Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 248 от ГПК, ал.3 от ГПК. Жалбоподателят"П. Б./Б./ излага в жалбата до съда, че не е доволен от определение от 16.09. 2010г. на ВТРС, с което съдът изменя решение № 671/ 15.07. 2010г. по гр.д. № 3478/ 2009г. Твърди, че с това определение неправилно се присъждат разноски в размер на 255,36 лв. в полза на С. С. С., представляващи пътни разноски от неговия адвокат за явяването му на проведените съдебни заседания във ВТРС. Излага съображения, че между адвокат и клиент е налице сключен договор за правна помощ, заплатено е възнаграждение и разноските следва да се включат в това възнаграждение. Щом страната е предпочела адвокат от район различен от този в който се разглежда делото, направените пътни разноски следва да останат в негова тежест. Моли съда да отмени обжалваното определение. Насрещната страна С. С. С., чрез адвокат С. В. С., счита че жалбата е неоснователна. Подробни съображения относно законосъобразността на обжалваното определение развива в подадения писмен отговор. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е определение № 1853/ 16.09. 2010г. постановено по гр.д. № 3478/ 2009г. на ВТРС. С обжалваното определение съдът е изменил свое решение № 671/ 15.07.2010г., но само в частта за присъдени разноски, като е осъдил П. Б. /Б. / гр.С. да заплати на С. С. С. сумата 255,36 лв., представляваща направени по делото разноски. Безспорно е установено, че С. С. С. е бил представляван по воденото гр.д. № 3478/09 г. по описа на ВТРС от адвокат С. В. С. от Пловдивска адвокатска колегия. Адвокат С. е бил преупълномощен от адвокат М.С. Ц. с правата, които тя е имала. След приключване на съдебното дирене адвокат С. е приложил списък на направените по делото разноски, включително и за пътни такива, общо в размер на 255,36 лв. Първоинстанционният съд подробно е анализирал документите, доказващи направените пътни разноски, поради което е достигнал до правилен извод за тяхната дължимост. Неоснователни са доводите в жалбата, че щом е договорена правна помощ с адвокат от АК П., пътните разноски следва да останат в тежест на страната, която ги е направила. Всяка страна по делото има право да договаря с предпочитан от нея адвокат, независимо от обичайното място в което адвокатът упражнява своята дейност и този принцип е залегнал в Закона за адвокатурата. Разноските по делото винаги се определят от изхода на спора, по правилата на чл.78 и слд. от ГПК. В случая е установено, че делото е решено в полза на ищеца С. С. С. и всички направени от него разноски следва да му бъдат присъдени. Жалбата е неоснователна, поради което съдът: О П Р ЕД ЕЛ И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1853/ 16.09. 2010г. постановено по гр.д. № 3478/ 2009г. на ВТРС, с което П. Б. /Б. / гр.С. е осъдена да заплати на С. С. С. сумата 255,36 лв., представляваща направени по делото разноски, като правилно. Настоящето определение не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |