Решение по дело №193/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Х., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица], депозирана чрез адвокат В. Д., БАК против Решение № 50 от 15.03.2024 г., постановено по АНД № 56 по описа за 2024 г. на РС – гр. Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0892-001078 от 13.12.2023 г., издадено от Началник сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОДМВР – гр. Габрово, с което на Х., на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева. В касационната жалба се сочат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради противоречието му с материалния закон. Поддържа се становище за недоказаност на приписаното му нарушение и съществени нарушения на административнонаказателните правила, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на същото. В условията на евентуалност се навежда и доводи за маловажност на санкционираното деяние. Поради изложеното по реда на настоящото производство търси отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски за двете инстанции. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и представлява. В писмено становище от адвокат Д., БАК поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

 

Ответната страна, началник на сектор при ОД на МВР – гр. Габрово, сектор "Пътна полиция" – гр. Габрово – становище по жалбата не сочи.В проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно своевременно призован, не се явява и не се представлява.

 

Представителят на Габровската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и предлагана на съда да постанови решение в този смисъл.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, чрез надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

 

Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, като съображенията за това са следните:

 

С оспореното решение е прието за доказано от фактическа страна, че на 10.11.2023 г., около 20.30 часа, във връзка с провеждана в гр. Габрово СПО служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР, гр. Габрово са спрели движещият се по „*****************“ лек автомобил [Марка], модел „*****“ с рег. № **************, управляван от жалбоподателя, като след спиране и визуална проверка било констатирано, че изпускателната система на автомобила (шумозаглушителното му устройство) е видоизменена чрез подмяната на надлежен елемент от нея, вследствие на което при движение автомобила издава силен шум, което свидетелите – полицаи възприели.

 

Последните преценили, че в случая е налице значителна техническа неизправност на МПС и на Х. Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 932511 от 10.11.2023 г., в който актосъставителят квалифицирал горното като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие касационният жалбоподател се възползвал от законното си право по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, депозирайки писмени възражения. В същите посочил, че актът относно нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е незаконосъобразен, поради липса на безспорно установена техническа неизправност на управляваното от него МПС. По повод възражението била извършена проверка, приключила с докладна записка, съдържаща становище за неоснователност на възражението.

 

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, било издадено и процесното НП, с което на касатора било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. Недоволен от същото останал Х., който го оспорил пред първоинстанционния съд.

 

При тази фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установено от обективна и субективна страна извършването на деянието, поради което и потвърдил оспореното НП.

 

Административен съд – гр. Габрово намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол и от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

 

При извършената служебна проверка за правилността на атакуваното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, съобразно изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав намира, че процесното съдебно решение се явява неправилно и незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:

 

С НП на касационния жалбоподател е вменено извършване на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС със значителна техническа неизправност, а именно с „неизправна изпускателна система (неизправност шумозаглушителни устройство), което от своя страна оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.“

 

Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон, съответно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. С Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата е приета и Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на изправността на превозните средства. Според т. 8.1.1 от Методиката, при проверка на системите за намаляване на шума, при наличие на изменена система за намаляване на шума, по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, е възможно наличие на два вида неизправности – значителни и опасни. Като способ за установяване на наличието на подобна неизправност е въведена субективната оценка на специалиста, осъществяващ техническия преглед, освен когато той прецени, че нивото на шума може да е на границата на допустимото – в този случай той може да извърши замерване на шума, излъчван от неподвижно превозно средство, като се използва шумомер.

 

Безспорно е по делото, че при процесната проверка, извършена от полицейските служители А. и Б. и обусловена от това, че автомобила издавал „шум, който е по-различен и с по-голям интензитет от останалите участници в потока“, първият от които е констатирал, че автомобилът е с видоизменена шумозаглушителна уредба – крайното, фабрично шумозаглушително устройство е демонтирано и на негово място, чрез множество заварки е монтирано друго, като замяната оказвала неблагоприятно въздействие върху нивото на шума с издавания от МПС по-голям шум. На не по този начин от обективна страна е описал нарушението, вменено на водача в акта, като това описание впоследствие е било възпроизведено и в обстоятелствената част на НП е посочил само „неизправна изпускателна система (неизправност шумозаглушителни устройство), което от своя страна оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.“

В хода на съдебното производство актосъставителят свидетелят посочват, че колата е издавала доста по-висок шум в резултат на смяната на оригиналното гърне, което констатирали при движението на автомобила сред другите и което актосъставителят субективно е приел за значителна техническа неизправност, оказваща неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. В показанията си и двамата изрично заявяват също, че са установили, че гърнето на МПС е сменено със друго такова такова въз основа на визуални възприятия и справка в интернет сайт за автомобили.

 

Събраните по делото доказателства мотивират настоящата инстанция да формира извод за недоказаност на нарушението, вменено на касационния жалбоподател. Административнонаказателната му отговорност е ангажирана за това, че е управлявал технически неизправно пътно превозно средство, по отношение на което са налице значителни неизправности. Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В настоящия случай е прието, че касаторът е управлявал МПС със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправна изпускателна система, неизправност шумозаглушителни устройство на автомобила, оказваща неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.

 

От събраните по делото доказателства обаче не се установява с категоричност, че въпросното ППС е било технически неизправно, както и че техническата му неизправност е била значителна по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП. Това е така, доколкото тези елементи от състава на административното нарушение единствено се предполагат от служителите на МВР, осъществили проверката. Освен това, според показанията на последните, установената значителна техническа неизправност се състои в подмяна на оригиналното гърне на МПС с друго такова. Монтирането на неоригинална част на МПС обаче само по себе си не може да се квалифицира като неизправност на същото, след като изпълнява функциите, произтичащи от техническото му предназначение. Т. е. наличието на монтирано друго гърне вместо оригиналното за съответния вид, марка и модел МПС само по себе си не означава, че автомобилът е технически неизправен.

 

В същото време по делото не е установено дали наистина монтираното гърне е различно от това, което е било фабрично монтирано на конкретния модел, доколкото разликата е установена не чрез справка, изготвена от официалния представител на марката, а в такава, извършена със интернет сайт.

 

Отделно не е установено и в какво точно се изразява тази неизправност – дали монтираното гърне е било повредено или че за същото е обичайно да издава шум с по-високо ниво. Тук подлежи и на съобразяване, че не е спорно автомобилът да е преминал през годишен технически преглед - показанията на актосъставителя да не са констатирани други нарушения по ЗДвП, при което няма данни извършилият прегледа технически специалист не е установил наличие на някое от основанията, визирани в т. 8.1.1 от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на изправността на превозните средства, въведена с Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, което обстоятелство сериозно разколебава обвинителната теза.

 

Извън изложеното с горепосоченото описание на нарушението, без конкретизация в какво се изразява установената неизправност особено съществено се засяга и възможността жалбоподателят да осъществи правото си на защита – обстоятелствата по нарушението са обстоятелства със съществено значение, чието посочване е задължително според нормата на чл. 42, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на водача. Не става ясно от АУАН дали е налице видоизменение на шумозаглушителната система, или например неправилен монтаж /арг. от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства/. Липсва изобщо впрочем в акта и посочването на каквито и да било действия от страна на водача, с които същият да е осъществил вмененото му нарушение, което процесуално нарушение е пренесено и в НП, в което нарушението е описано по същия начин. Недопустимо е е два в с.з., чрез свидетелски показания да се допълват и доизясняват констатациите на актосъставителя и АНО.

 

Предвид гореизложеното, касационната жалба се явява основателна. С оглед на това решението, предмет на касационен контрол, следва да бъде отменено, респективно следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо незаконосъобразното наказателно постановление.

 

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на Я. Т. Г., следва да бъдат присъдени разноски в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева за осъществено процесуално представителство от страна на адвокат Д., БАК в хода на настоящото и първоинстанционното производство. Действително договореното и платено възнаграждение се явява прекомерно, с оглед правната и фактическа сложност на делото, но липсва искане от насрещната страна за неговото намаляване, при което съдът служебно не е властен да се произнесе в коментираната насока.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 50 от 15.03.2024 г., постановено по АНД № 56 по описа за 2024 г. на РС – гр. Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0892-001078 от 13.12.2023 г., издадено от Началник сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОДМВР – гр. Габрово, с което на Х. Т. Х., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица], на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева, вместо което постановява:

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 23-0892-001078 от 13.12.2023 г., издадено от Началник сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОДМВР – гр. Габрово, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – град Габрово да заплати на Х. Т. Х., [ЕГН] от гр. Габрово, [улица]разноски по настоящото и АНД № 56 по описа за 2024 г. на РС – гр. Габрово в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева.

 

Решението е окончателно.