Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260112 24.03.2021г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в
следния състав:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
при
участието на секретаря ЛИ.Кирякова като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№798 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки
районен съд №883 от 18.08.2020г. постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на
същия съд, и при участието на третото лице-помагач на страната на ответника, а
именно М.Г. Д., с ЕГН-**********, с адрес-Германия, №81539, Munchen, Tegernseer Landstrabe 127, е отхвърлен предявения от В.С.П., с ЕГН-**********,***, против ЕТ“Г.Г.П.“,
ЕИК-**********, седалище и адрес на управление -гр.П., ул.“П. Ю. Т.“ №4, иск за
установяване между страните, че ищцата е собственик на основание чл.79 ал.1 от
ЗС на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 55155.506.852.1.11 по КК и КР, одобрени със заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на
АГКК, площ от 87.10кв.м., административен адрес-гр.П., община П., обл.П.,
ул.“Д-р И.М.“ №2, ет.4, ап.1, разположен в сграда №1, построена в поземлен имот
с идентификатор 55155.506.852, предназначение на самостоятелния обект-жилище,
апартамент, брой нива на обекта-1, ведно с прилежащи части-изба №4,с площ от
5.78кв.м. и 11.86кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при граници и съседи
на самостоятелния обект-на същия етаж-55155.506.852.1.12; под
обекта-55155.506.852.1.9, над обекта- няма.
Решението се обжалва изцяло
с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищцата в
производството пред първата инстанция В.
П. чрез пълномощника си адв. К.Г., с вх.№ 260504 от 02.09.2020г., с
доводи за порочност като неправилно поради нарушаване на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа
на първо място неправилност на извода на съда за неоснователност на искането на
ищцата за постановяване на неприсъствено решение поради подаден отговор на
исковата молба само от третото лице-помагач на ответника. Тълкува се нормата на
чл.238 от ГПК в посока, че
предпоставка за постановяване
неприсъствено решение е неподаването на
отговор от ответника, но не и от третото лице -помагач и че тази норма не може
да се тълкува разширително, още повече, че същата е подала отговор без да й
е връчен препис от исковата молба и
поради неявяването и на тази страна нито
на неин пълномощник в първото по делото заседание нито направено искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие. На следващо място, като процесуално нарушение на
исковия съд се посочва оставено без разглеждане с протоколно определение от
11.06.2020г. искане на ищцата за
откриване на производството по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на представени три документа от
подпомагащата страна-акт за приемане на конструкция от 10.09.2010г.,
констативен акт за установяване
годността за приемане на обект от 30.03.2012г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж №67 от 08.06. 2012г. В тази връзка се определя като неправилен извода на
съда за преклудиране на искането направеното във второто по ред заседание,
доколкото същите били представени още с отговора на исковата молба, но без
същият да е връчен на ищцата, за да може същата да се запознае с него и след
това да упражни правото си да го оспори.
Признава се, че документите са депозирани по делото с молбата на М. Д. по
чл.218 от ГПК за встъпването й като
подпомагаща страна №19100 от 01.08.2019г., което било допуснато с
въззивно определение №600 от 12.11.2019г. по в.ч.гр.д.№718/2019г.;че тези
документи били приети като доказателства по делото като депозирани от
редовно конституирана страна с
определение №191 от 21.01.2020г., но въпреки приемането им от съда, същите не
били връчени на ищцата, а само на
ответника ЕТ. Поради изложеното счита, че
оспорването на ищцата не е обхванато от
процесуална преклузия. До такъв резултат довело непроизнасянето на
първоинстанционния съд по искането на
жалбоподателя по чл.183 от ГПК направено с молба вх.№10418 от 10.06.2020г. за
представянето на посочените документи в оригинал, с което е ограничено правото
й на защита. На следващо място, като процесуално нарушение се изтъква отказа на
съда да уважи искането на жалбоподателката
допуснатите до разпит свидетели да бъдат разпитани след представяне на
оспорените документи в оригинал и след откриване на производството по чл.193 от ГПК и даване на още една възможност за осигуряването им за разпит и в тази
поредност при събиране на доказателствата за
установяване на фактите по делото било в интерес на правилното
установяване на фактическата обстановка. Отказвайки събирането на
доказателствата по този начин, съдът
ограничил процесуалните права на ищцата, и че интересите на правосъдието
изисквали разпит на свидетелите накрая и
с отказа да даде последна възможност на ищцата за да ги осигури, още повече, че
съдът не ги заличил като такива по делото, тоест до хипотеза на допуснати, но
неразпитани свидетели, представляващо съществено процесуално нарушение. На
последно място се изтъква довод, че придобивната 10г. давност по чл.79 ал.1 от
ЗС е започнала да тече от възникването на същия като вещ-самостоятелен обект на
правото на собственост, годен да бъде
придобиван по какъвто и да е способ
и че вещта е възникнала при приемането на акт образец 14 от 10.09.2010г.,
до 10г. давност би изтекла към момента на разглеждане на делото във въззивната
инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи предявения иск за
собственост на посоченото в исковата молба основание-давностно владение или да
се обезсили решението като недопустимо и се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
С въззивната жалба са
направени доказателствени искания на основание чл.266 ал.3 от ГПК- да се открие
на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване истинността на процесните
три документа, да се задължи страната да ги представи в оригинал съгласно
чл.183 от ГПК и да бъдат разпитани пред
въззивната инстанция допуснатите 4 /четирима / свидетели при режим на
довеждане.
Няма постъпил отговор от
насрещните по спора страни по реда на
чл.263 ал.1 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен
съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по съществото на спора като съобрази изложеното във
въззивната жалба на ищцата В.С.П., и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е установителен
иск за собственост с правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79
ал.1 от Закона за собствеността.
В исковата си молба против
ответника ЕТ“Г.Г.П.“, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“П.Ю. Т.“ №4, представляван от Г.К.П., ищцата В.С. К., ЕГН-**********,***
чрез процесуалния си представител адв. К.П.-Г. ***, твърди, че през 2005г. е
установила владение върху недвижим имот представляващ самостоятелен обект в
сграда №1, с идентификатор 55155.506.852.1.11 по КККР, одобрени със заповед Д№
ХРД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК, с последно изменение със заповед
№КД-14-13-53 от 27.02.2012г., с административен адрес гр.П., общ. П., обл.П.,
ул.“Д-р И.М.“ №2, ет.4, ап.11, разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.506.852, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент,
брой нива на обекта-едно, с площ от 87.10кв.м. и прилежащи части-изба №4 от
5.78кв.м. и 11.86кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници и
съседи на имота-на същия етаж-55155.506.852.1.12,под обекта
55155.506.852.1.9,над обекта-няма. Твърди
още, че към 2005г. имотът е бил
собственост на ЕТ“Г.Г.П.“, като към момента формално продължавал да се води
като собственост на ЕТ. Твърди се, че имотът е станал собственост на ищцата по
силата на изтекла в нейна полза през 2015г. 10г./десетгодишна/ придобивна
давност, по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС. Твърди ищцата, че още през 2005г. е
отблъснала владението на ответника ЕТ, демонстрирайки, че владее имота за себе
си, с намерение да го свои като собственик и че е манифестирала това
обстоятелство както пред ЕТ „Г.Г.П.“, така и пред всички останали лица-съседи,
познати и роднини. Манифестирането било изразено словесно-заявявайки
многократно пред ЕТ и останалите лица,
че тя владее имота за себе си като собственик, така и с действия-извършвайки
преустройства и ремонти в имота и сменяйки
патронника за вратата с нов, за който само тя разполагала с ключ.Твърди,
че установеното от нея владение е
продължило непрекъсвано явно и необезпокоявано повече от 10г.Твърди още, че
през месец ноември 2016г. с писмена покана ответникът ЕТ е поканил ищцата да му
върне владението върху имота, която съдържала и изявление, че повече от 10г.
този имот се владее от ищцата, съвсем явно, непрекъснато и необезпокоявано,
което ищцата счита, че представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт. Поддържа,
че 10г. придобивна давност е била изтекла към датата на връчване на
поканата-м.ноември 2016г., и ищцата вече била станала собственик на имота. Цитира се от ищцата т.2 от ТР №4 от 17.12.2012г. по
тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС , че позоваването на давност не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материално-правните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, с
което прави извод, че с изтичане на 10г. давностен срок на владение през 2015г.
ищцата В.П. станала собственик на имота, независимо, че до момента не се е позовавала на изтекла в нейна полза давност. Твърди още,
че приемайки се за собственик,
ищцата не е върната на ответника ЕТ
владението върху имота след отправената до нея покана и че продължава да го владее и понастоящем. Счита, че има правен интерес
да защити собственическите си права върху имота. Моли да се приеме за
установено по отношение на ответника ЕТ“Г.Г.П.“,
че ищцата В.С.П. е собственик по силата
на изтекла в нейна полза 10г./десетгодишна/ придобивна давност по
чл.79 ал.1 от ЗС на самостоятелен обект в сграда №1, с идентификатор
55155.506.852.1.11 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-97 от 28.10.2008г. на
ИД на АГКК, с последно изменение със заповед №КД-14-13-53 от 27.02.2012г., с
административен адрес гр.П., общ.П., обл.П., ул.“Д-р И.М.“ №2, ет.4, ап.11,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.852, с предназначение на
самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта-едно, с площ от
87.10кв.м. и прилежащи части-изба №4 от 5.78кв.м. и 11.86кв.м. идеални части от
общите части на сградата, при граници и съседи на имота-на същия
етаж-55155.506.852.1.12, под обекта 55155.506.852.1.9,над обекта-няма. Претендира
присъждане на разноските в производството.
Няма постъпил писмен
отговор на исковата молба от насрещната по спора страна ЕТ“Г.Г.П.“.
По делото като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирано физическото лице М.Г.Д., ЕГН-********** по реда на
чл.218 от ГПК чрез встъпването му в процеса, с
определение на Пазарджишки окръжен съд №600 от 12.11.2019г. по ч.гр.д. №718/2019г. по описа на същия съд,
в производство по обжалване на отказ на исковия съд да го конституира като
трето лице по делото чрез встъпване в процеса.
В молбата си за встъпване
третото лице М.Д. /л.29/ излага доводи,
че има парично вземане срещу ответника ЕТ, установено по съдебен ред в размер
над 30000лв и образувано изпълнително производство за принудително събиране на
присъдените суми ИД №20188900401715 по описа на ЧСИ Д.С., като изпълнението е
насочено върху процесния имот, предмет на предявения установителен иск за
собственост, който е описан, оценен и изнесен на публична продан за периода
22.04.2019г. до 22.05.2019г., като изпълнението е спряно на основание издадена
обезпечителна заповед по ч.гр.д.№1852/2019г. по описа на РС-П.. По
същество третото лице твърди, че е налице симулативно поведение на страните по
спора, насочено към осуетяване на публичната продан на процесния имот.Излага и
довод, че искът е неоснователен тъй като не са налице условията за придобиване
на имота по давност, като искът е предявен на 06.06.2019г. и към тази дата не е
изтекъл давностен срок от 10г., тъй като носещата конструкция на сградата, в
която се намира процесния имот е изпълнена на 10.09.2010г., на която дата е
съставен Акт за приемане на конструкцията, приложение №14, а строежът на
сградата е приключил на 30.03.2012г. на
която дата е съставен Констативен протокол за установяване годността за приемане на обекта, образец 15,
а разрешението за ползване на сградата по предназначение, в това число и на
процесния самостоятелен обект като жилищен, е извършено с въвеждане в
експлоатация на строежа, за което е издадено удостоверение №67 от 08.06.2012г.,като
върху имота е вписана възбрана с акт №251, том 2, вх.рег. №9207 от 31.102018г. Излагайки
тези факти и обстоятелствата третото лице заключава, че ищцата не е имала възможност да упражнява владение,
необходимо за придобиване на имота по давност, през периода до който
строителството на сградата е извършвано от ответника и е издадено разрешение за
въвеждане в експлоатация на строежа, и след вписаната възбрана.
В становището си по повод
искането на третото лице да встъпи като помагач на ответника в производството,
от последния ЕТ е посочено, че искането е неоснователно, доколкото вземането на
третото лице срещу ЕТ е обезпечено с
други имоти на ЕТ, налице е свръх обезпеченост на вземането на Д., още повече,
че същата била присъединен взискател и по друго изпълнително дело на ЧСИ А. с
изнесен на публична продан имот на ЕТ. Счита, че не е налице симулативност в
действията на страните по исковото
производство, като не е взето отношение по доводите по съществото на спора,
изложени от третото лице-помагач в молбата си по чл.218 от ГПК.
Срокът за подаване на
отговор на исковата молба от страна на ответника е изтекъл на дата 26.07.2019г.
и такъв не е постъпил по делото. На ответника в нарушение на чл.131 от ГПК е
предоставен от съда и втори едномесечен срок за отговор на исковата молба,
изтекъл на 07.11.2019г. като също няма постъпил отговор /л.60 и л.62/.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Описаният в исковата молба самостоятелен обект с
идентификатор 55155.506.852.1.11, е разположен в югоизточната част на сграда
№1, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 55155.506.852/ виж приложеното към исковата молба копие от
кадастрална карта с данни от КРНИ/, и който самостоятелен обект, намиращ се на
последния етаж на сградата, представлява жилище, апартамент, с площ от
87.10кв.м., ведно с прилежащи части-изба №4 от 5.78кв.м. и 11.86 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата, с административен адрес на обекта-гр.П., ул.“Д-р И.М.“ №2, ет.4, ап.11, е записан като изключителна
собственост на ответника ЕТ“Г.Г.П.“, като скицата отразява актуалното състояние
на имота към дата 09.05.2019г. Според скицата КККР са одобрени на 28.10.2008г.
и са изменени със заповед № КД-14-13-53 от 27.02.2012г. или близо 2г/две
години/ след изготвянето на акта за приемане на конструкцията на
сградата/л.33/.
От приложените по делото и приети за доказателства
писмени документи, описани в молбата за встъпване като помагач на ответника от
третото лице М.Г.Д., и на които документи в последствие са представени
официално заверени преписи от същите по искане на ищеца на основание чл.183 от ГПК и предвид на обстоятелството, че същите документи се намират в държане на
трето лице по делото-Община П. във връзка с образуваната и съхранявана в същата
преписка по извършване на строителството на процесната сграда с идентификатор
55155.506.852.1, в ПИ с идентификатор
55155.506.852, в която сграда се намира
и описания в исковата молба самостоятелен обект-жилище с идентификатор
55155.506.852.1.11, като заверката е извършена от общината в качеството си и на
издател на част от документите, което не се оспорва от пълномощника на
жалбоподателя пред въззивната инстанция и се признава от последния наличието на
такива документи, като истинността на документите
не е и оспорена в предвидените по закон процесуални срокове, поради което
процесните документи следва да бъдат предмет на анализ и обсъждане по същество
и от което се установява следното:
Съгласно издаденото от
Община П. удостоверение №67 от
08.06.2012г. /л.37/ е въведен в експлоатация
строеж „Жилищна сграда с магазини за промишлени стоки и гаражи, 12броя
апартаменти и на 3 бр.магазини за
промишлени стоки и на 3 броя гаражи,
разположен в ПИ с идентификатор
№55155.506.852, съставляващ
УПИ-V-2137,в кв.140 по плана на гр.П., с административен адрес гр.П. , ул.“Д-р И.М.“, №2 като строежът е със
застроена площ от 1218.60кв.м., и е посочено, че възложители на строежа са ЕТ“Г.Г.П.“,
„С.К.К.“ ЕООД и още 12/дванадесет
физически лица/ с посочени нотариални
актове за собственост от 2012г. и един от 2009г. сред които не фигурира ищцата В.С.П..Според
отразеното в документа, строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти,
разрешение за строеж №252 от 03.06.2008г., издадено от Главния Архитект на
Община П. и протокол от 09.07.2008г. за определяне на строителна линия и ниво,
с резултатите от проверките на
контролните нива изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към строежите
съгласно чл.169 ал.1 и ал.2 от ЗУТ-1.по отношение на механично съпротивление и устойчивост;2.
безопасност в случай на пожар;3. хигиена, здраве и околна среда;4. достъпност и
безопасност при експлоатация;5. защита от шум;6. икономия на енергия и
топлосъхранение;7. устойчиво използване на природните ресурси; ал.2, редакция, ДВ
бр. 80 от 2011г.-проектиране, изпълнение и поддържане в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания, в съответствие с
изискванията за достъпна среда и предвиждане на
средства за тяхното реализиране.
В документа е
посочено още, че строежът е заснет и нанесен в кадастралния план на гр.П.
съгласно удостоверение №99-2818-13-10 376 от 07.03.2012г. от АГКК-П. на
основание чл.52 ал.4 от ЗКИР във връзка с чл.116 ал.1 и чл.175 ал.5 от ЗУТ, и е
последвало и изменението на КККР от 27.02.2012г.
Преди издаването на удостоверението за въвеждане в
експлоатация на сградата, на 10.09.2010г. е съставен акт за приемане на
конструкцията /Приложение №14 към чл.7 ал.3 т.14, на същия обект, от четирима
лица –инж. Г.П.-строител, инж. П.Ц.П.-СН по част „Конструктивна“ и инж. И.Г. И.-проектант
част „Конструктивна“, според който комисията е установила, че
конструктивните елементи на строежа,
етапа или на частта от него, са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и
са спазени техния размер и начинът на изпълнението им,като няма констатирани недостатъци
и пропуски. Изводът който прави комисията е, че
така изпълнената носеща конструкция на строежа, етапа или частта от него
е в състояние да понесе по време последващо изпълнение на СМР, както и при експлоатацията
му всички основни, допълнителни и особени натоварвания, съгласно проекта и се
разрешава изпълнението на довършителни работи, като актът е подписан и от
ръководителя на Фирмата за строителен надзор
инж.Б. Б.. Съставен е на
30.03.2012г. констативен акт /обр.15/ за
установяване годността за приемане на обекта от представители на възложителя ЕТ“Г.Г.П.“
, от „С.К.К.“ ЕООД, В. С. Г.,
проектантите на част „Архитектурна“,
част „Конструктивна“, част „Електро“ и част „ВиК“, на строителя и на строителния
надзор и от специалистите, упражняващи строителния надзор, като комисията е
установила, че за обекта е издадена скица №268 от 31.08.2008г. и виза от 29.05.2008г., одобрени на 05.08. 2008г. от община П. проекти и
одобрени на 03.05.2011г. от същата община, проекти за промяна на времето на
строителството, както и разрешение за
строеж №391 от 12.08.2008г., издадено от главен
архитект на Община П.. По
изпълнението на строежа, комисията е установила, че за обекта е изготвена и
одобрена екзекутивна документация на 23.09.2009г. и на 17.02.2012г. Констатирано
е, че към 30.03.2012г. на партерния етаж
са разположени 3 броя магазини за
промишлени стоки със складови помещения и самостоятелни санитарни възли, три броя гаражи откъм задната страна на имота,два от които са със
складови помещения, вход към жилищната част,входно преддверие със стълбищна
клетка, помощни помещения за чистачка и складови помещения към апартаментите,
на първи, втори и трети жилищни етажи са
изпълнени по три броя апартаменти-два
тристайни и един двустаен, а на
мансардния етаж са разположени три броя
апартаментни жилища; че на сградата е изпълнена външна топлоизолация,
цветово оформена и е монтирана ПВЦ дограма със стъклопакет, конструкцията на сградата е масивна, стоманобетонна с
носещи елементи, с дървена покривна конструкция и покритие с бардолин .
