№ 31
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20222001000018 по описа за 2022 година
Производството е по чл.729, ал.3 ТЗ.
Постъпила е частна жалба от Н., гр. София, ул. „К. Д.“, № 52, чрез В.
П. – директор на дирекция „Държавни вземания“, против Определение №
260122/ 19.11.2021 г., по т.д.н. № 67/ 2014 г. по описа на Окръжен съд Сливен,
в частта, с която е одобрена Частична сметка за разпределение № 3, обявена в
ТРРЮЛНЦ на 9.07.2021 г. по партидата на „А. И.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, с корекции, като е оставено без уважение
подаденото от Н. възражение срещу сметката за невключване на сума в
размер на 34 409,72 лв. – корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г., по подадена
от синдика декларация, с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.7 ТЗ.
Твърди се, че с годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО,
синдикът на несъстоятелното дружество е декларирал за внасяне за 2019 г.
публични вземания за корпоративен данък в горепосочения размер. Сочи се,
че се касае за публично вземане, възникнало след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и, съгласно специалната
разпоредба на чл. 721, ал.3 ТЗ, не може да бъде отказано включването на тази
сума в сметката за разпределение на вземане по чл. 722, ал. 1, т.7 ТЗ, ако
задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от него.
Поддържа се, че при вече изготвена сметка, е нецелесъобразно провеждане на
производство по предявяване, приемане и оспорване вземането на кредитора
1
и разпоредбата на чл.721, ал.3 ТЗ дерогира принципа за предявяване на
вземанията, въведен с чл.688 ТЗ.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.
Въведено е искане да бъде постановено спиране на изпълнението на
Определение № 260122/ 19.11.2021 г. по т.д. № 67/ 2014 г. на Окръжен съд
Сливен, в обжалваната част.
В законоустановения срок отговор на частната жалба не е постъпил.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2
ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Поддържа се от частния жалбоподател и пред настоящата
инстанция, че сумата, в размер, релевиран по-горе, е с ред на удовлетворяване
чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, като произтичаща от публични задължения, възникнали
след датата на откриване на производството по несъстоятелност с решение от
13.11.2014 г., и е следвало да бъде включена с този ред, преди вземанията по
т.8 от същия законов текст, залегнали в допълнителен списък за
разпределение № 3.
Националната агенция по приходите е подала в срок възражение
против Частична сметка за разпределение № 3.
Съдът по несъстоятелността не е уважил възражението.
Съгласно разпоредбата на чл.688, ал.3 ТЗ, вземания, неплатени на
падежа и възникнали след датата на откриване на производство по
несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по
общия ред за предявяване на вземания и за тях синдикът съставя
допълнителен списък. Следва да се акцентира, че времевият лимит по
посочения текст се отнася само за случаите, когато оздравяване е възможно и
са предприети стъпки за приемане на план за това. В хипотеза като
настоящата, когато план за оздравяване не е обсъждан и приеман, това
ограничение не поражда действие. Настоящият състав подчертава, че всички
вземания, възникнали след откриване на производството, независимо дали
2
могат или не могат да се оспорват, следва да се предявят и само включването
им в допълнителен списък ще легитимира техните титуляри с право да
участват в разпределението.
Не отнема от валидността на горния извод позоваването на нормата
на чл.721, ал.3 ТЗ. Същата разпоредба предвижда, че не може да бъде
отказано включването в списъка за разпределение на вземане по чл.722, ал.1,
т.7, ако задължението е поето със съгласието на синдика или е признато от
него, но не изключва приложимостта на общия ред за предявяване на
вземанията по отношение на конкретното вземане.
Разпоредбата на чл.639 ТЗ също не дава основание за противно
тълкуване, тъй като тя пояснява, че възникналите след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност вземания получават или
плащане на падежа, или ред за погасяване по чл.722, ал.1 ТЗ, но отново не се
занимава с въпроса за реда на тяхното предявяване, който не може да е по-
различен от чл.688, ал.3 ТЗ.
Изложеното е база за формиране на становището, че исканата от
частния жалбоподател промяна в частичната сметка за разпределение не
следва да се допуска, тъй като вземанията, които НАП претендира, не са били
предявени в производството по несъстоятелност.
Поради съвпадане на крайния извод на настоящия апелативен състав
с този на първоинстанционния съд, постановеният съдебен акт следва да се
потвърди.
Искането за спиране изпълнението на определението за одобряване
на частичната сметка е безпредметно, тъй като този акт не подлежи на
предварително изпълнение – чл.729, ал.4 ТЗ предвижда, че само одобрената
сметка за разпределение, т.е. относно която е налице влязъл в сила съдебен
акт, подлежи на изпълнение.
Водим от горните съображения Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260122/ 19.11.2021 г. по т.д.н. №
67/ 2014 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4