Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. Лом, 18.09.2015 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, VІІ ми състав, в публичното заседание на осемнадесети септември,
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Соня
Камарашка
при секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело № 948 по
описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 и ал.3 от СК
Предявен
е иск В.С.Р. с ЕГН ********** и
адрес *** срещу Т.Т.Р. ***, с правно
основание чл. 49, ал.1 от СК - развод поради разстройство на брака, както и
съединените искове за упражняване на родителските права, издръжката на детето,
личните отношения между детето и родителите и фамилното име.
Ищецът твърди, че с ответницата са
сключили граждански брак на 20.09.1987 год., първи и за двамата.
От брака си имат едно пълнолетно дете и
едно непълнолетно: Д.В.С. родена на *** год.
Първоначално съпрузите живели на адреса
на ищеца, в дома на неговите родители. После живели на квартира, след което
закупили собствено жилище в гр.****, обл.Монтана в което се преместили. През
2005год. съпрузите заминали с децата си в Испания. Първоначално отношенията им
били добри. Преди около три години обаче, отношенията им се влошили. Започнали
дразги и неприятности. През 2013год. Т.Т.Р. – ответница и детето Д.В.С. се
прибрали в България. Ищеца В.С.Р. останал да живее в Испания с друга жена и
създал друго семейство. По този начин връзката на В.С.Р. с ответницата съвсем
охладняла и се преустановила. Двамата не се виждат и не контактуват. Не са
правили опити да заздравят брака си. Не се търсели.
Бракът между съпрузите е формален.
Иска се: да бъде прекратен бракът между
страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Родителските
права по отношение на непълнолетната
Д.В.С. родена на *** год. да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде
определен режим на свиждане, както и да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка.
Семейното
жилище да бъде предоставено за ползване на ответницата. Да не се присъждат
взаимни издръжки на страните, а след развода да се възстанови предбрачното
фамилно име на ответницата – М..
Писмен отговор от ответницата е
постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Тя счита исковете за допустими и
основателни.
Заявява, че също желае бракът им да
бъде разтрогнат, но твърди, че изключителна вина за това има ищецът, който
създал извънбрачна връзка, напуснал семейството си и заживял с друга жена, с която
живее и към момента.
Прави
искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, като счита, че вина за
прекратяването на брака е на ищеца.
Съгласна
е с искането да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете и ползването на семейното жилище, както и да
бъде възстановено предбрачното й фамилно име – „М.“.
Претендира издръжката за непълнолетното дете да е в
размер на 300 лв. месечно от завеждане на иска.
В съдебно заседание ищецът, В.С.Р., редовно призован
не се явява. Представлява се от адв. И.А. от АК гр.Монтана, изрично упълномощен
с пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег. № 7193/17.07.2015 год. на
Нотариус Станислав Станчев, рег. № 577 на НК. Чрез пълномощника си поддържа
иска за развод, като предлага размера на издръжката да се определи в границата
от 120 до 150лева месечно за непълнолетното му дете.
Ответницата Т.Т.Р., редовно призована се явява лично
и с адв. Ц.П. ***, като счита иска за основателен.
Отдел „закрила на детето” при Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Лом счита, че съдът ще постанови решение, което ще бъде
съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на Д.В.С..
СЪДЪТ, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание
чл. 235 ГПК, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Безспорно е установено, че страните: В.С.Р. и Т.Т.Р.
са сключили граждански брак, признат единствено за законен, като официален
такъв в Република България на 20.09.1987 година, за което е съставен Акт за
граждански брак № 0231 от 20.09.1987 година на Община гр.Лом, обл. Монтана,
съгласно данните от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 06.07.2015година
от Община гр.Лом, като съпругата е приела да носи след брака фамилното име Р..
Родени са от брака две деца, като едното е навършило
пълнолетие, а другото Д.В.С. е родена на ***год. и е непълнолетна видно от
приложеното Удостоверение за раждане на л.5 от делото.
Не се спори по делото, че страните са във фактическа
раздяла от около две години преди завеждането на иска, като ищецът е напуснал
семейството и е заживял с друга жена. С нея живее и работи в чужбина /Испания/.
За детето – Д.В.С. се грижи ответницата.
Не се спори и за това, че бракът им е изчерпан от
съдържание, съществува само формално и това не е в интерес на никой от двамата
съпрузи.
Ответницата желае да възстанови предбрачното си
фамилно име.
Между страните не се спори и относно упражняването на
родителските права, режима на контакти с децата за другия родител и семейното
жилище. Спорен е въпроса за размера на издръжката.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Установено е също така, че в брачните отношения се е
появило напрежение и дезинтересиране един към друг, в резултат на което са и
във фактическа раздяла окончателно от началото на 2013 година.
Настъпилата фактическа раздяла задълбочила
отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните
връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е
дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и
другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само
формална и не съответства на закона. Касае се за едно отрицателно състояние на
брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното
съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена,
липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на
една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и
привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за
взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване
благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на
другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на
недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни
съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се
преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и
незаинтересоваността, а и дългата фактическа раздяла между съпрузите – повече
от две години, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава
от събраните писмени и гласни доказателства. От разпитаните в качеството на
свидетели лица – Н.А.Д., Р.В.Г. и И. С.Р., чийто показания съда кредитира като
истинни и обективни.
Личните съпружески отношения са поначало от
нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно
правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда
непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се
регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност,
правдивост, откровеност, уважение, обич и разбиране, взаимно доверие и
създаване на спокойна атмосфера в семейството и отговорно отношение към
отглеждането, грижата, възпитанието на децата.
В конкретния случай формално съществуващата брачна
връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала,
необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака
им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички
духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално
юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на
брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание,
обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй
като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било
безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото
и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това
дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и
без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен
разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака.
Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход.
Липсата на любов не може да се вмени никому във вина. Всеки от съпрузите е
организирал отделен, свой собствен живот.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между
В.С.Р. и Т.Т. Р. дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да
допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и
моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не
допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в
отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия,
обичта, не действува и възпитателно по отношение на родените от брака деца,
няма как да не са установили липсата на любящ, грижовен и отговорен баща,
даряващ ги с обич, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че
е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота
на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на
страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл. 49 ал. 1
от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Ответницата твърди, че съпругът й има изключителна вина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им.
А събраните в процеса гласни и писмени доказателства,
трудно могат да се вместят в рамките, предвидени от закона като брачно
провинение от страна и на двамата съпрузи. Първо, че двамата като съпрузи,
създали деца, са длъжни със задружни усилия, с обич, разбиране и взаимни
отстъпки и разумни компромиси да живеят съвместно, грижейки се и възпитавайки своята
дъщеря; второ: да уважават и зачитат достойнството един на друг. В Глава трета,
Лични отношения между съпрузите – чл. 13 до чл. 17 от Семейния кодекс са
подчертани няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за
добрата атмосфера в него: отношенията между съпрузите се изграждат на основата
на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Уважението е
отношение на всестранно внимание и зачитане; разбирателството е съгласуваност,
постигане на единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в
брака и семейството; общи грижи за семейството обуславят отговорността на всеки
от съпрузите, с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи
да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на децата. В разпоредбите на Семеен
кодекс не е въздигната верността като първостепенно задължение на съпруга, но
нарушаването му се счита за едно от най-тежките брачни провинения. Брачната
изневяра е била поставяна между най-сериозните причини, които могат да доведат
до брачно разстройство и развод – това е незачитане на брачния партньор. В
конкретния случай такива факти и обстоятелства се признават от ищеца В.С.Р. в
исковата молба, наред с това от приложеното медицинско свидетелство от
16.07.2015год. е видно, че именно ищеца Р. е нанесъл побой над съпругата си,
настоящата ответница, като това станало достояние и на разпитаната свидетелка Н.А.Д..
Именно скандалите и опитите за нанасяне на побой, синините, които е носела
съпругата му, не са без значение за ответницата, и не се вместват в разбирането
за нормални съпружески отношения, невъзможността и нежеланието и на двамата да
се заздрави семейството и да заживеят нормален живот. А и явно и е било трудно
да преодолее обидата и проявеното от ищеца отношение, за да се опита да
заздрави брака и да могат да заживеят за в бъдеще отново заедно. В хода на
процеса не се събраха доказателства, установяващи брачно провинение на ответницата
– като съпруга, майка, домакиня.
Бракът създава определени задължения за всеки един от
съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени
от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на
партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не
налагат да живеят разделени. Няма спор, че и двете страни имат своите
положителни качества като личности и изградена ценностна система, но явна
разбиранията им за нормален и съвместен живот се разминават. Видно от събраните
по делото доказателства, ищецът е ангажирал брачната си вина с безотговорното
отношение към семейството, без да е проявил необходимата грижа, зачитане и
внимание към съпругата си.
Не без значение е и обстоятелството на фактическата
раздяла – повече от две години, през което време не се установи съпрузите да са
положили каквито и да било усилия за заздравяването на брака си, да са успели,
макар и чрез взаимни отстъпки, направени компромиси, променено отношение, да се
опитат да преодолеят и дори да простят болките и обидите.
Предвид това, съдът намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругът.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ПО ОТНОШЕНИЕ
НА РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ
На *** година е родена Д.В.С. с родители: майка: Т.Т.Р.
и баща: В.С.Р., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 0318 от 18.07.2000 година на Община гр.Лом. От
раждането си Д. живее със своето семейство, а от 2013година само със своята
майка, в дома им в гр.***, обл.Монтана.
В случая няма спор и относно кой от родителите да
упражнява родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно
дете.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и
задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и
поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след
изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да
се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно
упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители,
които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за
мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и
определяне местоживеенето на детето, както и режима на лични контакти с другия
родител, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при
която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на
съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето,
което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването
на родителските права върху роденото от брака им дете, съдът съобрази, че само
единият от родителите желае да упражнява родителските си права, а и се
установи, че разполага с добри ресурси да отглежда детето си – видно от
социалния доклад. По преценка на съда, майката има добри възпитателски
качества, като разполага с добри за българските стандарти материални възможности,
след раздялата им тя единствено е полагала грижи за детето си. Социалното
обкръжение на майката, жилищно-битовите и другите материални условия на живот
допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на дъщеря й.
Основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор,
авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание,
готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било
здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самото
дете. Не може да се пренебрегне факта, че бащата от няколко месеца не поддържа
контакти с детето си, като го блокира в социалните мрежи, не отговаря на
телефонните му обаждания. Заявеното желание от страна на бащата за предоставяне
родителските права по отношение на непълнолетното дете на майката, според съда,
от друга страна дават основание да се приеме, че тази майка има необходимия
родителски капацитет и би могла да понесе отговорността по отглеждането и
възпитанието на дъщеря си.
Основното съображение и преценка на всички събрани
доказателства, в които не е налице противоречие е, че майката изразява
готовност и съгласие детето да остане за в бъдеще при нея.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал. от ЗЗДетето, е
прогласено правото на всяко дете на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите
права и интереси. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
ВС, което не е загубило силата си, примерно са изброени обстоятелства, които
съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави
упражняването на родителските права. Те са: възпитателски качества на
родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към
децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към
родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение,
жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието
"интерес на детето", като изрично е подчертано, че за него
"решаващо значение има цялата съвкупност от интереси" /както
материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и
възпитание на детето/. В конкретния случай, ответницата има предимство по
критериите - възпитателски качества, морален лик, помощ на трети лица, социално
обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В случая следва
да се даде превес на умението на родителя добре да обгрижва и отглежда детето
си, на по-следващ етап от израстването и развитието му да направлява детето в
живота, да дава положителен пример, да внушава правилни постъпки, да поучава,
да възпита и изгради морални ценности и устои, както и на материалната и
социално-битова стабилност, които осигуряват възможност за сигурност и
независимост. В интерес на детето е да живее на постоянно място, в позната
среда, сред близки хора, които го обичат и които имат възможност, условия,
средства и желание да се грижат за него. Не на последно място, с предоставяне
упражняването на родителските права върху детето следва да се изрази и поеме и
грижата за всестранна защита на неговия интерес.
Съдът, като взе предвид родителските и морални
качества на родителите, полагането на непосредствени грижи и умението за
възпитание, подпомагането на подготовката за придобИ.е на знания и навици,
социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на детето, фактът, че
то е живяло от раждането си с майката, привързаността им, необходимостта и
зависимостта му от нея, а така също и, че не се възпрепятства контакта с
бащата, намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да
бъде предоставено на майката.
Решаващ критерий за съда в случая е обективният
интерес на детето, поради което съдът намира, че в конкретния случай майката е
по-пригодна, а и тя досега е полагала грижата за отглеждането и възпитанието на
дъщеря си. Бащата обаче следва да има осигурена възможност за редовни контакти
с Д.В.С. за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и
пълно отчуждение между тях, което не е в интерес както за детето, така и за
бащата, съобразено с нуждите и възрастта на детето.
За пълнота на изложението, а с оглед и изискванията
на закона, трябва да се отбележи, че съдът дължи отделно произнасяне с
диспозитив относно това, при кого от двамата родители следва да живее детето, в
случая местоживеенето /местопребиваването/ на детето ще е на адреса на майката:
гр.Лом, ул.”И. ***, обл.Монтана.
Във връзка с предоставянето упражняването на
родителските права на майката, съдът следва да определи и режим на лични
отношения между бащата и детето: В.С.Р.. следва да има осигурена възможност за
редовни контакти с дъщеря си – Д., като съдът намира за най-уместно и
справедливо те да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 08,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя както и 20 /двадесет/ дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като взема и връща детето
в населеното място по постоянния му адрес, респективно по постоянния адрес на
майката.
В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК,
Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че определените
мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез
постановените мерки трябва да се осигури възможност на децата да общуват
максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да
разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата
си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата.
Относно издръжката на детето Д.В.С.:
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.
1 и 2 СК. С ППВС № 5/16.11.1970 г. на ВС, т. II е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства
от значение за случая, че нуждите винаги са конкретни. Според същото
постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от
доходите, имуществото и квалификацията, че възможността винаги е конкретна и
обективна. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката от
значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за
отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да
се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му
във връзка с отглеждането на детето. В същата насока е разрешението на правния
въпрос в решение № 280/28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/22010 г. на ВКС III г.
о., решение 341/1.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС III г. о.,
постановени по чл. 290 ГПК.
Установено е, че майката е безработна от приложената
декларация, но отглежда животни – крави и продава мляко – видно от социалния
доклад по делото.
Установено е също така, че бащата е с постоянни
трудови доходи, реализирани от него, видно от приложената декларация за
материално положение същия е декларирал, че получава такива в размер на общо
500.00лева на месец. Наред с това в съдебно заседание се представи и заверен
превод на потвърждение за регистрация на безработно лице от 30.07.2015год. в
Агенция по заетостта на Кастилия и Леон. Наред с това са налице и
доказателства, че от завеждане на исковата молба бащата е изпратил на детето Д.
сумата от 120.00лева, чрез неговия брат.
Не се ангажираха доказателства, в тежест на ищеца за
задължение за изплащане издръжка на други лица от същия ред. Размерът на
издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в
зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно
число, но не по-малко от ¼ от размера на минималната работна заплата,
определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за
комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и
духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и
предвид горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че за
отглеждането и възпитанието на Д.В.С., са необходими 250.00 лева средно
месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които бащата следва да поеме
150 лева, а майката останалите, като майката пък поема изцяло и грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание. Тази издръжка се дължи от датата на
завеждане на исковата молба – 17.07.2015 година.
Съгласно константната практика на Върховния
касационен съд, при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца,
съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно
конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се
отглеждат децата. Нужната цялостна издръжка на децата се определя така, че да
се задоволят потребностите им по начин, както биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са
основание за присъждане на по-голям размер издръжка, която се определя и
съобразно действителните нужди на децата така, че да може да бъде разходвана за
цели, присъщи за предназначението и. В случая доходите, които реализира ищеца,
които са над размера на основната месечна заплата, определена за страната,
предвид данните от собственоръчно изготвената от него декларация, липсата на
задължения за плащане издръжка на други лица от същия ред, са основание на съда
да приеме, че такъв размер на определената издръжка е във възможностите му.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище в гр.Лом, ул.”И.
***, обл.Монтана, за което се установи че е собственост на съпрузите, следва да
се предостави за ползване от : Т.Т.Р. ***.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съгласно
чл.53 от Семейния кодекс след развода съпругът може да възстанови фамилното си
име преди този брак. Уредбата е лаконична, като съгласието или
противопоставянето на съпруга титуляр на фамилното име е ирелевантно. Съгласно
чл. 14, ал.2 от Закона за гражданската регистрация фамилното име при сключване
на брак се формира съгласно правилата на СК. Съгласно чл.12 от сега действащия Семеен кодекс, при
съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак
заявява дали запазва своето фамилно име или приема фамилното име на своя
съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето; като фамилно име
може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗГР, промяната на собственото, бащиното
или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на
заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случая, когато важни обстоятелства налагат това. Правото на име е
субективно, лично и неотчуждаемо право, свързано с определен гражданско правен
субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името
е регламентирана като потестативно право, което се упражнява по предвиден в ГПК
ред и възниква при точно определени от закона основания, а именно: когато името
е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, важни
обстоятелства налагат това. В закона не са посочени примерно какви
обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна
на името. В съдебната практика се приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал.1
от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно
и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска
промяната. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак. В процесния случай съпругата Т.Т. е изявила желание да възстанови
фамилното си име преди брака, поради което съдът следва да постанови след
развода същата да носи фамилното си име преди брака – М..
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО следва да бъде определена
окончателната държавна такса за допускането на развода от 50.00 лева и 5 лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Що се касае разноските съдът намира, че в случая е
приложимо особеното правило на чл.329, ал.1 от ГПК според което по брачните
дела разноските се възлагат върху виновния и недобросъвестния съпруг.
На
основание горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
РАЗВОД между В.С.Р. с ЕГН **********
*** и Т.Т.Р. с ЕГН ********** ***, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 20.09.1987
година, с Акт за граждански брак № 0231 от 20.09.1987г. в Община гр.Лом, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на
ищеца – В.С.Р. ***, на осн. чл.49,ал.1 и ал.3 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното
дете Д.В.С. с ЕГН **********, родена на ***год., на майката, Т.Т.Р. с ЕГН **********,
на осн. чл.59 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.В.С. с ЕГН **********,
родена на ***год., на адрес: ***, на осн. чл.59 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата В.С.Р. с ЕГН **********
и детето Д.В.С. с ЕГН **********, родена на ***год., два пъти в месеца, ВСЯКА
ПЪРВА И ТРЕТА СЪБОТА и НЕДЕЛЯ от месеца, във времето от 08.00 часа в събота до 20.00
часа в неделя, както и 20 /двадесет/ дни през лятото, когато МАЙКАТА не е в
платен годишен отпуск, като взема и връща децата в населеното място по
постоянния му адрес, респективно по постоянния адрес на майката, на осн. чл.59
от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име „М.”, като се именува Т.Т. М..
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
заплаща на Т.Т.Р. с ЕГН **********, като майка и законен представител на непълнолетното
дете Д.В.С. с ЕГН **********, родена на ***год., ежемесечна издръжка в размер
на 150.00 лв., считано от подаване на исковата молба - 17.07.2015 година до
настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска от предявяване
на иска -17.07.2015год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 150.00лева до 300.00лева на осн. чл.143,ал.1 от СК.
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Лом сумите
от 50,00 /петдесет / лева, представляваща окончателна държавна такса за
воденият брачен процес на осн. чл.329,ал.1 ГПК във вр. с чл.6,т.2 от Тарифата
за държавните такси по ГПК и, държавна такса за определения размер на месечната
издръжка от 216.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да
заплати на Т.Т.Р. с ЕГН **********, сумата от 200.00 лв. за направените от нея
разноски в хода на процеса, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, допуска
предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: