Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 265
гр. Р., 2.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публичното заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при секретаря Димана Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 354 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК ********* чрез адв. Е.К. *** против
решение № 618/12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 8387/2018 г. на Р.нския районен съд, с което предявеният срещу него
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за недължимост
на сумата в размер на 3525,38 лв., представляваща
стойност на ел.енергия по фактура № **********/28.11.2018 г., начислена по
корекционна процедура за периода 5.01.2018 г. до 4.04.2018 г.
за кл.№ ********** и абонатен № ********** за обект, находящ се в гр. Р., кв.
Д., ул. “Х.“ № * е уважен и върху него са
възложени направените по делото разноски. Твърди, че решението е незаконосъобразно и поради това неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което
предявеният от него иск да бъде уважен. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна Р. Н. П. *** е депозирал отговор на въззивната жалба по реда и в срока по
чл. 263
ГПК, с който взема становище за нейната неоснователност. Иска решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269
от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо, а за да се произнесе
по съществото на спора, съобразно
наведените от страните доводи, взе предвид следното:
Липсва спор,
че страните са в договорни отношения относно доставка и потребление на ел. енергия за обект, находящ се в гр.Р., кв.Д., ул.Х. №* с клиентски **********
и абонатен № **********.
Видно от Констативен протокол № 5800254/4.04.2018 г. при техническа
проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта на ищеца,
в негово
присъствие, извършена
от служители на "ЕРП Север" АД на основание
чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на "Енерго-Про Мрежи" АД, е констатирана неточност в измерването. Електромерът
е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен
в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 482509.
Видно от констативен протокол № 960/19.11.2018 г. на
БИМ, ГД "Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Р., при
извършената метрологична експертиза на процесното СТИ е установена
видима външна намеса в схемата на електромера – монтиране на допълнително
електронно устройство, свързано към платката.
Отразено е, че не е налична метрологична
пломба на СТИ, осъществяван е достъп до вътрешността на електромера,
двата броя метални цилиндрични пломби са притискани, вграденият часовник
показва 12,45 часа при реално време 13,30 часа.
Съставена е справка № 50431_1473
от 23.11.2018 г. корекция на количеството потребена
енергия от ищеца в размер
на 18950,40 кВтч за периода от 5.01.2018 г. до
4.04.2018 г. /90 дни/, в която е посочено, че корекцията
е извършена въз основа на извършена
проверка и констативен протокол № 960/19.11.2018 г., на основание чл.
48, ал. 1, т. 1Б ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на
отклонението.
Въз основа на
цитираното становище е издадена фактура № **********/28.11.2018 г. на стойност 3525,38 лв. с ДДС, представляваща ел. енергия за процесния период от 5.01.2018 г. до 4.04.2018 г.
От заключението на проведената по делото СТЕ, поддържано в съдебно заседание от вещото
лице Р. К., се установява, че процесният
електромер е статичен, трифазен, двутарифен, произведен за директно
свързване към мрежата. По начина, по който е било свързано към мрежата не е
била измерена цялата потребена от ищеца ел. енергия за процесния период. Дава
заключение още, че от независимитна метролочигна експертиза се установявало, че
е компроментиран пломбажа на електромера. Било е монтирано допълнително
електронно устройство, свързано към платката, в резултат на което е била
нарушена функционалността на СТИ. Вещото лице установява
още, че количеството
ел. енергия по
направената от ответника корекция на сметка може
да бъде доставено
за корекционния период.
С приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е
изяснено, че паричното
остойностяване на начислената електроенергия е за 90 дни съгласно действащата
цена за 1 кВтч ел. енергия съгласно Решение на КЕВР № Ц-19/30.06.2017 г. и възлиза
на 3 525,38 лв. с ДДС.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество,
поради което в тежест на ответника
е да докаже при пълно и главно
доказване дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат
на извършената проверка законосъобразно и при спазване на
предвидените в ПИКЕЕ и ОУ правила е начислена сумата - предмет на иска - в правилен
размер, което количество електроенергия
е реално доставено на ищеца.
Правният спор по
делото е съсредоточен върху наличието на предпоставките
за възникване на договорното право на ответника
служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период като
основание за платената му от
ищеца сума.
Ответното дружество се позовава на
чл. 48, ал. 1, т.
1Б ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението.
Съгласно чл. 48, ал.
1 ПИКЕЕ, при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството
за търговско измерване не измерва
или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от
датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване
до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната
извършена проверка на средството за
търговско измерване, но не по-дълъг
от 90 дни. В случая е установено, че проверката е осъществена на 4.04.2018 г., за която
е съставен протокол, в който е описана промяна на схемата
на свързване по смисъла на
чл. 48, ал.
2 ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ сочи, че когато
при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се
извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях.
В случая е изпълнено
изискването протоколът да е подписан от
двама свидетели, но липсва подпис
от орган на полицията, както
сочи изричната разпоредба на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че представеният по делото констативен
протокол и извършената въз основа на
него корекция на сметка са
съставени в нарушение на нормативната уредба, уреждаща отношенията между страните, поради което не биха
могли валидно да установят наличието
на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество /в този смисъл решение
№ 104/16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК/.
Следва да се има
предвид и, че цитираните правила имат правната характеристика
на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Чл. 1 – 47
и чл. 52 – 56
от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., т.
е. към дата на извършване на
проверката обективирана в
КП – 4.04.2018 г., с констатациите
от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване
на определеното количество ел. енергия за
минал период, отменените членове не могат да
намерят приложение. За пълнота следва да се посочи,
че към датата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 3879/2017 г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г., са отменени
и чл. 48 -51
от ПИКЕЕ.
В конкретния случай неправомерното присъединяване,
на което се позовава ответникът, е установено чрез техническа проверка на място на
измервателната система /средството за търговско
измерване/, по силата на чл. 44, ал. 1 от
ПИКЕЕ, т. е. извън проверките
по чл. 43 и проверките за редовен
отчет. Съгласно чл. 47, ал. 1 „При извършване на проверки
по реда на
чл. 43 и чл.
44 операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол“.
Предвид отмяната на разпоредбата
на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща
чл. 48 относно
реда за установяване
на несъответствието и чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начина на обективиране
на проверката, а именно чрез съставянето
на констативния протокол като предпоставка
за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание
за ангажиране отговорността на потребителя. Същият може да бъде
ползван единствено като частен документ,
който макар и подписан от абоната,
не може да
доведе до основание за служебна
корекция по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ.
По делото не
е проведено пълно и главно доказване на друго основание,
породило твърдяното право в полза на
ответника, поради което и предявения иск за недължимост
на претендираната сума е основателен и по него следва
да се постанови
положително решение.
Поради съвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на РРС,
обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от
делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция
в размер на 475,00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението на въззивника за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за
неоснователно. С оглед материалния
интерес по делото предвид цената на заявената
искова претенция, минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 476,77
лв. В случая
с договора за правна помощ е уговорен размер в предвидения по наредбата минимум, което не дава
основание на съда да приложи
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и да намали възнаграждението под този размер. Поради това в тежест
на въззивника ще следва да
се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в претендирания
и изплатен от въззиваемия размер от
475,00 лв.
Мотивиран така, Р.нският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 618/12.04.2019 г., постановено по гр. д. № 8387/2018
г. на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, представлявано
заедно от всеки двама членове на УС: П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.да
заплати на Р. Н. П., ЕГН **********,*** чрез адв. Ф.М.
*** сумата от 475,00 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева/, представляващи разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.