Посочено е, че сградата е захранена с вода за питейно битови нужди от уличен
водопровод, поставен общ водомерен възел с монтиран водомер и предвидени
автономни водомери за апартаментите и такъв за помещението на чистачката; изпълнена
сградна водопроводна инсталация и топла вода осигурявана от електрически
болери; предвидена и изпълнена смесена канализационна мрежа в сградата за
всички видове води. Изпълнени основни електрически
инсталации като разпределителни табла, електромерно табло, осветление,
контакти, телефонна инсталация, звънчева инсталация, домофонна и мълние защитна;
табло мерене, табло общи нужди, апартаментни табла, табло магазини и табло общи
нужди; изпълнена под мазилка осветителна инсталация и в окачен таван, дежурно рекламно и евакуационно осветление, евакуационни
осветителни табла, контакти, мълниезащити. В решението е посочено, че се приема
от комисията, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените проекти и наличната документация в достатъчна степен
характеризира изпълнението на строителството като в 50/петдесет/ пункта е посочена и изброена съставената документация за обекта,
от момента на закупуването на мястото за
извършването на строежа през 2007г.-2009г., издаването на скица № 2840 от 21.11.2007г. и виза от 29.01. 2008г.,
издаването на скица № 268 от 31.01.2008г. и виза от 29.05.2008г., одобрени проекти от 22.05.2008г., от 05.08.2008г. и 2011г., издадено разрешение
за строеж №252 от 03.06.2008г., и №391 от 12.08.2008г. протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж от
09.07.2008г.; съставените актове по време на строителството-образец №3 от
28.08.2008г., образец №7-24бр., образец №12-3бр. и образец №14 от 10.09.2010г.;
протоколи за извършени контролни дейности, всичките съставени на 20.02.2012г. за
изолация на електросъоръженията, контрол на съпротивлението на заземителите
в защитна заземителната инсталация,
контрол на съпротивление на заземителите в мълниезащитна заземителна
инсталация, контрол на импеданса на
контура „фаза-защитен проводник“, като документът е подписан от 23-ма от
всичките 25 члена на комисията.
Във връзка с твърдяните факти и обстоятелства в
исковата молба и за установяване на придобиването на имота по давност
първоинстанционният съд е допуснал до разпит четирима свидетели при режим на
довеждане от ищцата, като поради неосигуряването
им от последната, по реда на чл.158 ал.1
от ГПК исковият съд е определил срок за
събиране на това доказателство и поради последващото им неявяванет по вина на
ищцата за разпит, съдът е приключил производството без да ги разпита, като не
ги е заличил като свидетели.
Същите свидетели като брой са допуснати до разпит от
въззивната инстанция поради допуснато процесуално нарушение от районния съд
/чл.266 ал.3 от ГПК/ и неприключила процедура
по чл.158 ал.1 от ГПК, и са дадени конкретни
указания на ищцата, въззивен жалбоподател,в определен от съда тридневен срок да
ги посочи по именно, да посочи конкретните факти и обстоятелства които всеки
един от тях ще установява, но в законоустановения срок тези указания не са
изпълнени, а в последното съдебно заседание страната се е отказала от разпита
им поради което въззивната инстанция ги е заличила като свидетели по делото.
Към исковата молба е приложена писмена покана от ЕТ“Г.Г.П.“
адресирана до ищцата в която се
преповтарят при пълна идентичност част от фактите и обстоятелствата в исковата
молба. Твърди се, че ЕТ преди повече от 11г. предал на ищцата
владението върху описания в исковата молба недвижим имот, записан с кадастрален
номер след приемането на КК през 2008г. с идентификатор 55155.506.852.1.11,
като поради близки отношения между страните предаването било извършено
преди изповядването на нотариалната
сделка за прехвърляне на собствеността и
без заплатена пълната му цена при устна уговорка това да стане в кратък срок. Посочено
е още, че плащане не е последвало нито е бил сключен договор за
покупко-продажба. В поканата ЕТ твърди,
че повече от 11г. ищцата се представя
пред собствениците на съседните имоти, клиенти на ЕТ, като собственик на имота, включително и заявено пред
представители на ЕТ. Заявява се в
поканата, че ищцата постоянно извършва
преустройства и ремонти в имота без
позволение на ЕТ, сменила е патронника на бравата и е поставила нов, за който
разполага с ключ поради което ЕТ няма достъп до имота. Посочва се, че единствен
собственик на имота е ЕТ, макар че ищцата го отрича, като се кани ищцата в
30-дневен срок да предаде ключовете на
имота и да опразни същия от вещите си със заплащане на всички режийни разноски,
като в противен случай, ЕТ ще защити правата си
по съдебен ред. Поканата е отправена на 10.11.2016г. като няма данни дали
и кога е връчена на ищцата и по какъв начин.
В полза на третото лице помагач М.Д. е издадена обезпечителна заповед за
обезпечение на осъдителен иск чрез налагане на възбрана върху процесния
недвижим имот, описан в исковата молба, като обезпечителната заповед е от дата
14.11.2017г./гр.д.№777/2017г. по описа на Окръжен съд П./.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, по
предвидения за това процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за
ищцата да установи правото си на собственост върху процесния апартамент
придобито чрез упражнявана 10г. придобивна давност върху процесния имот, с
начало от 2005г.
Разгледана
по същество исковата претенция е изцяло неоснователна.
Още при извършване на доклада по делото по реда на
чл.146 от ГПК исковият съд е дал подробни и ясни указания на ищцата по
разпределението на доказателствената тежест и че тя е тази която следва да
установи при условията на пълно и главно
доказване началния момент и обстоятелствата при които е установила владението върху
процесното жилище, начина по който се е противопоставила на собственика, освен
ако е това е било обективно невъзможно и конкретните действия, посредством
които е упражнявала владението, както и неговата продължителност, с прилагане и
на презупмцията по чл.83 от ЗС.
Указанията на съда са ясни, коректни и съответстват
на предмета на доказване по делото, който следва да извърши ищцата по спора при
условията на чл.154 ал.1 от ГПК.
Установява се, че ищцата не е установила и доказала
нито един от заявените в исковата молба факти и обстоятелства по отношение
твърденията за упражнявано правновалидно владение за себе си с намерение за
свои имота като свой собствен, да е отблъснала владението на ответника по явен начин, намерението й да свои да е
доведено до негово знание и последният да не се е противопоставил на същото.
Всички представени по делото писмени доказателства
обсъдени по отделно и в съвкупност установяват по несъмнен и категоричен начин,
че ищцата в нито един момент не е установила каквато и да било фактическа власт
върху процесното жилище, още повече да е упражнявала владение върху него с
намерение да свои имота като свой, да е извършвала ремонти и преустройства в
него по начин, че да демонстрира собственическите си намерения върху този имот.
В исковата молба са изложени напълно неверни и неотговарящи на действителността
факти и обстоятелства, които са преповторени от ответника по спора в поканата
до ищцата, с намерение да признае тезата на същата. Твърденията в „поканата“, изпратена
от ответника до ищцата имат симулативен характер и не отговарят изобщо на обективната
действителността. Парадоксално е да се твърди в исковата молба и във въпросната
покана на ответника, че ищцата упражнява фактическа власт върху все още несъществуващ
обект на правото на собственост, намиращ се в непостроена към 2005г. сграда на
посочения административен адрес и преди още да са били издадени по съответния ред
документи- строителни книжа, предхождащи
началото на строителството на сградата като
скица от 31.01.2008г. и виза за проектиране от 29.05. 2008г.; одобряване
на строителните проекти и екзекутивна
документация от 05.08.2008г., от 2019г. и от 2012г.; разрешителното за строеж от 03.06. 2008г.; протокол
за откриване на строителна площадка, дадена строителна линия и ниво за
отпочване на строежа от
09.07.2008г..Тоест, налага се извода, че към 2005г. такъв самостоятелен обект
на правото на собственост, описан в исковата молба няма как да е съществувал в
правния мир. Към този момент той не е бил дори замислен и проектиран. Нещо
повече, към 10.09.2010г. е съставен Акта за приемане на носещата конструкцията
на строежа, който на този етап е без извършени СМР, тоест все още няма
обособени нито жилищни апартаменти, нито магазинни помещения и гаражи, доколкото
предмет на изследване с акта е състоянието на конструкцията на строежа като
цяло, като изпълнение, носимост на последващо изпълнение на СМР и други предстоящи
натоварвания, здравина, съответствие на проекта. Както се посочи, за годността
за приемане на работата е съставен констативен акт на 30.03.2012г., като в него
е отразено в детайли цялостното състояние и изпълнение на строежа по отделни
направления, изпълнение по етажи, изолация, конструкцията на сградата ,ел. инсталацията,местоположението
на изградените обекти и други, тоест какво
е цялостното обективно състояние на изградения строителен обект, въз основа на
който след малко повече от 2месеца
обектът като цяло е въведен в експлоатация-на 08.06.2012г., или това е началният
момент, от който евентуално би могло да се твърди за установяване на конкретна
фактическа власт върху конкретен изграден и съществуващ обект на правото на
собственост, доколкото до този момент няма никаква индивидуализация на отделните
обекти в сградата, включително и тези разположени на последния мансарден етаж,
на който е разположен апартамента, описан в исковата молба.
Следователно до предявяването на исковата молба в
никакъв случай не е изтекъл минимално необходимия 10г. срок на упражнявана
придобивна давност от ищцата за да придобие същата право на собственост върху
процесното жилище като самостоятелен обект.
Претенцията е останала изцяло недоказана. Фактите и обстоятелствата,
съдържащи се в процесните документи въззивната инстанция обсъжда и цени като
достоверни и относими към предмета на спора, като данните в документи взаимно
се допълват и дават картина за цялото развитие на строителството на процесната
сграда с въпросния апартамент на последния етаж от момента на издаване на
строителните книжа, разрешението за строеж и виза,извършените строителни
дейности и до момента на въвеждането на цялата сграда в експлоатация на 08.06. 2012г.,
като по никакъв начин не е установено ищцата да е установила по
някакъв начин владение върху процесния апартамент, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 55155.506.852.1.11, с характеристиките описани в исковата
молба.
Приложената към исковата молба „покана“ от ЕТ няма характер на признание на иска от страна
на ответника, още повече, че дори да се приеме за такова, то е недостоверно тъй
като е несъответно на представените писмени документи според които ищцата в
нито един момент не е владяла процесния имот или ако е владяла това е започнало
най-рано през 2012г. когато сградата е въведена в експлоатация, тоест това е
момента от който същата е станала годна и сигурна за обитаване и след
изпълнение на всички СМР основни и допълнителни, осигуряващи пълна безопасност
на всички обитатели във всяко едно отношение. Процесната покана е частен
документ изхождащ от ответника, който излага формално неизгодни за себе си факти,
като същевременно с това съпоставени с останалите доказателства се налага
извода, че тези факти са напълно недостоверни и няма как реално да са се
осъществили в реалния живот, защото както се посочи до 08.06.2012г. няма
създаден и индивидуализиран годен обект на правото на собственост -този, който
е описан в исковата молба, тоест няма как в този случай да е упражнявано до
този момент правно валидно владение от
ищцата с намерение за свои имота като своя изключителна собственост поради
неговото реално несъществуване в правния мир.
Следователно ищцата не е станала собственик на процесния
имот на посоченото в исковата молба придобивно основание- давност, продължила
от 2005г. до 2016г. когато е отправена поканата от ответника ЕТ, с която формално
й се оспорва собствеността.
Изложените доводи във въззивната жалба са напълно
несъстоятелни. Исковият съд е този който решава дали да се произнесе с
неприсъствено решение или с решение по общия исков ред. Отказвайки да стори първото
съдът не е допуснал процесуално
нарушение.
Правилно исковият съд не е открил производство по
оспорване истинността на документите, представени от третото лице-помагач,
поради несвоевременно заявено оспорване на същите от страна на ищцата. В случая е налице пропускане
на крайния срок за оспорване в първото по делото заседание, ако са представени
с отговора на исковата молба или най-късно в заседанието в което тези документи
са представени по делото-чл.193 ал.1 от ГПК. Съдът няма задължение за връчване
на преписи от документите, които другата страна иска да оспорва когато те са
представени и се намират в кориците на
делото, било с отговора на исковата молба или с молбата за конституиране на
трето лице помагач, като единствено при връчване на преписи от исковата молба и
от приложенията съществува такова задължение. Крайният срок за оспорване на
представени по делото документи преди заседанието, е това заседание на което
тези документи се обсъждат, а когато са
представени в самото заседание възможността за оспорване е до края на заседанието. В случая, оспорването
е станало в следващото второ по ред заседание, което е недопустимо.
Въззивният съд уважи искането на жалбоподателя за
допускане до разпит на свидетелите поискани и пред първата инстанция, но страната
не се възползва от тази възможност, а напротив отказа се от свидетелите в последното заседание, с което по същество не доказа
исковата си претенция.
Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да
се потвърди като валидно, допустимо и по същество правилно. Не са налице пороци
на същото визирани във въззивната жалба.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №883
от 18.08.2020г. постановено по гр.д.№2377/2019г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на
Р България.
Председател: Членове:1. 2.