№ 229
гр. Силистра, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20233400500353 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
С решение № 140/24.07.2023 год., постановено по гр.д. № 171/2022 год.,
РС – Тутракан е осъдил КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА
ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ”, с ЕИК ********* да заплати на Р.
Ц. Х., с ЕГН **********, стойността на дяловия капитал (главница), в размер
на 2 120,75 лв. (две хиляди сто и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки);
мораторна лихва върху главницата за периода: 12.09.2020 г. до 14.04.2022 г. в
размер на 341,70 лв. (триста четиридесет и един лева и седемдесет стотинки);
законната лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата
молба (18.04.2022 г.) до окончателното изплащане на главницата; отхвърлил
като неоснователни исковете за присъждане на: стойността на дяловия
капитал на ищеца, за разликата между уважения размер - 2 120,75 лв. и
претендирания такъв - 3 593,09 лв.; мораторна лихва върху главницата, за
разликата между уважения размер - 341,70 лв. и претендирания такъв - 578,53
лв.
От решението на РС – Тутракан недоволна е останала само ищцата Р. Ц.
Х. с ЕГН **********, която обжалва решението, в частите, с които са
отхвърлени исковите и претенции до сумата от 3503.42 лева за главницата и
до 564.43 лева за мораторна лихва.
Във въззивната жалба на Р. Ц. Х. се твърди че решението в обжалваните
от нея части е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
метериалния и процесуалния закон. Изразява несъласие с изводите на съда
относно размера, за който е основателна исковата претенция, като изтъква, че
1
в хода на процеса пред първата инстанция е получен ясен и конкретен отговор
на въпроса какво следва да и заплати ответната кооперация. Това е сторено
посредством заключението на назначената и приета от съда без възражения
от страните съдебно -счетоводна експертиза - дяловият капитал, с който е
разполагала към момента на прекратяване на членските правоотношения
възлиза на 7096.51лв. и към 31.12.2013г., като от това са и заплатени само
3593.09 лева и остава задължение в размер на 3503.42 лева. Излага, че няма
никаква яснота защо съдът приспада от „увеличения“ и дялов капитал
каквито и да било суми, за да го намали до 5713.84 лева. Иска се отмяна на
решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с
което ответната кооперация бъде осъдена да заплати и разликата от 2120.75
до 3503.42 лева, представляваща неизплатена част от стойността на дяловия
капитал, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане, както и разликата от 341.70 до 564.43
лева - мораторна лихва за периода от 12.09.2020 г. до 14.04.2022г., със
съответните разноски.
Претендира разноски и за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната
жалба от насрещната страна – КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ”, с ЕИК
*********.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 29, ал. 5
от ЗK и чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищцата Р. Ц. Х., за осъждането
на КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „ТРИУМ“ , да заплати: стойността на дяловата вноска
(главница), дължима на основание чл. 29, ал. 5 от ЗК, в размер на 3 593,09
лв.; мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода: 12.09.2020 г. до 14.04.2022 г. в
размер на 578,53 лв.; законната лихва по чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД върху
главницата за периода от депозиране на исковата молба (18.04.2022 г.) до
окончателното изплащане на главницата. Предмет на въззивно обжалване е
решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част (частично) по
отношение главница и м.лихви. Първоинстанционното решение в частите му,
с които исковете по чл. 29, ал. 5 от ЗK, вр.чл.14 ЗК и чл.86 ЗЗД са уважени е
влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд в отговор
на оплакванията по жалбата, приема следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗК, бившите кооператори имат право на
внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по
установения нормативен ред, на припадащия се дивидент като те им се
изплащат след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили
2
всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени
задължения може да се извърши прихващане с вземанията им.
При липса на установен нормативен ред, посочен в чл. 14, ал. 1 ЗК за
методика за актуализация на дяловете вноски, за да определи размера на
дяловите вноски, съдът следва да вземе предвид релевантните затова
доказателства и да обсъди изслушаната експертиза за внесената от
кооператора дялова вноска и евентуално за извършено актуализиране на
вноските с решения на ОС на кооперацията /Определение № 268 от
12.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 224/2015 г., II т. о., ТК, както и Решение № 47
от 10.03.2009 г. на ВнАС по в. т. д. № 28/2009 г/.
В случая приетата в първоинстанционната производство СИЕ е
установила, че към 31.12.2010 г. размерът на дяловия капитал на ищеца е бил
3 593,09 лв., през 2011 г. СИЕ е установила, че е разпределена печалба от
2010г., като частта на Р. Х. е 1382,87 лв., с което към края на 2011г. дяловият
капитал става 4975, 76 лв., през 2012 г. е разпределена печалба от 2011г., като
частта на Р. Х. е 1683, 74 лв., с което към края на 2012г. дяловият капитал
става 6656,70 лв., през 2013 г. е разпределена печалба от 2012г., като частта
на Р. Х. е 436,,81 лв., с което към края на 2013г. дяловият капитал става
7096,51 лв.
Въззивникът не е оспорил фактическите и правни констатации на
първата инстанция, че през 2011г. увеличаването на дяловата вноска е
извършено без основание, тъй като липсва решение на ОСК за увеличаването
на дяловия капитал за този период. Поради тази именно причина
счетоводните операции, касаещи дяловата вноска на ищеца, извършени през
2011 г., следва да бъдат игнорирани. Ето защо, неоснователно ищцата
претендира да бъде съобразено такова увеличение за членството и в
кооперацията, прекратеното по силата на нейна молба от 06.2018г. до ЗКПУ.
През 2019 г. е взето решение да се намали дяловия капитал от 2013 г. - 1
556 000 лв. до размер на дяловия капитал от 2010 г. - 764 258 лв. Първата
инстанция е приела, че решението за намаляването на дяловия капитал не
следва да бъде прилагано и следва да бъде взето под внимание размерът на
дяловия капитал на ищеца към годината на прекратява на членството (2018
г.), чиято стойност няма данни да е изменена след 2013 г.- 5 713,84 лв., след
игнорирането на увеличението от 2011 г. / 7 096,51 лв. - 1 382,67 лв. = 5
713,84 лв./. В крайна сметка и доколкото на ищцата е изплатена част от
дяловия капитал, равняваща се на 3 593,09 лв., то искът е приет за
основателен за непогасената част от дяловата вноска - 2 120,75 лв., като
въззивната инстанция не може да отрече признати от първоинстанционнияя
съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от
насрещната страна чрез жалба.
Предвид на това решението на първоинстанционния съд в обжалваните
му пред въззивния съд части следва да бъде потвърдено и по съображения,
основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта
им, оспорена в жалбата.
Разноски не се присъждат.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 140/24.07.2023 год.,
постановено по гр.д. № 171/2022 год. на РС – Тутракан.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4