№ 597
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Й.
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Александра Й. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100605252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 20.03.2024г. по НЧХД № 8533/21г., CPC, НО, 10 с -в е признал
подсъдимата И. М. М. за виновна в това, че на 14.05.2022г. в 10:00 часа в град София, ж.к.
****, като родител на А.Ж.Д. с ЕГН **********, не е изпълнила Решение № 5139 от
23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на СРС, ГО, 92 състав относно личните контакти на
детето с баща му като отказала да предаде детето А.Ж.Д. на баща му Ж. Д. Д., поради което
и на основание чл.182, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., като
е призната за невиновна в това за времето от 02.04.2022г. до 30.04.2022г. и от 28.05.2022г. до
01.07.2022г. в град София, ж.к. ****, при условията на продължавано престъпление, като
деянията осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, като родител на А.Ж.Д. с ЕГН **********, да не е изпълнявала и е
осуетявала изпълнението на съдебно решение (Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело
№ 44257/2021г. на СРС, ГО, 92 състав) относно личните контакти на детето е баща му, както
следва : на 02.04.2022г. в 10:00 часа в град София, ж.к. ****, да не е изпълнила и да е
осуетила изпълнението на Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на
СРС, ГО, 92 състав относно личните контакти на детето е баща му като отказала да предаде
детето А.Ж.Д. на баща му Ж. Д. Д. и отказала да съобщи на бащата адреса, на който живее
детето; на 16.04.2022г. в 10:00 часа в град София, ж.к. ****, да не е изпълнила и да е
осуетила изпълнението на Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на
СРС, ГО, 92 състав относно личните контакти на детето с баща му като отказала да предаде
детето А.Ж.Д. на баща му Ж. Д. Д. и отказала да съобщи на бащата адреса, на който живее
детето; на 30.04.2022г. в 10:00 часа в град София, ж.к. ****, да не е изпълнила и да е
осуетила изпълнението на Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на
СРС, ГО, 92 състав относно личните контакти на детето е баща му като отказала да предаде
детето А.Ж.Д. на баща му Ж. Д. Д. и отказала да съобщи на бащата адреса, на който живее
1
детето; на 28.05.2022г. в 10:00 часа в град София, ж.к. ****, да е осуетила изпълнението на
Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на СРС, ГО, 92 състав относно
личните контакти на детето е баща му като не отворила вратата на апартамента на
жилището, където следвало да се предаде детето А.Ж.Д. на баща му; на 11.06.2022г. в 10:00
часа в град София, ж.к. ****, да не е изпълнила и да е осуетила изпълнението на Решение №
5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на СРС, ГО, 92 състав относно личните
контакти на детето с баща му като отказала да предаде детето А.Ж.Д. на баща му Ж. Д. Д.,
не отговаряла на обаждания и не отваряла вратата на жилището, където следвало да се
предаде детето А.Ж.Д. на баща му; на 01.07.2022г. в 10:00 часа в град София, ж.к. ****, да е
осуетила изпълнението на Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на
СРС, ГО, 92 състав относно личните контакти на детето е баща му като прилагала
отчуждителни стратегии на детето към баща му и не проявила активно поведение, за да
насочи детето да тръгне с баща си, поради което и на основание чл.304 от НПК я
ОПРАВДАВА за тази част от повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.182, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимата И. М. М.- Й. на основание чл.189, ал.3 от
НПК да заплати по сметка на СРС : сумата от 520.00 лв. за направени пред първата съдебна
инстанция разноски за експертиза, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - сумата от 5.00 лв.
държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимата И. М. М.- Й. да заплати на Ж. Д. Д.
на основание чл.189, ал.3 от НПК сумата от 287.42 лв. за разноски по делото, направени от
тъжителя.
С присъдата съдът е оставил без уважение искането на Ж. Д. Д. за възлагане в
тежест на подсъдимата И. М. М.- Й. на направените от частния тъжител разноски за
разликата над 287.42 лв. до 2012.00 лв.
Срещу първоинстанционната присъда в нейната осъдителна част е постъпила жалба
от упълномощения защитник на подсъдимата И. М.- адв. Ж., в която се излагат
съображения за неправилност на първоинстанционния акт, като се отправя искане присъдата
да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение.
В разпоредително заседание на 26.08.2024г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощения защитник
на подс. И. М.-адв. Ж. моли да се отмени осъдителната първоинстанционна присъда в
частта, в която СРС признава подсъдимата за виновна в така повдигнатото обвинение, а
именно по чл.182, ал.2 НК, за датата 14.05.2022г. като немотивирана и незаконосъобразна и
да се признае подзащитната му за невиновна по повдигнатото й обвинение. Прави се искане
за присъждане на разноски.
Упълномощения повереник на частния тъжител Ж. Д.-адв. Б., моли въззивният съд
да постанови решение , с което да измени първоинстанционната присъда като признае
подсъдимата за виновна относно периода от 02.04.2022г. до 30.04.2022г. и от 28.05.2022г. до
01.07.2022г.. В тази връзка са изложени подробни съображения. Прави се искане за
присъждане на разноски.
Подсъдимата И. М. редовно уведомена не се явява пред въззивната инстанция и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените обстоятелства в депозираната въззивна жалба, както и доводите на
страните изразени в хода на съдебните прения и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетите от първостепенния съд факти и не
счита за нужно същите да бъдат преповтаряни отново. При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени
доказателства, способи за доказване, в това число: показанията на свидетелите по делото:
показанията на свидетелите М.М., М.В., М.М., С. Б., Н.К., Т.Т., М.Е. и В.К. , както и
приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, които съдът приема за
годни, информативни и относими : Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело №
44257/2021г. по описа на СРС, ГО, 92 състав (лист 7-9 от делото), Удостоверение за раждане
на А.Ж.Д. (лист 11 от делото); справка по Наредба № 14/2009г. за И. М. М. - Й. (лист 41 от
делото); писма от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 - София — с
приложени дискове (лист 53, лист 60-61 и лист 63-64 от делото); фактура и фискален бон от
01.07.2022г. (лист 90 и лист 102 от делото), извадка от кореспонденция (лист 95 /лице и
гръб/, лист 96 /гръб/, лист 98 и лист 99 от делото), молба от И. М. М. чрез адв. С. до ДСИ
при СРС по изп. дело № 1225/2022г., 1 отд., 17 уч-к (лист 100 от делото), медицинска
бележка (лист 101 от делото), електронна кореспонденция на тема „ИСОДЗ - отговор на
запитване“ (лист 106-109 от делото), писмо от „Йеттел България“ ЕАД с вх. №
87479/30.03.2023г. (лист 123 от делото), писмо от ДСИ (лист 134 от делото), Изпълнителен
лист от 07.06.2022г. на СРС, III ГО, 92 състав (лист 135-136 от делото), извадка на
изображенията, съдържащи се на дисковете, приложени на лист 60 и лист 63 от делото
(приложени на лист 158-165 от делото), аудио-техническа експертиза (лист 178-191 от
делото) и справки за съдимост на подсъдимата.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.
От приобщената писмена доказателствена съвкупност се установи с категоричност,
че подсъдимата и частният тъжител имат общо дете А.Ж.Д..
Подсъдимата И. М. М. - Й. е родена на ****г. в гр. Перник, българка, с българско
гражданство, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи като секретар и
телеагент в „Е.“ ЕООД, живуща на адреса по лична карта : гр. София, ж.к. ****, с ЕГН
**********. До сключването на граждански брак на 08.08.2022г. имената на подсъдимата
били И. М. М..
Подсъдимата И. М. М. и частният тъжител Ж. Д. Д. са родители на А.Ж.Д. с ЕГН
**********. Тъжителят и подсъдимата не живеели заедно, като малолетната А.Ж.Д. живеела
при майка си на адрес гр. София, ж.к. ****.
С Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. по описа на СРС, ГО,
92 състав, влязло в сила на 23.12.2021г., било утвърдено постигнато между тъжителя Ж. Д.
Д. и подсъдимата И. М. М. споразумение на основание чл.127, ал.1 от Семейния кодекс.
Съгласно посоченото съдебно решение упражняването на родителските права по отношение
на детето А.Ж.Д. било предоставено на майката И. М. М., с която детето трябвало да живее
и на чийто адрес се определяло неговото местоживеене. Изрично в съдебното решение е
посочено, че при смяна на адреса на местоживеене на майката, същата следва да информира
бащата в 7-дневен срок от настъпване на промяната - с оглед упражняване на правото му на
лични отношения с детето. На бащата Ж. Д. Д. бил определен режим на лични отношения с
детето А.Ж.Д., както следва : в учебно време бащата ще има право да вижда и взема детето
при себе си с преспиване всяка нечетна /според поредния й номер в годината/ седмица за
времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като детето ще го взема от дома на
майката и ще го връща там. В случай, че по здравословни причини, свързани с детето,
режимът не може да бъде осъществен, същият ще се компенсира с първата четна седмица
след оздравяване, наред с първоначално определения режим. С Решение № 5139 от
3
23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. по описа на СРС, ГО, 92 състав било утвърдено още,
че бащата има право да вижда и взема детето при себе си с приспиване за 30 дни през лятото
- за времето от 10.00 часа на 01-во число до 18.00 часа на 15-то число за всеки от месеците
юли и август, през който период няма да се прилага уговорката за виждане и вземане през
учебно време. С цитираното Решение бил уреден и режимът на лични отношения на бащата
с детето по време на Коледната ваканция, Великденските празници, Есенната ваканция,
Пролетната ваканция, на рождените дни на бащата Ж. Д., на детето А. Д.а и на майката И.
М.. При искане за упражняване на режим на лични отношения извън посоченото в
Решението бащата Ж. Д. следва да уведоми предварително майката /в срок от минимум 3
дни, предхождащ датата, в която желае да види детето/ по електронна поща, телефон или
друг начин, който позволява волята му да достигне до майката, която също следва да изрази
съгласието или несъгласието си с искането на бащата, като решението на майката за всеки
конкретен случай е окончателно и не подлежи на коментар.
Въз основа на Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. по описа на
СРС, ГО, 92 състав е издаден Изпълнителен лист от 07.06.2022г. в полза на тъжителя Ж. Д.
Д. за личните му отношения с детето А.Ж.Д.. Въз основа на този изпълнителен лист на
14.06.2022г. е образувано изпълнително дело № 20221110401225 по описа на СРС, СИС, 17
участък, със страни Ж. Д. Д. срещу И. М. М. за осъществяване на режим на лични контакти
на детето А.Ж.Д..
Междувременно, след влизане в сила на Решението по гр. дело № 44257/2021г. по
описа на СРС, ГО, 92 състав (след 23.12.2021г.) и преди образуване на изпълнителното дело
(на 14.06.2022г.) тъжителят Ж. Д. започнал да упражнява правото си на лични .контакти с
дъщеря си. За датите 02.04.2022г. в 10:00 часа, 16.04.2022г. в 10:00 часа и 30.04.2022г. в 10:00
часа тъжителят твърди, че в град София, ж.к. **** майката на детето не е изпълнила и е
осуетила изпълнението на Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на
СРС, ГО, 92 състав относно личните контакти на детето с бащата като отказала да предаде
детето А. Д.а на баща му Ж. Д. и отказала да съобщи на бащата адреса, на който живее
детето. Пред първоинстанционният със Ж. Д. твърди, че на 28.05.2022г. в 10.00 часа в гр.
София, ж.к. **** И. М. не отворила вратата на апартамента на жилището, където следвало
да се предаде детето А.Ж.Д. на баща му. За тези си твърдения, обаче, Ж. Д. не представя
годни доказателства пред съда.
По повод записване на детето А. Д.а на детска градина И. М. се опитвала в
продължение на няколко дни преди 13.05.2022г. да се свърже с бащата на детето с цел
снабдяване с документи, но безуспешно. Поради това тя подала запитване до ИСОДЗ.
На 14.05.2022г. преди 10:00 часа тъжителят Ж. Д. написал съобщение по телефона до
И. М. и я попитал дали детето ще е готово, за да бъде взето от него в 10:00 часа.
Подсъдимата отговорила на Д., че детето спи и след това ще пътуват за Пловдив, тъй като
майката на И. М. има рожден ден. След това тъжителят Д. се обадил по телефона на
подсъдимата М. и й казал, че ще дойде с полиция да вземе детето. Тъй като подсъдимата
считала, че вземането на детето от баща му събота и неделя може да става единствено след
предварителна уговорка, И. М. се обадила от телефонен номер 0886/546875 на телефон 112
на 14.05.2022г. в 10:01 часа и подала сигнал срещу бащата на детето за това, че ще дойде с
полиция да вземе детето без да са имали предварителна уговорка. Междувременно Ж. Д.
отишъл на адреса на И. М. и дъщеря им (гр. София, ж.к. ****) и застанал пред апартамента
вляво от асансьора, като носел със себе си и Решението на съда за личните отношения на
бащата с детето. Тъй като И. М. била в апартамента, но отказала да изпълни съдебното
решение, тъжителят Д. се обадил на 14.05.2022г. в 10:10 часа на телефон 112 от собствения
му телефонен номер 0894/797317 и разказал къде се намира, какви документи носи и какво е
поведението на майката на детето му. Въпреки това детето не било предадено в този ден на
бащата.
На 10.06.2022г. преди обяд настъпил проблем с електричеството в гр. София, ж.к.
****. Проблемът продължил и на следващия ден - нямало ток в сградата и не работили
домофоните на входа. Заради това адресът бил посетен от св. С. Б., ангажиран с
поддръжката на входа. На 11.06.2022г. за време около 10:00 часа до към 10:30-10:40 часа Б.
бил на адреса и във връзка с възникналия проблем комуникирал с подс. М., която била
ангажирана с откриването на ключовете за ел. таблото на входа. През това време
4
неустановен по делото мъж довел детето на И. М. пред входа и останали там заедно с други
живущи от етажната собственост докато не бил отстранен проблемът с тока в сградата.
На 11.06.2022г. около 10:00 часа Ж. Д. отишъл заедно със свидетеля М.М. на адреса
на подсъдимата - гр. София, ж.к. ****. Докато бил в колата пред св. М. тъжителят Д.
направил два-три опита да се свърже по телефона с майката на детето си, но тя не вдигнала.
Д. писал и съобщение на М.. След това отишъл пред вход А на **** в гр. София, ж.к. „Света
Троица“ заедно със св. М. и позвънил на звънеца, но нямало отговор от И. М.. Поради това
на 11.06.2022г. в 10:33 часа Ж. Д. се обадил на телефон 112 и поискал съдействие от
полицията, за да се изпълни съдебното решение за личните му контакти с детето. По
телефона Д. посочил, че е следвало да вземе детето си в 10:00 часа, че е чакал половин час,
че е изпращал съобщения до майката на детето, но не получил отговор. Признал пред
оператора на телефон 112, че не се е качвал до апартамента.
Във връзка с подадения от Д. сигнал на телефон 112, в град София, ж.к. **** на
11.06.2022г. след 10:33 часа се явили полицейски служители, които се качили до етаж 5,
направили опит да се свържат с хората, които живеят в апартамент 13, но не успели. През
това време Ж. Д. и М.М. чакали пред блока.
На 30.06.2022г. И. М. уведомила в писмен вид Ж. Д., че на следващия ден бащата
няма да може да осъществи режима на виждане с детето А. Д.а, защото ще й слагат ваксина.
В отговор Ж. Д. посочил на И. М., че очаква от нея предложение за замяна на дните на
лични контакти на бащата с детето. На 01.07.2022г. на детето А. Д.а била поставена ваксина,
във връзка с което лекар предписал наблюдение за странични действия в срок от 14 дни.
Била издадена медицинска бележка и били предписани лекарства на А. Д.а, които още
същия ден били закупени. Във връзка с това И. М. М. чрез адв. С. подала молба до ДСИ при
СРС по изпълнително дело № 1225/2022г., 1 отд., 17-ти участък с искане да не се
предприемат действия по принудително изпълнение на Решение № 5139 от 23.12.2021г. по
гр. дело № 44257/2021г. по описа на СРС, ГО, 92 състав.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери
за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите.
Оплакванията на защитата касаят основно начина, по който първоинстанционният съд
е оценил доказателствата, като въззивният съд прие изложените доводи в тази насока за
неоснователни. Първостепенният съд не е изопачил съдържанието на нито един източник на
информация, не е използвал данни, събрани в разрез с процесуалните изисквания и не е
постановил присъдата си върху предположения. Напротив, извършена е съпоставка на
всички факти, като е съобразена забраната да се придава на конкретни доказателствени
източници предварително определена сила. Отчитайки житейската логика на събитията,
СРС обосновано е приел, че подс. И. М. е автор на деянието, за което е призната за виновна
от първата инстанция. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата.
В тази връзка се явяват неоснователни доводите на защитата, че липсват
доказателства относно датата на обвинението 14.05.2022г. и по конкретно писмени или
гласни такива, от които с категоричност до бъде установено виновното поведение на
подсъдимата М.. Въззивната инстанция е на мнение, че от събраните от първата инстанция
доказателства с категоричност се установява виновното поведение на подсъдимата относно
инкриминираната дата. Според Решение № 5139/23.12.2021г., постановено по гр. дело №
44257/2021г. по описа на СРС, ГО, 92 състав бащата има право да вземе дъщеря си в 10.00
часа в събота в нечетна работна седмица, а датата 14.05.2022г. се пада събота и е в
деветнадесетата седмица на 2022г. В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че
бащата има право да вземе дъщеря си съгласно установения режим със съдебното решение /
Решение № 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на СРС, ГО, 92 състав/, като за
тази дата Ж. Д. не е следвало да уведомява предварително майката и не е необходимо
5
нейното съгласие. Още повече, от извадките на сигналите до 112 от 14.05.2022г., от писмата
от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 - София и от заключението на
аудио-техническата експертиза се доказва, че на 14.05.2022г. преди 10:00 часа бащата Ж. Д.
се е свързал с майката на детето си, за да разбере дали то ще е готово, за да бъде взето в
10:00 часа, но подсъдимата казала на тъжителя, че детето спи и след това ще пътуват за
Пловдив, тъй като майка й има рожден ден.Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че рожденият ден на бабата на детето не е посочено в съдебното решение като
изключение от установения режим на лични контакти между бащата и детето (както е
записано изрично в съдебния акт досежно рождените дни на детето, на майката и на
бащата), то празникът на бабата на детето на 14.05.2022г. в случая не се явява
обстоятелство, освобождаващо майката от изпълнение на Решение № 5139/23.12.2021г. по
гр. дело № 44257/2021г. по описа на СРС, ГО, 92 състав. Ето защо наведените от защитата
доводи за оправдаване на подсъдимата спрямо инкриминираната дата се явяват
неоснователни. По делото са налице множество писмени и гласни доказателствени
източници, анализирани подробно от първата инстанция, от които се изяснява с
категоричност поведението на подсъдимата, а именно да не даде детето на бащата в
полагащата му се дата на виждане – 14.05.2022г., като изложеното от нея и защитника й се
явява оправдателна позиция и настоящата инстанция не дължи отговор на въпросите, тъй
като първоинстанционният съд подробно и изчерпателно е отговорил на тях, поради което с
оглед процесуална икономия въззивният съд не дължи повторно разглеждане. В заключение
настоящата инстанция констатира, че от доказателствата по делото с категоричност се
установява, че на 14.05.2022г. около 10:00 часа Ж. Д. е бил на адреса на И. М. - Й. в гр.
София, ж.к. **** и тъй като майката на детето му била в апартамента, но отказала да даде
детето на бащата, Д. подал сигнал на телефон 112. Това означава, че тъжителят е направил
дължимото от него поведение да се яви на мястото и във времето, посочени в съдебното
решение, за да вземе детето си.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305,
ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или
замествано.
Въз основа на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
заключил, че подс. И. М. е осъществила състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК,
както от обективна така и от субективна страна, като тя не е изпълнила съдебното Решение
№ 5139 от 23.12.2021г. по гр. дело № 44257/2021г. на СРС, ГО, 92 състав, тъй като не е дала
детето на бащата на 14.05.2022г. по причина - рождения ден на майка й, която в случая е
неизвинителна.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на първостепенния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимата, поради което не констатира
основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимата И. М. е съзнавала, че
упражняването на правото на лични контакти на бащата Ж. Д. с детето А. Д.а е уредено с
горепосоченото влязло в сила съдебно решение, била е запозната с определения режим на
лични отношения, както и че 14.05.2022г. е събота в нечетна седмица от годината.
Подсъдимата е знаела, че трябва да предаде детето на бащата в този ден за осъществяване на
режима на лични отношения с детето. Съзнавайки посочените обстоятелства, подсъдимата е
можела да предвиди и е предвиждала обществено-опасните последици от деянията си, а
именно, че с отказа на предаде детето на бащата /с мотива, че ще пътуват за Пловдив заради
рождения ден на майка си/ няма да изпълни влязлото в сила съдебно решение относно
режима на лични контакти на бащата с детето. Въпреки това подсъдимата целенасочено не е
предала детето на бащата, тъй като е искала да го лиши от възможността да осъществи
личен контакт с детето, т.е. искала е настъпването именно на тези последици.
Не са налице основанията за приложението на института по чл. 9, ал. 2 от НК, поради
6
което искането на защитата в тази насока е неоснователно. Фактологията по делото не дава
основание да се приеме, че е налице по-леко засягане на обществените отношения,
защитавани от нормата на чл. 182, ал. 2 от НК, или че същите не са били изобщо засегнати.
Напротив, става дума за типично престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, което не се отличава
от множеството останали по този текст. В тази връзка настоящата инстанция се
солидаризира с направените от СРС изводи, като правилно е приел, че в конкретния случай
обществената опасност е висока предвид показанията на полицейските служители, от които
е установено, че има и други случаи, в които подсъдимата не предава детето на бащата, т.е.
не изпълнява съдебното решение или осуетява изпълнението му, което води до извода, че
подсъдимата умишлено лишава детето си от присъствието в живота му на другия родител,
вследствие на което е настъпило родителско отчуждение спрямо бащата.
Относно индивидуализацията на наказанието.
За осъществения състав на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК се предвижда
наказание пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи - с
лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд правилно е отчел наличието
на
материално-правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1, б. "а", пр. 2 от
НК за освобождаването на подсъдимата И. М. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, като няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
подсъдимата не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност и не са били
налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
Ето защо въззивният съд смята, че размерът на административното наказание глоба,
наложено на подсъдимата,трябва да бъде определен в минимален размер от 1 000лв. В тази
връзка правилно са отчетени за смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно
минало, това, че не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, липсват данни за нейни противоообществени прояви, както и
проявеното от страна на бащата бездействие непосредствено преди инкриминираната дата
във връзка със записването на детето на детска градина, принудило майката да прави
запитване до системата ИСОДЗ. Въззивният съд, подобно на СРС, не констатира наличие на
отегчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства. С наложеното наказание в
пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху И.
М., като наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо
останалите членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на подсъдимата
да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание.
Правилно съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подс. И. М. да заплати по
сметка на СРС : сумата от 520.00 лв. за направени пред първата съдебна инстанция разноски
за експертиза, както и да заплати на Ж. Д. Д. сумата от 287.42 лв. за разноски по делото,
направени от тъжителя.
Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Ж. Д. Д. за
възлагане в тежест на подсъдимата И. М. за направените от него разноски за разликата
над 287.42 лв. до 2012.00 лв.
С оглед изхода на делото и релевираното искане от защитника на подсъдимия, както
и от повереника на частният тъжител да бъдат възложени направените разноски пред
въззивната инстанция то настоящата инстанция е на мнение, че за същите следва да се
произнесе първия съд по реда на чл. 306 от НПК, за да не бъдат лишени страните от
правото на жалба.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран Софийски градски съд, НО, IХ въззивен състав, на основание чл. 334
т. 3 вр. чл. 337, ал. 2 т. 3 вр. чл. 338 от НПК
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.03.2024 г., постановена по НЧХД № 8533/2022 г., по
описа на Софийски районен съд, 10- ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8