О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№1555
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
30,07,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 1647/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 41596/25,06,2019 г. от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********;
против Разпореждане № 49917/29,05,2019 г., постановено по ч. гр. д. № 8623/2019
г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. № 34414/27,05,2019
г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и
иска същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със
заявлението му заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 34414/27,05,2019
г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр.
София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че
кредиторът не е представил доказателства за
обстоятелствата, на които основава претендираното вземане, затова не се
установява длъжникът да дължи на заявителя претендираните суми и затова
заявлението му следва да се отхвърли.
Този извод не може да бъде споделен.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК не препраща към чл. 127, ал. 2 ГПК, поради което законът не вменява в задължение на кредитора да прилага
доказателства за установяване на вземането си. Заявителят може да приложи
такива, но не е длъжен, доколкото целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно или не, и тази проверка се извършва само въз
основа на твърденията на заявителя. Следователно когато заявлението отговаря на
формалните изисквания (чл. 411, ал. 2 от ГПК), се издава заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, без да се проучва
наличието или не на вземането, както и неговата основателност. Проверката дали
вземането съществува или не се прави от съда в хода производството по чл. 422
от ГПК, където кредиторът вече трябва да представи доказателства за наличието
на вземането си.
В заявлението вземането трябва да бъде индивидуализирано по основание и
размер – заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане, като
посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и
изискуемост, неговия размер и евентуално (в зависимост от вида на вземането) –
периода, за който същото се отнася. В случая кредиторът е индивидуализирал
вземането си в достатъчна степен, така че да е ясно от какво произтича и в
какъв размер е, заявлението е редовно и заповед за изпълнение следва да бъде
издадена.
При това положение обжалваното разпореждане следва да се приеме за
незаконосъобразно и да се отмени, като делото следва да се върне за издаване на
исканата заповед.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 49917/29,05,2019 г., постановено по ч. гр. д. №
8623/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх.
№ 34414/27,05,2019 г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ВРЪЩА делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно указанията в мотивната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: