Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2826 по описа
за 2018 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Н.С.К. против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ Ищцата
твърди, че на 04.12.2014 г. в гр. София настъпило ПТП по вина на водача на л.а
„Опел Астра“ с рег. № ******– В.Й.Ц., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на
пътно-транспортното произшествие на К. били причинени телесни повреди и заболявания,
както и усложнения на съществуващи заболявания, които е описала по следния
начин: “Счупване на костите на носа; Кръвонасядания и охлузвания по лицето; Кръвонасядане, оток и охлузване на лявата ръка; Кръвонасядания на гръдния кош, предната коремна
стена, двете ингвинални гънки и двата крака; Засегнат долен външен
квадрант на млечната жлеза. Множествена травма при катастрофа; Нехомогенно разпределение на остеотропния радиомаркер с леко до умерено
повишена фиксация на плоските кости на черепния
покрив, големите стави, прешлените на гръбначния
стълб, сакроилиачни синхондрози - изменения с дегенеративен артрозо - артритен и
остеопоротичен характер - огнища на хиперфиксация на нивото на ангулум етерни и
4 - 7 - мо десни ребра на костохондралния преход – изменения, с оглед на преживяна
травма с репаративен характер/латентни фрактури/; Бинаурална слухова загуба; Световъртеж
от централен произход. Невросензорна загуба на слуха – двустранно. Средна
загуба на слуха в dB (ляво ухо - 44 dB, дясно ухо - 40 dB; Хронично посттравматично
главоболие. Церебрастения; Девиация на носната преграда; Гастроезофагеална
рефлуксна болест без езофагит; Световъртеж от централен произход. Състояние
след операция на Са на ДМЖ. Състояние след стендиране на ДКА. Артериална
хипертония. ИБС. Цервикална остеохондоза. Дископатия С5/С6; Неинсулинозависим
захарен диабет без уточнения; Травма на мускул и сухожилие на горен крайник“.
Твърди, че с ЕР на ТЕЛК № 1922/13.06.2017 г. й била определена 100 % трудова
неработоспособност, без чужда помощ, при водеща диагноза: „злокачествено
новообразование на Лезив, излизаща извън границите на една и повече посочени
локализации на млечната жлеза“. Ищцата
твърди, че от телесните повреди и заболявания претърпяла неимуществени вреди,
които се изразили в болки и страдания. Счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 33 000 лв. Твърди, че
ответникът й заплатил част от дължимото обезщетение в размер на 7 000 лв.,
поради което останал неизплатен остатък от 26 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да й заплати сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 04.12.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения: твърди, че изплатил на ищцата
пълния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 7000 лв. за
действително претърпените от нея вреди - контузия на главата, кръвонасядания и
охлузвания на лицето, счупване на носните кости, кръвонасядане, оток и
охлузване на лявата ръка, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по гръдния
кош, контузия и кръвонасядания на предната коремна стена, двете ингвинални
гънки, контузия и кръвонасядания на двата крака. Поддържа становището, че
останалата част от описаните в ИМ вреди, вкл. и определеният от ТЕЛК процент на
нетрудоспособност, не се намирали в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното
произшествие. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която
пътувала без поставен обезасителен колан. Оспорва размера на претенцията. Моли
съда да отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./: За да бъде уважен този
иск ищцата трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното
дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/
за размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № ******е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на
пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена
от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно
от влязла в сила присъда от 14.06.2017 г. по НОХД № 5228/2015 г. на СГС, НО, 97 състав, подсъдимият В.Й.Ц.е признат за
виновен в това, че на 04.12.2014 г. в гр.София, при управление на МПС е нарушил
правилата за движение по пътищата, реализирал е пътно-транспортно произшествие
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.С.К., поради което
и на основание чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342 ал.1, вр. чл.78 а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 2500лв., като го е оправдавал по повдигнатото обвинение, че деянието
е извършено в пияно състояние, и по повдигнатото обвинение, че е избягал от
местопроизшествието. Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В
диспозитива на присъдата не е описано от
фактическа страна конкретното
противоправно деяние на подсъдимия – не е индивидуализирано моторното
превозно средство, което е управлявал; не са посочени конкретните правила за
движение, които са били нарушени; не е описана от фактическа страна и средната
телесна повреда, която е била причинена на Н.С.К..
Страните
не спорят, че на 02.10.2017 г. ответникът е заплатил на ищцата застрахователно
обезщетение за причинени от В.Й.Ц.при управление на л.а „Опел Астра“ с рег. № ******телесни
повреди в размер на 7 000 лв., като застрахователят в отговора на исковата
молба е описал и конкретните телесни повреди, за които е заплатено обезщетението
- контузия на главата, кръвонасядания и охлузвания на лицето, счупване на
носните кости, кръвонасядане, оток и охлузване на лявата ръка, контузия на
гръдния кош, кръвонасядания по гръдния кош, контузия и кръвонасядания на
предната коремна стена, двете ингвинални гънки, контузия и кръвонасядания на
двата крака. Представено е и преводно нареждане от 02.10.2017 г. за извършеното
плащане./л.48/.
С
оглед на извършеното частично плащане и становищата на страните, съдът приема,
че е безпорно по делото, че при катастрофата на 04.12.2014 г. на Н.С.К. са
причинени следните телесни повреди: контузия на главата, кръвонасядания и
охлузвания на лицето, счупване на носните кости, кръвонасядане, оток и
охлузване на лявата ръка, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по гръдния
кош, контузия и кръвонасядания на предната коремна стена, двете ингвинални
гънки, контузия и кръвонасядания на двата крака.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди по делото са изслушани основно заключение на вещо лице - травматолог, комплексна експертиза, която
включва и медицинска част, и тройна медицинска експертиза, както и са събрани
гласни доказателствени средства. От заключенията на медицинските
експертизи, които съдът приема, се установява, че ищцата при катастрофата е
получила телесните повреди, които признава и ответникът, а именно: счупване на
костите на носа, кръвонасядания, оток и охлузване на лявата ръка,
кръвонасядания на гръдния кош, предната коремна стена, двете ингвинални гънки и
двата крака. Счупването на костите на носа е зараснало с изкривяване на носната
преграда. Тази травма е довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Останалите телесни повреди са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В основното заключение – част „Изложение“ е посочено,
че след ПТП ищцата е приета по спешност в УМБАЛ „Света Ана“ - Клиника по
челюстна хирургия и оториноларингология, където е проведено оперативно лечение
на счупването на носа, изразяващо се в наместване на счупването с инструмент и
поставяне на предна тампонада на носа за спиране на кръвотечението. Лечението
за корекция на изкривяването/девиация/ на носната преграда е само оперативно,
но по делото няма документи да е извършена
такава операция. Тройната медицинска експертиза е описала подробно кръвонасяданията
по следния начин: на двата клепача на дясно око и дясната буза 16/12 см, по
гърба на носа 4/4 см, по двата клепача на ляво око 8/6 см, на лявата буза 3 см,
на лявата гърда горно - вътрешно и лявата ключица 26/12 см, на предната коремна
стена срединно в горната трета 7/6 см, на предната коремна стена в долната
трета - 25/12 см, на лявата слабинна област 8/3 см, на дясната слабинна област
10/6 см, по външната повърхност на лявото бедро в горната му половина 30/20 см,
по задната повърхност на дясна подбедрица 20/15 см, по гърба на лявата длан 10
см, на втори пръст на лявата ръка. Охлузванията са описани в заключението на
тройната експертиза по следния начин: на върха на носа 0,7 см и на последната
фаланга на II пръст на лявата ръка - 1 см.
От показанията на св. Н.– приятелка
на ищцата, се установява, че я е видяла ден след катастрофата. Тя била „доста
зле“. Тялото й било синьо, ръцете, краката, особено гърдите и лицето. Носът й
бил счупен, била трудно подвижна, цялата била отекла. Ищцата претърпяла
операция на носа, после я изписали и се наложило да бъде обгрижвана дълго време,
тъй като била трудно подвижна. От отоците и синините имала почти непрекъснати
болки. Почти нищо не можела да прави сама. Свидетелката и племенниците на
пострадалата се редували да й помагат – пазарували, готвели, чистели. Ищцата
отключила и психически, и физически стрес. Не можела да ходи на работа, не
можела да шофира. Отключила диабет. Със слуха също била зле, „пищяли“ й ушите, не
чувала, виел й се свят. Всичко било много трудно, защото и мъжът й бил инвалид
от инсулт, трудно подвижен,. Катастрофата откючила много проблеми. Преди това на
ищцата била извършена онкооперация, имала и инфаркт с 4 стенда. Тъкмо малко се
била закрепила и след катастрофата усложненията станали много. Свидетелката и
племенниците на пострадалата 2-3 месеца се грижели за нея. Всичко било много
тежко. Оказало се, че ищцата има и спукани ребра, болки в гърдите. Претърпяла
още една операция на гръдната кост, която била усложнение от катастрофата. В рамките
на половин година имала синини, които изобщо не минавали. Синините по лицето
стояли повече от година и по гърдите особено, където преди това имала операция.
Изпитвала силни болки. Преди катастрофата била в ремисия. Още ходела на
процедури за онкологичното заболяване. Приемала и лекарства за диабета. Имала
много заболявания, като цяло не била добре.
При ката събраните доказателства
съдът приема, че е осъществен съставът на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. От присъдата
на наказателния съд се установява, че поведението на В.Й.Ц.при катастрофата на
04.12.2014 г. е било противоправно. От констативния протокол за ПТП се
установява, че на 04.12.2014 г. Ц.е управлявал л.а „Опел Астра“ с рег. № СА ***НХ.
Ответникът не оспорва, че за това МПС е имало
сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, нито оспорва, че ищцата при
катастрофата е получила контузия на главата, кръвонасядания и охлузвания на
лицето, счупване на носните кости, кръвонасядане, оток и охлузване на лявата
ръка, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по гръдния кош, контузия и
кръвонасядания на предната коремна стена, двете ингвинални гънки, контузия и
кръвонасядания на двата крака. Същите телесни повреди се потвърждават и от
назначените по делото медицински експертизи. От заключенията на медицинските
експертизи и показанията на св. Н.се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с получените при
катастрофата телесни повреди, поради което съдът приема, че искът е доказан по
основание.
При определяне размера на обезщетението
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на катастрофата
- 51 г.; вида на причинените травми: средна
телесна повреда, изразила се в счупване на костите на носа, и леки телесни повреди, изразили се в кръвонасядания
и охлузвания, които подробно са описани от тройната медицинска експертиза:
кръвонасядания на двата клепача на дясно око и дясната буза 16/12 см, по гърба
на носа 4/4 см, по двата клепача на ляво око 8/6 см, на лявата буза 3 см, на
лявата гърда горно - вътрешно и лявата ключица 26/12 см, на предната коремна
стена срединно в горната трета 7/6 см, на предната коремна стена в долната трета
- 25/12 см, на лявата слабинна област 8/3 см, на дясната слабинна област 10/6
см, по външната повърхност на лявото бедро в горната му половина 30/20 см, по
задната повърхност на дясна подбедрица 20/15 см, по гърба на лявата длан 10 см,
на втори пръст на лявата ръка и охлузвания
на върха на носа 0,7 см и на последната фаланга на II пръст на лявата
ръка 1 см. Съдът отчете вида на проведеното лечение: оперативно лечение на
счупването на носа, изразяващо се в наместване на счупването с инструмент и
поставяне на предна тампонада на носа за спиране на кръвотечението. В болницата
е проведено и лечение с венозни системи, антибиотик и обезболяващи лекарства/основна
медицинска експертиза, епикриза № 24736/09.12.2014г. на Клиника по лицево-челюстна
хирургия на УМБАЛ „Св.Анна“ АД – София/. Ищцата е останала в клиниката през
периода 04.12.2014 г. – 09.12.2014 г., след което е продължила лечението си в къщи.
Възстановителният период е продължил около 2-3 месеца /св.Николова/. Съдът
отчете обстоятелството, че през време на възстановителния период пострадалата
не се е чувствала добре и се е нуждаела от помощта на своите близки в
хигиенно-битовото си обслужване./св.Николова/. По делото бе установено, че при зарастването на счупването на костите на
носа е настъпило усложнение в здравословното състояние на ищцата – посттравматично
изкривяване/девиация/ на носната преграда. Според вещото лице от основната
медицинска експертиза, лечението за корекция на изкривяването на носната
преграда е само оперативно, но такава операция не е извършена. Съдът отчете и
силния стрес, както и типичните за
катастрофата негативни емоционални преживявания, които е изпитала пострадалата.
При определяне на обезщетението по настоящото дело съдът не определя
обезщетение за неимуществени вреди от евентуална бъдеща операция на ищцата на
носната преграда, каквато може и никога да не бъде извършена, а обезщетение
единствено за състоянието й, което е към датата на приключване на устните
състезания по делото, като отчете усложнението на здравословното й състояние.
С оглед на
горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2014 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 10 000 лв.
От тази сума следва да се приспадне
изплатеното на ищцата обезщетение от 7 000 лв., при което неизплатеният остатък
възлиза на 3000 лв., до който размер искът е доказан по основание и размер.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен
колан.
Възражението е неоснователно, поради
следните съображения:
От
автотехническата експертиза по делото и комплексната експертиза – част
автотехническа, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата:
На 04.12.2014 г. лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № ***се е движел по
ул.“Самоковско шосе“ в посока към гр.Самоков по принадлежащата му лента. Ококоло
5.45 часа автомобилът се е намирал на около 3 120 м. след разклона за с.Долни
Пасарел. Срещу него в посока към гр.София се е движел л.а „Опел Астра“ с рег. №
******със скорост от 50 км./час. При преодоляване на ляв завой автомобилът е
навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал челен удар с лек
автомобил „Сузуки Витара“. Натъпили са
следните деформации по автомобилите: по л.а „Сузуки Витара“ -
деформирана предна част в ляво (преден капак, калник ляв, леви врати,
ляв фар, предна броня, предно стъкло спукано вляво, предна лява гума спаднала,
задна ходова част и предна ходова част; по л.а „Опел Астра“ - силно деформирана
предна част - преден капак, калници, предни фарове, предно стъкло врата предна
лява, предни фарове, предно стъкло, предна лява гума и джанта./ констативна
част на комплексната експертиза/. Скоростта на л.а „Сузуки
Витара“ към момента на удара е била 40.30 км./час, а скоростта на л.а „Опел
Астра“ с рег. № ******към момента на удара е била 49.30 км./час. Опасната зона
за спиране на л.а „Опел Астра“ е била 37.95 м., а за л.а „Сузуки Витара“ –
27.08 м. Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата са
субективните действия на водача на л.а „Опел Астра“ с рег. № СА ***НХ, който се
е движел със скорост, която не е позволила да следва принадлежащата му пътна лента
в усложнени пътни условия – мокро пътно платно.
От медицинските експертизи по
делото/основна, комплексна – част медицинска - и тройната медицинска експертиза/ се
установява, че при катастрофата ищцата е получила следните телсни повреди: счупване
на костите на носа, кръвонасядания, оток и охлузване на лявата ръка,
кръвонасядания на гръдния кош, предната коремна стена, двете ингвинални гънки и
двата крака. Единичната медицинска експертиза не е категорична в заключението
си дали ищцата е пътувала с предпазен колан. Същевременно експертът е посочил,
че охлузванията и кръвонасяданията в областта на гръдния кош и корема на
пострадалата могат да се приемат за коланна травма. Комплексната автотехническа
и медицинска експертиза, както и тройната медицинска експертиза, чийто
заключения съдът кредитира по въпроса дали ищцата е пътувала с предпазен колан,
по категоричен начин установяват, че по време на катастрофата пострадалата е била
с поставен колан. Описаните характерни увреждания по нейното тяло в областта на
гръдния кош и корема дават основание за този извод. Уврежданията по лицето на
ищцата - в областта на клепачите на двете очи и носа, според експертите, биха
могли да се получат от удар на лицето във волана и при поставен предпазен
колан, ако седалката на шофора е била поставена в крайно предно положение или
вследствие на удара има навлизане на части от автомобила навътре в купето.
Главата на водача не е фиксирана от предпазния колан и при челен удар може да
се наклони напред до около 20 см. В заключението на тройната медицинска
експертиза конкретно са посочени уврежданията, които са дали основание на
вещите лица да приемат, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан, а
именно - охлузвания в областта на лявата ключица, лявата гърда, предната
коремна стена и двете слабинни области, каквито следи остават при коланна
травма. Експертите от тройната медицинска експертиза поддържат становището, че
ако тези травми не бъдат приети за оставени от предпазен колан, няма как да
бъдат обяснени при установения механизъм на ПТП – удар с челните леви части на
двата автомобила. Главата и крайниците на ищцата са били подвижни и са имали известен ход напред
при челен удар, който ход се определя от автоексперт. Според тройната
медицинска експертиза, този ход напред зависи както от сумарната скорост на
удара на двата автомобила, така и от други фактори – вътрешните размери на
купето, положението на седалката, характеристиките на тялото на водача /едър,
слаб, висок, нисък и др./. В заключението на тройната медицинска експертиза е
разяснено, че при евентуална хипотеза на непоставен обезапасителен колан,
ищцата не би останала с леки повъхностни травми по кожата на лицето и фрактура
на носните кости, а би получила по-тежка черепно-мозъчна трама на главата.
С оглед заключенията на комплексната
експертиза и тройната медицинска експертиза, съдът приема, че при катастрофата
ищцата е пътувала с обезопасителен колан.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1017.30 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Н. ***, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в
размер на 151.15 лв., съобразно уважената
част от предявения иск.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер 120 лв.,
а на СГС разноски за вещи лица в размер на 40,38 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. з.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на Н.С.К.,
ЕГН **********,***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 3 000 лв.
/обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните
телесни повреди: счупване на костите на носа, кръвонасядания, оток и охлузване
на лявата ръка, кръвонасядания на гръдния кош, предната коремна стена, двете ингвинални
гънки и двата крака, причинени на 04.12.2014 г., в следствие на
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водача В.Й.Ц., при
управление на л.а „Опел Астра“ с рег. № СА ***НХ, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2014 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.С.К. да заплати на „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 1017.30 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. з.“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати
на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,***,
адрес за призоваване: гр. София, ул. „***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 151.15 лв., съобразно
уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. з.“ ЕАД да заплати на
държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в
размер на 120 лв. върху уважения
иск, а на СГС разноски за вещи лица в размер на
40.38 лв., съразмерно на уважената
част от предявения иск.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :