№ 25737
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110168874 по описа за 2024 година
С искова молба вх. № 103027/09.10.2024г. ищцата М. М. Т. - С. е предявила срещу
ответника ********** следните обективно съединени искове:
главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от
ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване
нищожност на договор за кредит № **********/23.03.2024г. – поради
противоречието му със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от
ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП - поради заобикаляне на закона, под
евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите
нрави;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.
10а, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в размер на 226.94 лева от
договор за кредит № **********/23.03.2024г., както и на клаузата, установяваща
размера на ГПР, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
264 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №
**********/23.03.2024г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 23.03.2024г. между страните е бил сключен договор
за кредит № **********, по който ищецът М. М. Т.– С. имала качеството на заемополучател,
и ответникът ********** имал качеството на заемодател, по силата на който на ищеца бил
предоставен кредит в размер на 1100 лева. Срокът на договора бил 30 дни - от 23.03.2024 г.
до 22.04.2024 г., като бил уговорен годишен лихвен процент от 40.99 % и годишен процент
на разходите /ГПР/ от 49.70%. Общата сума, която следвало да бъде върната, била в размер
на 1364 лева. Сочи се, че в задълженията по договорите били освен главница и
1
възнаградителна лихва, била начислена и такса за експресно (бързо) разглеждане в размер на
226.94 лева, като последната била включена към погасителните вноски по договора. На
05.04.2024 г. ищецът погасил изцяло дължимата сума от 1364.00 лева.
Поддържа се, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като клаузата за заплащане на допълнителната услуга била нищожна, поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата, предвиждаща такса
за експресно разглеждане, била неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова
тежест за потребителя, оскъпява кредита и представлява реализирана за кредитора печалба,
както и невключването му в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК. Поддържа
се, че договорът е нищожен, доколкото било нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, тъй като в ГПР не била включена таксата за допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит, макар такава фактически да е събирана от потребителя, като
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор за кредит следва
да бъдат обявен за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Релевира се съображение, че в нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК е налице заобикаляне
на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. второ от ЗЗД, тъй като ако таксите за експресно
разглеждане бяха включени в ГПР, стойността па процента по договора, щеше да надвиши в
пъти максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК.
Навежда се и довод, че процесният договор бил нищожен и поради нарушение на чл.
10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 147 ЗЗП, тъй като е нарушено изискването договорът и
всички, свързани с него документи да са написани по ясен и разбираем начин, доколкото и
не е посочен ГПР с включване на всички елементи при формирането му, включително такси
за допълнителни услуги. Клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин н не позволяват потребителят да прецени икономическите последици от сключване па
договора, вземайки предвид императивните разпоредби на чл. 147, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 19
от ЗЗП.
Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на процесния договор и на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД същият бил нищожен поради противоречие с добрите
нрави поради това, че размерът на таксата за допълнителна услуга експресно разглеждане е
необосновано висок и несъразмерен с услугата, които е предвидено да бъде предоставена, с
оглед на което е налице нееквивалентност на насрещните престации, така и предоставянето
на сумата по договора за кредит било обусловено от постигането на съгласие между
страните потребителят да заплати такса за експресно разглеждане, които съставляват
допълнителни приходи за кредитополучателя.
Поддържа се, че обвързването на възможността за отпускане на кредит с клауза,
уреждаща уговореното възнаграждение, на практика прехвърляло върху кредитополучателя
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, което било в
2
противоречие с правилата на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета относно договорите за
потребителски кредит.
Клаузата, предвиждаща дължимост на такса за експресно разглеждане, била нищожна
поради противоречие със закона, респ. неговото заобикаляне, както и поради нейната
неревноправност на основание чл. 26, ал., пр. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП и чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.
С оглед изложеното, се поддържа, че за кредитополучателя било налице единствено
задължение да върне на ответника предоставената от него в заем сума по процесния
договор, а с надплатените над този размер ответното дружество се е обогатило, тъй като
сумата му е заплатена без основание. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира
разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, искане по чл. 190 ГПК и по чл. 192 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
**********, в който се оспорват предявените искове. Не оспорва, че между страните е
сключен процесният договор за кредит № ********** от 23.03.2024г., по силата на който на
ищеца е предоставена сумата от 1100 лева – усвоена главница (чиста стойност). Сочи, че по
кредита е начислена договорна лихва в размер на 37,06 лева и допълнителна такса за бързо
разглеждане в размер на 226,94 лева, като по този начин общият размер на подлежащата на
връщане сума възлиза на 1364 лева. Не оспорва, че задълженията по процесния договор за
кредит за погасени изцяло от ищеца на дата 05.04.2024г. чрез заплащането на цялата
главница, в т.ч. и договорна лихва и такса за бързо разглеждане в посочените размери.
Оспорва се процесният договор за кредит да е недействителен и да съдържа нищожни
клаузи. Излагат се твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит
ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, като по всяко
време при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит
- възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и общия размер на
кредита, и ищецът е имал възможност да откаже заявката си за кредит. Твърди, че предвид
клаузата по т. 7.1 на ОУ, в ГПР не са включени разходите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, доколкото единственият друг
разход по кредита е договорната лихва, неоснователно се явявало твърдението, че не става
ясно каква е методиката на формиране на ГПР. Единственият разход, включен в ГПР, твърди
да е договорната лихва. Поддържа, че ГПР е формиран изцяло в съответствие със законовата
формула, като оспорва таксата за експресно разглеждане да подлежи на включване в него,
след като тя не се заплаща във връзка с договора, а е дължима за самостоятелна услуга, която
се предоставя преди да се стигне до сключване на договор за кредит, и щом ползването на
услугата не е задължително условие или гаранция за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия. Твърди се, че ГПР е в законоустановените
граници. Оспорва да са налице сочените от ищеца основания за нищожност на договора,
3
както и не било налице основание и задължение за плащане на претендираната от ищеца
сума като получена без правно основание. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: Предявени са евентуално съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК – поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание
чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП - поради заобикаляне на закона,
под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите
нрави; обективно съединени с обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) че
между страните е сключен договор за кредит № **********/23.03.2024г. с твърдяното в
исковата молба съдържание и в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на такса
за експресно (бързо) разглеждане в размер на 226,94 лева, която не е била включена от
кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР от 49,7 %; 2) че общата дължима
сума по договора за кредит е в размер на 1364 лева, която включва в себе си отпусната
главница в размер на 1100 лева; договорна лихва в размер на 37,06 лева при ГЛП от 40,99 %
и уговорена такса експресно (бързо) разглеждане в размер на 226,94 лева; 3) че ищецът е
усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 1100 лева; 4) че ищецът изцяло
е погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като е заплатил в полза на
ищеца на 05.04.2024г. сумата в общ размер на 1364 лева, включваща главница от 1100 лева,
договорна лихва в размер от 37,06 лева и такса за бързо разглеждане в размер от 226,94 лева;
5) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено
уговорената между страните възнаградителна лихва.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи,
предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга, както и клаузата, определяща
размера на ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените
клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите
не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за
кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за кредит №
**********/23.03.2024г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже,
4
че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждаща
задължение за заплащане на допълнителна услуга, както и на клаузата, определяща размера
на ГПР, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение,
което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му
не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и
че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на
добрите нрави.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за кредит №
**********/23.03.2024г.; че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валиден
договор за кредит № **********/23.03.2024г., респ. валидни клаузи по същия договор,
установяващи задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане и размер на ГПР, въз
основа на което са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на
задълженията му по договора.
Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от исковете за нищожност, доколкото в
предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на обуславящите
искове).
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената
им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Предвид обявените от съда безспорни обстоятелства, то доказателственото искане на
ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза е неоснователно, доколкото това
доказателствено средство не се явява необходимо. Следва да се отхвърлят и исканията чл.
192 ГПК, тъй като не са необходими, още повече, че по реда на чл.192 ГПК е недопустимо
трето лице да бъде задължавано да съставя нарочен документ за нуждите на процеса. Този
ред е приложим само за документи, за които са налице данни, че вече съществуват и се
намират в държане на съответното лице. Документите по искането по чл. 190 ГПК са
приложени към отговора на исковата молба.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
5
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.09.2025г. от 12:10 ч., за която
дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най- късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6