Определение по дело №217/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 298
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20223000500217
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
гр. Варна, 25.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500217 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Д. СТ. СТ. чрез процесуалния му представител адв.Б.Д.П.
против определение №1077/16.03.2022г., постановено по гр.д.№2744/21г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е оставено без уважение искането на Д. СТ. СТ.,
ответник в производството, за допускане привличането на трето лице почагач
- Гаранционен фонд, гр.София, на осн. чл.219 от ГПК.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се уважи искането на страната по чл.219 от ГПК.
Въззиваемият Л.С.Г.., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Производството по гр.д.№2744/21г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявени от Л.С.Г.. против Д. СТ. СТ. искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за присъждане обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и
имуществени вреди, причинени от ответника при ПТП на 10.12.2016г., ведно
със законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от
10.12.2016г. до окончателното изплащане, а за имуществените от датите на
съответните плащания.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът е поискал да бъде привлечен като трето лице помагач на негова
страна Гаранционен фонд, гр.София.Обосновал е правния си интерес със
следното.Към 10.12.2016г. управляваният от него л.а. „Хюндай Акцент“, рег.
№В 0949 ВХ, при управлението на който са причинени на ищеца вредите,
чиято обезвреда се претендира в производството, е имал сключена
1
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ЗК „Олимпик-клон България“ КЧТ.На 14.12.2016г. той е уведомил писмено
застрахователя за събитието и т.к. е бил правоспособен водач, управлявал без
употреба на алкохол, отговорността му би била изцяло покрита от
застрахователя.
Впоследствие за ЗК „Олимпик“АД, Република Кипър/с чийто клон в
България ответникът е имал сключен посочената застраховка/ е открито в
Република Кипър производството по несъстоятелност.В края на 2021г.
приключило арбитражното дело, образувано по иск на българския
Гаранционен фонд срещу Гаранционния фонд на Република Кипър пред
Съвета на бюрата във връзка с несъстоятелността на застрахователна
компания „Олимпик“.Основното заключение в арбитражното решение е, че
Конвенцията от 1995г. за правото на регрес между гаранционните фондове е
приложима по случая, съответно кипърският Гаранционен фонд е отговорен
по отношение на застрахователните договори, сключени чрез българския
клон на "Олимпик“.По този начин се осигурява възможността лицата, които
имат вземания по застрахователни договори, сключени чрез българския клон
на застрахователна компания "Олимпик", да получат
обезщетения.Предвижданията са разплащанията по вземанията да бъдат
извършвани от българския Гаранционен фонд, а изплатените от него суми да
бъдат възстановявани от страна на кипърския Гаранционен фонд.
За да остави без уважение искането първоинстанционният съд е приел, че
страната не е обосновала правен интерес от привличането.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а съгласно чл.430, ал.2 от КЗ при
предявен съдебен иск от увреденото лице застрахованият е длъжен в
законовия срок да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е
допустимо от закона.На осн. чл.435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност) и на покритието по застрахователния договор.
Ответникът твърди, че има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ със
срок на покритие от 15.01.2016г. до 14.01.2017г.Лицензът на ЗК
„Олимпик“АД, Република Кипър е отнет от Надзорния орган върху
застраховането в Република Кипър и е назначен предварителен ликвидатор
съгласно публикация от 17.08.2018г., от която дата и сключените
задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ са прекратени.По
партидата на регистрирания в Република България ЗК „Олимпик - Клон
2
България“ КЧТ е обявен акт на Областен съд на Никозия, Кипър по иск/дело/
№655/18г. от 30.07.2019г., с който е открито производство по ликвидация на
ЗК „Олимпик“АД и са назначени двама постоянни ликвидатори.Актът е
публикуван в ДВ на Република Кипър на 23.08.2019г.Съгласно 624, ал.1 от КЗ
решението за откриване на производство по ликвидация или по
несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка,
поражда действие в Република България от момента, в който има действие в
съответната държава членка.Съгласно §7, ал.1, т.3 от ДР на КЗ същият
въвежда изискванията на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на
застрахователна и презастрахователна дейност/Платежоспособност
II/.Съобразно чл.274, параграф 1 от посочената директива решението за
откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно
предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са
регламентирани от правото, приложимо в държавата-членка по произход,
освен ако не е предвидено друго в членове 285 - 292/тези изключения не са
налице в настоящия случай/.
Неоснователно частният жалбоподател твърди, че правният му интерес
произтича от нормата на чл.519, ал.1, т.2 и 3 от КЗ, предвиждащи, че
Гаранционен фонд гарантира вземанията на увредените лица за
отговорността, свързана с моторни превозни средства, които обичайно се
намират в Република България, при условията и по реда на този кодекс при
несъстоятелност на застрахователи, предлагащи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна
застраховка „Злополука“ на пътниците, които застрахователи са със седалище
в Република България или са от трета държава чрез клон, регистриран в
Република България, както и гарантира вземанията по застраховките по
раздел I от приложение №1 при несъстоятелност на застрахователи със
седалище в Република България или от трета държава чрез клон, регистриран
в Република България.Видно от цитираните разпоредби и от дефинираните в
§1, т.6 и т.7 от ДР на КЗ понятия „Държава членка“ и „Трета държава“, е, че
посочените разпоредби на чл.519 от КЗ касаят български застрахователи и
застрахователи, които не са от държави членки на ЕС и ЕИП, докато
Република Кипър е държава членка на ЕС.Няма и трансгранична уредба,
според която кредиторите по застрахователни договори от други държави
членки да могат да претендират вземанията си директно пред даден
компенсационен орган от тяхната държава членка по произход, а той да има
регресни права спрямо съответния компенсационен орган от държавата
членка по произход на застрахователя с открито производство по
несъстоятелност.Или според действащото законодателство евентуалната
претенция на ответника по застрахователния договор би се уредила от
правото, приложимо в държавата-членка по произход на застрахователя с
открито производство по несъстоятелност, т.е. от кипърското правото,
уреждащо производството по несъстоятелност и последиците от него.В
3
съответствие с чл.282 и чл.283 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 25.11.2019г. относно започването и упражняването на
застрахователна и презастрахователна дейност и съгласно чл.332 и чл.333 от
Закона за застрахователните и презастрахователните услуги и свързани с тях
дейности от 2016-2019г. на Република Кипър за правото на предявяване на
вземания от кредиторите с обичайно пребиваване, местоживеене или
централно управление в други държави-членки, на официалната страница на
българския клон е публикувано уведомление за започване на производство по
принудителна съдебна ликвидация на кипърското застрахователно дружество
и кредиторите са поканени да предявят вземанията си срещу длъжника със
съответен формуляр и указания относно срока и възможността за неговото
продължаване.
Според публикации на официалната интернет страница на Гаранционен
фонд от 27.10.2021г. и 03.03.2022г., е приключило арбитражното дело,
образувано по иск на българския Гаранционен фонд срещу Гаранционния
фонд на Република Кипър пред Съвета на бюрата във връзка с
несъстоятелността на застрахователна компания „Олимпик“.Основното
заключение в арбитражното решение/непубликувано/ е, че Конвенцията от
1995г. за правото на регрес между гаранционните фондове е приложима по
случая, съответно кипърският Гаранционен фонд е отговорен по отношение
на застрахователните договори, сключени чрез българския клон на
"Олимпик“.След потвърждение, че кипърският Гаранционен фонд ще се
съобрази с решението на арбитъра, като следващ етап предстои провеждането
на преговори за изработване и сключване на Техническо споразумение, с
което да се уредят процедурите и механизмите по разплащанията.Те
предвиждат разплащанията по вземанията да бъдат извършвани от
българския Гаранционен фонд, а изплатените от него суми да бъдат
възстановявани от страна на кипърския Гаранционен фонд, като
Гаранционният фонд ще оповестява своевременно информация за развитието
на процеса.Решението на арбитъра към Съвета на бюрата дава отговор на
въпроса „кой носи финансовата отговорност“, но то не решава съществени и
практически ориентирани въпроси.Последните се адресират именно чрез
Техническото споразумение, което предстои да бъде изготвено съвместно от
българския Гаранционен фонд, кипърския Гаранционен фонд и
ликвидаторите на „Олимпик“АД.Чрез него ще се определят обхватът на
вземанията, процедурите и механизмите на плащане на вземанията,
механизмите за възстановяване от страна на кипърския Гаранционен фонд на
платените от българския Гаранционен фонд суми, както и други съществени
аспекти на процеса, като без финализирането на този етап практически е
невъзможно да стартират плащания.
Предвид анонсираното от Гаранционен фонд предстоящото /т.е. възможно
да настъпи в хода на производството/ уреждане с посоченото Техническо
споразумение на възможността вземанията по сключените със ЗК „Олимпик -
клон България“ КЧТ застрахователни договори да бъдат изплащани от
4
българския Гаранционен фонд, а кипърският Гаранционен фонд да му
възстановява впоследствие сумите, съдът приема, че е налице правен интерес
от привличане на българския Гаранционен фонд като трето лице помагач на
страната на ответника.Обжалваното определение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго за уважаване на искането за привличане на
трето лице помагач.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1077/16.03.2022г., постановено по гр.д.
№2744/21г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него постановява:
КОНСТИТУИРА Гаранционен фонд, гр.София като трето лице помагач на
страната на ответника Д. СТ. СТ., на осн. чл.219 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5