Р
Е Ш Е Н И Е
№1920
гр. Пловдив,07.11.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Ваня Петкова и участието на прокурора Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Николова КАНД № 1844 по описа за 2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Директора на Национално
тол управление, чрез юрк. В., срещу Решение № 784/11.05.2023г., постановено по
АНД № 6229/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № BG21032022/5800/P8-435/15.09.2022г. издадено
от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на Л.Л.Д. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на
1800 лева.
Твърди се, че районен съд е приложил неправилно закона.
Изразено е несъгласие с извода на районен съд за недоказаност на авторството на
деянието. В тази насока е изложено, че щом съдът е намерил, че Д. не е
извършител, то е следвало да посочи, кой е извършителя. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
В постъпило на 25.08.2023г. по делото заявление,
процесуалния представител на жалбоподателя Директора на Национално
тол управление, излага доводи за нищожност на АУАН,
водещ до нищожност на НП. Иска отмяна на решението на районен съд като
неправилно, а в случай на потвърждаването му се иска от съда да измени
основанието за отмяна на НП, като се прогласи нищожност на същото.
Ответникът по касационната жалба – Л.Л.Д., не взема
становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за което съдебния акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 784/11.05.2023г., постановено по
АНД № 6229/2022 г., Пловдивски районен съд е отменил Наказателно
постановление BG21032022/5800/P8-435/15.09.2022г. издадено от Директора на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Л.Л.Д. на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева.
За да постанови този резултат, Районен съд – Пловдив от приложения по
преписката генериран запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
ведно със снимков материал (видеозапис) е възприел следната фактическа
обстановка: на 28.02.2022г., в 11:35 часа, на път А-1, км. 118 + 599 – път, за
който се събира такса за изминато разстояние – тол такса се е движело МПС –
товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ ****,
без заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Според съда снимковия материал представлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес. В мотивите на съдебния кат е
посочено, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган
се установява от приложената Заповед № РД – 11 – 167/08.02.2021г. на
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а тази на
актосъставителя – от Заповед № ЗАМ – 332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора
на Агенция „Митници“. От друга страна е направен извод, че НП не отговаря на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство и по-конкретно, че от изложеното в НП
не става ясно защо е ангажирана отговорността на Д. за нарушението извършено на
28.02.2022г., след като той е управлявал процесното ППС на 21.03.2022г.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка и
анализ на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
В процесното НП е посочено, че е извършено нарушение по
чл.179, ал.3а от ЗДвП, според която водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да
измине определено разстояние между две точки.
Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП
гласи, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние
се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
В
случая при извършена на 21.03.2022г. проверка от страна на контролните органи
на ППС с рег. № ****, вид – влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС, което към
момента на проверката е управлявано от Л.Л.Д., е установено, че на 28.02.2022г.
в 11:35 часа същото ППС е засечено по път А-1, км.118+599, включен в обхвата на
платената пътна мрежа за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Както правилно е посочил и районен съд, Д. е притежавал
качеството водач към по-късна дата - 21.03.2022г., но не се установява, че именно на датата на
извършване на нарушението - 28.02.2022г. отново той е управлявал процесното
ППС, а посочената в НП разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП се отнася за водача на ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП. В съставения АУАН е отразено, че нарушението
е установено чрез справка в електронната система, както и че в хода на
образуваното административнонаказателно произовдство, като доказателство е
създаден и приложен доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и
са приложени статични изображения/снимков материал, удостоверяващ изображението
на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 28.02.2022г. в
11:35 часа. Доказателствата по делото на районния съд установяват
обективните съставомерни елементи от състава на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, но
не и авторството на деянието на датата 28.02.2022г. Нещо повече, във АУАН не се
съдържа признание за управление от страна на Д. на съставомерната дата. Обстоятелството,
че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на нарушението, Д. не
е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на 28.02.2022г., е крайно
недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата
нарушение.
Противно на твърденията изложени от юриск. В. в заявлението
му постъпило в съда на 25.08.2023г., по делото няма данни за нарушението
извършено на 28.02.2022г. да е издаван ЕФ, напротив има издаден доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, като според тази разпоредба електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства
за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата.
Следва да се подчертае, че ал.4 на чл.167а от ЗДвП прави ясно разграничение
между докладите по ал.3 и електронните фишове за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в.
На второ място от приложеното по делото статично изображение
от 28.02.2022г. изобщо не става ясно кой е водача на ППС-то, а само доказва, че
посоченото ППС е преминало пътния участък на 28.02.2022г. в 11:35 часа. Т.е. не
са налице доказателства, че именно наказаното лице е извършило вмененото му
нарушение на 28.02.2022г., което води до не до нищожност, а до незаконосъобразност
на оспореното НП. Посоченото
обстоятелство за преминаване на ППС през пътния участък на 28.02.2022г. в 11:35 часа, не е достатъчно да се приеме,
че лицето спряно със същото ППС на друга дата – 21.03.2022 г. е било водач на
това ППС и на 28.02.2022 г. При тези
доказателства, необоснован е извода на АНО за управление от наказания субект. Посоченото
обстоятелство е следвало да бъде установено от административнонаказващия орган
в хода на административнонаказателното производство, което не е сторено. Съгласно чл.53
от ЗАНН наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя.
В случаи като
този е необходимо преди съставянето на АУАН или най-късно преди издаването на
НП /арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, съответните длъжностни лица да съберат
доказателства които по достатъчно категоричен начин да установят самоличността
на нарушителя – напр. трудов договор валиден към релевантната дата, пътен лист
за ППС от същата дата или други документи от този вид. Обстоятелството, че в
момента на проверката водачът на автомобила не е възразил срещу констатациите в
АУАН не освобождава АНО от задължението му да обоснове със съответните
доказателства обстоятелствата, въз основа на които е наложено административното
наказание, вкл. да персонализира по безспорен начин нарушителя. Така на Д. е
било наложено наказание за нарушение, авторството на което не е установено по
съответния ред, при недоказано осъществяване от него на изпълнителния състав на
обявеното за наказуемо деяние. Посоченото прави наказателното постановление
незаконосъобразно поради издаването му при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. Нищожност на АУАН би била обусловена,
когато АУАН е съставен от неоправомощено за това
лице, а в случая АУАН е издаден от компетентно лице – старши инспектор в
ТД „Митница София“, съобразно чл.167, ал.3б, т.2 от ЗДвП. Нещо повече, дори и
АУАН да е нищожен – издаден е неоправомощено лице, това води до
незаконосъобразност на НП. В този смисъл напълно неоснователно е възражението
на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че следва да се
прогласи нищожност на НП.
Противно на
изложеното от юриск. В., съдът не дължи издирване и установяване на нарушителя,
тъй като това е задължение на административнонаказващия орган. Съдът извършва
проверка за законосъобразност на оспореното НП, като преценя дали при
издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон и дали в
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, каквото в случая е допуснато. Съдът няма задължение да
събира доказателства кой е извършителя на дадено нарушение, тъй като е
недопустимо тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното
постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още по-малко - да
бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване. Недоказаността на извършителя на административното
нарушение и липсата на доказано авторство на деянието води до
незаконосъобразност на НП.
С оглед всичко
изложено, изводите на районен съд за незаконосъобразност на НП са обосновани и
съответни на материалния закон. Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в
сила.
По електронната поща на Административен съд
– Пловдив е постъпило писмо, с което е представен Договор за организиране
правна защита и съдействие, сключен между ответника по касация Л.Л.Д. и адв. И.М.
Г.. Разноски на ответника по касация обаче не следва да се присъждат, тъй като първо
не е направено такова искане и второ не е осъществено процесуално
представителство по настоящото дело – не е постъпил отговор по касационната
жалба, не е постъпило писмено становище и в съдебно заседание не се е явил
адвокат, представляващ Л.Л.Д..
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 784/11.05.2023г.,
постановено по АНД № 6229/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: