№ 174
гр. Варна, 19.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20253001000216 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
Въззивникът С. Д. Д., редовно призован, не се явява, за него се явява адв.
С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът ВХВ АЛГЕМАЙНЕ ФЕРЗИХЕРУНГ АД, редовно призован,
за него се явява адв. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв.С.: - Да се даде ход на делото.
Адв.Б.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И
ПИСМЕНИТЕ ОТГОВОРИ
в съответствие с определение № 277/15.05.25г., постановено по реда на чл.
267 ГПК.
Страните заявиха, че са запознати с определението на съда и нямат
възражение по него.
Адв. С.: - Поддържам така депозираната жалба, писменият отговор на
жалбата на ответното дружество, оспорваме жалбата на процесуалния
1
представител на ответното дружество.
Адв.Б.: - Поддържам моята жалба, оспорвам жалбата на колегата.
Относно доказателствата, имам две искания: В първата инстанция след
като изслушахме двамата свидетели, чийто показания бяха категорични, ясни
и безпрекословни, се отказах от показанията на свидетеля Х, който е
управлявал пострадалия автомобил. Сега искам същият да бъде изслушан,
защото неговите показания биха дали яснота относно това, какво е наложило
поведението му, това хипотетично кривване в ляво, как е възприел
ситуацията. Второто ми искане е да бъде допусната съдебно – автотехническа
експертиза. На първата инстанция експертът беше задължен да посети
произшествието на място, запознавайки се със заключението мислех, че не е
необходимо това, но смятам, че действително трябва да се проследи на място,
за да се види пътната обстановка, състоянието на пътя, в вляво, за да се
прецени реакцията на Ф Х, дали е била адекватна, дали е позволявала
отбягване в дясно, продължаване напред и също така за мен е много важно да
се съобрази с показанията на двамата свидетели, защото те са ясни и
категорични и дават конкретика в поведението на двамата водачи - отстояние
на автомобилите, възможност за избягване на удара.
Адв.С.: - Аз считам, че така направените искания са неоснователни. Няма
как след пет години вещото лице дори да посети същия район, да оцени
обстановката, защото няма как тя да бъде същата като преди пет години.
Безспорно съдебно – автотехническата експертиза е дала механизъм и той е
безспорно установен още в хода на досъдебното производство, какво е било
поведението на водача Х, още повече, че колегата се отказа от това
доказателствено искане още пред първата инстанция. Най – вече се облягаме
на това, което е дал като експертно заключение вещото лице – автотехник, че
ударът е изцяло в лентата за движение, която е била заета вече от моя
доверител. Има непрекъсната линия, тя е фиксирана в огледния протокол,
вещото лице е ползвало материали от него, снимков материал, виждат се къде
са следите, в един много по – първоначален момент той вече е навлязъл в
нашата лента за движение, посока Варна, така че това, какво ще каже водачът
Х, няма значение, защото има достатъчно фиксирани доказателства.
Съдът като съобрази направеното искане и становището на насрещната
страна, намира, че не е налице хипотезата на чл. 266 ГПК съобразно, която във
2
въззивното производство могат да се сочат и представят доказателства само
ако се касае за нови обстоятелства или нови доказателства, които страните не
са могли да узнаят, да посочат до подаване на жалбата, съответно за
нововъзникнали след подаване на жалбата обстоятелства, които са от значение
за делото. В случая се касае за доказателства, които страната безспорно е
могла да посочи в първоинстанционното производство. Същата сама се е
отказала от показанията на водача на превозното средство, застраховано при
застрахователното дружество. По отношение на искането за допускане на
допълнителна или тройна експертиза, страната е имала възможност в
първоинстанционното производство да направи това свое искане, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искания на процесуалния представител на
застрахователното дружество за допускане до разпит като свидетел на водача
на застрахования автомобил и за назначаване на съдебно – автотехническа
експертиза.
Адв.С.: - Представям списък с разноски.
Адв.Б.: - Представям списък с разноски. Това е адв. хонорар, който е под
минимума и държавната такса, която сме платили.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.С.: - Уважаеми апелативни съдии, от името на моя доверител аз
моля да отмените първоинстанционното решение на основанията, които сме
изтъкнали във въззивната жалба. Единственото ни оплакване е в посока
високият процент на съпричиняване, който първоинстанционният съд е
определил по отношение на участието на моя доверител в ПТП. Основанията
ни затова са, че експертизата, която беше ангажирана пред първата
инстанция, дава ясно и точно заключение, какво е било поведението на
двамата водачи. Безспорно, вещото лице е категорично, че доверителят ми е
спрял на знак „Стоп“, след което се е придвижил и е навлязъл изцяло в
3
пътната лента за движение посока Варна, на където той е имал намерение да
тръгне. Поведението на другия водач не считам, че би трябвало да се оценява
по този начин, по който първата инстанция е определила, а именно имаме
абсолютно неправомерно навлизане на кръстовище и непрекъсната бяла
лента, която той е пресякъл и затова се е стигнало до този удар в лекия
автомобил на доверителя ми. Вещото лице беше категорично, че ако водачът
Х беше запазил поведението си на движение, каквото Закона за движение по
пътищата изисква, а именно да се движи в лентата за движение, която е
предназначена в тази посока и да не я напуска поради каквото и да е причина,
двата автомобила щяха да се разминат и нямаше да има контакт и доверителят
нямаше да претърпи толкова много тежки травматични увреждания. Моля,
настоящият съдебен състав правилно да прецени, какво е било неговото
поведение и дали то съответства на 70 % съпричиняване. Претендирам
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Адв.Б.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите предявената от нас жалба да и отмените решението в
обжалваната от мен част. Ще започна от термина на колегата, абсолютно
неправомерно навлизане в кръстовището наистина има. Това е на виновния
водач, който на знак „Стоп“, при ясня видимост, никакво движение / в
показанията в ДП той излъга, че има колона от четири автомобила, в която
той е вторият автомобил, за да оправдае поведението си/. Абсолютно нищо не
е налагало това, просто той не е преценил ситуацията. Пренебрегване на знак
„Стоп“, това е едно от най – тежките нарушения. Двата автомобила на Х и на
свидетелите се движат абсолютно разрешено, с нормална скорост 83 км/ч,
ясно, чиста видимост, те са забелязали и двата автомобила, идващият от
селото без предимство, съответно би трябвало и той да ги е забелязал. Това, че
е в знак, няма ограничение, там е 90 км/ ч, нормално е, да ако видиш отдалеч
агресивно поведение, но той по никакъв начин не е дал повод да подозира
някаква опасност. Не е коректно и не е логично движейки се на път с
предимство, с нормална скорост, в нормални условия, ти винаги да имаш едно
наум, защото е възможно да предположиш, че някой от някъде може да
изскочи и на теб да ти се вмени вина. Тук има за мен известно спекулиране
затова, това е още от наказателният процес, аз го подцених там. Теоретично
всяка една ситуация може да се избегне, едно ПТП теоретично е винаги
избегваемо. Аз много пътувам, много съм ги мислил тези ситуации, това ПТП
4
ми е много особен казус. И сега пътувайки имах няколко такива ситуации,
които човек, въпреки, че е в правото си, с предимството си, не направи
спасителна маневра, неизбежни са произшествията. Свидетелите бяха толкова
категорични, че водачът, който е шофьорът отзад на колата А, той каза
„ударът настъпи в нашата лента за движение“, категоричен е в това. Неговата
спътница е още по – категорична и тя казва за поведението на излетелия на
знак „Стоп“ „ тоя човек не е в час. Даже казах, че не знам дали е пиян или
надрусан. Според мен изобщо не си направи труда да спре. Даже си помислих
дали не му е станало лошо. Без да погледне, без да спре, излезе на платното и
аз не можех да повярвам“. За ударът тя каза „ Ударът може би в нашата лента е
станал, ако не и в средата. Би трябвало да е в нашата лента, защото се
движихме един след друг двете коли“. Осъзнавам, че е спекулация от моя
страна да твърдя, но аз гледах този терен, затова е важен неговият оглед,
вдясно е 60 см- 70 см, с движение от 80 км/ч, с три деца, едно бебе с жена, с
цялото семейство, да предприемеш маневра надясно, това е убийство. Като
говорим за нови факти, след като излязохме от делото пред първата
инстанция, говорихме със свидетелката, тя не можеше да повярва, за какво се
води делото. Тя мислеше, че немецът го води, но аз като и обясних, тя каза
„това не е възможно, този човек щеше да ни убие“ и каза „добре, че успяхме
да свием и той избяга, защото ние категорично щяхме да го блъснем отзад“.
Те са били на 30м - 40 м разстояние, каза „ако ние не бяхме, нашият сблъсък,
никой не знае, но господ ги спаси тези хора, аз не можех да повярвам, какво се
случва“. Тя каза, че много меко се е изразила, беше тотално възмутена от
поведението на виновния и след това. Той е обиждал, непристойно се е
държал с всички, включително и със санитарите. Това няма отношение към
механизъма, но за мен механизмът е категоричен, след като има „Стоп“, няма
някаква спешност, ясна видимост, ти си длъжен до пропуснеш хората, те са с
предимство. Ти ги виждаш, отдалеч ги забелязваш. Както завърших
пледоарията си в първата инстанция, просто този ден съдбата не е била с него.
Той достатъчно е наказан, толкова тежко е пострадал, ние тук, в това, спор
нямаме, но в крайна сметка, това е плод на лично, само и единствено на
неговите действия и поведение. Претендирам сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения
от закона срок.
Заседанието приключи в 14:45 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6