РЕШЕНИЕ № 1355
гр.Бургас, 06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ти наказателен
състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Анатоли Бобоков
при участието на
секретаря С.П., като разгледа НАХД №2951 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата
на ***, с ЕИК ***, против наказателно постановление № 02-0002437 от 27.05.2019г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" в гр.Бургас, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на
чл. 128, т.2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 415в ал.1 вр.414,
ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочат
се нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е ясно коя е
датата на нарушението, както и мястото. Излагат се доводи, че не е описано ясно
нарушението и това водело до нарушаване правото на защита на наказаното
дружество. По същество счита, че не е налице соченото нарушение, тъй като
неплащането на трудово възнаграждение било гражданско правен спор, който
следвало да се разреши с предявяване на иск по КТ. Твърди, че е налице
хипотезата на чл.28 ЗАНН и моли за отмяна на атакуваното НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.
Административнонаказващият орган – Дирекция "Инспекция по
труда" - Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния седмодневен
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е подадена пред териториално и
материално компетентен съд. Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
В Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас е била получена жалба,
в която се съдържали твърдения за неизплатено трудово възнаграждение на
работници в стопанисвания от жалбоподателя обект – цех за преработка на миди в
гр.Черноморец. Във връзка с постъпилия сигнал била извършена проверка от св. Р.
на длъжност инспектор в Д"ИТ"-Бургас. При проверката било
констатирано, че към 01.05.2019г. жалбоподателя не е изплатил трудовото
възнаграждение за м.март 2019г. на работника В.Б. в размер на 579,10 лева,
който бил на длъжност „работник риболов“. Пълномощник на дружеството попълнил декларация,
в която посочил, че сумата не била заплатена, поради липса на средства. Направени
били предписания до дружеството. На 27.05.2019г. описаната сума била преведена
по сметка на работника В. Б., видно от приложеното платежно нареждане.
При тези факти на 17.05.2019 г св.Р. в присъствието на свидетел и
упълномощено лице на жалбоподателя съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение, в който описаното нарушение е било
квалифицирано по чл. 128, т.2 от КТ.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.
Като взел предвид акта, възражението и останалите писмени доказателства
административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно постановление №
02-0002437/27.05.2019г. В него при пълна идентичност на фактическата обстановка
и правна квалификация на нарушението както в акта, и на основание чл. 415в ал.1
и чл. 414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
300 лева. Това е така, тъй като до приключвана на проверката дружеството,
представило на проверяващите доказателства, че е изплатило сумата от 579,10
лева дължима на работника В.Бялков.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от материално и териториално
компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материално правна норма. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
Няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се
установява, че към месец март на 2019 г. между дружеството-жалбоподател и
работника Бялков е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата, на
което той се е задължил да престира трудовата си сила на длъжност "работник
риболов", срещу което жалбоподателя се е задължил да му изплаща трудово
възнаграждение.
В хода на проверката работодателят не е ангажирал доказателства, от
които да е видно, че е изплатено дължимото възнаграждение до края на месец април
2019г.
Съгласно нормата на чл. 128, т.2
от КТ "Работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се
изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал.3 от КТ – лично на
работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение се превежда в банка. В случая не се
установява трудовото възнаграждение на работника за месец март на 2019 г да е
изплатено своевременно до края на месец април, следващ полагането на труда по
един от изброените начини. Неизпълнението на това задължение, представлява
нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
До приключване на проверката обаче трудовото възнаграждение е било
изплатено, видно от приложеното платежно нареждане и затова
административнонаказващият орган е приложил привилегирования състав на чл. 415в
ал.1 вр. чл. 414, ал.1 от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда предвиден в КТ и от което не са
произлезли вредни последици на работодателя се налага имуществена санкция в
размер от 100 до 300 лева. Определеният размер на наложената имуществена санкция
е в максимално предвидения в закона.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на
административнонаказателното производство. Както в акта, така и в наказателното
постановление са посочени всички съставомерни признаци, като не се констатират
разминавания или несъответствия. Даже напротив – както актосъставителят, така и
наказващият орган са изложили подробно дори повече от изискуемите
обстоятелства, като са посочили абсолютно всички относими правни норми, като по
този начин не само че не са ограничили правото на защита на жалбоподателя, а са
му го гарантирали в максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено
нарушението, мястото, както и описанието на нарушението.
По делото не се съдържат никакви доказателства (дори твърдения) за предишни
административни нарушения от страна на дружеството. Размерът на неизплатеното
трудово възнаграждение е невисок, а нарушението е отстранено, преди издаване на
наказателното постановление. Всичко изложеното до тук мотивира съдът да приеме,
че определеното наказание имуществена санкция в размер на 300 лева –
максималният размер се явява неоправдано. Нарушението е първо по ред,
отстранено е и не са налице отегчаващи обстоятелства, които да налагат
определяне на санкцията в максимален размер, поради което НП следва да бъде
изменено и на жалбоподателя да се определи наказание от 100 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1, предложение първо от ЗАНН,
Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002437 от 27.05.2019г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" в гр.Бургас, с което на ***, с ЕИК ***
за нарушение на чл. 128, т.2 от КТ и на
основание чл. 415в ал.1 вр.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева, като намалява размера на имуществената санкция на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.