О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .10.2016г.
гр. В.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.10.2016 г., в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 41 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила молба,
обективирана във въззивна жалба вх. №22072/05.08.2016 г. и уточнена с молба
вх.№ 23439/25.08.2016 г. от „БЪЛГАРСКИ
КЪЩИ 2010“ ЕООД, гр. В., чрез адв. Т.Г., с искане за изменение на
постановеното по делото решение № 623/21.07.2016 г. в частта му за разноските.
Молителят
твърди, че не е станал причина за завеждане на делото, поради което не дължи
разноски. Сочи, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, защото
то не е било заплатено от ищеца. Излага още, че искането за прилагане на чл.
36, ал. 3 ЗАдв е неоснователно след като страната не
се е възползвала от възможността да ползва безплатна правна помощ чрез искане
за назначаване на адвокат с финансиране от НБПП. Моли за изменение на решението
в частта за разноските като същите бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Препис от молбата е
връчена на ответната страна М.К., която чрез адв. Х. и адв. К. е подала
отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че от
представените по делото доказателства се установява, че ответникът е станал
причина за завеждане на делото. Излага, че способите за предоставяне на
безплатна правна помощ по чл. 36 ЗАдв и от НБПП не са
обусловени един от друг. Моли за оставяне без уважение на молбата и за
присъждане на разноски.
За да се произнесе по направеното
искане, съдът взе предвид следното:
В мотивите към решението съдът е приел,
че в тежест на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски
за държавни такси в размер на 1180.58 лв. и в полза на процесуалния
представител на ищцата да се присъди сумата от 1630.91 лв. адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В този смисъл е и постановения
диспозитив на съдебното решение.
Съдът е приел за неоснователно
възражението на ответника, че разноските следва да се присъдят в тежест на
ищцата поради обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на делото, като
подробно е мотивирал извода си. Основания за ревизиране в тази част не са
налице.
Относно присъденото на адв. Х.
възнаграждение съдът приема следното: Съгласно чл. 38 ЗАдв,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
Изрично в представеният от страната
договор за правна защита и съдействие /л. 8 гръб/ е уговорено между страните,
че адвокатската защита ще се осъществява по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, поради което предвид наличието и на другите
предпоставки по чл. 78 ГПК, адвокатското възнаграждение в размер на 1630.91 лв.,
съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет и съразмерно с уважаването на иска, правилно е присъдено в
полза на процесуалният представител на ищеца - адв. С.Х. в изчисления от съда
размер. Видно от извършените в настоящото производство действия, процесуалният
представител на ищеца реално е осъществил адвокатска защита по делото.
Без уважение следва да бъде оставено
искането на ответната страна за присъждане на разноски в производството по чл.
248 ГПК. На първо място, разноски се присъждат когато делото приключва с
окончателен съдебен акт, какъвто е решението на първата инстанция в конкретния
случай. Разноски в производството по изменение на акта, на който се иска
ревизиране пред съда който го е постановил, не се присъждат.
Отделно от горното, доколкото адвокат Х.
е страна в производството по оспорване на присъденото му възнаграждение по чл.
38 ЗАдв, същият не може да претендира разноски за това,
че се е представлявал сам, и възнаграждението не се определя въз основа на
размера на присъдените от съда с решението разноски, защото в производството по
чл. 248 ГПК не е налице обжалваем интерес.
С оглед гореизложеното, съдът приема,
че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпила молба,
обективирана във въззивна жалба вх. № 22072/05.08.2016 г. и уточнена с молба
вх.№ 23439/25.08.2016 г. от „БЪЛГАРСКИ
КЪЩИ 2010“ ЕООД, гр. В., чрез адв. Т.Г., с искане за изменение на
постановеното по делото решение № 623/21.07.2016 г. в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
Апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: