Р Е Ш Е Н И Е
№ 239 / 29.10.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На седемнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………Д.
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер......675...по описа за............2019…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Д.С.Н. с която същата е предявила иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
против Р.Й.Ч. , с който моли съда да постанови решение с
което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия
й дължи следните суми по запис на
заповед от 13.04.2012 г.с дата на падеж
на същата – 30.06.2012 г. а именно : 1.
главница в размер на сумата от
2000 лв. , както и 2. сумата от 346,
68 лв.
представляваща дължима се мораторна
лихва върху горепосочената главница дължима се за периода от 30.06.2012
г. до 11.03.2014 г., както и законната
лихва върху главницата от 2000 лв. считано
от 14.03.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли
съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и
осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от
него съдебни разноски по заповедното производство.
В съдебно
заседание въпреки редовното му призоваване не се явява ищецът лично , но чрез процесуалният
си представител поддържа така предявените искове и иска тяхното уважаване така както са предявени , като се твърди , че ответника не е подал в срок отговор на исковата молба и не
се явява в първото по делото съдебно
заседание , то налице били предпоставките по чл. 238 ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по настоящото дело и моли съдът да прекрати съдебното дирене по
настоящото дело и да се произнесе с неприсъствено решение , като освен това
понеже ответника с поведението си е дал повод за завеждането на иска моли съдът
да го осъди да му заплати всички
направени от него съдебни разноски по настоящото дело в размер определен от
съда на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Освен това моли съдът да му присъди
и направените от него съдебни разноски
по горепосоченото заповедно производство.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК не е подал отговор по исковата молба
с която е предявен горепосочения установителен иск срещу него . Същият ответник редовно призован
не се явява лично в съдебно заседание .
Горепосоченият предявен от ищеца Д.С.Н. иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването в
полза на ищеца на твърдяното от него вземане за посочената от него сума. За да
бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да
бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от
ищеца период да е била налице валидно правоотношение по повод на процесната
запис на заповед , ищецът като страна по това валидно правоотношение да е
изпълнил поетите от него задължения – да да е предоставил твърдяната от него
сума на ответника , ответникът също като
страна в това правоотношение да не е изпълнил дължимата се в твърдяния от ищеца
размер насрещна престация и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
С оглед на така
направеното искане от страна на ищеца дружество за постановяване от съда на неприсъствено
решение по иска на основание чл. 238 от ГПК съдът намира, че така направеното искане се явява напълно основателно
поради следните съображения: ответникът не е подал в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК
отговор на исковата молба и не се явява в първото и единствено по делото
съдебно заседание , без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие . Освен това на страните по делото са указани последиците по чл.
239 ал.1 т.1 от ГПК за неспазване на
процесуалните срокове за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Освен това съдът намира, че
искът се явява основателен с оглед на представените с исковата молба писмени
доказателства , като затова съдът прие, че в случая е налице е предпоставката
на чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК. Затова съдът намира, че следва да се произнесе с неприсъствено
решение по иска респективно исковете по смисъла на чл. 238 ал.1 от ГПК. Следва
да се осъди ответника да заплати на ищцовата страна всички направени от него
съдебни разноски по настоящото производство в размер на сумата от 583, 07 лв. на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, тъй като ответника с поведението си е дал повод
за завеждането на настоящия иск .
С оглед на
гореизложеното , съдът намира, че искът на ищеца се явява напълно основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло , като
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 583, 07 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело. Освен
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 346, 93 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.Ч. с ЕГН ********** *** , че
същият дължи на Д.С.Н. с ЕГН ********** *** следните суми по запис на заповед от 13.04.2012 г. с дата на падеж
на същата – 30.06.2012 г. , а именно : 1. главница в размер на сумата от 2000
лв. , както и 2. отделно обезщетение за забава- мораторна лихва върху същата
горепосочена главница в размер на сумата от 346, 68 лв. дължима се за периода за периода от
30.06.2012 г. до 11.03.2014 г, както и законната лихва върху горепосочената главница
от 2000 лв. начиная от датата по подаването на
заявлението за издаване на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 96 от
12.03.2014 г. по ч.гр.д. № 174 / 2014 г . в КРС – 11.03.2014 година до окончателното
изплащане на вземането .
ОСЪЖДА Р.Й.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Н. с ЕГН ********** *** сумата
от 583, 07 лв. представляваща направените съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 675 / 2019 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Й.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Н. с ЕГН ********** *** сумата
от 346, 93 лв. представляваща
направените съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 174/ 2014
г. по описа на КРС .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Ищецът
не може да обжалва решението в частта му на разноските .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: