НОХД № 1753/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението
против подсъдимите Й.А.А. и А.Е.Г. *** е за престъпление съответно по чл.196 ал.1
т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 предл. първо и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр.
с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК- за А. и по чл.195 ал.1 т.3 предл. първо и т.5 във вр. с чл.194
ал.1 от НК- за Г., а именно за
това, че на 03.03.2019г. в гр. Пазарджик, след предварителен сговор помежду си, в
немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот- счупване стъклото на предна лява врата на лек автомобил марка „***“ модел
„***“ с френски per.№***, са отнели чужди движими вещи- 1 брой автоматична
скоростна кутия на стойност 1010.78 лева, 1 брой глава за двигател на стойност
559.22 лева, 1 брой турбина на стойност 186.55 лева и 1 брой колянов вал на
стойност 486.18 лева, всичко на обща стойност 2 242.73 лева, от владението на „***“
ЕООД с. Ю., обл. Пазарджик с управител И.С.К. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието за подс. Г. представлява
„опасен рецидив“.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението по
отношение и на двамата подсъдими. Счита, че от събраните доказателствени
материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимите А. и Г. са
извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
ги признае за виновни и определи наказанието на всеки един от тях при отчитане
на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като предлага да им бъде
наложено наказание лишаване от свобода, което подс. А. да изтърпи ефективно, а
по отношение на подс. Г. да бъде приложен института на условното осъждане.
Подсъдимите А. и Г. не се признават за виновни. Подс. А.
дава обяснения по обвинението, а подс. Г. се възползва от правото си да не дава
обяснения. Подсъдимите лично и чрез защитниците си молят да бъдат оправдани.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Подсъдимите Й.А. и А.Г. живеят в ромската махала на
гр. Пазарджик и се познавали отпреди. Двамата подсъдими се срещнали и уговорили
да извършат кражба на вещи, от продажбата на които да се облагодетелстват
материално. Подсъдимите А. и Г. имали предварителна информация, че на ул. „Пловдивска“
в гр. Пазарджик, зад магазин „Т-Макс“ се намирал лек автомобил марка „***“ с
френски регистрационен № ***, в купето на който имало голям по обем метален
предмет. Автомобилът бил собственост на дружество „***“ ЕООД с. Ю., обл. Пазарджик,
чийто управител бил св. И.К.. Автомобилът се намирал на посоченото място, тъй
като бил в ремонт. От него била демонтирана автоматичната скоростна кутия,
която била поставена в купето на автомобила. Именно тази вещ била забелязана от
подсъдимите А. и Г..
В изпълнение на предварително обмисления план на
03.03.2019 г., през деня, подсъдимите А. и Г. отишли до автомобила „***“ на
посочения адрес. Подс. Г. взел голям камък и с него счупил стъклото на предната
лява врата на автомобила. След това през образувалия се отвор двамата обвиняеми
проникнали в купето на автомобила, от където взели автоматичната скоростна
кутия. По същото време наблизо се
намирали свидетелите С.Й. и Я.Ю.. Те забелязали действията на двамата подсъдими,
както и това че отнесли скоростната кутия към ромската махала. След като взели
вещта, подсъдимите я укрили в една улична канализационна шахта в махалата.
След като констатирал липсата на вещта от автомобила
си, св. И.К. сигнализирал органите на полицията. При проведените ОИМ,
извършителите на кражбата- двамата подсъдими били установени. Пред св. Д.П.-***,
работил по случая, подсъдимите Г. и А. признали за извършената от тях кражба, като
подробно описали своите действия. Подс. Г. показал на полицейските служители
къде са скрили отнетата скоростна кутия.
С протокол от 13.03.2019 г. подс. Г. предал доброволно
автоматичната скоростна кутия, като с приемо-предавателен протокол от същата
дата вещта била върната на собственика й- св. К..
По този повод било отпочнато настоящето наказателно
производство.
Видно от заключението на изготвената в досъдебната
фаза на процеса оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и
обосновано, стойността на отнетата автоматична скоростна кутия към датата на
извършване на деянието, възлиза на 1 010,78 лева по пазарни цени, с приспаднато
овехтяване.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе от показанията
на свидетелите И.К., Д.П., в това число и дадените от него на ДП и прочетени по
реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 предл.2 от НПК показания, Я.Ю., И.П., Д.Д.,
И.Г. и Е.Б. и показанията на св. С.Й., дадени на в досъдебната фаза на процеса
пред съдия и прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, както и от
заключението на оценъчната експертиза и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите К.,
Ю., П., П., Д., Г. и Б., тъй като същите са последователни и непротиворечиви и
по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Освен това
същите се подкрепят и допълват и от събраните писмени доказателства и
заключението на оценъчната експертиза, както и от прочетените в съдебно
заседание показания на св. С.Й., дадени на ДП пред съдия.
От тези доказателства по един безспорен начин се
установява авторството на деянието в лицето на подсъдимите и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъпленията. В
показанията си св. К. е категоричен относно вещта предмет на престъпното
посегателство, като убедително сочи кога, къде и защо се е намирала същата в
автомобила, собственост на дружеството, чиито управител е той. От тези негови
показания се установява категорично, че отнетата скоростна кутия е собственост
на дружество „***“, което се потвърждава и от писмените доказателства по делото
сред които и представеното заверено копие на СРМПС, удостоверяващ този факт.
Освен това заявеното от св. К. описание съответства на това, дадено от самите
подсъдими в разказа им пред св. П., интерпретирано чрез неговите показания, но
също така и от показанията на св. Ю. и тези прочетените показания на св. Й..
Именно отнетата скоростна кутия от автомобила на дружество „***“ е била
намерена на посоченото от подс. Г. място от полицейските служители и върната на
св. К.. Пак от показанията на св. К., подкрепени и допълнени от показанията на останалите
свидетели, посочени по-горе, се установява и датата и мястото на извършване на престъплението.
Установен е безспорно по делото и начина на извършване
на деянието, а именно с използване на камък от подс. Г., с помощта на който е
счупено стъклото на лявата предна врата на автомобила на ощетеното дружество, като
по този начин е преодоляна преградата за защита на имота (автомобила) и през
получилия се отвор двамата подсъдими са влезли в автомобила, от където са взели
демонтираната и оставена на съхранение автоматична скоростна кутия на
автомобила, след което са се отдалечили от мястото на престъплението и са
укрили вещта в улична канализационна шахта.
Всички тези обстоятелства се установяват категорично
на първо място от показанията на св. Я.Ю.- очевидец на действията на
подсъдимите А. и Г.. Той е категоричен в показанията си, че подсъдимият Г. е
счупил стъклото на предната лява врата на автомобила с камък и че подс. А. е
влязъл в автомобила и е взел скоростната кутия, след което двамата са тръгнали
с тежката вещ към ромската махала. В подкрепа на неговите показания са и тези
на св. С.Й., дадени на ДП пред съдия, в който той също описва подробно
действията на двамата подсъдими, като показанията му са в унисон с тези на св. Ю..
Съдът даде вяра именно на тези показания на св. Й., тъй като от една страна те
се подкрепят от останалия обективен доказателствен материал по делото, а от
друга са дадени скоро след самия случай в една сравнително спокойна обстановка,
пред съдия (и то пред председателя на настоящия съдебен състав, който имаше
възможността да се убеди, че св. Й. спокойно, доброволно и последователно
разказа за видяното от него). Освен това тези му показания съвпадат и със
заявеното от него пред св. Е.Б., пред която за първи път е разказал за
възприетите от него действия на двамата подсъдими. Освен това съдът отчете, че
в съдебно заседание св. Й. даде показанията си в присъствието на подс. А.,
който е негов роднина и от който очевидно се страхува, като се имат предвид и
показанията на св. П., в който заявява, че именно подс. А. организира по-малки
деца между които св. Й., както и св. З.А., също негов роднина, да извършват
кражби. Поради тази причина, както и поради това, че противоречат на останалите
гласни доказателства, съдът не даде вяра и на показанията на св. З.А., в които
той твърди, че случайно Г.е счупил стъклото на автомобила и че с. Ю., а не
двамата подсъдими, е взел скоростната кутия. Освен това в показанията си св. Б.
заяви, че пред нея А. е разказал, че е видял именно подсъдимите Г. и А. да
взимат скоростната кутия, когато за първи път пред нея е разказал за видяното
от него.
От показанията на св. Д.П. също става ясно, че именно
двамата подсъдими са извършили кражбата на инкриминираната вещ. Този свидетел
заяви, че пред него А. и Г. са признали, че предварително са се уговорили да
извършат кражбата, като са разказали подробно за своите действия и Г. е посочил
мястото, където са скрили скоростната кутия. Последният факт се установява и от
показанията на свидетелите Д., П. и Г..
Св. Г. също категорично посочи, че в разказа си пред
него подсъдимият Г. е разказал за извършената от него и от подс. А. кражба на
скоростната кутия и начина на осъществяването й.
Съдът дава пълна вяра на анализираните до тук
свидетелски показания, т.к. те са еднопосочни, взаимно допълващи се и
подкрепени и непротиворечащи на писмените доказателства по делото.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс. А., тъй
като те не кореспондират с нито едно от посочените по-горе обективни
доказателства. В тях той сочи, че извършители на кражбата са подс. Г. и свидетелите
Ю. и З.А.. Тези му твърдения обаче категорично се опровергаха от анализирания
по-горе доказателствен материал. Освен това не кореспондират дори с показанията
на св. З.А., според който Г. счупил без да иска стъклото, след което избягали,
а св. Ю. влязъл в автомобила и взел частта. Освен това, няма никаква логика,
подс. А. както сам признава, да скрие с подс. Г. скоростната кутия в
канализационната шахта, ако е вярно твърдението му, че не е отнел същата, а Ю.,
Г. и З.А.. Също няма логика подс. А. да признае вината си при провеждането на
очната ставка между него и св. Ю., ако действително не е участвал в отнемането
на вещта.
Поради всичко изложено съдът не даде вяра на
обясненията на подс. А. и ги прие за изразена от него защитна позиция с цел
омаловажаване на действията му и избягване на наказателната отговорност.
При
така установена фактология и при този анализ на доказателствата, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът стигна до единствения и несъмнен извод, че от
обективна и субективна страна подсъдимите Й.А. и А.Г. са осъществили престъплението,
за което им е повдигнато обвинението, както следва:
- Подс. Й.А.- престъпление по чл.196 ал.1 т.2, във вр. чл.195 ал.1
т.3, пр. първо и т.5, във вр. чл.194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 букви ”а” и ”б”
от НК, тъй като на 03.03.2019г.
в гр.Пазарджик, след предварителен сговор с А.Е.Г. ***, в немаловажен случай,
чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - счупване
стъклото на предна лява врата на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с
френски peг.№***, е отнел чужда движима вещ - 1 брой автоматична скоростна
кутия на стойност 1010.78 лева, от владението на „***“ ЕООД с.Ю., обл.Пазарджик
с управител И.С.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като кражбата представлява „опасен рецидив“.
- Подс. А.Г.- престъпление по
чл.195 ал.1 т.3, пр. първо и т.5, във вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като на
03.03.2019г. в гр.Пазарджик, след предварителен сговор с Й.А.А. ***, в
немаловажен случай, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот - счупване стъклото на предна лява врата на лек автомобил марка „***“
модел „***“ с френски peг.№***, е отнел чужда движима вещ - 1 брой автоматична
скоростна кутия на стойност 1010.78 лева, от владението на „***“ ЕООД с.Ю.,
обл.Пазарджик с управител И.С.К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
Подсъдимите А. и Г. са имали представа за всички
обективни елементи на осъществената кражба. Съзнавали са, че извършват кражба
на автоматична скоростна кутия, като прекъсват владението върху същата от
страна на нейния собственик и вършат това без негово съгласие. Действията им са
обусловени от намерението противозаконно да своят вещта. Съзнавали са, че
извършват престъплението след като са се сговорили предварително за това, уговаряйки
времето, мястото и начина на неговото осъществяване, като всеки от тях е участвал
при изпълнението на намисленото престъпление като съизвършител при
предварително разпределение на ролите си. Наясно са били, че като са използвали
камък и с негова помощ са счупили стъклото на предната лява врата на
автомобила, в който се е намирала скоростната кутия, са разрушили преграда
здраво на правена за защита на имот, като по този начин са осигурили достъп до
вещта- предмет на посегателството.
Подс. Й.А. е съзнавал и квалифициращия
признак „опасен рецидив“, тъй като е бил наясно, че е осъждан с влязла в сила
на 25.01.2016 г. присъда по НОХД № 1991/2015 г. на ПзРС, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2
във вр. с чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да търпи при
строг режим. Съзнавал е също, че е бил осъждан и с присъда по НОХД № 1870/2013 г.
на ПзрС, влязла в сила на 18.12.2013 г., за извършени престъпления по чл.196
ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК и по
чл.216 ал.1 от НК, за които му е било определено и наложено общо най-тежко и
увеличено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което е търпял
ефективно. Съзнавал е също, че е изтърпял наказанието ЛС, наложено му с
присъдите по двете посочени дела, като съответно е бил освободен от затвора на
29.11.2014 г. и на 25.12.2017 г. Тоест настоящото деяние е извършено от подс. Й.А.
след като е бил осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления на лишаване от
свобода, които наказания са в размер повече от 1 година и изпълнението на
същите не е било отложено по чл.66 от НК. Престъплението се явява и извършено в
срока по чл.30 ал.1 от НК. Тези обстоятелства обуславят и квалифициране на
кражбата като извършена при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29
ал.1 бук. „а“ и бук. „б“ от НК по отношение на подс. Й.А..
Извършеното от подсъдимите А. и Г. деяние не
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, предвид цялостната
престъпна деятелност и на двамата подсъдими, вида и стойността на отнетото
имущество, както и обстоятелството, че кражбата е осъществена при условията на
няколко квалифициращи обстоятелства, както и предвид дързостта, с която са
действали подсъдимите- посред бял ден и на оживено място.
Съдът призна подсъдимите А. и Г. за невинни и ги
оправда по първоначално повдигнатото им обвинение, а именно за кражба и на 1
брой глава за двигател, 1 брой турбина и 1 брой колянов вал, всичко на обща
стойност 1231.95 лева. Св. К. не можа да посочи категорично, че в автомобила
собственост на дружеството му е имало и такива вещи. Освен това в показанията си
и очевидците и свидетелите, пред които двамата подсъдими и свидетелите-очевидци
са разказали за извършеното от подсъдимите, единствената вещ, който се сочи че
е била открадната от А. и Г. е автоматичната скоростна кутия. Само тази вещ е
била открита и от полицейските служители, скрита от подсъдимите в уличната
шахта. При това положение липсват категорични доказателства, че и тези вещи,
инкриминирани от обвинението са били предмет на деянието извършено от двамата
подсъдими.
Подсъдимите А. и Г. са извършили престъпното деяние
виновно, т.к. са предвиждали настъпването на общественоопасните последици и са
искали тяхното настъпване. Действали са с пряк умисъл съобразно
материалноправната характеристика на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието- кражба, което е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел
І-ви на глава V-та от НК- „Престъпления против собствеността”. Това са едни от
най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Конкретното
деяние също е със завишена степен на обществена опасност, предвид времето,
начина и мястото на неговото извършване- демонстративно, с чувство за
безнаказаност, през деня, на оживено място, чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот, след като са се сговорили предварително. Това посегателство драстично засяга
правото на собственост върху вещ, без която автомобилът не може да функционира.
Всички тези обстоятелства правят престъпното посегателство на подсъдимите и с
по-високата социална, морална и правна укоримост.
Отчете се и степента на обществена опасност и на
дейците, която съдът прецени като завишена, като за подс. А. дори изключително
завишена, предвид изключително негативните характеристични данни за и за
двамата подсъдими, а за А. и обремененото му съдебно минало извън осъжданията
обуславящи квалификацията опасен рецидив.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
правото на собственост, както и в желанието на подсъдимите да си набавят
средства за живеене по бърз и престъпен начин.
При определяне и индивидуализация на наказанието като
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства за двамата подсъдими се
отчете броя на квалифициращите деянието обстоятелства, негативните
характеристични данни и високата стойност на отнетата вещ, а за подс. А. и
предходните му осъждания. Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се отчетоха връщането на отнетата вещ и тежкото семейно и
материално положение и имотно състояние на двамата подсъдими, както и
необремененото съдебно минало на подс. Г. и оказаното от него съдействие на полицейските
органи.
С оглед на гореизложеното и след като
бяха отчетени смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства
за всеки един от подсъдимите, съобразно относителната им тежест съдът намери, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- подробно посочени по-горе,
при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. С оглед на това съдът индивидуализира наказанието на подсъдимите
А. и Г. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определи наказание
„лишаване от свобода“ съответно на подс. Й.А. в размер на две години, а на
подс. А.Г. в размер на единадесет месеца.
Така определените по вид и размер наказания за всеки
един от подсъдимите, съдът намери за справедливи и съответни на тежестта на
извършеното от тях, като са от естество да изпълнят предвидените от
законодателя в чл.36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект спрямо
дейците, както и да повлияят предупредително върху останалите членове на
обществото.
Предвид миналите осъждания на подс. Й.А. на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, е налице законова пречка
за прилагане на института на условното осъждане. Както се посочи вече,
подсъдимият е изтърпявал наказание ЛС по НОХД № 1991/2015 г. на ПзРС, като е
освободен от затвора на 25.12.2017 г. по изтърпяване на наказанието. От
изтърпяването на това наказание не са били изтекли 5 години към периода на
извършване на умишленото престъпление по настоящето дело. С оглед на това и на
основание чл.57 ал.1 т.2 бук.„б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим за изтърпяването на наказанието от две години лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на подс. Г.
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен
срок от по три години.
Съдът възложи възпитателната работа с
условно осъдения Г. на Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Й.А.А. да заплати сторените по делото разноски, а
именно: по сметка на ОД на МВР - Пазарджик в размер на 28.98 лв. ; по сметка на
Районен съд Пазарджик в размер на 10 лева, както и 230 лева по сметка на
НБПП-София за служебен защитник в досъдебната фаза на процеса.
На същото основание съдът осъди подсъдимия А.Е.Г. да заплати сторените по делото разноски, а
именно: по сметка на ОД на МВР- Пазарджик в размер на 28.98 лв.; по сметка на
Районен съд Пазарджик в размер на 10 лева, както и 450 лева по сметка на
НБПП-София за служебен защитник в досъдебната и съдебната фаза на процеса.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: