Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 160 16.02.2023 г.
град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Диана
Ганева
при
секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно
дело № 1679 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.С.А.
***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет.2,
против отказ, обективиран в писмо с
изх.№ЗГТ-01-917-2/30.08.2022г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Бургас,
относно заявление за промяна на регистрация на колесен трактор Case IH Qrantum
75 V, с рег.№ А 04923.
В жалбата са изложени доводи, че
оспорения отказ е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалноправните разпоредби. Иска се от съда да отмени отказа и да задължи
Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас да извърши промяна на регистрацията
на колесния трактор. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Пледира жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК (л.55), както и
писмени бележки в указания от съда срок.
Ответникът - Директор на Областна дирекция „Земеделие“
- гр.Бургас, редовно призован, се представлява юрисконсулт Л., която оспорва жалбата, като неоснователна и излага доводи за
законосъобразност на оспорения отказ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В указания от съда срок представя писмени бележки.
За заинтересованата страна „Странджански лозя“ ЕООД,
редовно призована, представител не се явява. В първото по делото съдебно
заседание, проведено на 16.11.2022г., се
явява управителя на дружеството – Лиандър
М.. Оспорва жалбата и заявява, че процесния колесен трактор никога не е бил
собственост на А.. Представя оригинал на свидетелство за регистрация на
трактора.
Административен съд - Бургас, като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2022г. жалбоподателят е подал до Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Бургас заявление с вх.№ ЗГТ-01-917/01.07.2022г., с което е
поискал промяна на регистрацията на
колесен трактор Case IH Qrantum 75 V, с рег.№ А 04923, с номер на рама Z9JF09544, цвят – червен, с номер на двигател 0020481 (л.12). Към заявлението са приложени
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I или т. нар. голям и малък талон (л.16-18), извадка от сайта на Гаранционен фонд за
извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ (л.14) и
Постановление от 01.07.202г. г. на нотариус Иван Кожухаров, рег. № 255 по
регистъра на НК, с район на действие - Районен съд – Бургас (л.15), с което С.С.А. е признат за собственик по давностно
владение на основание чл.80 от Закона за собствеността на колесен
трактор Case IH Qrantum 75 V, с рег.№ А 04923.
С писмо изх.№ ЗГТ-01-917-1/13.07.2022г.
(л.11) ответната страна е уведомила А., че в регистъра за регистрация, отчет и
контрол на техниката за този колесен трактор като актуален собственик е вписано
юридическо лице, регистрирано на територията на Република Българи и на
основание чл.12, ал.1 от Наредба № 2 от 03.02.2016г. го уведомява, че в
30-дневен срок от получаване на писмото следва да отстрани констатирани
непълноти и несъответствия като представи договор за прехвърляне правото на
собственост на регистрираната в страната самоходна машина с мощност на двигател
над 10 kW, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, в съответствие
с нормативните изисквания на чл.12 от ЗРКЗГТ. Посочено е, че при неотстраняване
на непълнотите и несъответствията в срок, ще бъде постановен отказ от
регистрация. Писмото е получено лично от А. на 28.07.2022г., видно от представено по делото известие за
доставяне (л.10).
С писмо изх.№ ЗГТ-01-917-2/30.08.2022г. директорът на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас е отказал промяна в регистрацията на
колесен трактор Case IH Qrantum 75 V, с номер на рама Z9JF09544 и
рег.№ А 04923. Несподеляйки писмените възражения на жалбоподателя, в които е
изложил конкретни доводи относно промяната на собствеността, органът е
мотивирал отказа си, като се е позовал на разпоредбите на глава четвърта от
Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и на
глава трета от Наредба № 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация
на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника (Наредба № 2), където е посочен редът за извършване на промяна на
регистрация и документите, които е необходимо да бъдат представени в Областна
дирекция „Земеделие”. Позовавайки се на разпоредбите на чл.11, ал.5 и чл.12 от
ЗРКЗГР, чл.15 от Наредба № 2, както и на чл.77, чл.78 и чл.80 от ЗС, органът е
счел, че законодателят приема като единствена валидна форма за извършване на
промяна на собствеността, която поражда задължение за вписване в регистъра на
земеделска и горска техника към съответната Областна дирекция „Земеделие”,
писмената форма с нотариална заверка на подписите. Според мотивите на органа, това
е единствената допустима от закона форма, за да може това прехвърляне да има
действие по отношение на контролните органи, които извършват регистрацията на
техника. Прието е, че в конкретния случай, с оглед факта, че става въпрос за
регистрирана техника, за която в регистъра е вписан конкретен собственик -
юридическо лице, компетентните органи са длъжни да извършат регистрация за
промяната на собствеността само при представен писмен договор с нотариална
заверка на подписите. Такъв договор в определения срок не е представен.
Посочено е, че представеното постановление, издадено от нотариус, макар и да
установява, че С.С.А. е собственик на колесен трактор, Case IH
Qrantum 75 V, с номер на рама Z9JF09544 и рег.№ А 04923, на първо място няма действие
спрямо трети лица и на второ място - не е визирания от закона документ, за да
се извърши регистрацията на променената собственост. Според административния орган
представеното със заявлението постановление единствено удостоверява, че лицето
е придобило собственост върху движимата вещ поради изтекла в негова полза
придобивна давност, но той няма обвързваща сила в частта, в която нотариуса
признава лицето за собственик по давностно владение към трети лица и няма
отношение към вписването на промяна в регистрацията, тъй като не попада в
обхвата на необходимите документи, нужни за извършване вписване на промяната.
Посочено е, че такъв документ би било съдебно решение, с което да е установено
по отношение на заявителя, че е собственик на вещта, тъй като съдебното решение
със сила на пресъдено нещо ще установи този факт, докато установеното по
представеното постановление може да бъде оспорено. Отказът е получен лично от
жалбоподателя на 07.09.2022г., видно от представеното по делото известие за
доставяне на л.31.
Жалбоподателят е упражнил предоставеното му в чл.11, ал.10 то
ЗРКЗГТ право да оспори отказа, като е подал чрез Областна дирекция „Земеделие“
– гр.Бургас до Административен съд – Бургас жалба с вх.№ РД-12-050498 от
19.09.2022г. (л.3).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
Описаното писмо на ответния административен орган,
съставлява изричен отказ да уважи извършването на поисканата административна
услуга - вписване промяна на собствеността, която несъмнено е в неговата
материална и териториална компетентност, уредена в Наредба № 2 от 3
февруари 2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника. Жалбоподателят,
легитимиращ се като собственик на превозното средство, е подал такова заявление
именно в 15-дневен срок по чл.15, ал.1 от Наредба № 2, доколкото е признат за
собственик с постановление на нотариус от 01.07.2022г., като е депозирал
заявлението си за промяна на регистрацията на същата дата.
Писменият отказ е постановен от компетентен орган,
какъвто несъмнено е директорът на съответната Областна дирекция „Земеделие“ –
гр.Бургас, отговаряща и за извършваните
първоначална регистрация и промените в регистрацията на земеделска и горска
техника, като е спазена и писмената форма за постановяване на акта с
необходимите реквизити.
В писмения отказ са посочени правните и фактическите
основания за постановяване на административния акт, в съответствие с
изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което при издаване на акта съдът
не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
При преценка на материалната законосъобразност на
оспорения акт, съдът взе предвид следното:
Според чл.1 от Наредба № 2 от 3 февруари 2016 г. за
условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника, с нея се определят условията и редът за
първоначална регистрация, промяна в регистрацията и прекратяване на
регистрацията, както и отчисляването на земеделска и горска техника,
включително превозните средства и машините за земни работи, наричани по-нататък
„техниката“.
Нормата на чл. 11, ал.5 от ЗРКЗГТ указва, че промяна
на регистрацията на техниката се извършва при промяна на постоянния адрес или
на адреса по съдебна, съответно търговска регистрация на собственика, промяна
на собствеността и/или името на собственика, промяна на данните за техниката,
посочени в свидетелството за регистрация, изгубване или унищожаване на
регистрационната табела за регистрация.
Разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ регламентира, че
договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната
самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма
с нотариална заверка на подписите.
В чл.14 от Наредба № 2 е разписано, че промяна в
регистрацията на техниката се извършва при: 1. промяна на постоянния адрес или
на адреса по съдебна, съответно търговска регистрация на собственика; 2.
промяна на собствеността и/или името на собственика; 3. промяна на данните за
техниката, посочени в свидетелството за регистрация; 4. изгубване или
унищожаване на регистрационната табела за регистрация.
Съгласно чл.15 от Наредба № 2, собственикът в
15-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл.14 подава в съответната
ОДЗ заявление по приложение №1, към което представя документите по чл. 9, ал.
1, т. 1, 3 и 4, както и документ за собственост с данните за марка, модел и
фабричните номера на рамата– само при смяна на собствеността или смяна на
основен агрегат (рама и/или двигател); свидетелството за регистрацията на
техниката; табела за регистрационен номер – с изключение на случаите по чл. 14,
т. 4.
Разпоредбата на чл. 77 от ЗС предвижда, че правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. В чл. 78 от ЗС е посочено придобиването на движима вещ
чрез добросъвестно владение - който придобие по възмезден начин владението на
движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от
несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за
прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт
или нотариална заверка на подписите; това правило се прилага и за придобиване
на други вещни права върху движима вещ.
Чл. 80 от ЗС предвижда, че движима вещ се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Несъмнено в настоящия случай жалбоподателят не
представя нито пред ответната страна, нито в настоящото съдебно производство,
писмен договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне правото на
собственост върху колесен трактор Case IH Qrantum 75 V, с рег.№ А 04923, в
какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл.12 от ЗРКЗГР. Разпоредбата е
императивна, законът е специален, предвид специфичността на урежданите
обществени отношения, поради което и правото на собственост се установява с
изрично предвидените от законодателя документи. В този смисъл е неоснователно позоваването
на чл. 15 от Наредба № 2, във връзка с чл. 80 от ЗС. В случая двете разпоредби
не са свързани, поради което последната не може да обоснове целеният с искането
правен резултат. Разпоредбата на чл. 80 от ЗС е материалноправна норма, като
при осъществяване на визираните в нея условия, настъпват определени правни
последици. Тази разпоредба същевременно не предвижда документ, който е
необходимо да бъде представен при промяна в регистрацията на дадена земеделска
и горска техника, включително превозните средства и машините за земни работи.
Освен това, изискването за представяне на документ, удостоверяващ собствеността
върху съответната „техника“ по смисъла на специалната разпоредба, е предвиден в
т. 1 на чл. 15 от цитираната наредба, който по смисъла на изричната разпоредба
на чл. 12 от ЗРКЗГТ следва да бъде писмен договор с нотариална заверка на
подписите, а в случая собствеността се обосновава единствено с постановление за
признаване правото на собственост, който акт е различен от законово предвидения
договор.
Създалата се ситуация резонно поставя въпрос за
годността и последиците от издаването на такова постановление, тъй като същото
от формална страна е годен акт и удостоверява изложените в него обстоятелствата.
В случая за посочения по-горе трактор
има надлежен регистриран собственик, който заявява, че не се е отказал от него,
нито е прехвърлил собствеността, а причините за това могат да бъдат различни, като
същите са предмет на обсъждане в гражданското производство. Административният
съд, респ. административният орган нямат правомощията да разрешават
материалноправен спор, какъвто възниква от твърдението на представителя на заинтересованата
по делото страна, че А. не е собственик на трактора и от обективното
съществуване на два самостоятелни документа, удостоверяващи собственост на две
различни лица, върху един и същ колесен трактор – представеното от
заинтересованата страна свидетелството за регистрация, което по силата на
чл.11, ал.8 от ЗРКЗГТ се издава на собственика и постановлението от
01.07.2022г. в полза на жалбоподателя. Въпреки валидността на издаденото
постановление (издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и
на годно правно основание), това постановление не може да доведе до целените от
оспорващия правни последици. Разпоредбата на чл.12 от ЗРКЗГТ е специална и
императивна по отношение придобиването в собственост на този вид движими вещи и
не допуска приложение на норми по аналогия, като законодателят не случайно е
въвел различни форми, спазването на които гарантира предвидените от тях
последици.
Както съдът вече посочи, законодателят е приел като
единствено валидна форма за извършване на промяна на собствеността, която
поражда задължение за вписване в регистъра към съотвената областна дирекция
„Земеделие“, писмената форма с нотариална заверка на подписите. Несъмнено собственикът
на такъв вид техника и купувачът са свободни да извършат прехвърляне на
собствеността, в каквато преценят правна форма, но за да може това прехвърляне
да има действие по отношение на контролните органи, каквато в случая се явява
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Бургас, която извършва регистрацията на колесния
трактор, прехвърлянето трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени
подписи на страните. В конкретния случай, с оглед на факта, че става въпрос за вече
регистриран колесен трактор, това значи, че компетентните органи са длъжни да
извършат регистрация за промяната на собствеността само при представен писмен
договор при това с нотариална заверка на подписите. Такъв договор жалбоподателят
не е представил. Изложените аргументи, че А. се явява собственик на процесната
движима вещ на основание давностно владение, установено по съответния ред –
чрез извършена обстоятелствена проверка по охранително производство, се споделя
от настоящия съдебен състав, но този акт не е законовопосочения документ,
необходим за доказване прехвърляне на собствеността върху колесния трактор
предвид чл. 11 и чл.12 от ЗРКЗГТ, респ. чл. 15 от Наредба № 2. Законодателят не
е предвидил представянето на друг документ, касаещ прехвърляне на собствеността
върху земеделска и горска техника, който да се представи, за да се извърши
регистрацията на същата. Постановлението единствено удостоверява, че лицето е
придобило собственост върху движимата вещ поради изтекла в негова полза
придобивна давност, но той няма обвързваща сила в частта, в която нотариуса
признава лицето за собственик по давностно владение към трети лица и няма
отношение към вписването на промяна в регистрацията на трактора, тъй като не
попада в обхвата на необходимите документи, нужни за извършване вписване на
промяна, предвид чл. 15 от Наредба № 2. Действително, както посочва и
административния орган, такъв документ
би било съдебно решение, с което да е установено по отношение на заявителя, че
последния е собственик на вещта, доколкото последното със сила на пресъдено
нещо установи този факт, докато установеното по представеното постановление може
да бъде оспорено. (Решение № 8474 от
13.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4581/2021 г.; Решение № 6728 от 8.06.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 9449/2014 г.).
Предвид гореизложеното, наведените в жалбата доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорения отказ са неоснователни. От това
следва, че оспорения отказ на директора на Областна дирекция „Земеделие“ Бургас
е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По делото е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски от двете страни в процеса. Като съобрази изхода
на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. чл. 143, ал. 3 от АПК,
във връзка с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответната
страна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.А., с ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет.2, против отказ, обективиран в писмо с
изх.№ЗГТ-01-917-2/30.08.2022г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр.Бургас, като неоснователна.
ОСЪЖА С.С.А. с ЕГН
**********, със съдебен адрес:***, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет.2 да заплати на
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Бургас сумата
от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от
страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: