№ 512
гр. Разград, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330100408 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Б. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Р.*******, чрез пълномощника му адв. Др. П. при АК – Разград, със съдебен
адрес: гр. Разград, ул. "Св. св. Кирил и Методий" № 3, ет. 2, офис 7, против
Община Разград с ЕИК *********, адрес на управление: гр. Разград, п.к.
7200, ул."Бели Лом" № 37А, представлявана от Денчо Стоянов Бояджиев, с
която се иска съдът на основание чл. 49 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до осъди
ответника да заплати на ищеца 6 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства)
вследствие на претърпян инцидент, ведно със законната лихва, считано от
деня на деликта на 13.07.2019 г.
Ищецът посочва, че живее на посочения от него адрес в гр. Разград заедно със
семейството си. Твърди, че в началото на месец юни 2019 година, в квартала
се появили две безстопанствени кучета, без ушни марки, едри мъжки
екземпляри. В началото те били плахи, постепенно обаче приели квартала
като тяхна територия. Те преспивали в градинката и по тротоарите, обикаляли
около кофите, лаейки по преминаващи хора. Ищецът твърди, че сутринта на
06.07.2019 г. дъщеря му Б. излязла да разходи около блока кучето на
семейството, порода пинчер. Тъй като по това време тя била 12-годишна, а
семейното жилище било на първия етаж, ищецът наблюдавал действията и
през прозореца, както обикновено. Ищецът твърди, че малко след като
дъщеря му излязла пред входа на блока, двете безстопанствени кучета
подгонили нея и кучето на семейството. Дъщеря му се изплашила и побягнала
към вратата на блока, отворила я, преминала и едва успяла да я затвори преди
двете кучета да я настигнат. Те останали отвън, лаели и се хвърляли по
вратата. Ищецът твърди, че около 07:47 ч. в същия ден той позвънил на тел.
1
112, съобщавайки за инцидента. Не бил известен дали са били предприети
някакви действия. В ИМ се твърди, че през следващите дни двете бездомни
кучета ставали все по-агресивни към минувачите и преминаващите
автомобили. По тази причина на 11.07.2019 г. живущите на ул. "Абритус" №
29 подали жалба до кмета на Община Разград, входирана под № 105. Ищецът
посочва, че малко след 22:00 ч. на 12.07.2019 г. съпругата му Д., двете им
дъщери и братовчедка им Корнелия излезли пред блока, за да се разходят.
Върнали се нахапани от същите две кучета. На следващата вечер около 21:43
часа на 13.07.2019 г. ищецът и съпругата му излезли пред блока. Няколко
минути по-късно се появили двете кучета. Без видима причина по-едрото от
тях се хвърлило срещу ищеца, захапало го в дясната част на лицето. Ищецът
започнал да крещи, махайки неконтролируемо с ръце. По този начин успял да
отблъсне кучето, а след това бягайки, двамата със съпругата му се прибрали в
дома си. Ищецът твърди, че същата вечер посетил ЦСМП - Разград, където
му била оказана първа помощ. При прегледа била установена разкъсно-
контузна рана на устата, която била промита, а кървенето - спряно.
Тъй като съдебният лекар отсъствал, на 16.07.2019 г. ищецът бил
освидетелстван от д-р Горанов, началник отделение "Съдебна медицина” при
МБАЛ „Търговище". При прегледа той установил следните наранявания по
ищеца: рани от ухапвания от куче по кожата под долната устна, по лигавицата
на долната устна вдясно с отчупване на режещия ръб на трети горен десен
зъб. Съдебният лекар преценил, че така описаните травми водят до
разстройство на здравето, временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При подобни ухапвания от бездомни кучета имало опасност от
заразяване с вируса на болестта бяс. Заразените с тази болест задължително
умирали, тъй като нямало специфично лечение. По тази причина
имунизацията с цел профилактика била задължителна. Тя представлявала
апликация на пет инжекции, всяка от които била болезнена. Ищецът посочва,
че освен нанесените му телесни травми, изпитал силен страх, уплаха от
нападението на кучето и схватката с тях. Твърди, че дни след случката бил
напрегнат, неспокоен и тревожен, мислейки постоянно за случилото се,
изпотявал се, имал сърцебиене, чувство на задух.
Ищецът твърди още, че посетил на 17.07.2019 г. кабинета на психиатъра д-р
Д. К.. Последната му поставила диагноза Разстройство в адаптацията.
Изписана му била медикаментозна терапия с „Клонарекс“. Ищецът посочва,
че състоянието му се подобрило в края на месец септември 2019 г.
Ответникът изразява становище за допустимост на предявените искове.
Оспорва предявения иск по размер. Счита, че с оглед получените от
пострадалия увреждания, описани в представената медицинска
документация, претендирания размер на обезщетение от 6000 лева се явява
прекомерно висок и несправедлив. Изразява се становище, че не е ясно какви
медицински манипулации са извършени в ЦСМП - Разград, вероятно
предварителна обработка и дезинфекция на съответните засегнати от
инцидента места. Сочи се, че липсват данни ищецът да е бил подлаган на
някакви специални медицински манипулации - превръзки, шев, назначаване
на антибиотик и др., както непосредствено след инцидента, така и
впоследствие. Ответникът посочва, че ищецът след прегледа е насочен за
продължаване на лечението в извънболнична помощ. След датата на
инцидента обаче нямало никакви данни да е посещавал личен лекар за
назначаване на някаква допълнителна терапия или манипулационна за
2
допълнителни интервенции с оглед преодоляване на физическите аспекти на
твърдените от него неимуществени вреди. Сочи се още, че на ищеца е
направена ваксина против бяс месец преди инцидента. Изразява се
становище, че по отношение на отраженията върху психичното състояние на
ищеца, следва да бъдат отчетени характера и степента на конкретните
травматични увреждания, възраст, пол (касае за мъж в зряла възраст, с
нормална психика, а не за дете), както и обстоятелството, че семейството на
пострадало лице отглежда куче като домашен любимец в дома си, с оглед на
което не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че процеса на
възстановяване на психичното му състояние е продължило до края на м.
септември 2019 г., което обхваща период по-дълъг от два месеца и половина.
Твърди се, че описаните в ИМ психични травми, както и твърденията за
продължителен срок на възстановяване, не кореспондират с обективно
получените от пострадалия травматични увреждания. В тази връзка е
посочено, че според СМУ се касае за: „повърхностни ранички с диаметри
около 3-4 мм. под дясната половина на долната устна“, „разкъсване с
дължина 1 см. по лигавицата на долната устна в дясната и половина“, както и
за „отчупване на трети горен зъб с дълбочина около 2 - 3 мм.“. Отделно от
това се сочи, че след назначеното лечение от психиатър на ищеца с
Клонарекс, не е ясно провеждан ли е бил контролен преглед, както и какво
обективно е било състоянието на пациента десет дни след назначената му
терапия. Ответникът заключава, че настъпилите негативни последици
вследствие на инцидента, изразяващи се тревожност и разстройство на съня,
са били отшумели, доколкото не е извършен вторичен (контролен)
психиатричен преглед. Прави се извод, че претърпените от ищеца физически
болки, страдания и дискомфорт, както и отражението на инцидента върху
психическото му състояние, не са от такъв характер, с такава
продължителност и с такъв интензитет, че да обосноват толкова висок размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът изразява становище,
че обезщетение в размер на около 1500 – 2000 лв. напълно би удовлетворило
изискването за справедливост на дължимото обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, предвид характера, степента на получените травматични
увреждания, краткия възстановителния период.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и семейството му живеят в гр. Разград на ул. “****. В началото на м.
юли 2019 г. сутринта дъщерята на ищеца излязла на разходка с кучето на
семейството - малък пинчер. Тъй като кученцето било болно, имало
необходимост да излиза по-често навън. Навън детето на ищеца било
подгонено от улично куче. Членовете на семейството на ищеца забелязали, че
около месец преди това в района се заселили две улични кучета. Дъщерята на
ищеца успяла да се прибере и разказала историята на родителите си. Ищецът
подал сигнал на тел. 112 и потърсил домоуправителя, чрез който също решил
да иска съдействие за решаване на проблема от ответника. Ищецът не разбрал
дали ответника е предприел никакви действия след случая. Около 21:30 ч. на
13.07.2019 г. свид. Трендафилова и съжителникът и - ищецът Б. излезли на
разходка с домашното си куче. На около 15 метра от входа имало градинка и
пейки. Двамата седнали на пейката, а свидетелката държала в ръцете си
домашното им животно, когато забелязали насреща да се задават двете
улични кучета, за които вече били подали сигнал. Едното било доста голямо,
3
подобно на немска овчарка. Когато кучетата ги видели, голямото се засилило
към тях, застанало пред свидетелката и се хвърлило върху кучето, което
държала в ръцете си. Веднага свидетелката хукнала към входа на блока. През
това време ищецът застанал между съжителницата си и уличното куче, а
последното се хвърлило върху него. Когато свидетелката се обърнала, видяла
че от ищеца тече кръв. Веднага се обадили на тел. 112 и отишли в Спешно
отделение при МБАЛ - Разград. В резултат на ухапване от кучето ищецът
получил перфорация под устната му, одраскване и отчупване на единия от
зъбите. Свидетелката придружила мъжа си до Спешния център. После той и
обяснил, че са му почистили раната. Не му поставили ваксинация против бяс.
Поради страха си от инжекции, той отказал такава. След това ищеца се
възстановявал много време. Физически преодолял всичко за около месец. За
този срок раната му зараснала. Психически обаче продължил да има
проблеми. Тъй като не можел да спи спокойно през нощта, се наложило да
посети психиатър, който му предписал медикамент, който той приемал според
свидетелката. Към момента обаче не приемал никакви медикаменти. Два дни
след случката, ответникът предприел необходимите действия и прибрал
уличните кучета.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищецът Б. е посетил Спешно отделение при МБАЛ - Разград в
22:06 ч. на 13.07.2019 г. Установена е разкъсно-контузна рана на лицето, в
областта на устата. Ищецът бил консултиран със специалист хирург за
обработка на раната. По-късно при освидетелстването му е установено в
дясната половина на лигавицата на долната устна разкъсване, покрито с
безелникав налеп с линейна форма, косо разположена, с дължина 1 см., с
подлигавичен кръвоизлив около разкъсването. Под дясната половина на
долната устна се виждали три повърхностни ранички с оточни и неравни
ръбове, разположени една под друга с диаметър 3 - 4 мм. Описано е
отчупване с дълбочина около 2 - 3 мм на режещия ръб на трети горен десен
зъб. Двете наранявания обуславят временно разстройство на здравете
неопасно за живота на пострадалия. Общата конфигурация на установеното
увреждане (разкъсно-контузната рана) отговаря да е получено от динамично и
статично повърхностно въздействие на зъби на куче. Установено е, че на
16.07.2019 г. ищецът посетил ОЛП д-р Ангелова за преглед, съобщавайки че е
ухапан от улично куче, оплаквайки се от безсъние, неспокойствие и
главоболие. Издадено му е направление за преглед при специалист
психиатър. Ищецът посетил специалист-психиатър на 17.07.2019 г. Назначена
му била терапия с Клонарекс, за което му е издадена рецепта, за който
медикамент не се издават т.нар. “зелени рецепти”. Според заключението
разкъсно-контузната рана през видимата лигавица на долната уста търпи
обратно развитие за срок около дв седмици. В зависимост от дълбочината
този срок може да се удължи, както и да остане траен белег. Не е поставяна
провибясна ваксина на ищеца. Експертизата сочи, че при подобни инциденти
тя е препоръчителна, поради риск от 100 % летален изход при положителна
находка на бяс.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
стига до следните правни изводи:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
4
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от
състава вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава
следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.
От събраните в производството доказателства се установява наличието на
всички елементи от правопораждащия правото на вземане за обезщетение
фактически състав.
Ответникът по исковете не оспорва обстоятелството, че е носител на правното
задължение да полага грижи и ограничава популацията на безстопанствените
кучета. Доколкото се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е
предписано нормативно задължение за действие. В случая, съгласно
разпоредбата на чл. 40 от ЗЗЖ е предвидено задължение на Общинските
съвети да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените
кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини
организират изпълнението на програмите. Следователно, бездействието на
тези длъжностни лица по изпълнение на възложените им със закон
задължения е противоправно. Въздействието върху ищеца е осъществено от
улично куче, на публично място. Събраните доказателства сочат, че около
седмица преди това ищецът е съобщил, че на мястото до блока му са се
установили агресивни улични кучета, като служителите на ответника не са
взели никакви мерки, въпреки жалбата. В този смисъл съдът приема,
че ответникът не е изпълнил задълженията си, следователно налице е
бездействие на служители на ответника, което е противоправно поведение, в
пряка причинна връзка, с което е наличието на вредоносния фактор –
безстопанствени кучета, действието на който е довело до неблагоприятните
изменения в правната сфера на ищеца. В случая, отговорността на ответника
следва да бъде ангажирана, тъй като предписаното действие не е предприето с
дължимата грижа, което означава, че към настъпване на инцидента е налице
бездействие, което е противоправно. Налице са и вреди. Вредите
представляват неблагоприятно изменение, настъпило в правната сфера на
даден правен субект. Неимуществените вреди са такива неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца, които се изразяват в увреждане на
неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му -
5
обект на правото на лична, физическа неприкосновеност. Неблагоприятното
му засягане в случая се изразява в травматично увреждане, а именно
разкъсно-контузна рана в дясната половина на лигавицата на долната устна,
както и отчупване с дълбочина около 2 - 3 мм на режещия ръб на трети горен
десен зъб, като физическите болки са продължили най-малко две седмици.
Поради стрес и безсъние се наложило консулт с психиатър. Не се установи
поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Претърпените вреди са неимуществени и съответно
размерът на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД следва да бъде
определен по справедливост от съда. Настоящият състав намира, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето на
ищеца следва да бъде престирана сума в размер на 3000 лева, вземайки
предвид установеното увреждане, претърпените негативни преживявания,
както и периода на възстановяване. В останалата част, до претендирания
размер от 6000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Върху уважената главница следва да се присъди и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на увреждането – 13.07.2019 г. до
окончателното и погасяване, тъй като вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на
това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана
не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на
главното задължение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), а това е момента на извършване на
деликта. От този момент ответникът дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което при парично главно задължение е в размер законната
лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва ответникът да заплати на ищеца направените
по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска – сумата от
595,00 лв. (за заплатено адвокатско възнаграждение, за внесена държавна
такса и възнаграждение за вещо лице).
На ответника се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК от ГПК разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съразмерно с отхвърлената част от
иска, дължимите разноски възлизат на 250,00 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК *********, адрес на управление: гр.
Разград, п.к. 7200, ул."Бели Лом" № 37А, представлявана от Кмета на
общината Денчо Стоянов Бояджиев, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 49 във
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на Б. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Разград,
ул. *******, сумата от 3000,00 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки, страдания и преживяна уплаха от ухапване от
безстопанствено куче на 13.07.2019 г. в гр. Разград, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2019 г.
до окончателното и изплащане, както и 595,00 лв. (петстотин деветдесет и пет
6
лева), представляващи направените разноски по делото съразмерно на
уважената част, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за главница над
сумата от 3000,00 лв. до претендираните 6000,00 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Б. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Разград, ул. ******* за
заплати на ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК *********, адрес на управление: гр.
Разград, п.к. 7200, ул."Бели Лом" № 37А, представлявана от Кмета на
общината Денчо Стоянов Бояджиев, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7