№ 58
гр. Варна, 05.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20243001000593 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, съответно подадени от ищеца
„Изгрев Парк“ ЕООД и ответника Б. И. Я., които са насочени срещу решение
№ 316 от 12.07.2024 г. постановено по търг. дело № 89/2023 г., по описа на
Окръжен съд – Варна, както в неговата отхвърлителна, така и в неговата
осъдителна част.
По допустимостта на обжалването:
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване съдебен акт по същество. Жалбите са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК.
Въззивните жалби са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, изхождат от процесуално легитимирани страни, при наличие на правен
интерес от обжалването, поради което се преценяват от въззивния съд като
процесуално допустими и редовни. Надлежно администрирани са. Страните
не сочат нарушение на процесуалните правила или пропуски по доклада на
първата инстанция, и такива не се установяват от въззивната инстанция.
Доклад по жалбите:
Въззивната жалба на Б. И. Я., уточнена с молба с вх. №
22231/09.09.2024 г., по описа на Окръжен съд – Варна, е отправена срещу
частта от решението, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Изгрев
Парк“ ЕООД, сумите както следва:
1. компенсаторна неустойка на осн. чл. 32, ал. 2, вр. ал. 4 от
предварителния договор, сключен на 18.03.2019 г., в размер на 14 037,97 лева,
съставляващи 7 177.50 евро по фиксинга на БНБ – 28.71% от общо дължимата
неустойка, на основание чл 92 ал.1 изр.1 ЗЗД;
2. обезщетение за претърпени вреди в размер над неустойката,
вследствие разваляне на предварителния договор от 18.03.2019 г. поради
виновно неизпълнение от страна на ответника, в общ размер на 9488.18 /девет
хиляди четиристотин осемдесет и осем и 0.18/ лева, от които 9183.46 лева
1
претърпени загуби и 304.72 лева пропуснати ползи – 28.71% от общо
дължимите, на основание чл. 92 ал.1 предл.2 вр. чл. 88 ал.1 изр.2 вр. чл. 82
ЗЗД.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение, постановяването му в противоречие с материалния закон и неговата
необоснованост. Основното възражение на страната е свързано с
неправилната преценка на фактите направена от първата инстанция и правния
извод, че Б. И. Я. (като един от възложителите) е неизправна страна по
предварителния договор от 18.03.2019 г. сключен с ищеца „Изгрев Парк“
ЕООД (като изпълнител), тъй като е учредил право на строеж в полза на трето
лице – „Хоризонти Делукс“ ООД, ЕИК *********. Нещо повече,
коментирайки събраните по делото доказателства прави извод, че неизправна
страна в правоотношението е единствено ищцовото дружество. Основава
твърденията си на обстоятелството, че изпълнителят „Изгрев Парк“ ООД не е
изпълнил свое задължение описано в чл. 4 от предварителния договор. Твърди
се, че изпълнителят, след като е бил уведомен за изготвения одобрен
инвестиционен проект под № 087229, не е уведомил надлежно възложителя и
съответно да го покани да си учредят право на строеж за процесните
поземлени имоти, на основание чл. 182 и чл. 183 ЗУТ. Индиция за
нежеланието на изпълнителя за учредяване право на строеж намира и в
обстоятелството, че на дата 13.09.2021 г., представляващите „Изгрев Парк“
ООД са учредили друго юридическо лице – „Хоризонти Делукс“ ООД. Сочи,
че от представените доказателства инвестиционният проект е одобрен от
органите на общинската администрация на 31.08.2021 г., разрешението за
строеж е получено на 20.09.2021 г., а одобреният проект е получен на
следващия ден – 21.09.2021 г. (от преупълномощено лице), но въпреки това
ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми възложителите
(включително ответника) за одобрения проект и издаването на необходимите
строителни книжа, съответно да организира страните да предприемат
действия по учредяване правото на строеж върху поземлените имоти предмет
на предварителния договор.
На следващо място аргументира неизпълнение в срок на различните
етапи на строителна дейност и снабдяване със строителни книжа. Конкретно
сочи отклонение от предвидено в чл. 6, ал. 1 от предварителния договор, тъй
като в посочените там срокове ищецът не е уведомил възложителите за
издадено разрешение на строеж, а впоследствие (от момента на получаване на
разрешението за строеж) да подаде заявление за снабдяване с протокол за
строителна линия, акт обр. 2 (съставен едва на 09.12.2021 г. от „Хоризонти
Делукс“ ООД). Според въззивникът неизпълнението на тези задължения
прави невъзможно и осъществяването в срок на предвидените в чл. 6, ал. 1 т.
3, т. 4, т. 5 и т. 6 от предварителния договор задължения. В този смисъл се
акцентира, че ищецът е получил одобрените инвестиционни проекти и
разрешение за строеж (чрез преупълномощено лице), не е уведомил за това
възложителите, които пък от своя страна добросъвестно са му предали
владението върху процесния недвижим имот (чл. 1, ал. 2 от предварителния
договор). Последвало е предаване на строителните книжа на третото лице
„Хоризонти Делукс“ ООД, без предаването на които възложителите е нямало
как да учредят право строеж в полза на това дружество, съответно без
предаване владението върху процесния имот от ищеца на това трето лице, се
смята, че ищецът е нямало как да осъществи строителството на сградата.
На самостоятелно основание възразява, че изпълнителят е нямал
2
достатъчно финансови и технически ресурси за изграждането на процесната
сграда, с това обяснява и качеството на свързани лица, което имат „Изгрев
Парк“ ООД и „Хоризонти Делукс“ ООД. Навежда твърдения, че до учредяване
право на строеж в полза на третото за спора лице „Хоризонти Делукс“ ООД се
стигнало по настояване на лицата С. и П., управители и собственици на
дружествени дялове на „Изгрев Парк“ ООД преди преобразуването му чрез
промяна на правната форма и прехвърляне на дружествените дялове на лицето
Н.Д.Н.. Позовава се на представената по делото кореспонденция чрез
софтуерния продукт Viber, обследван в допуснатата съдебно-техническа
експертиза пред първата инстанция.
За неоснователна се смята претенцията от „Изгрев Парк“ ЕООД за претърпени
загуби поради направени разходи за изработен инвестиционен проект от трето
дружество. Според въззивника този извод се следва от публикувания
счетоводен баланс по публичната партида на ищеца в ТР към АВ. Воден от
изложеното въззивникът иска отмяна на решението в обжалваната му част.
Страната е направила искане по събиране на доказателства пред въззивната
инстанция.
По въззивната жалба „Изгрев Парк“ ЕООД :
В срока за обжалване на постановеното по делото решение е постъпила
и въззивна жалба, уточнена с молба с вх. № 26873/25.10.2024 г., по описа на
ВОС, от ищеца по спора „Изгрев Парк“ ЕООД. Предмет на въззивната жалба
на ищеца е решението в неговата отхвърлителна част, за горницата над
присъдените в общ размер на 9488.18 /девет хиляди четиристотин осемдесет и
осем и 0.18/ лева, от които 9183.46 лева претърпени загуби и 304.72 лева
пропуснати ползи – 28.71% до претендирания размер от 107 333,30 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени вреди в размер над неустойката,
вследствие разваляне на предварителния договор от 18.03.2019 г. поради
виновно неизпълнение от страна на ответника,, ведно със законна лихва върху
търсената сума дължима от датата на предявяване на исковата молба до
пълното погасяване на вземането, на основание чл. 92 ал.1 предл.2 вр. чл. 88
ал.1 изр.2 вр. чл. 82 ЗЗД. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на в
обжалваната му част.
Въззивникът излага съображения за извършена неправилна правна
квалификация на предявения от страна на първата инстанция на предявените
от него искове. Според него неправилното определяне правния характер на
претендираната неустойка като компенсаторна, а не като санкционна е дало
отражение върху изводите на съда свързани с основателността на иска за
обезщетение за вреди в размера над неустойката, съответно до определяне на
занижен размер на това обезщетение. На свой ред страната предлага
тълкуване на клаузите на предварителния договор (чл. 32, ал. 4 изречение 2 от
същия) според което уговорената неустойка следва да се определи като
санкционна, защото целта на неустоечната клауза е да санкционира
неизправната страна по договора. Поради това смята, че присъденото с
обжалваното решение обезщетение е неправилно определено по размер. Така
определена сумата от 12722,43 лв. (сторени разходи за строителни книжа) е
следвало да бъде присъдена отделно от уговорената неустойка, вместо да се
редуцира частично, като се намали заради присъждането на неустойката. За
неправилен се смята извода, че на ищеца не се дължат претърпени вреди и
пропуснати ползи от развалянето на предварителните договори за продажба
на апартамент № 37 и № 38 (осъществяването на продажбата по които смята
3
за сигурна). Смята, че в случая е налице причинна връзка между
неизпълнението на задължението на насрещната страна за учредяване право
на строеж върху процесния имот и невъзможността впоследствие имотът да
бъде построен и продаден. Съответно е налице такава връзка между
неизпълнението на ответника и претърпените от ищеца загуби и пропуснати
ползи от реализиране на печалба от продажбата на посочените апартаменти.
Доколкото ответникът е недобросъвестен, то излага, че границите на
отговорността му следва да се определят в размерите посочени в чл. 82, ал. 2
ЗЗД. Това е така, защото ответникът е учредил право на строеж в полза на
трето лице с ясното съзнание, че нарушава облигационната връзка с ищеца. В
конкретния случай намира за неотносимо обстоятелството дали ищецът е
поканил отвентика за сключването на договор за учредяване правото на
строеж. Отделно от това смята, че липсата на покана не води до
прекратяването на договора, а само до изпадането на страната в забава.
Дейностите по изграждане на сградата, продажбата на процесните имоти
следват учредяване правото на строеж, за това в поведението на ответника се
определя като противоправно и поставя ищеца в невъзможност да изпълни
задълженията си по договора. Иска се отмяна на въпросното решение в
обжалваната му част. Претендират се сторените разноски. Не се правят
искания по доказателствата.
Страните, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са се възползвали от правото си
на отговор по въззивната жалба на насрещната страна. Всяка от страните
изразява своите правни и фактически твърдения за неоснователност на
жалбата представена от насрещната по спора страна. Отправят се искания за
отхвърляне на въззивните жалби поради тяхната неоснователност.
Претендират се разноски извършени в производството от всяка от страните. В
отговора на ищеца са отправени и доказателствени искания.
По доказателствените искания:
От страна на Б. И. Я. е направено искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза с посочени (във въззивната жалба и в писмения
отговор на страната) конкретни въпроси, които да са предмет на заключението
на експерта. В представения от страната писмен отговор по въззивната жалба
на ответната страна, е направено доказателствено искане за събиране на
писмени доказателства.
Въззивният съд намира, че съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, както да сочат
и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок,
освен при хипотезата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В настоящия случай не са
налице предпоставките посочени в чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Искането за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза от въззивника Б. Я. е
преклудирано, поради факта, че такива доказателствени искания са били
отправени в първа инстанция едва след второто съдебно заседание (л. 363 и сл.
от първоинстанционното дело), след установените за подобни искания
процесуални срокове. Отделно от това съдът не намира основания за
преодоляване на настъпилата преклузия, а и страната не сочи наличие на
основания, визирани в разпоредбата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Представените писмени доказателства съдът не намира за необходими за
разрешаване на спора предмет на въззивно обжалване. Същите са публично
достъпни и обявени по партида на търговеца „Изгрев Парк“ ЕООД, и са
известни на съда (заявление Г2 № 20240930121639, справка от ТР към АВ).
4
Поради това направените от страната доказателствени искания следва
да бъдат оставени без уважение.
Решението на първата инстанция, като необжалвано в отхвърлителната
му част за размера над сумата от 107 333,30 лв. до пълния претендиран размер
от 127,099,20 лева, по иска за обезщетение за претърпени вреди в размер над
неустойката, с правно основание чл. 92, ал. 1 предложение 2 във връзка чл. 88,
ал. 1 изречение 2 във връзка чл. 82 ЗЗД, е влязло в законна сила.
Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства
следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите
от въззивната инстанция в акта по същество. Във връзка с исканията за
присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва
делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане две въззивни жалби, подадени от ищеца
„Изгрев Парк“ ЕООД и ответника Б. И. Я., които са насочени срещу решение
№ 316 от 12.07.2024 г. постановено по търг. дело № 89/2023 г., по описа на
Окръжен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. И. Я. за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, с конкретни посочени във въззивната жалба
задачи, като недопустимо, на основание чл. 266, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. И. Я. за събиране на писмени
доказателства представени като приложение към постъпилия писмен отговор
от страната.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
04.03.2025 год. от 14.00 ч. часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от определението.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че: за
да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция следва да
подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП при пропускане на
крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) за представяне на справка за разноските пред въззивен съд по чл.
80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото им да искат
изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6