№ 650
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110201336 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И. Н. И. срещу НП на началник сектор
в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си въззивникът сочи, че е паркирал автомобила съобразно възможностите на
тротоара, тъй като паркиране успоредно на оста на пътя е невъзможно и би се пречило на
пешеходците да преминават. Автомобилът е бил паркиран върху частта от тротоара, която
по естеството си е предназначена за паркиране на автомобили. Счита още, че от
наказателното постановление не става ясно какво точно е извършил, твърдението, че е
паркирал върху тротоарите и извън разрешените за това места не води автоматично до
нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си.
По същество поддържа доводите за отмяна на наказателното постановление.
Представител на въззиваемата страна не се явява . В молба моли съда да остави жалбата
без уважение и претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 23.12.2023г. служител на ІV РУ ОДМВР Варна - св. К. установил паркиран автомобил
„Дачия Логан“ с рег. №*** върху тротоара в гр. Варна, ул.“***“, до №88. Св. К. лично
възприел паркирания автомобил, като изготвил снимков материал. Съставил и фиш за
налагане на глоба.
Автомобила бил собственост въззивника И., който възразил срещу съставения фиш и
фишът бил анулиран.
1
На 17.01.2024г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивника , в съдържанието на който описал, че на 23.12.2023г. около 03,20 ч. в гр.
Варна, ул.“***“, до №8 е паркирал автомобил „Дачия Логан“ с рег. №*** върху тротоара.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Акта бил надлежно
предявен и връчен на въззивника. Възражения срещу акта били депозирани по
административно наказателната преписка, но били преценени като неоснователни.
На 12.02.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.94
ал.3 от ЗДвП на основание санкционната норма на чл.178е от същия закон, на въззивника
било определено административно наказание.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства-
показанията на св. К., както и от писмените такива – надлежно съставен АУАН;снимков
материал, фиш и др.
Показанията на св. К. са такива на пряк очевидец на нарушението и кореспондират
със съдържанието на писмените доказателства по делото, безспорно установявайки , че на
23.12.2023г. около 03,20 ч. в гр. Варна, ул.“***“, до №8 въззивникът е паркирал автомобил
„Дачия Логан“ с рег. №*** върху тротоара.
Въззивникът И. не е предоставял декларация по чл.188 от ЗДП, установяваща, че трето
лице на посочената дата е управлявало и паркирало автомобила, поради което следва да се
приеме, че извършител на нарушението е именно той.
Приложеният по делото снимков материал кореспондира с показанията на св. К. и ги
подкрепя.
Показанията на свидетеля са в унисон и с изложеното в съдържанието на надлежно
съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на административно
наказателния процес.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
2
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение
по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена
санкционната норма на ЗДвП. Правилно е бил преценен и вида на наказанието.
Съдът констатира, че при определяне на размера на наказанието са били взети предвид
установените смекчаващи отговорността обстоятелства –липсата на данни от деянието да е
нанасена вреда, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието е
било определено в предвидения минимален размер. Съдът намери, че адекватен на тежестта
на извършеното нарушение се явява минималния размер на предвиденото административно
наказание “глоба” и в този смисъл наказанието е правилно определено по своя размер.
Що се отнася да наведените възражения, съдът намери същите за неоснователни,
предвид на следното:
Въззивникът сочи, че е паркирал автомобила съобразно възможностите на тротоара,
тъй като паркиране успоредно на оста на пътя е невъзможно и би се пречило на
пешеходците да преминават. Автомобилът е бил паркиран върху частта от тротоара, която
по естеството си е предназначена за паркиране на автомобили.
По така наведеното възражение, съдът счита за нужно да отбележи, че правилно, въз
основа на събраните по делото доказателства е сформиран извод за нарушение по чл.94 ал.3
от ЗДП. Видно от показанията на св. К. и приложения снимков материал, автомобилът не е
бил паркиран съобразно императивно предвиденото изключение в чл.94 ал.3 от ЗДП - върху
тротоар само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
В настоящия казус, от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
установено, че частта от тротоара не е била определена като място за паркиране от
собствениците на пътя или администрацията и това е видно както от изготвените със
служебен таблет снимки, така и от приложените такива от самия въззивник. При това
положение, сформираният от въззивника извод, че именно участъкът от тротоара , върху
който е паркирал е предназначен за паркиране на автомобили остава сформиран единствено
въз основа на собствените му съждения, но не почива върху закона и правилата за движение
по пътищата.
Въззивникът счита още, че от наказателното постановление не става ясно какво
точно е извършил, твърдението, че е паркирал върху тротоарите и извън разрешените за
това места не води автоматично до нарушение.
3
По така наведените възражения, съдът следва да отбележи, че при извършената
служебна проверка не констатира да са допуснати каквито и да било нарушения при
издаване на НП, които да доведат до опорочаване на отпочването на административно
наказателното производство.
От обстоятелствената част на НП са изводими всички признаци от състава на
нарушението. В хода да проведеното административно наказателно производство са
събрани категорични доказателства, установяващи нарушението.
Приложения снимков материал, съставеният АУАН и показанията на св. К.
представляват годни и категорични доказателства относно осъществения състав на
нарушението.
Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди НП.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0442-000045/12.02.2024 г. на началник сектор в ОДМВР Варна,
РУ 04 Варна, с което на И. Н. И. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
50 лева на осн. чл.178е ат ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН ********** да заплати на Община Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4