РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 14.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-16 състав в публично заседание на четиринадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Александрина Пашова разгледа
докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско
дело № 2368 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.И.Г. против П.на Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът твърди, че на 14.06.2011 г., на среща с клиенти в ресторант „Б.“, в гр. София, е бил задържан от полицейските органи, като с постановление на СГП от 15.06.2011 г., издадено по д.п. 13П/2011г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 4 - 1770/2011 г. по описа на СГП му е било повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - участие в организирана престъпна група, извършваща престъпления по чл. 253, 255, 256 и 257 от НК - престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 255 - 257 от НК. Твърди, че до 23.06.2011 г. е бил задържан под стража, на която дата е променена от Софийски апелативен съд в „парична гаранция в размер на 5000 лв. Твърди, че поради липсата на парични средства в наличност, жена му е сключила от негово име договор за паричен заем с неговия колега Петко Илчев. Сочи, че с Постановление от 28.06.2013 г. внесената парична гаранция е освободена, като самото възстановяване е извършено през март 2014 г., но заемът е погасен през август 2013г., за да не заплаща допълнителни лихви. Твърди, че с влязло в сила на 23.10.2014 г. определение от 16.09.2014 г. по Н.Ч.Д. № 1135/2014г., СпНС, XVI състав, обжалваното от ищеца постановление от 24.02.2014 г. на СГП, с което водено срещу него наказателно производство по досъдебно производство № 13П/2011г. по описа на СО при СГП е частично прекратено спрямо него, е било изменено в частта относно основанието за прекратяване, като е определено, че същото е на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1 от НПК - деянието не съставлява престъпление. Поддържа, че показното му арестуване, извършваните обиски в офиса му, задържането му за 72 часа в ареста на сградата на НСлС и последващото му оставяне в ареста с мярка „задържане под стража“ от първата съдебна инстанция и освобождаването му от САС със замяна на мярката за неотклонение на „парична гаранция”, са му причинили силни негативни емоции, изразяващи се в стрес, уплаха, унижение, накърняване на човешкото му достойнство. Сочи, че през продължилото близо четири години и половина наказателно преследване живеел в страх, безпокойство и притеснения за себе си и семейството си. Били уронени достойнството, честта и доброто му име пред обществото. Твърди, че полицейската акция при която бил задържан, наречена операция „Недосегаемите - 2”, е била широко отразена по медиите, което е създало напрежение и шум около личността му, при което хората и съседите му започнали да го отбягват. Били засегнати професионална му чест и репутация, тъй като фактът на воденото наказателно производство срещу него станал известен на колегите му от юридическото съсловие и голяма част от тях започнали да странят от него. Масово клиентите му се отказвали от адвокатските му услуги, което довело и до влошаване на финансовото му състояние, което допълнително се утежнило и от наложения запор на банковите му сметки. Сочи, че наложената му за близо една година административна мярка „забрана за напускане пределите на Р.Б." затруднила не само нормалното функциониране на дейността му, но и възможността за социални контакти и живот. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 лева, ведно със законната лихва от датата на постановяване на определението за прекратяване на наказателното производство до окончателното й изплащане, сумата от 2200 лева – имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, както и сумата от 750 лева – имуществени вреди, платена лихва по договор за заем, сключен за сумата от 5000 лева – за плащане на определената от САС парична гаранция. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.на Р.Б. в отговора на
исковата молба поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват
търпените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с повдигнатото
обвинение. Твърди, че П.не носи отговорност за начина, по който е било
извършено задържането на ищеца, и липсвали доказателства за наложени запори на
банковите му сметки, както и административна мярка „забрана за напускане
пределите на страната“. Сочи, че производството е приключило в разумен срок,
като ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане по стража“ за кратък
период от девет дни, като спрямо него е взета мярка „парична гаранция“. При
условията на евентуалност счита размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за завишен. Възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение от
2200 лв., заплатено за процесуално представителство и защита в наказателното
производство, като недоказано. Оспорва и претенцията за възстановената по
договора за заем сума в размер на 5750 лв., тъй като липсва причинна връзка
между воденото дело и твърдяната вреда. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 15.06.2011 г. Н.И.Г. е привлечен като обвиняем по сл.д. № 13П/2011 г. по описа на СО - СГП за това, че от началото на 2009 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр. София участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите на участниците, продължителност на функциите между участницитее, продължителност на участието или развита структура по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК-на територията на гр. София, ръководена от Б.В.Л.и Д.Т.Б., Х.Ж.П.и В.И.Л., в която участвали лицата К.Х.Д., Ц.Г.К., П.П.А., А.К.Д.и А.Г.К.– създадена с користна цел – извършване на престъпления по чл. 255, чл. 256 от НК като функцията му се изразява в следното – получавал нареждания от ръководителите, които предавал на останалите участници в групата, представлявал пред банкови институции като откривал сметки и оперирал със средства, представлявал собствениците на дружества пред държавните институции, участвал в изготвянето на документи с невярно съдържание – фактури, договори, протоколи, справки – декларации по ЗДДС на търговски дружества без реална дейност, като с тези си действия създал условия и дал възможност на дружества с реална дейност и регистрация по ЗДДС неправморено да приспаднат неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. чл. 255-256 от НК. С Постановление от 15.06.2011 г. на прокурор при СГП е взета мярка за процесуална принуда – 72 часа прокурорско задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК с цел да се осигури незабавно явяване пред СГС – НО за участие в производство за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С Определение от 17.06.2011 г. по нчд № С-482/2011 г. по описа на СГС по отношение на Н.И.Г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Определение от 23.06.2011 г. по чнд № П-91/2011 г. по описа на САС мярката за неотклонение „задържане под стража“ е отменена и по отношение на Г. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. С платежно нареждане от 23.06.2011 г. определената като парична гаранция сума е внесена по сметка на Софийска градска прокуратура.
На 23.06.2011 г. между Н.И.Г.-заемател и П.З.И.-заемодател е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се задължава да предаде на заемателя сумата от 5000 лева за неопределен срок, като сумата да послужи за плащане на гаранция като мярка за неотклонение. Съгласно т. 4 от договора страните са уговори, че заемателят дължи възнаграждение в размер на 12 % годишно или 1% месечно, която сума ще бъде платена еднократно при връщане на заетата сума. На 15.08.2013 г. страните по договора са подписали приемо – предавателен протокол, с който са удостоверили, че в изпълнение на договор за заем, сключен на 23.06.2011 г. Н.И.Г. е върнал на П.З.И. сумата от 5750 лева.
С Постановление от 28.06.2013 г. на прокурор при Софийска градска П.и на основание чл. 234, ал. 8 от НПК е отменена наложената по ДП № 13П/2011 г. по описа на СГП, пр.пр. № 4-1770/2011 г. по описа на СГП мярка за процесуална принуда – парична гаранция в размер на 5000 лева.
С Определение от 22.11.2013 г. по НЧД № 1461/2013 г. описа на Специализиран наказателен съд по молба, подадена от Н. Георгиевна основание чл. 369, ал.1 от НПК досъдебно производство № 13- П/2011 г. по описа на СлО при СГП, пр.пр.4-1770/2011 г. по описа на СГП е върнато на СГП като е дадена възможност в тримесечен срок да бъде внесен обвинителен акт, предложение по чл. 78а от НК, споразумение за решаване на делото или П.да прекрати наказателното производство. С Постановление от 24.02.2014 г. на прокурор при СГП наказателното производство е прекратено по отношение на Н.И.Г. с мотив, че събраните доказателства не са достатъчни, за да бъде внесен обвинителен акт. С Определение от 16.09.2014 г. по нчд № 1135/2014 г. по описа на СНС Постановление от 24.02.2014 г. на СГПК е изменено в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство по отношение на Н.И.Г., като се приема, че основанието е чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1 от НПК – не е налице извършено престъпление (както е посочено в мотивите на определението). Определението е влязло в сила на 23.10.2014 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на П.З.И.. В показанията си свидетелят установява,
че се познава с ищеца от 15 години. Н. бил общителен човек, весел, забавен,
обичал пътуванията и компаниите, винаги е бил душата на компанията, бил позитивен
човек. Установява, че през м. юни 2011 г. изведнъж изчезнал. Телефонът му бил
изключен. От телевизията и вестниците разбрал, че в една показна полицейска
акция е задържан. Чул неговото име. Впоследствие му се обадила и съпругата му
Мариета. Поискала му пари на заем за плащане на гаранцията. Видял го 2-3
седмици след задържането му. Появил се във фитнес залата, но имало коренна
промяна в него като човек. Бил отслабнал, пребледнял. Казал, че не е спал в
ареста. Станал тих, затворен, много се промени и трудно се комуникирало с него
първите месеци. Хората в залата започнали да го отбягват, не искали да говорят
с него. Н.Г. се отделял в някой ъгъл. Свидетелят заявява, че го канил вечер да
излизат и да поговорят по мъжки. Пред него ревял като малко дете, не знаел
какво му се случва. Много тежко го преживявал. Известно било на свидетеля, че
пиел хапчета за успокояване на нервите или депресия. Виждал го го да взима
хапчета и го питал, за какво ги взима и ищецът му казвал, че за да се успокои,
че е бил напрегнат. Установява, че във фитнес залата идвал психолог – Вальо, с
когото ищецът си уговарял срещи и се виждали, за да може да го успокои. Споделял
на свидетеля, че съпругата му искала да го напуска, защото близките им приятели
и съседите отказвали да комуникират с тях и са ги гледали като престъпници и
това много й тежало. Разговаряли за възможностите да се разведе. По-тежкият
период продължил до Нова година. Към края на 2014 г. му споделил, че нещата са
се оправили и били прекратили производството срещу него. Но той не бил същия
човек. Станал тих, затворен, притеснителен, непрекъснато се озъртал. Имал нещо
като параноя, притеснявал се, че някой го следи и дебне, беше много зле
положението поне първите месеци, но после пак бил подтиснат. Свидетелят
заявява, че работата на ищеца много намаляла. Преди бил много търсен, но след
това телефонът му спрял да звъни. Пращал му клиенти за по-дребни казуси да им
свърши работа и да изкара някакви пари. Дългогодишни негови клиенти се отказали
от неговите услуги.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието
е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за
незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.на Р.Б., която съгласно
чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност
за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните
дела от общ характер. Следователно П.на Р.Б. (като централизирана и единна
система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове,
тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са
извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто
персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното
обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и
същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в
рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена
връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява
вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска градска
П.обвинение за извършено умишлено престъпление, като производството по
отношение на ищеца е било прекратено, тъй като деянието не съставлява
престъпление. С влизане в сила на постановлението, с което е прекратено
наказателното производство по отношение на ищеца възниква отговорност на държавата
при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на
престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Прекратяването
на наказателното производство, обаче, не е самостоятелно основание за
присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат
установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се
изразяват в силни отрицателни емоции, стрес, оставане без работа, накърняване
на доброто му име в обществото и на професионалния му авторитет.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 3 години, както и че по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
изменена в „парична гаранция“. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че ищецът е претърпял негативни емоции вследствие
на задържането му и воденото срещу него наказателно преследване, загубил е
клиентите си, както и е ограничил кръга от хора, с които е общувал. Отчитайки
посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливо
обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева.
По
отношение на предявения иск за имуществени вреди – 2200 лева, платено
адвокатско възнаграждение и сумата от 750 лева – платена възнаградителна лихва
по договор за заем, настоящият съдебен състав намира, че той е неоснователен.
По делото не са представени доказателства, че в рамките на наказателното
производство ищецът е платил сумата от 2200 лева, доколкото липсват
доказателства за това по наказателното дело. По отношение на платената лихва,
то настоящият състав намира, че не е налице пряка – причинно следствена връзка
с незаконните действия на прокуратурата. Предвид на изложеното, предявеният иск
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява неоснователен.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-23.10.2014 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, както и сумата
от 529,50 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-16 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Н.И.Г., ЕГН-**********,***, офис 2
сумата от 15000 (петнадесет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение по чл. 321, ал. 3, вр. чл. 255-256 от НК. в хода на досъдебно производство № 13- П/2011
г. по описа на СлО при СГП, пр.пр.4-1770/2011 г. по описа на СГП, прекратено с
Постановление от 24.02.2014 г. на Прокурор от СГП, изменено с Определение от
16.09.2014 г. по нчд № 1135/2014 г. по описа на СНС поради липса на
престъпление, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване – 23.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за
разликата над сумата от 15000 лева – неимуществени вреди до предявения размер
от 100000 лева, както и за сумата от 2200 лева, представляващи направени в досъдебно
производство № 13- П/2011 г. по описа на СлО при СГП, пр.пр.4-1770/2011 г. по
описа на СГП разноски за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 750 лева, представляваща платена
възнаградителна лихва по Договор за паричен заем от 23.06.2011 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Н.И.Г., ЕГН-**********,***, офис 2 сумата от 529,50 лева (петстотин двадесет и девет лева и петдесет ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: