Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 29.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.А
при секретаря Анелия Докузова като
разгледа докладваното от съдията Д.а
в.гр.д. № 29 по описа за 2019 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №1706 от 09.11.2018 г. по гр.д. №2552/2018 г. Плевенски Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ
като неоснователен предявения от С.В.Т. ***, ЕГН **********, против Ж.Г.С. от
гр. Плевен, ЕГН **********, иск по чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 8 500 лв., получена на отпаднало основание /развален поради
неизпълнение договор за доставка и продажба на лек автомобил *** 3- та серия,
година на производство: 2008- 2010 год., сключен на 09. 10. 2017 год./.
ОСЪДИЛ Ж.Г.С.
от гр. Плевен, ЕГН **********,
да заплати на С.В.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 8 500 лв., получена
без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /16. 04. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ Ж.Г.С.
от гр. Плевен, ЕГН **********,
да заплати на С.В.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 1 160 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Недоволна
от решението е останала Ж.Г.С. и е подала въззивна жалба срещу него, в която
моли то да бъде отменено като неправилно. Въззивницата твърди, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като е отказал да
задължи С.В.Т. да посочи свидетеля, в чието присъствие на 09.10.2017 г. е
договаряла за доставката и продажбата на лек автомобил *** 3-та серия и като е оставил
без уважение искането, направено в о.с.з. на 25.10.2018 г., да бъдат изискани
от ТД на НАП – Велико Търново хронологичните записвания по Дт и Кт на сметка
499 „други кредитори“, представени от Ж.Г.С. в качеството и на Управител на „К****“ЕООД-с.
Б**** в изпълнение на Искане №Р-04001518004787-040-003/12.09.2018 г.
Въззивницата намира, че щом С.В.Т. в ИМ твърди, че на 09.10.2017 г. в
присъствието на свидетел е сключила устен договор с нея, е длъжна да посочи
този свидетел, за да може той да бъде разпитан по делото. Ж.Г.С. заявява, че
въпросните хронологични записвания са документи на трето лице – „К****“ЕООД и
че тя самата е поискала от ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен да и бъдат
предоставени копия от документите, но са и отговорили, че искането следва да
бъде отправено до дирекцията във Велико Търново. Твърди, че чрез хронологичните
записвания ще докаже, че като физическо лице не се е обогатила със сумата от
8 500 лв., защото още на 10.10.2017 г. е внесла тази сума с ПКО в касата
на „К****“ЕООД. С така изложените съображения въззивницата е подновила
доказателствените си искания пред Плевенски Окръжен съд.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 03.01.2019 г. на С.В.Т. и на 14.01.2019 г. по пощата е подаден
отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Според
въззиваемата, доказателствените искания на Ж.Г.С. са ирелевантни и
несвоевременно направени.
С
определение от 28.01.2019 г. Плевенски Окръжен съд е оставил без уважение
доказателствените искания на въззивницата и считайки въззивната жалба за
допустима и редовна, е насрочил о.с.з. на 14.02.2019 г. за нейното разглеждане.
Тогава не е даден ход. Това е станало в о.с.з. на 14.03.2019 г.
В о.с.з.
на 14.03.2019 г. процесуалният представител на въззивницата – адв. М.К. е
пледирала за отмяна на решението на Плевенски Районен съд и присъждане на
направените разноски.
В
пледоарията си по съществото на спора процесуалният представител на въззиваемата
– адв. Р.П. е заявила, че счита обжалваното решение за правилно. Претендира
направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В исковата
молба С.В.Т. твърди, че на 09.10.2017 г. в присъствието на свидетел е сключила
устен договор с Ж.Г.С. за доставката и продажбата в срок до 31.12.2017 г. на
лек автомобил ***
3-та серия за сумата от 17 000 лв., от които 8 500 лв. – платими
авансово до 7 дена от сключването на договора, а другите 8 500 лв. – при
прехвърлянето на автомобила с писмен договор с нот. заверка на подписите. Ищцата
твърди, че на 10.10.2017 г. по банков път е платила авансово на ответницата
8 500 лв. Тъй като автомобила не бил доставен и продаден до 31.12.2017 г.,
ищцата уведомила ответницата, че разваля договора и поискала връщане на сумата
от 8 500 лв. Такова не последвало.
При така
заявената фактическа обстановка първоначалната ищцова претенция е ответницата
да и върне сумата от 8 500 лв. като получена на отпаднало основание, а
именно – разваления поради неизпълнение устен договор от 09.10.2017 г. Така
предявения иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД е отхвърлен от Плевенски Районен
съд като неоснователен с аргумента, че устният договор от 09.10.2017 г. е
договор за поръчка и че неговото сключване със съответното съдържание не е
доказано. Още по-малко доказано е развалянето на този договор поради
неизпълнението му от страна на Ж.Г.С., което разваляне би било основание за
връщане на сумата от 8 500 лв.
Решението
относно иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Това е мотивирало въззивния съд да остави без уважение искането на Ж.Г.С. да
бъде задължена С.В.Т. да посочи свидетеля, в чието присъствие на 09.10.2017 г.
е договаряла за доставката и продажбата на лек автомобил ***
3-та серия и този свидетел да бъде разпитан по делото.
Предмет на
въззивно обжалване е решението относно иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
който е предявен допълнително при условията на евентуалност. Плевенски Районен
съд е приел за допустимо изменението на иска – чрез добавяне на ново основание,
при запазване на петитума. Отхвърлянето на иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД
е наложило произнасянето по иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
С.В.Т.
твърди, че сумата от 8 500 лв. е дадена от нея на Ж.Г.С. без основание. Твърди,
че устният договор от 09.10.2017 г. има характер на предварителен договор за
покупко-продажба на МПС и като такъв е нищожен поради липса на предписаната от
закона форма.
Във връзка
с произнасянето по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, Плевенски Районен съд е приел,
че ако устният договор от 09.10.2017 г. се приеме за предварителен договор за
покупко-продажба на МПС, то като такъв би бил нищожен поради липса на
предписаната от закона форма. С.В.Т. не е доказала съществуването на такъв
устен договор, за да може да се провери действителността на неговата форма. Съществуването
на такъв устен договор се оспорва от Ж.Г.С. с твърдението, че има друг договор,
който касае друг автомобил на друга цена и че именно този договор е основание
за плащането на сумата от 8 500 лв.
Правилно
Плевенски Районен съд е приел, че в тежест на Ж.Г.С. е било да докаже, че е
получила на годно правно основание сумата от 8 500 лв. В т.вр.
въззивницата твърди, че сумата от 8 500 лв. и е платена по банков път в
качеството и на Управител на „К****“ЕООД-с. Б**** като част от цената на
автомобил А**** , възлизаща на 21 700 лв. Твърди, че друга част от цената
– 9 000 лв. са били платени също по банков път от С.В.Т. на Й. А. Д. –
работник в „К****“ЕООД-с. Б****. Разликата от 4 200 лв. била платена в
брой от С.В.Т. и за нея и била издадена от „К****“ЕООД-с. Б**** фактура
№**********/10.10.2017 г.
С отговора
на исковата молба ответницата не е представила извлечение от банковата сметка,
по която твърди, че и е била преведена сумата от 8 500 лв. Такова
извлечение е представено от личната банкова сметка *** „П******“АД и от него е
видно, че на 10.10.2017 г. С.В.Т. е превела по тази сметка сумата от 9 000
лв. за покупка на автомобил, който не е конкретизиран.
Видно от
фактура №**********/10.10.2017 г., в нея сумата от 4 200 лв. с ДДС е
посочена като стойност на употребяван автомобил А****.
Ж.Г.С.
твърди, че на 10.10.2017 г. бил оформен и писмен договор между „К****“ЕООД-с. Б****
като „продавач“ и С.В.Т. като „купувач“, видно от който автомобил А**** е
продаден, респ. купен за сумата от 4 200 лв.
Ж.Г.С.
твърди, че на 10.10.2017 г., както тя, така и Й. А. Д. са предали в касата на „К****“ЕООД-с.
Б**** съответно 8 500 лв. и 9 000 лв., за което са били съставени
квитанции към ПКО №1001 и ПКО №1002. С.В.Т. е оспорила датата на съставяне и
съдържанието на ПКО №1001/10.10.2017 г. По делото не е изследвано счетоводното
отразяване на тези ПКО.
Видно от извлечението
от личната банкова сметка *** „П******“АД, на 10.10.2017 г. той е изтеглил от
тази сметка на касата на банката сумата от 8 920 лв. Пред въззивната
инстанция в о.с.з. на 14.03.2019 г. Ж.Г.С. е заявила, че не е теглила на
10.10.2017 г. 8 500 лв. от сметката си, за да ги внесе в касата на „К****“ЕООД-с.
Б****, защото е имала в себе си налична тази сума.
С.В.Т.
признава, че е купила от „К****“ЕООД-с. Б**** автомобил А****Q5,
но на цената по фактурата и договора, която съответствала на техническото
състояние на автомобила. Твърди, че той бил с повреда в двигателя и скоростната
кутия, посочени в договор от 30.05.2017 г. /на стр.72 от делото/, сключен в
Швейцария между Х. Д. като „продавач“ и „К****“ЕООД-с. Б**** като „купувач“. В
този договор като цена фигурира сумата от 1 300 шв.франка. Този договор не
е оспорен като съдържание. Не е поискано опровергаване на обстоятелството, че
автомобила е придобит от „К****“ЕООД-с. Б**** за 2 336.28 лв., каквато е
левовата равностойност на 1 300 шв.франка към 30.05.2017 г. според
историческия валутен курс на БНБ за шв.франк. Не е искано допускането на
експертно заключение за действителната пазарна стойност на автомобила с оглед
неговото техническо състояние към 10.10.2017 г., когато е продаден на С.В.Т., с
цел да се сравни тази действителна пазарна стойност с цената, посочена в
договора и фактурата, имащи характер на изцяло частни документи.
По делото
е разпитан като свидетел Д. В. Р., който е работник в „К****“ЕООД-с. Б****. Той
потвърждава, че процесният автомобил А**** е имал дефекти в двигателя и
скоростната кутия. Свидетелят потвърждава, че в негово присъствие С.В.Т. е
огледала автомобила и е платила в офиса на дружеството цената му в размер на 4
хиляди и няколко лв.
По делото
е разпитан като свидетел и А. И. К., който е приятел на С.В.Т.. Той твърди, че
тя е договорила с Т. Ц. Ц. като представител на „К****“ЕООД-с. Б**** цена на автомобила около
5 000 лв.
Разпитан е
и ТИХОМИР ЦВЕТАНОВ ЦВЕТАНОВ, който съжителства на семейни начала с Ж.Г.С. и
твърди, че е работник в „К****“ЕООД-с. Б****. Той признава, че процесният
автомобил е закупен от дружеството в лошо техническо състояние – бил е докаран
на платформа, защото не е бил в движение. „Закрепен“ е от някакъв майстор, за
да се продаде. Свидетелят твърди, че той е преговарял със С.В.Т. за цената, но
в деня на продажбата отсъствал и станал проблем – цената била завишена с 800
лв. или 1 000 лв. Разбрали се и цената била намалена и платена в брой.
По делото
е представена фактура №**********/29.05.2017 г. с получател „К****“ЕООД-с. Б****,
която се отнася до ремонт на автомобил на стойност 985 лв. Тази фактура не може
да бъде свързана с ремонта на процесния автомобил, за който споменава св. Т. Ц.
Ц., доколкото в нея не е конкретизиран ремонтирания автомобил и доколкото тя е
издадена преди закупуването на процесния автомобил А****.
Ж.Г.С.
твърди, че не се е обогатила съм сумата от 8 500 лв., защото я е внесла в
касата на „К****“ЕООД-с. Б****. Сочи, че до този извод са достигнали и
данъчните органи, проверили я като физическо лице. При тази проверка е
установено, че на 10.10.2017 г. С.В.Т. е превела по личната сметка на Ж.Г.С. в
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД сумата от 8 500 лв. за покупка на
автомобил. На тази дата не е осъществено теглене от същата сметка на каквато и
да било сума.
При това
фактическо положение Плевенски Районен съд, отчитайки неоспорения договор от
30.05.2017 г. и показанията на незаинтересования свидетел Д. В. Р., кореспондиращи
с останалите доказателства, правилно е приел, че цената по договора от
10.10.2017 г. за закупуването на процесния автомобил А**** е 4 200 лв. и
че тя е платена в брой от С.В.Т.. Въззивната инстанция споделя и извода в
обжалваното решение, че не е доказано този договор да е основание за плащането
на сумата от 8 500 лв. като част от цената на процесния автомобил А****Q5.
Защитата
пред въззивната инстанция се съсредоточава в две насоки:
-първо: че
плащането на сумата от 8 500 лв. има основание и то е посочено в
потвърждението за плащане по банков път като „покупка на автомобил“.
-второ: че
Ж.Г.С. не се е обогатила със сумата от 8 500 лв., защото я е внесла
веднага в касата на „К****“ЕООД-с. Б****.
Във връзка
с първата защитна теза, въззивната инстанция намира, че следва да се прави
разлика между основанието за плащане, посочено едностранно в банков документ от платеца и двустранно подписания договор за покупко-продажба на МПС, като
основание за възникване на права и задължения за тези страни. Именно основание
като второто се има предвид в чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Съдържанието на договора
като такова основание, в т.ч. и цената на МПС като негов съществен елемент, не
може да бъде определена според констатациите на данъчните органи в покана по
чл.103 от ДОПК №Р-04001518004787-177-002/14.02.2019 г. Тези констатации се
отнасят до търговската дейност на трето, неучастващо в процеса лице, каквото е
„К****“ЕООД-с. Б**** и обвързват това дружество като данъчно задължено субект,
а не като страна по двустранен договор за покупко-продажба на МПС.
Констатациите на данъчните органи не обвързват другата страна по договора, а
именно – С.В.Т..
Втората
защитна теза на Ж.Г.С. би била релевантна при иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
какъвто в настоящия случай не е предявяван. Само при такъв иск би имало значение кой се е
обогатил и за чия сметка.
С оглед
така изложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната му част
се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора по същество Ж.Г.С. следва да бъде осъдена да заплати в полза на С.В.Т.
сумата от 800 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във
въззивната инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №1706 от 09.11.2018 г. по гр.д. №2552/2018 г. по
описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК Ж.Г.С. от гр. Плевен, с ЕГН: **********
да заплати в полза на С.В.Т. ***, с ЕГН: ********** сумата от 800 лв., явяваща се разноски за адв.
възнаграждение, направени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: