Определение по дело №1296/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава тринадесета от АПК, вр. чл.63h от ЗАНН.

Делото е образувано по частна жалба на Община Хасково против Определение № 242/28.09.2023г. на РС-Хасково по а.н.д.№ 722 по описа на същия съд за 2023г.

В частната жалба се навеждат доводи, че оспорения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че императивната норма на чл. 186, ал.3 изр.последно от ЗДвП, вр. с чл. 186, ал.8 от ЗДвП ясно определя срока за депозиране на възражение против съставен фиш, а именно 7 - дневен от закрепване на уведомлението на конкретното м.п.с. С изтичане на посочения срок, издадения фиш се считал за влязло в сила наказателно постановление и не било възможно да бъде предприета процедурата по чл. 186, ал.2 от ЗДвП за съставяне на АУАН на нарушителя.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното определение, в частта, с която било дадено разпореждане на Община Хасково да издаде АУАН и НП, поради подаване на възражението извън 7 - дневния срок.

Ответната страна не ангажира становище по частната жалба.

Настоящата инстанция приема частната жалба за допустима за разглеждане, като с оглед изложените в нея съображения, приема че същата е насочена срещу Определение № 242 от 28.09.2023г. постановено по а.н.д. № 722/2023г. по описа на РС-Хасково в неговата цялост. Частната жалба е депозирана в срок и изхождаща от лице, притежаващо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред районен съд, гр. Хасково е започнало по жалба, подадена от И.Т.Т. *** насочена против глоба с фиш с № 002333 от 07.07.2023г. издаден от служител при Община Хасково и отказа за анулирането му.

С обжалваното определение Районен съд - Хасково е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството по образуваното пред него АНД № 722/2023г., поради недопустимост на подадената жалба и е изпратил преписката по компетентност на Община Хасково. Съдът е приел, че предвид същността на фишовете по чл.186 от ЗДвП, същите не подлежат на самостоятелно обжалване пред съда. Счел, че процедурата по връчване на фиша не е изпълнена в съответствие със законовата разпоредба на чл.186, ал.3 от ЗДвП, като жалбоподателят е бил лишен от правото си да разбере за съставеният му фиш и оттук да възрази срещу нарушението или размера на глобата. Приел е че за датата на узнаване на фиша следва да се приеме датата на депозиране на жалбата срещу същия до съда – 29.08.2023г. Същевременно е счел, че жалбата има характер на възражение, поради което е налице хипотезата на чл. 186, ал.2 от ЗДвП и чл.39, ал.3 от ЗАНН и оспорването, ведно с цялата преписка следва да се изпратят по компетентност на Община Хасково с оглед разпореждане за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Настоящата инстанция намира постановеното разпореждане за правилно, при корекция на мотивите.

Тълкувайки разпоредбите на чл. 39, ал.3 от ЗАНН, чл. 186, ал.1 - ал.3 и ал.8 от ЗДвП се налага извода, че уредения в чл. 186 от ЗДвП "фиш", като форма на писмено обективирано властническо волеизявление на административно-наказващ орган, с който се налага глоба за извършено нарушение, не подлежи на съдебен контрол.

Аргумент за горното е и императивната разпоредба на чл. 58д, ал.1 ЗАНН, в която се определя вида на актовете, подлежащи на обжалване пред съд, а именно наказателните постановления, предупрежденията по чл.28, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство и електронните фишове. В настоящия случай не се касае за нито един от тези видове актове, следователно глобата с фиш не подлежи на пряк съдебен контрол.

С оглед правото на защита на нарушителя, фишът може да бъде оспорван от неговия адресат. Възможността за това е изрично установена в чл. 186, ал. 2 от ЗДВП, но оспорването следва да бъде насочено към административно-наказващия орган, съставил фиша. Същевременно предприетото оспорване в срок, изключва възможността фишът да породи правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно - за издателя на фиша, то създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение, или пък да откаже да състави такъв акт, в случай че действително процедурата по налагане на глоба с фиш е опорочена. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал.3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. В случай, че този орган състави АУАН и респ. издаде наказателно постановление, то едва последното вече ще може да бъде обжалвано от неговия адресат пред съда, по реда на ЗАНН.

В конкретния случай, от материалите по делото е видно, с фишът, в е обективирано осъществяване на нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, за което и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 20.00 лева. Фишът е съставен в отсъствие на нарушителя и не е подписан от него.

Както правилно е приел районният съд, за да се приеме че процедурата по чл. 186, ал.3 от ЗДвП по съобщаване на фиша на собственика на автомобил, с който е осъществено гореописаното нарушение, респ. на ползвателя на същото е била надлежно спазена, е следвало да бъде доказано че: 1. е предприето от компетентните длъжностни лица закрепване на фиша на автомобила и 2. екземпляр от фиша е изпратен на собственика, респ. ползвателя. В случая по делото не е доказано фишът да е закрепен за процесния автомобил. Това не е обективирано в двата екземпляра от фиша налични към административната преписка, нито е удостоверено по друг надлежен начин. Същевременно установява се по делото, че процесният фиш е съобщен на санкционираното лице с писмо рег. индекс 94И-2355-4 от 28.07.2023г., връчено с известие за доставяне на 01.08.2023г. В цитираното писмо изрично е посочено на адресата му, че има право в 7 - дневен срок от получаването му да подаде декларация уточняваща лицето, на което е предоставено м.п.с., с предупреждението, че в противен случай санкцията ще бъде наложена на него. На 03.08.2023г.,т.е. в 7-дневния срок по чл. 186, ал.3, вр. с чл. 39, ал.3 от ЗАНН, И.Т. е възразил срещу съставения му фиш и възражението му наименувано “жалба“ е било регистрирано в Община Хасково с рег. индекс 94 И-2355-4#1 от 03.08.2023г. Видно от съдържанието на подадената жалба, в нея се изразява несъгласие на нарушителя с констатациите на контролния орган и съответно в същата е обективирано искане за прилагане разпоредбата на чл. 186, ал.2 от ЗДВП.

Следователно от гореизложеното следва извода, че фишът е съобщен на адресата си на 01.08.2023г., от тази дата е започнал да тече 7 – дневният срок, в който последният е можел да възрази срещу него и в посочения срок – на 03.08.2023г. възражение срещу фиша действително е постъпило. В този случай съгласно чл. 182, ал.2 от ЗДвП и чл. 39, ал.3 от ЗАНН на нарушителя следва да се състави акт за установяване извършено нарушение. Вместо да действа съобразно изискванията на горните норми, частният жалбоподател е отказал да анулира фиша, незаконосъобразно приемайки, че срокът за подаването е възражението не е бил спазен. Това обстоятелство е наложило адресатът на фиша да депозира жалба срещу отказа за анулирането му и респ. да поиска анулирането му от съда, т.е да оспори фиша пред съда.

Поради това правилно след като е оставил без разглеждане подадената жалба, в нейната цялост като недопустима, предвид подаването й срещу актове не подлежащи на оспорване пред районния съд и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил изпращане на преписката по компетентност на Община Хасково за произнасяне по нея и преценка съставянето на АУАН и издаване на НП.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила .

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №242/28.09.2023г. на РС-Хасково, по а.н.д. № 722 по описа на същия съд за 2023г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: