№ 189
***, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502306 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№63475/16.09.2022 г. , подадена от
П. Н. П., ЕГН **********, ***, чрез процесуалния му представител адв. Р. Е.,
срещу Решение № 2585/02.08.2022 г., постановено по гр.д. № 15985/2021 г. на
РС - Варна, 51-ви съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен искът на
въззивника за разликата над присъдената сума от 10 000 лева до сумата в
размер на 20 000 лева, представляваща част от претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични
увреждания, изразяващи се в многофрагментно счупване на долния клон на
лява срамна кост, както и негативни психични изживявания, претърпени в
резултат от реализирано на 19.06.2019 г. в *** ПТП по вина на водача на лек
автомобил „**“ с рег. № ***, застрахован по действащ към датата на
събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество.
Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно.
Навежда доводи, че с оглед комплексната съдебна експертиза е установено,
че въпросното ПТП е причинило значим стрес за пострадалия. Съгласно
изложеното във въззивната жалба и доказателствения анализ на въззивника,
претърпятното ПТП му е предизвикало болки и страдания със значителен
интензитет и сериозен психологически дискомфорт за продължителен период
от време. Сочи се, че в резултат на инцидента, неговата работоспособност е
била засегната и съответно възможността му да реализира доходи, за което е
изпитвал допълнително притеснения. При определяне размер на
1
обезщетението въззивникът счита, че съдът е следвало да вземе предвид
установените увреждания, причинили му трайно затруднение на движенията
на долните му крайници, търпените болки, както и обстоятелството, че в
продължение на няколко месеца не е имал възможността да се обслужва без
чужда помощ. Изложени са съображения, че обжалваното решение не е
съобразено със съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД за
справедливо обезщетяване на понесени неимуществени вреди, като
първоинстанционният съд е подценил значението им при определяне на
размера на обезщетението. С оглед изложеното, жалбоподателят моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 10 000 лева до 20 000 лева, като да бъде уважен до
сумата от 20 000 лева. Претендират се и сторените разноски. В открито
съдебно заседание жалбата се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД не e депозирала отговор на въззивната жалба. В
открито съдебно заседание не изразява становище.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Спорен във въззивното производство с оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания, е единствено размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, а именно следва ли да се присъди на въззивника
допълнителна сума от 10000лв. над присъдения от първоинстанционния съд
размер на обезщетението от 10 000лв.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира
следното:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени физически
и морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
2
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се
доказва, че в резултат от ПТП ищецът е получил счупване на срамна кост
вляво-долен клон, обусловило трайно затруднение на движенията на долния
ляв крайник за повече от 30 дни. Същият е приет в болница за наблюдение
поради счупването на таза и възможност за кръвоизлив в корема, като е
изписан с препоръка за постелен режим 25 дни и провеждане на
антитромботична профилактика с „Ксарелто“. Според медицинската част от
заключението, след изтичане на обичайния срок на лечение около 45-60 дни,
ищецът е възстановен напълно от уврежданията, без данни за възникнали
усложнения и проведено последващо лечение след изписването му от
болничното заведение. При извършения на 23.06.2022 г. медицински преглед
на ищеца от вещото лице д-р Р. М. експертът е установил добро общо
състояние на пострадалия, нормална походка без накуцване и неограничение
на движенията на долните крайници. Съгласно психологичната част от
заключението към момента на освидетелстването не са набелязани психични
промени у ищеца като последица от процесното ПТП, вкл. не е отчетена
повишена тревожност и депресивна симптоматика, като психичното му
здраве е подобрено и почти напълно възстановено. Според заключението е
налице остатъчен страх, който не е в такава интензивна форма, в каквато е
бил непосредствено след инцидента и в първите месеци след него, като
интензивният страх е бил туширан сравнително бързо – ок. 5-6 месеца след
ПТП, когато по данни на ищеца той отново е започнал да управлява мотор.
Според вещото лице – клиничен психолог Р.Г. е разбираемо и нормално да
останат бледи асоциации, свързани с известни страхови преживявания при
попадане в аналогична ситуация, свързана с ПТП, и този остатъчен страх в
момента играе роля на инстинкт за самосъхранение, който предпазва
пострадалия от сходни инциденти (станал е по-предпазлив).
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди са
разпитани и водените от него двама свидетели. От показания на св. Е.С.
(фактическа съпружеска съжителка на ищеца) се установява, че след
изписването на ищеца от болница същият е бил на легло, неподвижен около
месец и половина, в който период свидетелката му е помагала за ежедневните
физиологични нужди, вкл. хранене и хигиена, като той е ставал само до
тоалетна, придвижвайки се с патерици. По данни на свидетелката през това
време ищецът се променил и затворил в себе си, изпитвал притеснения за
3
здравословното му състояние и пълното възстановяване на получените
травматични увреждания. Изпитвал тревоги и за работата му в областта на
строителството, свързана с физическо натоварване (преди инцидента се
занимавал с монтаж на дограма, врати и прозорци). Свидетелката разказва, че
след около месец – месец и половина ищецът започнал да става и да се
раздвижва, първоначално в дома им, а след това и навън. След втория месец
от инцидента започнал да ходи и на работа, като в началото само присъствал
физически на работните обекти и помагал с каквото може, а след четвъртия
месец вече оставал по цял работен ден и започнал да върши физическа
дейност. По нейни данни около половин година след ПТП ищецът се
възстановил и психически, като след година започнал да управлява и мотор,
макар по-рядко. Знае, че е ходил на психолог, но не са й известни
подробности. Разказва още, че в периода на възстановяване ищецът се е
оплаквал от болки, но не често, като е приемал обезболяващи ок. две седмици
след изписването му от болницата. Не е провеждал рахабилитация в
специализирано заведение, ходил е за лечение в „Павел баня“. От
свидетелските показания на св. Т.С. (без дела и родство със страните,
работник на ищеца) се установява, че ок. четири-пет месеца след инцидента
свидетелят се справял сам с поръчките за поставяне на дограма, като
обсъждал работата с ищеца и последният му давал нареждания по телефон.
След този период ищецът се върнал на работа, но в началното само помагал
на свидетеля (придържал и подавал), като започнал да работи ефективно след
Нова година (ок. шест-седем месеца след ПТП). Свидетелят разказва още, че
само те двамата с ищеца работят, без наети други работници, поради което
след инцидента имало по-малко поръчки, които можели да поемат, имало и
забавяне на поръчки. Твърди, че в тази връзка ищецът изпитвал притеснения,
понеже доходите им се формирали като процент от получените
възнаграждения за изработеното.
Видно от гореизложените факти, ищецът е претърпял значителна
физическа травма, която е обусловила немалък период на липса на постелен
режим, физически страдания, липса на възможност от самостоятелно
придвижване и зависимост от чужда помощ в обслужването на ежедневните
му нужди. Това, както и самото травматично преживяване на ПТП, са довели
до неминуеми психични страдания за пострадалия, засилена тревожност,
страх, загуба на самочувствие и увереност за продължителен период,
последващи възвръщания на негативни мисли. Същевременно, съдът отчита,
че според експертите, понастоящем въззивникът е напълно възстановен ввъв
физически аспект и няма данни за трайна депресивна симптоматика.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на
присъжданите обезщетения по сходни казуси, настоящият съдебен състав
намира, че сумата в общ размер от 20 000лв. е справедливо да обезщети
претърпените от П. П. неимуществени вреди. Поради това, искът подлежи на
уважаване в размер, съответен на заявеният с въззивната жалба от 20 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на получаване от застрахователя
на застрахователната претенция – 01.11.2020г., до окончателното изплащане
/първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искането за
обезщетение за забава за предходен период е отвхърлено/.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
4
предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 10 000лв. до сумата
от 20 000лв., като вместо него бъде постановено уважаване на предявения иск
за обезщетение на неимуществени вреди в тази част.
От ищеца и въззивник в настоящото производство не са представени
доказателства за сторени разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК „Застрахователна компания Лев Инс“ АД следва
да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – Варна сумата от 400лв., представляваща дължимия размер
на държавна такса върху допълнителната сума, за която искът е уважен пред
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2585/02.08.2022г., постановено по гр.д.
№15985/2021 г. на Районен съд - Варна, 51-ви съдебен състав, в частта, с
която е отхвърлен искът на П. Н. П., ЕГН **********, с адрес ***, ***, срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, за разликата над присъдената сума от 10 000 лева до сумата в размер
на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от получени травматични увреждания, изразяващи се в
многофрагментно счупване на долния клон на лява срамна кост, както и
негативни психични изживявания, претърпени в резултат от реализирано на
19.06.2019 г. в *** ПТП по вина на водача на лек автомобил „**“ с рег. № ***,
застрахован по действащ към датата на събитието договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на П. Н. П., ЕГН **********, с адрес
***, ***, сумата от още 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща
разликата над присъдената сума с първоинстанционното решение от 10
000 лева до сумата в размер на 20 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от получени травматични увреждания, изразяващи
се в многофрагментно счупване на долния клон на лява срамна кост, както и
негативни психични изживявания, претърпени в резултат от реализирано на
19.06.2019 г. в *** ПТП по вина на водача на лек автомобил „**“ с рег. № ***,
застрахован по действащ към датата на събитието договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва, считано от 01.11.2020г., до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 400лв. /четиристотин
лева/, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6