятелства
съдът съобрази факта, че подсъдимия е бил предизвикан от поведението на
пострадалия и тежкото материално положение на подс.Г.,
а като отегчаващо негативните характеристични данни .
При тези
данни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.М.Г. наказание за извършеното от него
престъпление пет години лишаване от свобода .
В случая
при определяне на наказанието съдът съобрази и разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК
и приложи по-благоприятния закон, съгласно който минимума на наказанието е пет
години.
При определянето
на наказанието съдът взе предвид и разпоредбата на чл.132 ал1. от НК съгласно
която когато деянието е извършено при опасен рецидив по чл.131а от НК не се
прилага привилигирования състав на чл.132 от НК,
поради което съдът отчете поведението на пострадалия, само като смекчаващо
отговорността обстоятелство .
Съдът
като взе предвид размера на определеното наказание и факта, че подс.Г. е осъждан, счете, че по отношение на него е
неприложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като не са налице законовите
предпоставки за това. Също така съдът счита, че за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция на наказанието е необходимо подсъдимият
да изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода. Съдът намира, че ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е необходимо
освен за постигане целите на индивидуалната, така и за постигане
целите на генералната превенция на наказанието. В разглеждания случай освобождаването на подсъдимия от
изтърпяване на наложеното наказание няма да
отговори и на двете цели на наказанието.
Поначало целите на наказанието се постигат посредством изтърпяване на
наказанието от виновното лице.Условното освобождаване от изтърпяване на
наказанието по чл. 66 НК е изключение от това правило.Целта за генералната
превенция в случая не може да се постигне чрез условно осъждане. Престъплението
по чл.131а от НК е тежкото по характер престъпление. То разкрива изключително
висока степен на обществена опасност. Конкретното престъпление е извършено
хладнокръвно по демонстративен начин. Поради това, за да се въздействува
предупредително и възпиращо върху останалите граждани, е необходимо подсъдимият
да изтърпи ефективно наложителното му наказание лишаване от свобода.От друга
страна, престъпното деяние е от такъв характер и е извършено по такъв начин, че
за да се предизвикат съответни наложителни промени в психиката на извършителя,
за да се поправи и превъзпита той към спазване на добрите нрави, е наложително
да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода.
Съдът
съобрази данните за личността на подсъдимия и предходните му осъждания и на
основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС определи „Строг” първоначален режим на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода на подс.Г., което
да бъде изтърпяно в затвор .
По
отношение на вещественото доказателство – 1 бр. дървена тояга, намираща се на
съхранение в РУП Септември съдът с оглед на незначителната и стойност постанови
след влизане в сила на присъдата да бъде унищожена по съответния ред .
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подс.Г.
бяха присъдени разноските по делото, от които 100 лева по сметка на ОД на МВР
Пазарджик и 190 лева по сметка на Районен съд Пазарджик .
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :